Решение № 44 от 15.02.2023, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Плевен, 15.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАЛОЯН В. ГЕРГОВ

Членове:

РУМЕН П. ЛАЗАРОВ

ИВАН Н. РАДКОВСКИ при участието на секретаря ЦВЕТОМИР ОЛ. ЦЕНКОВ в присъствието на прокурора Д. Ил. Т. като разгледа докладваното от РУМЕН П. ЛАЗАРОВ Частно наказателно дело № 20234400200133 по описа за 2023 година

Производство по чл. 32, ал. 1, във връзка с чл. 16, ал. 1 – ал. 8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/.

Образувано е по молба за признаване на решение от 24.02.2020 г. на несъдебен орган в Република Австрия, влязло в сила на 07.04.2020 г., с което на българския гражданин И. Г. Ц. е наложена финансова санкция в размер на 110 евро.

Прокурорът изразява становище, че молбата е основателна.

Засегнатото лице И. Г. Ц. изразява становище, че искането е неоснователно.

Плевенският окръжен съд, като взе предвид молбата и представеното удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, намира за установено следното:

С решение № BH-ND/03/19100086539/19 от 24.02.2020 г. на несъдебен 1 орган в Република Австрия, влязло в сила на 07.04.2020 г., на засегнатото лице И. Ц. е наложена финансова санкция в размер на 110 евро, представляваща парична санкция за извършено административно нарушение.

Решението е постановено затова, че на 10.10.2019 г., в 07:08 часа, в **************, засегнатото лице като водач на автомобил с рег. № *********** е превишило разрешената максимална скорост от 80 км/ч, с 26 км/ч.

Деянието представлява административно нарушение по § 98 Аbs. 1 KFG I.V. m. § 58Abs.1Zif. 2 lit. e KDV; § 134 Abs. 1KFG от австрийския Закон за движение по пътищата и Федералния каталог за глобите.

Плевенският окръжен съд намира, че решението, представено за признаване и изпълнение, представлява решение за налагане на финансова санкция по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като е влязъл в сила в държава-членка на Европейския съюз, акт за налагане на задължение за плащане на парична санкция, наложена с акт на несъдебен орган за извършено административно нарушение.

В съответствие с чл. 4, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС заверено копие от решението е придружено от удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции по образец съгласно приложения № 1 и № 2 от същия закон. Удостоверението е издадено, подписано, неговото съдържание е удостоверено от компетентния орган на издаващата държава Република Австрия на 23.01.2023 г. и е преведено на български език.

Плевенският окръжен съд намира, че е компетентен орган да признае и да постанови изпълнение на решение за налагане на финансова санкция, издадено в друга държава-членка на Европейския съюз по смисъла на член 6, ал. 1 и чл. 31, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като е окръжен съд по местоживеенето и обичайното местопребиваване на засегнатото лице.

Съдът намира, че изпратеното решение за налагане на финансова санкция на българския гражданин И. Ц. следва да бъде признато и изпълнено на територията на Република България, тъй като са налице условията за признаване и изпълнение по чл. 30, ал. 1 и ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС и същевременно не са налице условията по чл. 35 от същия закон за отказ за 2 признаване и допускане на изпълнението:

1. Представеното удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции е пълно и очевидно отговаря на решението на несъдебния орган от 24.02.2020 г.;

2. Липсват доказателства, че срещу засегнатото лице за същото деяние в Република България или в друга държава-членка, различна от издаващата или изпълняващата, е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансова санкция;

3. Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и решението не се отнася до деяние, подсъдно на български съд;

4. Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнението на решението недопустимо;

5. Решението не се отнася за деяния, които: а/ по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Република България, или б/ са били извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния;

6. Наложената финансова санкция не е по-малко от 70 евро;

7. Решението се отнася до деяние, което представлява административно нарушение и според българското законодателство;

8. Решението не е постановено срещу физическо лице, което по силата на българското законодателство поради възрастта си не носи наказателна отговорност и не подлежи на наказателно преследване за деянието, което обосновава решението;

9. Видно от представеното удостоверение производството по делото е било писмено, но засегнатото лице е било уведомено съгласно законодателството на издаващата държава лично или чрез упълномощен според националния закон представител относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете за обжалването. Освен това решението е 3 било връчено на 23.03.2020 г. лично на засегнатото лице и то е било уведомено за правото на повторно разглеждане или обжалване, в което има право да участва и което позволява делото да се преразгледа по същество, включително и с оглед на нови доказателства, и което може да доведе до отмяна на първоначалното решение.

На основание чл. 32, ал. 1, във връзка с чл. 16, ал. 1, т. 8 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като решението за налагане на финансова санкция се отнася до парична сума – 110 евро, съдът следва да определи равностойността на сумата в български левове по курса на БНБ за деня на постановяване на решението в издаващата държава. От направената справка в сайта на БНБ за 25.01.2022 г. е видно, че равностойността на 110 евро е 215,14 лева.

По изложените съображения и на основание чл. 32, ал. 1, във връзка с чл. 16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, Плевенският окръжен съд РЕШИ:

ПРИЗНАВА решение № BH-ND/03/191000086539 от 24.02.2020 г. на несъдебен орган в Република Австрия, влязло в сила на 07.04.2020 г., с което на българския гражданин И. Г. Ц. , роден на ********** г. в гр. Плевен, ЕГН – **********, с настоящ и постоянен адрес в град Плевен, *****************, е наложена финансова санкция в размер на 110 евро, равностойни на 215,14 лева.

Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд-гр. Велико Търново в 7-дневен срок от узнаване за постановяването му, но обжалването не спира изпълнението на решението.

На основание чл. 36, във връзка с чл. 22, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС, решението на несъдебния орган от 24.02.2022 г. да се изпрати заедно с препис от настоящото решение на ТД на НАП-Велико Търново, офис град Плевен за изпълнение по реда на Закона за Национална агенция за приходите и ДОПК.

На основание чл. 38, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗПИИРКОРНФС незабавно да се уведоми компетентния орган на издаващата държава за признаването и изпращането на решението за налагане на финансова санкция на ТД на НАПВелико Търново, офис гр. Плевен, както и за приключването изпълнението на 4 решението.

Копие от уведомлението до компетентния орган на издаващата държава да се изпрати и на Министерството на правосъдието на Република България.

Препис от решението да се изпрати на засегнатото лице И. Г. Ц..

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5