Решение № 313 от 29.12.2025, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 313 гр. Шумен, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Теодора Енч. Димитрова при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно гражданско дело № 20253600500615 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №651/08.08.2025г. по гр.д.№968/2024г. Районен съд-гр.Шумен е отхвърлил предявеният от "Енерго-Про Продажби"АД- гр.Варна, иск по чл.422, ал.1 от ГПК, за признаване за установено, че А. Е. М. му дължи 898,20 лева – главница за незаплатена електрическа енергия и мрежови услуги по фактури, издадени за периода от 23.03.2023г. до 23.05.2023г., за обект с абонатен №...., имащ административен адрес: гр.Шумен, ул.“....“ №10, вх.А, ап.3, с клиентски №.... и сумата 30,55 лева- мораторна лихва, представляваща сбора от мораторната лихва за всяка фактура, за периода от датата на падежа на съответната фактура до 17.08.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 29.08.2023г., до изплащане на вземането, за които суми има издадена заповед за изпълнение №864/31.08.2023г. по ч.гр.д.№1953/2023г. по описа на ШРС.

Недоволна от решението останала ищцовата страна, която го обжалва изцяло. Излага, че същото се явявало неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, по подробно изложени съображения. По делото били събрани доказателства, установяващи встъпването на ответницата в облигационни отношения с дружеството във връзка с предоставяне на ел.енергия. за процесния имот.

Моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което заявените по реда на чл.422 от ГПК установителни претенции бъдат уважени в пълния предявен размер.

Претендира присъждане и на направените деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата страна взема становище по неоснователността на жалбата.

1

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Видно от приложеното ч.гр.д.№1953/2023г. на ШРС, по заявление за издаване за заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК депозирано от ищцовото дружество, била издадена заповед № 864/31.08.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по силата на която А. Е. М. е осъдена да заплати на кредитора “ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД – гр.

Варна, сумата 898,20 лв - главница за незаплатена ел енергия и мрежови услуги по фактури, издадени за периода от 23.03.2023г. до 23.05.2023 г. за обект с абонатен номер № ...., имащ административен адрес: гр. Шумен, ул. „....“ №10, вх.А, ап.3, с клиентски № ...., сумата 30,55 лв.-(мораторна лихва, представляваща сбора от мораторната лихва за всяка фактура, за периода от датата на падежа на съответната фактура до 17.08.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 29.08.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 25.00 лв. - държавна такса и сумата 50,00 лв. / – юрисконсултско възнаграждение. Посочено е, че вземането произтича от общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “Енерго-Про Продажби” АД и чл. 107 от ЗЕ, с оглед на което са издадени фактури с №№ .....2023г., с падеж 18.04.2023г.; .....2023г., с падеж 25.04.2023 г.; .....2023г., с падеж 15.05.2023г. и ....05.2023 г., с падеж 15.06.2023г..

Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и в указания от съда срок по чл.415, ал.1 от ГПК, ищцовото дружество е предявило иск за установяване на вземането си.

Видно от заповед №РД-25-1394/27.08.2014г. на кмета на община Шумен, ответницата А.

Е. М. била настанена в имот, общинско жилище, находящо се на адрес: гр.Шумен, ул.“....“№10, вх.А, ап.3. Въз основа на заповедта между собственика и ответницата бил сключен договор за наем ЖИ-108/28.08.2014г., по силата на който наемодателят община Шумен предоставила под наем на ответницата жилището на посочения в заповедта адрес.

Съгласно чл.19 от договора, същият влиза в сила на 27.08.2014г. и се сключва за срок от една година.

Съгласно извлечение от сметка към 17.08.2023г., за клиент с клиентски № ...., с аб.№ 010690703, гр.Шумен, ул.“....“10, вх.А, ап.3 и фактури с №№ .....2023г., с падеж 18.04.2023г.;

.....2023г., с падеж 25.04.2023г.; .....2023г., с падеж 15.05.2023г. и .....2023г., с падеж 15.06.2023г. за консумирана енергия, на А. Е. М. е начислена за заплащане консумирана електрическа енергия за периода 15.02.2023г.-14.05.2023г. в общ размер на 898.20лв., както и лихва върху всяка просрочена фактура от датата на падежа й до дата 17.08.2023г., в размер на 30.55лв..

По делото е приложена и справка за потреблението през последните 12/24/36 м. за клиент А. Е. М. с клиентски № ...., отразяваща отчетените количества консумирана 2 ел.енергия, съответни и на посочените във всяка от фактурите.

По делото са представени и общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “Енерго-Про продажби”АД, общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е-ОН България Продажби“АД.

Видно от заключението на назначената в хода на производството ССЕ, към 14.04.2025г., в регистрите за вземания от клиенти съществуват незаплатени суми по фактури, издадени в периода 23.03.2023г. до 23.05.2023г. по партидата на клиент с клиентски №...., аб.№...., а именно: по фактури с № .....2023г., с основание ел.енергия за периода 15.02.2023г.14.03.2023г. на стойност 381.80лв., с падеж 18.04.2023г.; известие за забава №.....2023г. за сума в размер на 3.24лв., с падеж 25.04.2023 г.; фактура №.....2023г., с основание ел.енергия за периода 15.03.2023г.-14.04.2023г. на обща сотйност 366.80лв., с падеж 15.05.2023г. и фактура№.....2023 г. с основание ел.енерги еза периода 15.04.2023г.-14.05.2023г. на обща стойност 146.36лв., с падеж 15.06.2023г.. Размерът на законната лихва върху главницата от 381.80лв. за периода 18.04.2023г.-17.08.2023г. възлиза на 15.64лв., размерът на законната лихва върху главницата от 366.80лв. за периода 15.05.2023г.-17.08.2023г. възлиза на 11.77лв., а размерът на законната лихва върху главницата от 146.36лв., за периода 15.06.2023г.17.08.2023г. възлиза на стойност 3.26лв..

