Определение № 691 от 12.03.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 691 гр. Пловдив, 12.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Белева

Членове:

Надежда Дзивкова

Виделина Куршумова като разгледа докладваното от Величка Белева Въззивно частно гражданско дело № 20265300500297 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.248 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на „Кредисимо „ ЕАД, ЕИК 175330437 срещу Определение № 15 121 от 24.11.2025 г., постановено по гр.д.

№1 993/2025 г. по описа на РС-Пловдив, с което е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на постановеното по делото Решение № 4 355 от 13.10.2025 г. в частта му за разноските чрез намаляване като прекомерно по см. на чл. 78 ал. 5 от ГПК на присъденото на основание чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗА възнаграждение на процесуалния представител на ищеца от 480 лв. с ДДС на 240 лв. с ДДС.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му и решаване на въпроса по същество, като бъде намален размера на присъденото адвокатско възнаграждение.

Изложените оплаквания са за неправилна преценка от страна на решаващия съд относно фактическата и правна сложност на делото, респ. несъответствие на присъденото адвокатско възнаграждение с положения адвокатски труд.

Развива доводи за големия обем от еднотипни дела, както и еднозначната трайно установена съдебна практика по спорните въпроси. Позовава се и на практиката на СЕС , досежно неприложимостта на НВАР № 1/9.7.2004 г..

Цитира и практика на ВКС относно неприложимостта на наредбата в случаи на несъответствие между минималното възнаграждение и присъжданите такива в аналогични случаи, без да е извършена конкретна преценка на вида и сложността на делото и положение труд по него. По конкретното дело поддържа да е с ниска правна и фактическа сложност , поради което и счита, че дължимото се възнаграждение би следвало да е 200 лева.

Ответната страна - адв. Р. Р., вписан в АК - Пловдив с адрес ул. „ Й.Г. „ № 41, П. е депозирал отговор за неоснователност на частната жалба.

Съдът установи следното:

1

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от легитимирана страна срещу съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 276 от ГПК.

Разгледана по същество е неоснователна.

С постановеното по делото решение съдът е осъдил Кредисимо ЕАД да заплати на ищеца Н. Ю. И. на основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД сумата от 1 788,61 лева като недължимо платена над главницата по сключен между страните Договор за потребителски кредит № 2693479/21.12.2023 г. – поради недействителност на този договор по чл. 22 от ЗПК.

Решението е влязло в сила като необжалвано.

Процесуален представител на ищеца по делото е адвокат Р. Р., оказаната от него на ищеца правна помощ е безплатна на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА – материално затруднено лице. С казаното решение му е определено на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА възнаграждение от 400 лв., за заплащането на което / 480 лв. с ДДС / е осъдено ответното по иска дружество „ Кредисимо „ ЕАД.

В срока по чл. 248 ал. 1 от ГПК е депозирана от дружеството Молба вх.

№ 115 096/06.11.2025 г. за изменение на решението в частта му досежно така присъденото възнаграждение като същото се намали от 480 лв. с ДДС на 240 лв. с ДДС, която молба е оставена без уважение от районния съд с Определението № 15 121 от 24.11.2025 г. – предмет на настоящата въззивна проверка.

Така постановеното определение настоящата инстанция намира за правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА в случаите, когато адвокат е оказал безплатна правна помощ съгласно ал.1 на същата разпоредба, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. В случая пред първата инстанция е направено искане от адвоката за присъждане на възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА. С оглед препращащата разпоредба на чл. 36, ал. 2 ЗА, относима при преценката на размера на адвокатското възнаграждение на ищцата, е Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, която не е обвързваща за съда и третите лица с оглед даденото тълкуване в решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС. Поради това при произнасяне по искане по чл.78, ал. 5 ГПК за намаляване на адвокатско възнаграждение поради прекомерност, или по искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА, съдът не е обвързан от приетите в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа минимални размери, които могат да служат само като ориентир за съда при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение. Трайната съдебна практика приема, че при определяне на възнаграждението по чл. 38, ал.2 ЗА на процесуалния представител на страната, упражнила правата си на защита като 2 потребител, следва да бъде определено възнаграждение, което без да е обвързано с минималните размери по Наредба № 1/2004 г., следва да отговаря на критериите за разумност и пропорционалност, като се съобрази фактическата и правна сложност на делото, положения от адвоката квалифициран труд, обемът на извършените действия. Ето защо, макар конкретното дело в случая да е с ниска фактическа и правна сложност и с не висок материален интерес – кумулативно, то тези критерии са изцяло съобразени от районния съд при определяне размера на адвокатското възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА в размера му от 400 лв. без ДДС, съответно присъждането му в размер на 480 лв. с ДДС. Настоящият съд и състав намира така определения размер за съответен на казаните критерии и като така разумен и справедлив, в която насока съобразява и че адвокатският труд е високо квалифициран.

Предвид изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частната жалба на „Кредисимо” ЕАД, ЕИК 175330437 срещу Определение № 15 121 от 24.11.2025 г., постановено по гр.д.

№ 1 993/2025 г. по описа на РС-Пловдив.

Определението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3