Решение № 12608 от 25.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12608 гр. ******, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20251110147587 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Делото е образувано по искова молба, подадена от „************“ ЕАД, чрез юрк.

********, против А. С. Д., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на дружеството следните суми: 8 201.87 лева – главница, представляваща незаплатена цена за топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 25.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, за топлоснабден имот, находящ се в гр. ***************, ап. 22 с аб.№ **********; сумата от 1 329.37 лева – лихва за периода от 15.09.2022 г. до 17.06.2024 г., главница за дялово разпределение в размер от 30.99 лева за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 25.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и лихва за забава върху главницата за дялово разпределение в размер от 7.43 лева за периода от 16.07.2021 г. до 17.06.2024 г.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения относно наличието на облигационно отношение с ответника, възникнало въз основа на сключен договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чиито клаузи, съгласно чл. 150 ЗЕ, обвързвали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Излага доводи, че в изпълнение на договорните си задължения, в периода от 01.05.2021 г. до 30.07.2023г., доставил на ответника топлинна енергия в имот, с адрес: гр. ***************, ап. 22 с аб. № **********, на стойност от 8 201.87 лева, която не била заплатена от купувача. Твърди, че съгласно приложимите към договора общи условия, потребителите са длъжни да заплащат месечните суми за доставената топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като лихва за забава се начислявала единствено по отношение на задълженията, предвидени в общата фактура за съответния отоплителен сезон. В тази връзка, сочи че ответникът му дължи заплащането на мораторна лихва в размер на 1 329.37 лева, начислена върху стойността на главницата за периода от 15.09.2022 г. до 17.06.2024 г. Твърди, че на основание чл. 139 ЗЕ, разпределението на топлинната енергия между клиентите в сграда в режим на Етажна собственост се извършвало по 1 система за дялово разпределение, при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Излага доводи, че етажните собственици в сградата, в която се намира процесното жилище, са сключили договор за извършване на услугата за дялово разпределение с „******“ ООД. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение.

Счита, че ответникът му дължи цената на услугата за дялово разпределение в размер на 30.99 лева, начислена за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., както и лихва за забава върху посоченото главно вземане в размер на 7.43 лева, за периода от 16.07.2021 г. до 17.06.2024 г. При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да осъди ответника да заплати на „************“ ЕАД процесните вземания. Ищецът претендира сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника.

В проведеното първо открито съдебно заседание по делото ответникът е признал твърдените от ищцовото дружество задължения.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е приложено заповедно дело № 38545/2024г. по описа на СРС, 171 състав, съгласно което по заявление на ищеца „********** - ******“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение, с която е разпоредено длъжникът А. С. Д. да заплати на заявителя сумата от 8 201.87 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за топлоснабден имот в гр.******, ул. **********, ап. 22, ведно със законна лихва за период от 25.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 1 329.37 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 17.06.2024 г., главница за дялово разпределенив в размер от 30.99 лева за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 25.06.2024 г. до окончателното изплащане, както и мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 7.43 лева за периода от 16.07.2021 г. до 17.06.2024 г., както и държавна такса в размер на 191.39 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева. Длъжникът и ответник по делото – А. С. Д. е редовно уведомен за издадената заповед и от същия е постъпило възражение в срок, поради което на 16.09.2025г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта срещу ответника, като е представил такива на дата 30.09.2025г.

По делото е приет препис от нотариален акт за собственост на апартамент по чл. 55 от ЗПИНМ № *****дело

№ *****/1970г., видно от който на 03.06.1970г . че продавачът******е прехвърлил правото на собственост върху апартамент № ******** в полза на ********., както и удостоверение от СО-район „******“, от което се установява, че ПИ № ***** в м.“*****“ е с административен адрес: гр. ******, ул. ******** Видно от представеното удостоверение за наследници на починалата *****от ****г., нейни наследници по закон са **** – починал на *****г. и А. С. Д. – син.

Прието по делото е и заявление-декларация № ***** г. от ответника, адресирано до ищцовото дружество, за откриване на партида за имот с адрес: гр. ******, ул. „******* с аб.

№ **********, като е посочено, че домакинството се състои от 1 член.

Ищецът е представил справка за неплатени фактури и дължими лихви от ответника, в която е отразено, че за периода от 01.05.202 г. до 30.04.2022 г. дължи главница в размер от 4 032.67 лева, а за периода 01.05.2022 г. – 31.07.2023 г. дължи главница в размер от 4 129.97 лева.

Видно от представения протокол от проведеното на ******г. Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. ******, ул. ****, етажните собственици са взели решение да се присъединят към топлопреносната мрежа на 2

„**********-******“ ЕАД и да сключат договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.

Представен е договор от 09.11.2001 г., сключен между ЕС с адрес: гр. ******, ******* като клиент и „*******“ ООД за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ чрез система за индивидуално отчитане и разпределяне на топлинна енергия.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.

149 ЗЕ:

Съгласно разпоредбите на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция за периода до 17.07.2012 г.) и на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.

Страните по делото не спорят за наличието на валидно облигационно отношение между тях, както и досежно обстоятелството, че ответникът е собственик на процесния имот, че същият е топлоснабден, нито пък се оспорват начислените суми. В подкрепа на изложеното, в настоящото съдебно производство е доказано възникването и съществуването на облигационно правоотношение с предмет продажба (доставка) на топлинна енергия по отношение на процесния имот. Не се твърди по делото и не се представят доказателства ответникът да се е разпоредил с правото на собственост върху процесния топлоснабден недвижим имот преди изтичането на процесния период. Ето защо, при съвкупната преценка на всички доказателства по делото, за исковия период клиент на топлинна енергия и съответно задължено лице да заплаща стойността на потребената в имота топлинна енергия е именно ответникът по делото в качеството му на собственик на процесния имот.

В първото по делото открито съдебно заседание ответникът А. С. Д. се яви лично, изразявайки желание за сключване на споразумение с ищцовото дружество. В същото открито съдебно заседание като писмени доказателства по делото са приети и споразумение от 11.02.2026 г., сключен между страните, касаещ възникнали задължения за незаплатена ТЕ за процесния топлоснабден имот, както и фискален бон от 10.02.2026 г., от който се установява, че в полза на ищцовото дружество ответникът е заплатил сумата в размер от 51.81 евро с основание „съдебни разноски“, но не за процесния имот, а за имот с адрес: гр.

******, ж.к. „*******“ бл. ***. От така приетите писмени доказателства се установява, че приетото по делото споразумение в действителност е сключено за погасяване на възникнали задължения за незаплатена ТЕ, но периодът на претендираните вземания е различен от процесния, а именно за разсрочено заплащане на задължения за периода от м.05.2023 г. – м.12.2025г., поради което и не се доказа погасяване на суми от страна на ответника за сумите, претендирани в настоящото производство.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били 3 публикувани, а и това обстоятелство съдът намира за общоизвестно. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са ангажирани доказателства ответницата да е упражнила правото си на възражения срещу Общите условия. Предвид всичко изложено по делото при условията на пълно и главно доказване се установява, че е налице валидно облигационно правоотношение между ищеца „************“ ЕАД, от една страна и *******от друга, в процесния период, като в отношенията между страните за процесния период са приложими Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „************“ ЕАД на клиенти в град ******.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. За процесния период дяловото разпределение в процесната сграда – етажна собственост се е извършвало именно от ищцовото дружество, в който смисъл са изводите на вещото лице по съдебно-техническата експертиза.

Разпечатката съдържа 31 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c2ae23a0-d682-40bc-baa2-938f323c0579