Определение № 9357 от 10.03.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9357 гр. София, 10.03.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело № 20221110109947 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 36824/25.02.2022 г. подадена от З. К. С. срещу Д. Г. И.. Предявен е иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата 1500,00 лева – обезщетение за неимуществени вреди, причинени емоционален дискомфорт, безпокойство, чувство за малоценност и неувереност, обида унижение от противоправно поведение на ответника, изразяващо се в разгласяване на невярно обстоятелство в писмо, подадено на 24.10.2013 г. в гр. София до Дирекция „Процесуално представителство на Република България пред Европейския съд по правата на човека” Министерство на правосъдието, а именно че „ищецът бил многократно освидетелстван от психиатър и психолог и безспорно е установено, че той страда от параноидно личностово разстройство, което не е психично заболяване в тесен смисъл на понятието, т.в. той е вменяем… това състояние се определя като психопатия”.

С подадения с срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба ответникът Д. Г. И. е направил възражение за местна неподсъдност на делото, считайки че искът е подсъден на Районен съд Казанлък.

В предоставения от съда срок за становище по направеното възражение за местна неподсъдност на делото пред СРС, ищецът З. К. С. заявява, че е подал същия иск пред Районен съд Казанлък и след отводи на всички съдии от Района на Окръжен съд Стара Загора делото е прекратено на основание чл.

126 ГПК от Районен съд Карлово. Счита, че законът разрешава делото да се гледа в района на ищеца и сочи, че е инвалид със 75 % ТЕЛК.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и данните по делото, въз основа императивните разпоредби на закона, намира за установено следното:

Съгласно чл. 105 ГПК искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника, а разпоредбата на чл. 115 ГПК предвижда възможност иск за вреди от непозволено увреждане да се предяви и по местоизвършването на Д.ието. Следователно исковете за обезщетение от непозволено увреждане са подсъдни на съда по постоянния адрес на ответника или по местоизвършване на Д.ието и изборът за това е на 1 ищеца, който инициира исковото производство.

Съгласно утвърдената съдебна практика, изборът на подсъдност по смисъла на чл. 115 ГПК се извършва от ищеца с подаването на исковата молба до съответния съд, като не е необходимо изрично волеизявление на страната или позоваване разпоредбата на чл. 115 ГПК. С предоставената от съда възможност за становище ищецът не се позовава на разпоредбата на чл.

115, ал. 1 ГПК, но в молбата уточнение от 29.07.2022 г. изрично е посочено местоизвършване на Д.ието – гр. София, официален адрес на Министерство на правосъдието, където се твърди, че ответникът в разгласил невярното обстоятелство.

Подсъдност по местоизвършване на Д.ието по смисъла на чл. 115 ГПК е мястото, в което делинквентът-ответник се твърди да е извършил деликтното Д.ие (неправомерното действие или бездействие), а не мястото, където са се проявили последиците от това Д.ие, защото вредите са елемент на деликта, който е различен и отделен от самото Д.ие. Понятието „местоизвършване” по чл. 115 ГПК няма легална дефиниция, затова то следва да бъде съобразено с конкретния деликт. При клеветата деликтът се счита довършен с разгласяване на позорното обстоятелство/приписването на престъпление. Следователно клеветата е извършена в момента, в който изявлението е обективирано по такъв начин, че е възприето поне от едно трето лице, а възприемането от пострадалия не е част от фактическия състав на деликта. Ирелевантно в случая е мястото, в което клеветническите твърдения са възприети от пострадалия или мястото по постоянния адрес на ответника.

Предвид наведените в исковата молба и уточнението твърдения и представените доказателства, съдът счита, че мястото на извършването на Д.ието в настоящия случай е гр. София – с постъпване на писмото в Дирекция „Процесуално представителство на Република България пред Европейския съд по правата на човека” Министерство на правосъдието, където, обективираните в същото твърдения са могли да бъдат възприети поне от едно трето лице.

По изложените съображения по критерия за местна подсъдност по чл.

105 ГПК местно компетентен е Районен съд Казанлък, а по допълнителния критерий по чл. 115 ГПК – Софийският районен съд. Ищецът е избрал да предяви иска си пред Софийски районен съд, като е депозира исковата си молба пред него – това е процесуална възможност на ищцовата страна да избере пред кое от местно компетентните съдилища да предяви иска си.

Обстоятелството, че ищецът само признава, че е предявил същата искова молба и пред Районен съд Казанлък (по която след множество отводи производството по делото е прекратено на основание чл. 126 ГПК) не разколебава извода на съда.

Следователно местната компетентност на СРС е обоснована от критерия по чл. 115 ГПК, поради което направеното възражение за местна неподсъдност на делото не би могло да бъде уважено.

На основание чл. 118 вр. чл. 119, ал. 3 ГПК, настоящият състав на Софийски районен съд

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника Д. Г. И. с отговора на исковата молба възражението за местна подсъдност по чл. 119, ал.

4 ГПК на гр.дело № 9947/2022 г. по описа на СРС, 166 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.

След влизане на сила на определението делото да се докладва за насрочване в ОСЗ.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3