Решение № 308 от 09.09.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 308 гр. Пловдив, 09.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Весела Евстатиева

Членове:

Петко Минев

Веселина Семкова при участието на секретаря Ина Зяпкова в присъствието на прокурора Тодор П. Павлов като разгледа докладваното от Веселина Семкова Въззивно административно наказателно дело № 20265300601237 по описа за 2026 година Настоящото производство по реда на глава ХХІ НПК е образувано по протест на прокурор при РП-Пловдив срещу Решение с рег. №604/14.05.2026 г. по АНД №6499/2025 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХХVІ н.с., с което обв. С. З. Б. е признат за НЕВИНЕН относно извършване на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2 вр. чл. 130, ал.2 НК, поради което и на осн. чл. 378, ал. 4, т. 2 вр. чл. 304 НПК е ОПРАВДАН по повдигнатото му в този смисъл обвинение. На осн. чл. 190, ал. 1 НПК направените по делото разноски, 192,76 евро от които на досъдебна фаза, както и 15,34 евро от които в хода на съдебното производство1 са оставени за сметка на Държавата.

Вещественото доказателство – 1 брой компакт диск, е постановено да остане по делото до изтичане на срока за неговото съхранение. Претендира се отмяна на решението и постановяване на ново, с което обвиняемият да бъде признат за виновен. В депозираното допълнение на протеста се излагат съображения за некоректно установена от първостепенния съд фактология, доколкото 1 същата била в пълно противоречие с инкорпорираните доказателствени източници. Несъстоятелна била и критиката на съда към държавното обвинение касателно изложените в постановлението обстоятелства, обосноваващи длъжностното качество на обвиняемото лице, които последователно и детайлно били описани в последното макар и в него да липсвало изрично посочване на чл. 93, т. 1, б. Б НК. От друга страна, самият обвиняем категорично притежавал качеството длъжностно лице като изпълняващ длъжността „*“ към „Полис Сот секюрити“ ООД, тъй като възложената му работа по своето предназначение и същност била свързана с пазене на чуждо имущество, защото съгласно длъжностната му характеристика той носел материална отговорност във връзка с опазване имуществото в охранявания обект, което именно обосновавало длъжностното му качество по смисъла на чл. 93, т. 1, б. Б НК. Именно в това му качество и при изпълнение на службата му нанесъл бил телесно увреждане и следователно нарушен бил материалният закон, след като долустепенният съд неправилно е приел какво действително се е случило и каква е неговата правна оценка. В контекстна на изложеното се настоява актът му да бъде отменен, а обвиняемият - признат за виновен.

Представителят на Окръжна прокуратура-Пловдив в съдебно заседание пледира за потвърждаване на съдебния акт като правилен, обоснован и законосъобразен.

В съдебно заседание обв. Б. моли да не бъде осъждан, а защитникът му адв. Г. настоява за потвърждаване на протестираното решение.

Пловдивският окръжен съд като въззивна инстанция, след като се запозна със събраните по делото доказателства, анализирайки същите поотделно и в тяхната съвкупност, както и с наведените в протеста и допълнението му доводи, проверявайки правилността на обжалваното решение в пределите на чл. 314 НПК, прие за установено следното:

Обвиняемият С. З. Б. е роден на * г. в гр. Пловдив, живущ в гр. Пловдив, *, български гражданин, женен, неосъждан, със средно образование, работещ, ЕГН **********.

На 15.07.2024 г. бил сключен договор за охрана между „ПОЛИС СОТ СЕКЮРИТИ“ ООД като изпълнител и Регионална здравна инспекция – Пловдив в качеството на възложител. По силата на същия, РЗИ – Пловдив 2 възложила, а „ПОЛИС СОТ СЕКЮРИТИ“ ООД се задължило да осигури срещу заплащане физическа охрана на имоти, съоръжения и движимо имущество в тях, собственост на РЗИ-Пловдив, находящи се в гр. Пловдив, ул.

„Перущица“ №1, както и осигуряване на пропускателен режим в сградата и прилежащите й територии. Съгласно предвиденото в чл. 1, ал. 1, т. 1 от договора, посоченото следвало да бъде осъществено чрез денонощна невъоръжена жива стационарна физическа охрана на централния вход на РЗИПловдив-ПОСТ 1.

