Определение № 197 от 22.05.2023, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 197 гр. Сливен, 22.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Радка Д. Дражева Първанова

Мая П. Величкова като разгледа докладваното от Мартин Д. Данчев Въззивно частно наказателно дело № 20232200600268 по описа за 2023 година Производството е въззивно, по реда на чл.341 ал.2 във връзка с глава ХХІІ-ва от НПК т.е. за проверка на определение по чл.306 ал.1 т.4 от НПК за произнасяне по отношение на разноските.

Образувано е по частна жалба от З. Р. И. срещу определение № 370/28.03.2023г. постановено по анд № 1483/2022г. по описа на Районен съд Сливен.

С атакуваното определение първоинстанционният съд се е произнесъл по искане на Националното бюро за правна помощ и е осъдил З. Р. И. да заплати сумата от 450 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за служебен защитник.

Жалбата е депозирана в установения от закона и указан от съда срок за обжалване. В нея се изразява несъгласие със съдебния акт, която се определя като незаконосъобразен. Твърди се, че по време на наказателното производство осъденият И. е бил безработен, не е разполагал със средства да ангажира адвокат, а се е налагала адвокатска защита поради повдигнатото му обвинение за извършено престъпление. Сочи се разпоредбата на чл.25, ал.1 от Закона за правната помощ вр. чл.23, ал.2 от същия закон, като в тази връзка се претендира недължимост на сумата, която З. И. е осъден да заплати на Националното бюро за правна помощ. Настоява се за отмяна на атакуваното определение.

1

Сливенският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с оплакванията в частната жалба, като прецени наличния по делото доказателствен материал и като извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт, намери жалбата за неоснователна.

Видно от материалите по АНД № 1483/2022 г. по описа на РС – Сливен производството по делото е приключило с влязло в сила решение, с което обвиняемите З. Р. И. и М.Б.И. са освободени от наказателна отговорност и на основание чл.78а от НК на всеки от тях е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. за извършено престъпление по чл.191 ал.2 предл.2 вр. чл.20, ал.2 от НК.

В хода на досъдебното производство и в съдебното производство по АНД № 1483/2022 г. по описа на Районен съд - Сливен З. Р. И. е бил представлявана от служебен защитник – адв. Стоил Георгиев от АК – Сливен, назначен с постановление на разследващия орган от 30.11.2022 г. Посоченото в постановлението правно основание, обуславящо хипотеза на задължителна защита, е чл.94 ал.3 вр. ал.1 т.2 от НПК, след констатация на водещия разследването, че лицето е неграмотно.

С решение № СЛ-169-5492/2023 с дата 20.3.2023 г. на председателя на НБПП за предоставената от адв. Стоил Георгиев от АК - Сливен на З. Р. И. правна помощ по досъдебното производство № 1571/2022 г. по описа на РУП – Сливен и по АНД № 1483/2022 г. по описа на Районен съд - Сливен е определено възнаграждение общо в размер на 450 лв. Направено е искане за присъждане на направените разноски за служебна защита.

С атакуваното определение по реда на чл. 306, ал.1, т.4 от НПК, З. Р. И. е осъден да заплати на Националното бюро за правна помощ сумата от 450 лв., представляващи разноски за предоставена правна помощ от служебния защитник.

Определението е правилно и законосъобразно.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.3 от НПК, в случаите, когато подсъдимият е признат за виновен, съдът следва да го осъди да заплати разноските по делото, вкл. и възнаграждението на служебния защитник. В конкретния случай с решението по делото на З. Р. И. е наложено административно наказание „глоба“ за извършено престъпление по чл.191, ал.2, предл.2 вр. чл.20, ал.2 от НК.

2

Неприложима е цитираната в жалбата разпоредба на чл. 23, ал.2 от Закона за правната помощ, тъй като в конкретния случай правна помощ е предоставена поради неграмотността на лицето – хипотеза на задължителна защита по чл.94, ал.1 т.2 от НПК, а не защото лицето не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има адвокат и интересите на правосъдието изискват това – хипотеза на задължителна защита по чл.94, ал.1 т.9 от НПК, респ. чл.23, ал.2 изр.1 от ЗПП, в който случай не се дължи възстановяване на разноските за предоставената правна помощ.

При тези обстоятелства първостепенният съд правилно и законосъобразно е осъдил З. Р. И. да заплати сумата за възнаграждение на предоставилия правна помощ по делото адвокат.

По изложените съображения, въззивният съд намира подадената жалба за неоснователна.

Определението на Районен съд - Сливен като законосъобразно и правилно следва да се потвърди.

Ръководен от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 370/28.03.2023г. постановено по анд № 1483/2022г. по описа на Районен съд - Сливен.

Настоящото определение е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3