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:

Изложените от ищеца обстоятелства /ищцовото дружество твърди дължимост на сумата 898,20 лв - главница за незаплатена ел енергия и мрежови услуги по фактури, издадени за периода от 23.03.2023г. до 23.05.2023 г. за обект с абонатен номер № ...., имащ административен адрес: гр. Шумен, ул. „....“ №10, вх.А, ап.3, с клиентски № .... и сумата 30,55 лв. мораторна лихва, представляваща сбора от мораторната лихва за всяка фактура, за периода от датата на падежа на съответната фактура до 17.08.2023г./ и заявения петитум /претендира се установяване на тази дължимост по отношение на ответника/ дават основание на съда да приеме, че е сезиран с положителни установителни претенции с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК, вр. с чл.79 и чл.86 от ЗЗД.

В случая, предявявайки положителен установителен иск, ищeцът твърди съществуването на факти, които са породили вземането му към длъжника. Ето защо и в негова тежест е да установи съществуването на тия факти, или в конкретния казус наличието на договорни отношения между страните за доставка на електрическа енергия през процесния период за процесния обект, обема на доставената електроенергия, както и че нейната стойност е в претендирания размер, а по иска за дължимостта на лихвата за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост и че размерът му възлиза на заявената сума; съответно ответната страна - че е изпълнила насрещното си задължение за заплащане на цената на доставеното количество енергия.

На първо място, по делото не бе установено, през сочения период, ответницата М. да се е явявала клиент на ищцовото дружество, съответно страните да са се намирали в облигационно правоотношение по повод продажбата на ел.енергия за обект, находящ се в гр. Шумен, ул. „....“ №10, вх.А, ап.3.

3

Настоящата инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд в тази насока и на основание чл.272 от ГПК препраща към същите.

Легалната дефиниция на понятието „битов клиент“ е дадена в § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, като тя се отнася и за правоотношението по договора по чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ. Чрез нея законът свързва качеството на длъжник на цената с качеството на собственик или на носител на ограниченото вещно право на ползване върху електроснабдения имот, доколкото доставяната енергия е „за собствени битови нужди“, а друго не е уговорено с крайния снабдител. По аргумент от чл. 5, ал. 2 от ОУ, допустимо е имот, снабдяван с електроенергия за стопански нужди /доколкото община Шумен е юридическо лице и потребител за стопански нужди по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ОУ/, да бъде използван или предоставян на други лица за битови нужди, като за това е нужно предварително уведомяване от потребителя.

В случая не се ангажираха каквито и да е доказателства, ответницата не само през процесния период, но когато и да било, да е била собственик или носител на ограничено вещно право на ползване на сочения по-горе имот.

Действително, съгласно ТР № 2/ 17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/ 2017 г. ОСГК на ВКС, собствениците или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. Така, според постановките на решението, ЗЕ свързва качеството на длъжник на цената на доставена топлинна енергия за битови нужди с качеството на собственик на имота, съответно с качеството на носител на ограниченото вещно право на ползване, когато за същия имот няма сключен договор между ползвателя на договорно основание и доставчика на топлинна енергия/настоящото спорно правоотношение по настоящото дело също намира правната си уредба в ЗЕ, а начинът, по който законът урежда и договора за продажба на електроенергия за битови нужди, е сходен с този, по който регламентира договорът за продажба на топлинна енергия за битови нужди/.

Т.е. договорната свобода, предвидена в чл. 9 от ЗЗД, допуска при това правоотношение клиент на доставената електроенергия за битови нужди да може да бъде и друг правен субект – онзи, който ползва електроснабдения имот със съгласието на собственика, респ. с титуляра на вещното право на ползване и същевременно е сключил договор за продажба на електрическа енергия за същия имот, при публично известните общи условия директно с продавача на електрическа енергия. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "потребител" на електрическа енергия за битови нужди и като страна по договора за продажба на електрическа енергия дължи цената й на доставчика.

В случая не се установи наличието и на тази хипотеза. Видно от представените по делото заповед №РД-25-1394/27.08.2014г. на кмета на община Шумен, съответно договор за 4 наем ЖИ-108/28.08.2014г., ответницата и собственикът на имота са били в облигационни правоотношения по силата на сключен договор за наем, но срокът на същия е изтекъл близо осем години преди правнорелевантния период. Доколкото липсва уговорка за автоматичното продължаване срока на договора, то следва да се приеме, че същият е изтекъл на 27.08.2015г.. Не се установи наличието на такова правоотношение и в периода 15.02.2023г.14.05.2023г.. Не е надлежно доказателство за наемно отношение между ответницата и собственика на имота през сочения период, обстоятелството, че в заявление до ищцовото дружество, сегашният наемател на имота М.С. била посочила, че досега имотът бил ползван от М..