Решение № 669 от 05.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 669 гр. Варна, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Шкодрова при участието на секретаря Искрена Г. Иванова като разгледа докладваното от Росица Шкодрова Административно наказателно дело № 20263110201999 по описа за 2026 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на Т. Т. А. срещу електронен фиш серия К № 10101811, с който му е наложено административно наказание ГЛОБА.

Жалбата е допустима, подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.

В жалбата се счита, че издадения ЕФ е необоснован и незаконосъобразен. Счита се, че не е налице повторност, като липсват доказателства за това. Липсват доказателства за извършено нарушение, както и такива да е приспаднат толеранс. ЕФ е издаден след изтичане на срока за издаването му. Претендират се разноски.

В допълнителна молба изразява становище по съществото на делото като поддържа и доразвиват основанията за отмяна на ЕФ. Сочи се, че не става ясно как е сформиран извод, че именно въззивникът е управлявал автомобила , като в декларацията не са цитирани лични данни.

Представител на органа, издал електронния фиш не се явява. В молба моли съда да потвърди ЕФ. Претендира и възлагане на разноски.

След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 06.04.2024 г. около 17,08 часа, в гр. Варна, по бул. „Княз Борис І“ в посока към кк. Зл. Пясъци“, бил управляван л.а. „***“ с рег. № ***. При управлението на автомобила в района на бензиностанция „Еко“, при валидното ограничение на скоростта от 50 км/ч за населено място, автомобила се движел със скорост на движение над максимално допустимата.

В този район била монтирана и функционирала система за видеоконтрол на нарушенията.

Автомобила преминал покрай функциониращата система и техническото средство отчело неговата скорост на движение след приспаднат толеранс, като такава от 65 км/ч, като осъществило и заснемане на автомобила.

Тъй като максимално допустимата скорост била 50 км/ч, а засечената от радара скорост на движение на лекия автомобил след приспадане на толеранс била 62 км/ч, лицето, 1 управлявало автомобила следвало да бъде санкционирано посредством електронен фиш.

След установяване на собственика на автомобила, в срок била подадена декларация по чл.189 от ЗДП, в която било посочено лицето , управлявало автомобила– въззивникът А..

Срещу въззивника А., бил издаден електронен фиш серия К № 10101811, в обстоятелствената част на който било описано извършеното нарушение. Посочено било, че деянието е извършено в условията на повторност, в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/7182630. Посочена била правната квалификация на извършеното нарушение по смисъла на чл.21 ал.1 от ЗДП, като бил определен и размер на наказание с посочено правно основание за налагането му – чл.182 ал.4 вр. ал.1 т.2 от ЗДП. Електронният фиш бил надлежно скрепен с доказателство – снимков материал от техническото средство, извършило засичане на скоростта и заснемане.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства- снимков материал от техническото средство, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, декларация и др.

За да се произнесе по жалбата, съдът взе предвид следното:

Съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваният електронен фиш констатира, че същият е съставен при спазване на изискванията на чл.189 ал.4 от ЗДП , като в същия е посочена териториалната структура на МВР – ОДВМР - Варна, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

По отношение авторството на деянието, доколкото в срока за посочване на данни за лицето, управлявало автомобила от страна на собственика на автомобила е конкретизирано третото лице, което го е управлявало, съдът приема, че безспорно е установено, че на санкциониране подлежи въззивникът А..

От приложените по административно-наказателната преписка доказателства досежно техническото средство с което е установено нарушението е видно че системата установила нарушението е одобрен тип средство за измерване и отговаря на метрологичните изисквания.

Видно от приложеното по делото копие от ЕФ К/7182630, същия е издаден за деяние по чл.21 ал.1 от ЗДП, извършено на 06.10.2022г. , като на въззивникът е било наложено наказание на осн. чл.182 ал.1 т.3 от ЗДП.

В приложената справка от АИС АНД се сочи, че ЕФ е връчен на 04.05.2023г., като е отразена и дата на влизане в сила.

Така, при правилно установена фактическа обстановка, правилно е била определена правната квалификация на нарушението, и правилно е бил определен размера на административното наказание.

Що се отнася до наведените доводи за отмяна на електронният фиш, същите не се споделят от съда предвид на следното:

В жалбата се счита, че не е налице повторност, като липсват доказателства за това.

Съдът, изхождайки от приложените по делото доказателства, намери, че от същите по безспорен и категоричен начин се установява, че деянието , извършено на 06.04.2024г. е такова, извършено в едногодишен срок от наказването на въззивника А. за извършено такова нарушение, санкционирано с влязъл в сила на 04.05.2023г. електронен фиш.

Счита се, че липсват доказателства за извършено нарушение, както и такива да е приспаднат толеранс.

От приложените по административно-наказателната преписка доказателства досежно техническото средство с което е установено нарушението е видно че системата установила нарушението е одобрен тип средство за измерване и отговаря на метрологичните 2 изисквания. Изготвен е снимков материал и е приспаднат толеранс, поради което и това възражение не се споделя от съда.

Счита се, че ЕФ е издаден след изтичане на срока за издаването му.

Подобна позиция не се споделя от съда, доколкото липсва преклузивен срок за издаване на ЕФ.

В с. з. се изразява позиция, че не става ясно как е сформиран извод, че именно въззивникът е управлявал автомобила, като в декларацията не са цитирани лични данни.

Видно от приложените по делото доказателства, подадената по чл.189 ЗДП декларация е била придружена от копие на СУМПС на въззивника А., с което той е бил в достатъчна степен индивидуализиран и са били ангажирани доказателства в пълен обем по отношение на лицето, управлявало автомобила.

След проверка на издадения ЕФ и преценка на доводите на въззивника, съдът намери, че следва да потвърди електронният фиш.

Предвид изхода на делото, с решението си съдът присъди направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ серия К № 10101811, издаден от ОДМВРВарна, с който на Т. Т. А. е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 лева на осн. чл.182 ал.4 вр. ал.1 т.2 от ЗДП.

ОСЪЖДА Т. Т. А., ЕГН ********** да заплати на ОДМВР – Варна, на осн. чл.27е от Наредба за правната помощ направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт в размер на 66,47 евро / 130 лева/.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3