Решение № 114 от 17.11.2022, Районен съд - Никопол
- Съд
- Районен съд - Никопол
- Дело
- Гражданско дело 271/2022
- Вид
- Решение № 114
- Подписан
- 17.11.2022
- В сила
- 19.12.2022
- Състав
- Галя Величкова Наумова
Цитирани разпоредби
- чл.108 · Граждански процесуален кодекс
- чл.113 · Граждански процесуален кодекс
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 8, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.11, ал.7 и ал.8 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
- чл.11, ал.7 и ал.8 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
- чл. 12 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
- чл. 1, ал. 2 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
- чл. 2 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
- § 1, ал. 1, т. 2 буква "а" и буква "б" · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
- § 1, ал. 1, т. 2 буква "а" и буква "б" · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
- чл.298, ал.1, т.2 · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 114 гр. Никопол, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НИКОПОЛ, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Галя В. Наумова при участието на секретаря Вероника С. Бебенова като разгледа докладваното от Галя В. Наумова Гражданско дело № 20224420100271 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявен от Е. А. Б. от гр.***, чрез адв.
В.С., отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК, с който се иска от съда да се признае за установено, че ищцата не дължи на "Софийска вода"АД гр.***, заплащане на сумата от общо 758.23лв., начислена за периода от 14.06.2017г. до 15.03.2019г. за имот, находящ се в гр.***, ж.к. *** 7, бл. 706, вх.3, ет.11, ап.74 по партида № с абонатен № 1004014866. Твърди се, че вземането не е възникнало, т.к. ищеца няма качеството на потребител на ВиК услуги за този имот, и не е в облигационна връзка с ответника, евентуално сумата не е дължима, поради недоставена, неотговаряща на БДС и нормативни изисквания услуга, която не е потребена от ищеца. Твърди се също, че имота не е водоснабден, уредите за отчет не са изрядни и не са минали необходимите метеоорологични проверки и сертификати. На последно място, се излага, че процесната сумата не се дължи на ответника, т.к. вземането му е погасено по давност, като се развиват подробни съображения, за всяко от изложените твърдения за недължимост. Представя доказателства. Претендира разноски. Не прави доказателствени искания.
Ответното дружество „Софийска вода“ АД, чрез юрк.А.П. в срока по чл.131 от ГПК, депозира отговор в който признава иска, в предявеният размер, само, като погасен по давност. Оспорва останалите изложени в ИМ твърдения за недължимост, поради липса на облигационна връзка и недоставена услуга, за което от своя страна развива подробни съображения. Представя писмени доказателства. Претендира разноски. Оспорва като прекомерно, договореното адвокатско възнаграждение на ищеца, в случай, че претендира такива разноски.
Предвид направеното признание на иска от ответника, като погасен по давност, в 1 даденият от съда срок, ищеца е заявил,че не желае, съда да се произнесе с решение, съобразно признанието.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира, за установено от фактическа страна следното:
Съгласно представената от ответното дружество по делото справка по лице от 01.01.1998 г. до 26.07.2022 г. от Служба по вписванията – ***, за Е. А. Б., се установява, че същата е придобила правото на собственост върху апартамент с площ от 36.180кв.м., идент.
***, находящ се в гр. ***, ж. к. „***“, бл. 706, вх. В, ет.11, ап.74, върху който имот е вписана възбрана през 2014г.
От представеният от ответното дружество приемо – предавателен протокол, се установява, че на 21.06.2021г., са били подменени и монтирани в апартамента на ищцата 2 водомера, с пломби.
За исковия период ежемесечно е начислявано потребление, съответно са издавани фактури.
По фактурите има включено и старо салдо.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Спори се между страните в производството е дали за исковия период са обвързани от облигационна връзка, дали ищцата има качеството на потребител на ВиК услуги, водоснабден ли е имота на ищцата, доставени ли са и ВиК услуги, които тя да е ползвала и да не е заплатила и в какъв размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 198о от ЗВ стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК съоръженията и предоставяните на потребителите ВиК услуги се извършва по реда на Закона за водите, Закона за регулиране на водоснабдителни и канализационни услуги (ЗРВКУ).
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от ЗВ потребителите дължат плащане на потребените от тях ВиК услуги.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗРВКУ водоснабдителни и канализационни услуги са по пречистване и доставка на вода за питейно-битови нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчни и дъждовни води от имотите на потребителите, както и дейности по изграждане, поддръжка и експлоатация на ВиК системи, като съгласно чл. 12 от ЗРВКУ цените за доставка, отвеждане, пречистване на водите и присъединяването на потребители към водоснабдителни и канализационни системи се регулират от КЕВР.
Съгласно чл. 2 от ЗРВКУ ВиК оператори са всички предприятия с предмет на дейност извършване на ВиК услуги.
Съгласно § 1, ал. 1, т. 2 буква "а" и буква "б" от ДР на ЗРВКУ "потребител" е физическо лице или юридическо лице, което е собственик или ползвател на имоти, за които се предоставят ВиК услуги, както и такива на имоти в етажна собственост. В същият смисъл е и разпоредбата на чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2014 г. за условия, ред за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи (Наредба № 4), която уточнява, че ползвател е този който има вещното право на ползване или право на 2 строеж.
Съгласно чл. 8 от Наредба № 4 получаването на ВиК услуги се осъществява при публично известни Общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите, които се публикуват в един централен и местен ежедневник и на интернетстраница на оператора, те влизат в сила 1 месец след публикуването им, но потребител има право в 30-дневен срок от влизането и в сила да предложи специални условия, които ще обвързват страните, ако оператор ги приеме, а при неприемането им – важат Общите условия.
Съгласно чл. 11 от Наредба № 4 потребителят следва да монтира за своя сметка водомери в имота си и отговаря за проверка, поддръжка и ремонт на същите.