Към втората половина на месец ноември 2024 г. обв. С. Б. работел на длъжност „*“ към „ПОЛИС СОТ СЕКЮРИТИ“ ООД. В длъжностната характеристика за посочената длъжност било предвидено, че при изпълнение на задълженията си служителят носи материална отговорност във връзка с опазване на повереното му имущество и имуществото в охранявания обект.

Съгласно графика на „ПОЛИС СОТ СЕКЮРИТИ“ ООД за месец ноември 2024 г., касаещ обект РЗИ-Пловдив, обв. Б. следвало на 29.11.2024 г. да работи нощна смяна на КПП1 (централен вход) за времето от 19.00 до 07.00 часа на следващия ден.

На 29.11.2024 г. около 18.30 часа обвиняемият вече бил на работното си място в гр. Пловдив, ул. „Перущица“ № 1, сградата на РЗИ-Пловдив. Около 19.00 часа свид. П.Д. пристигнал в близост до сградата на РЗИ-Пловдив, като седнал на една от пейките и оставил до нея бутилка с бира. С него се намирало и собственото му куче, поводът на което бил завързан за пейката. По това време свид. П.Д. бил вече повлиян от приетия алкохол, като от дъха му се усещала миризма на такъв. Преминаваща в близост жена се изплашила от кучето, поради което отишла да съобщи това на охраната в РЗИ – Пловдив, а именно обв. Б., кoйто към този момент бил на 78 години, страдащ от остеопороза и онкологично заболяване на стомаха. Ето защо обвиняемият се приближил до свид. Д. и кучето му, като му направил забележка последното да не притеснява преминаващите хора. От своя страна свидетелят вместо да се вслуша в казаното му, започнал да отправя неприлични думи и изрази по отношение на обвиняемия, като същевременно и кучето започнало да се нахвърля върху него. В резултат на това захапало обв. Б. за десния ръкав на връхната му дреха, причинявайки му и ожулване по пръстите. Тогава обв. Б. отишъл до паркирания в близост собствен лек автомобил, от който взел един брой дървен предмет, наподобяващ бухалка и се приближил към свид. Д..

3

Последният от своя страна издърпал въпросния дървен предмет и съборил обвиняемия на земята. В резултат на това обв. Б. застанал на колене, подпирайки се с ръце, за да не падне, а свид. Д. скочил върху гърба му, като започнал да го удря с ръце. Доколкото обв. Б. бил в напреднала възраст и страдащ от множество тежки заболявания, не успял да се предпази от значително по-младия от него съперник. По това време до тях преминал свид.

Г.Д., който видял качения върху гърба на обвиняемия свид. Д. и отишъл да ги разтървава. Успявайки да стори това, свид. Д. разпознал обвиняемия като свой приятел отпреди много години. През това време свид. П.Д. започнал да самонаранява с ноктите на ръцете си горната теменна част на главата си, причинявайки си нараняване с размер 8 мм на 5 мм. Тогава обвиняемият влязъл в охранявания от него обект и натиснал паник-бутона.

Във връзка с подадения сигнал, на място пристигнал екип от СОТ ,,Брадърс‘‘ в състав В.В. и Т. В.. Свид. П.Д. започнал да рисува кръстове по стъклата на РЗИ – Пловдив с кръвта от самонараняването си, като се държал превъзбудено и агресивно спрямо пристигналите на място охранители. От своя страна свид. В.В. установил нараняване по ръката на обв. С. Б., такова по главата на свид. П.Д., както и усетил силен мирис на алкохол от дъха му.

Последният от своя страна подал сигнал на ЕЕН 112, като на място дошъл полицейски екип в състав К. Г. и Г.Ф.. Пристигналите на място полицейски служители възприели агресивното поведение на свид. П.Д. спрямо пристигналите преди тях охранители, като органите на реда определили поведението на последния като неадекватно. Полицейските служители установили нараняването по главата на свид. Д., както и това на ръката на обв.

С. Б., поради което повикали и екип на ЦСМП. На място пристигнал такъв, като лекарят свид. А.Б. прегледал свид. П.Д. и установил, че последният има малка контузна рана в окосмената част на главата с налични лек отток и съвсем оскъдно кървене.

