Определение № 759 от 23.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 759 гр. София, 23.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева

Членове:

Петър Н. Славчев

Радина К. Калева като разгледа докладваното от Петър Н. Славчев Въззивно частно наказателно дело № 20261100601075 по описа за 2026 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 345, ал. 1, във вр. с чл. 341, ал. 2, във вр. с чл. 249, ал. 3, във вр. с чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от подсъдимия Л. В. П., чрез защитника си адв. К.М. срещу определение от 15.01.2026г. по НОХД №18109/2025г. по опис на СРС, 11 с-в, Н.О., с което съдът е отказал да прекрати съдебното производство и да върне делото на СРП за отстраняване на допуснатите нарушения на процесуалните правила.

В същата се излагат доводи за незаконосъборазност на оспореното определение, като се обсъжда наличието на съществени нарушения на процесуалните правила, засягащи правото на защита, относно двете повдигнати с обвинителния акт обвинения. По обвинението за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК се твърди, че описаната в обвинителния акт лека телесна повреда не била нанесена по хулигански подбуди, с оглед познанството на подсъдимия и ЧО и влошените им отношения. По обвинението по чл. 144, ал. 3 от НК се твърди, че обстоятелствената част на обвинителния акт не била достатъчно ясна, с оглед описанието на инкриминираното деяние, тъй като не било посочено, дали употребата на думата „пилето“ касаела животно, убито от подсъдимия или е прякор на лице, умъртвено от подсъдимия, след като в първата хипотеза деянието не било съставомерно.

Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна и в законовия срок за обжалване на съдебното определение срещу обжалваем съдебен акт, поради което разглеждането е допустимо. Разгледана по същество, частната жалба се явява неоснователна.

Въвзивният съд, след като се запозна с материалите по делото, намери 1 следното:

С оспореното определение в разпоредително заседание, проведено на 15.01.2026г., районният съд е оставил без уважение искането за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на СРП за отстраняване на процесуални нарушения. Приел е, че въпросът, дали личното познанство изключвало хулиганските подбуди относно обвинението за причиняване на лека телесна повреда, представлявал въпрос по оценка на доказателствата и по същество, а доколкото се касаело до инкриминиран с обвинението цитат на реплики, изречени от подсъдимия, касаещ заканата с убийство, то прокуратурата нямала задължение да коментира вложеното съдържание на автора му.

Съгласно ТР 2/2002г. по т.д. 2/2002г. ОСНК ВКС относно изискванията към съдържанието на обвинителния акт, с оглед ефективното упражняване на правото на защита, обвинителният акт дефинира в пълнота и подробности обвинението. При преценка на съдържанието му въззивният съд намери, че обвинението отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 2 и 3 от НПК и е съобразено с тълкувателното решение. В обстоятелствената част на обвинителния акт са посочени фактите, обуславящи съставомерността на деянията и участието на обвиняемия в осъществяването им, а също и времето, мястото и обстоятелствата на извършване на деянията.

Относно обвинението по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК са посочени условията, при които са нанесени ударите на пострадалия, начина на нанасянето им, действията на пострадалия в тази връзка, а също и на останалите присъстващи лица, включително намесата на намиращо се наблизо лице продавач-консултант, като са посочени причинените травматични увреждания. В обвинителния акт не са обсъдени предходни отношения между обвиняемия и пострадалия, а единствено се сочи, че подсъдимият и пострадалият имали общи познати. Естеството на евентуални такива предхождащи инцидента отношения не може да се изведе и с оглед описания формално изразен мотив да се търси обяснение за изречени по негов адрес думи от страна на пострадалия. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема за коректни изводите на районния съд за това, че тези въпроси подлежат на доказване в наказателното производство във връзка с преценката на въпроса за съдържанието на субективната страна на деянието, относно наличието на хулигански мотив, съответно касаят преценката по съществото на обвинението.

Относно обвинението за закана с убийство, инкриминираните реплики са цитирани с конкретно съдържание в изразите „Абе аз Пилето не лежах, теб ли ще лежа, недосегаем съм. Ще те убия и няма да те лежа. Над мен има хора, които ме пазят“. Посочени са и условията, в които са изречени – по време на физическата разправа с пострадалия в момент, в който бил отскубнат от последния.

В цитираната поредица от изрази, изречени от обвиняемия се съдържа изрична закана с убийство „Ще те убия ...“, а значението на останалата част от посоченото в обвинението словесно съдържание, представлява обстоятелство, 2 предмет на преценката на съда, с оглед естеството на заканата да възбуди основателен страх за нейното осъществяване. Не се споделят доводите на защитата за неяснота на обвинението, с оглед недефиниране на въпросния субект, за който се говори в цитираните изрази като „Пилето“, а именно дали същият представлява човек или животно, съответно за непосочване на самоличността на лицето, за което се говори, тъй като в обвинителния акт изразът „Пилето“ е изписан с главна буква, а именно като съществително собствено име, а именно назоваващо конкретен субект, отграничавайки го от други във връзка с изявления за избегната наказателна отговорност „аз Пилето не лежах“, „недосегаем съм“ и есенциалната заплаха в обвинението за закана с убийство.

Поради изложеното, въззивният съд намира за правилен извода на районния съд за наличие на изискуемото от чл. 246, ал. 2 и 3 от НПК съдържание на обвинителния акт, касаещо повдигнатите обвинения по начин, даващо възможност на обвиняемия да научи за какво престъпление е привлечен в това качество и определящ ясно предмета на доказване, като извършените престъпления и участието на обвиняемия в тях.

Поради изложеното, оспореното определение следва да бъде потвърдено, а делото да се върне на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Воден от изложеното и на осн. чл. 249, ал. 3, във връзка с чл. 248, ал.

1, т. 3 от НПК

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 15.01.2026г. по НОХД №18109/2025г. по опис на СРС, 11 с-в, Н.О., с което съдът е оставил без уважение искане за прекратяване на съдебното производство и за връщане делото на СРП за отстраняване на допуснати нарушения на процесуалните правила.

Връща делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3