Съгласно разпоредбите на чл. 30 и чл. 32 от Наредба № 4 изразходваното количество вода и ВиК услугите се определят по показания на водомерите, за отчитането на което се обявява дата от оператора поне три работни дни преди отчитането и за данни по показанията на водомерите потребителите полагат подпис в карнет. При неизправен водомер или при липса на водомер съгласно чл. 39, ал. 5, т.3 вр. с чл. 34 от Наредба № 4 месечно потребление е по 0,1 куб.м за всеки куб.м застроен обем сграда за сезонно ползване (вила, бунгало и др.), жилища и офиси, в които няма постоянен обитател.
Съдът приема че по делото от приложените документи се установява че лицето има качеството на потребител на В и К услуги, доколкото от представената от ответника справка по лице от служба по вписванията – ***, която не е оспорена, е видно, че ищцата е собственик на процесният апартамент, както и към 26.07.2022г., същата не се е разпоредила с правото на собственост върху имота. Това налага изводът, че за исковия период ищцата се легитимира като собственик на имота. По делото не са ангажирани доказателства, които да опровергаят удостоверените в справката обстоятелства, включително и такива, че ищцата се е разпоредила с правото на собственост върху имота преди исковия период. Също така установяването на принадлежността на правото на собственост не е ограничено единствено с представяне на нотариален акт, поради което според настоящата инстанция, релевираните твърдения от ищцата в обратният смисъл са голословни./
Съдът приема, и че страните в производството са били обвързани от облигационна връзка през исковия период, възникнала по силата на публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собствениците на водоснабдителните и канализационни системи и от съответния регулаторен орган, в съответствие с изискванията на чл.8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда да присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Нормата на чл.11, ал.7 и 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги предвижда задължение за всички ВиК оператори да публикуват одобрени от КЕВЪР общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги най – малко в един централен и един местен ежедневник и общите условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им. В последващ период от 30 дни потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното експлоатационно дружество 3 заявление, в което да предложат различни условия, които се отразяват в допълнителни писмени споразумения.
В случая ищцата не се е възползвала от тази възможност, поради което следва да намери приложение предвидената в нормата на чл.298, ал.1, т.2 ТЗ последица – общите условия на ответника стават задължителни за ищцата с изтичането на посочените в чл.11, ал.7 и ал.8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги периоди (решение № 129/07.01.2013 г. по т. д. № 683/2011 г. на ВКС, ТК, І ТО; решение № 191/06.10.2015 г., по гр. д. № 496/2015 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК и др).
От друга страна, източникът на едно облигационно договорно отношение може да бъде само един – договор, сключен между страните или техните праводатели. Договорът е съглашение между страните и е израз на постигнато между тях съгласие за правно обвързване – чл. 8, ал. 1 от ЗЗД. По общите правила на облигационното право това съглашение се счита за постигнато, когато обективираните насрещни волеизявления на страните съвпаднат, като обективирането им следва да бъде изрично или с действия, изразяващи съгласие /конклудентни действия/. Договорът за предоставяне на В и К услуги за даден имот може да бъде сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване. В процесния случай се установи, че ищцата е собственик на процесния имот, поради което и съдът намира, че ищцата има качеството на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги за процесния имот през исковия период. /Между впрочем, въпреки направеното оспорване на качеството си на потребител от ищеца, факта, че същият предявява иска пред РС Никопол по правилата на чл.113 от ГПК, т.к. настоящият му адрес е в с.Дъбован, а постоянният в гр.***, а не по правилата на общата местна подсъдност предвидена в чл.108 от ГПК, представлява според настоящата инстанция, признание на факта, че ищеца приема, че е потребител на ВиК услуги?! /.
През 2021г., на ищеца са били монтирани нови, индивидуални водомери, поради което съдът приема, че същите са подменили, вече съществуващите, т.к. клиентският номер на ищцата посочен в Приемо – предавателния протокол е идентичен с този посочен в издадените фактури. С оглед на това следва да се приеме, че водомерите са били пломбирани през разглеждания период, поради което и показанията на водомерите, през исковия период следва да се зачетат.
Ищцата обаче е релевирала по делото и възражение за изтекла погасителна давност, което не се оспорва от ответника.
Задълженията на потребителите на ВиК услуги, представляват задължения за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, с посочен в Общите условия падеж, поради което и по отношение на тях е приложима давността по чл. 111, б."в" ЗЗД – кратката тригодишна давност. В този смисъл са разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС. От представените писмени доказателства, съда намира, че вземането на ответното дружество за процесната сума и период е погасено по давност, още повече, че сумите, са прехвърлени към текущи фактури, чрез т.н. „старо салдо“.
4
Предвид изложеното съдът намира, че вземанията на ответника за процесната сума и период, са погасени по давност, поради което искът се явява основателен на това основание и следва да бъде уважен.
По разноските по производството:
Предвид изхода от спора, ответника ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 50.00лв. за д.т. и сума в размер на 400лв., която съда определя, в полза на представляващият го адвокат, за уговорено по реда на чл.32, ал.1, т.2 от ЗА, възнаграждение.
Водим от горното, съда
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е. А. Б. с ЕГН **********, НЕ ДЪЛЖИ НА „СОФИЙСКА ВОДА“ АД с ЕИК ***, сумата от 758.23лв., начислена по партида с абонатен № 1004014866, за периода от 14/06/2017г. до 15/03/2019г., за имот находящ се в гр.***, ж.к. *** 7, бл. 706, вх.3, ет.11, ап. 74, поради погасяването и по давност.
Разпечатката съдържа 40 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c2b1ba54-488c-4fd9-81f9-357217e45fd6