В хода на досъдебното производство била назначена съдебномедицинска експертиза, от заключението по която се установява, че П.Р. Д. е получил: охлузване на главата; охлузване и кръвонасядане на 2-ри пръст на дясната ръка. Описаните травматични увреждания се причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет или неговото тангенциално действие и е възможно по начин и време да са възникнали така, 4 както се съобщава в досъдебното производство. На същия е било причинено страдание, като възстановяването от същото е с продължителност около 7-19 дни.

В хода на проведения разпит вещото лице д-р Б. е разяснил, че нараняването в окосмената теменна част на П.Д. би могло да се получи както от удар с дървена бухалка, така и от човешки пръсти, като не може да отговори от какво е причинено нараняването, доколкото няма специфичен характер на уврежданията, което изключва вероятността да се посочи релефа на травмиращия фактор.

Във връзка с влошеното здравословно състояние на обв. Б. пред първостепенния съд били представени: Епикриза oт „Ортопедично отделение“ за извършена му остектомия на дистална част на бедрена кост; Епикриза от „Гастроентерологично отделение“ относно поставена му диагноза „други уточнени болести на жлъчния мехур К29.5 хроничен гастрит. Z98.8 състояние след операция по повод на стомаха – БИЛРОТ 2, като са налице придружаващи заболявания кисти в черен дроб и киста в десен бъбрек“;

Епикриза от „Отделение по инвазивна кардиология“ за постъпване на обвиняемия в последното по повод сърцебиене след оперативна интервенция на стомаха; резултат от образно изследване, съгласно което обвиняемият страда от остеопороза, остеофити и субхондрална остеосклероза, стеснени ставни междини, пателите са разположени към латерално, изострени туберкули наеминенция интерккондилоидеа; Епикриза КП № 74/№68, видно от която обвиняемият е с окончателна диагноза „злокачествено новообразувание на тялото на стомах“; Епикриза от „Хирургично отделение“, съгласно което на обвиняемия е била поставена окончателна диагноза „*“, Решения на клинична онкологична комисия; Експертно решение № *г., съгласно което обвиняемият е със 100% степен на увреждане с водеща диагноза „тяло на стомаха“.

Така описаната фактическа обстановка е приета за безспорно установена въз основа на събрания в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд доказателствен материал:

-приобщените по реда на чл.283 НПК писмени доказателства и доказателствени средства: медицинска документация относно извършен преглед на свид. П.Д. и здравословното съС.ия на обв. Б., трудов договор на 5 последния, ведно с длъжностна характеристика и график за месец ноември 2024 г., договор за охрана, протокол за оглед на веществено доказателство, характеристична справка и справка за съдимост;

-показанията на свидетелите А.Б., В.В., Г.Д., К. Г., П.Д., приобщените по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 5 НПК показания на свид. Г.Ф., по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2 НПК показания на свид. А.Б. и по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2 НПК показания на свид. К. Г., както и от обясненията на обв.

Б.;

-заключението по съдебно-медицинската експертиза, което законосъобразно е възприето, доколкото експертът е дал ясни, убедителни и научно обосновани отговори на всички поставени въпроси. В този смисъл депозираното експертно становище е обективно и компетентно изготвено, което обуславя и възприемането му с категорично доверие.

Внимателният прочит на инкорпорираната доказателствена съвкупност обосновава извод, че непосредствени впечатления относно конкретно случилото се на процесната дата имат свидетелите П.Д. и Г.Д.. Първият е пострадалият, съобщаващ за нанесен му удар с дървена бухалка от обв. Б., поради което блъснал бил последния на земята, като намирайки се вече на земята, обвиняемият е бил обърнат с лице към свидетеля. Вторият е случайно преминаващ покрай инкриминираното място и забелязал двама непознати за него мъже, по-възрастният от които бил на колене върху земята, а по-здравият и по-млад се е намирал върху него, налагайки го с ръка. Виждайки случващото се, отишъл при тях и дръпнал нанасящото удари лице, викайки „Вие какво правите?!“ Едва след разтърваването им, разпознал обв. Б. като свой стар познат, с когото в далечното минало тренирали бокс, но външно бил значително променен – слаб и немощен, за разлика от годините, когато тренирали. След оказаната помощ, свид. Д. не обърнал внимание дали по двете лица имало наранявания или скъсани дрехи. Единствено забелязал изхвърлена встрани дървена бухалка, бутилка от бира, както и стоящо наблизо куче. Впоследствие си тръгнал.