Решение № 189 от 06.12.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 189 гр. Варна, 05.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Петя Ив. Петрова

Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело № 20223000500353 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д.№ 353/2022 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна жалба на Б. Д. Л., подадена чрез адв.

Д., против решение № 260017/03.06.2022 г., постановено по гр.д. № 605/2020 г. по описа на Варненския окръжен съд В ЧАСТТА, с която е уважен, предявения от И.Г.В.-К. срещу него иск по чл. 43, ал. 1, б. "а" от ЗН и е унищожено саморъчно завещание от 12.08.2016 г. на В.И.А., б.ж. на гр.

Варна, поч. на 07.12.2019 г., обявено с протокол за обявяване на саморъчно завещание от 06.01.2020 г. на нотариус Веселин Петров, рег. № 205 на НК, с район на действие ВРС, с което В.И.А., ЕГН ********** е завещала на Б. Д.

Л., ЕГН ********** собствеността върху цялото си движимо и недвижимо имущество, което ще остане след смъртта й, тъй като завещателката към момента на съставянето му не е била способна да завещава.

Въззивникът е настоявал, че обжалваното решение е неправилно постановено в нарушение на материалния и на процесуалния закон и е необосновано, като е молил за отмяната му в обжалваната част и отхвърляне на иска по чл. чл. 43, ал. 1, б. "а" от ЗН. Навел е оплаквания: че в разрез с резпоредбата на чл. 201 ГПК съдът кредитирал заключението на вещите лица, 1 вместо да го цени заедно с останалите доказателства; че изслушаните заключения на комплексните психиатрични и психологични експертизи не почивали на събрания доказателствен материал, а заключенията на експертите не кореспондирали с писмените и гласните доказателства, а съставлявали теоретични предположения, които съдът напълно възприел; че показанията на свидетелите на ищцовата страна били тенденциозни, предвид интересът им от унищожаване на завещанието;

Въззиваемата И.Г.В.-К., чрез адв. С. Л., е подала писмен отговор, с който е оспорила въззивната жалба и със съображения за неоснователността й и за правилността на първоинстанционното решение в обжалваната част е молила за потвърждаването му.

Първоинстанционното решение не е било обжалвано и е влязло в сила в частите, с които са били отхвърлени исковете за прогласяване нищожността на саморъчно завещание на В.И.А. от 12.08.2016г. по чл. 42, б. „в“ от ЗН, тъй като завещателното разпореждане е противно на закона, в евентуалност на обществения ред и в евентуалност на добрите нрави и по чл. 42, б. „б” от ЗН, вр. с чл. 25, ал. 1 от ЗН, като ненаписано и неподписано от завещателката;

С определение № 542 от 30.09.2022 г. съдът се е произнесъл по всички оплаквания на въззивника за процесуални нарушения и заявените в тази връзка искания по доказателствата, като е оставил същите без уважение.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция страните, чрез своите процесуални представители са поддържали съответно въззивната жалба и отговора. Молили са за присъждане на разноските, като са възразили и по размера на адвокатските възнаграждения на осн. чл. 78, ал.5 ГПК.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната му част, а по правилността му с оглед наведените оплаквания намира следното:

Предявеният пред Варненския окръжен съд от И.Г.В.-К. против Б. Д. Л. иск е по чл. чл. 43, ал. 1, б. "а" от ЗН за унищожаване на саморъчно завещание от 12.08.16г. на В.И.А. починала на 07.12.19г. В исковата си молба ищцата е сочила, че е законен наследник на В.И.А., която починала на 07.12.19г. След смъртта на последната, установила, че ответникът Б. Д. Л. се е легитимирал като собственик на имотите, притежавани от наследодателката й А., въз основа на нейно саморъчно завещание от 12.08.16г., обявено по искане 2 на Л. от нотариус В. Петров, рег. № 205. Изложила е, че завещанието е унищожаемо, тъй като е било направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава, поради заболяване и прогресиращи промени в психиката му, датиращи от 2013г.

Ответникът е оспорил иска по съображения, че завещателката е била способна да разбира и ръководи действията си към момента на съставяне на завещанието.

Установено е от доказателствата по делото, а и страните не спорят относно следното: Иищцата е наследник по закон на В.И.А., б.ж. на гр. Варна, поч. на 07.12.2019 г. На 12.08.2016 г. В.И.А. е съставила саморъчно завещание, обявено с протокол за обявяване на саморъчно завещание от 06.01.2020 г. на нотариус Веселин Петров, рег. № 205 на НК, с район на действие ВРС, с което завещала на Б. Л. цялото си движимо и недвижимо имущество, което ще остане след смъртта й. Към датата на съставяне на оспорваното саморъчно завещание (12.08.2016 г.), В.А. е била на 77 години и не е била поставена под пълно или ограничено запрещение. С влязло на 28.12.2016 г. в сила неприсъствено решение по гр.д. № 1880/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд е развален, сключения на 06.04.2011 г. между В.А. като прехвърлител и Д.Е.Н. като приобретател договор за прехвърляне на недвижимия имот на В.А. – апартамент в гр.Варна, ж.к. Чайка срещу задължение на насрещната страна за издръжка и гледане на прехвърлителката. Със заявление от 20.09.2016 г. В.А. e оттеглила даденото на Е.Т.Н. (баща на Д.Е.Н.) пълномощно от 07.11.2012 г. за представляването й пред пощи и куриерски служби за получаване и пращане на кореспонденция, за пред НАП и НОИ във връзка с декларации и данъци, за пред Общината и пред посочените банки за опериране с банковите й сметки, и за получаване на пенсията й. С пълномощно от 06.02.2017 г. В.А. е упълномощила адв. Д.Н. с правата да дари собствения й апартамент в ж.к.

„Чайка“ – на Б. Л. и с права за снабдяване с документи тази връзка.

Съгласно чл. 43, ал. 1, б. "а" от ЗН, завещателното разпореждане е унищожаемо, когато е направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава, а съгласно чл. 13 от ЗН, способно да завещава е всяко лице, което е навършило 18 години, не е поставено под пълно запрещение поради слабоумие и е способно да действа разумно.

3

Неспособни да действуват разумно са лицата, които не са поставени под запрещение, но поради слабоумие, душевна болест или друга причина, са в състояние на невъзможност да разсъждават нормално, липсва им здрав разум и не могат да ръководят и да разбират постъпките си. Дали това състояние е трайно или кратковременно, е без значение. Важното е да е съществувало по времето на извършване на завещанието. Необходими са две кумулативни предпоставки: първата /медицинска/ - наличие на заболяване, което може да пречи на лицето да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си и втора /правна/ - това заболяване да е единствената причина, която препятства това лице да формира мотивирана воля, че извършваната сделка "завещание" означава разпореждане с цялото имущество /като съзнава какво се включва в това имущество/ в полза на конкретен правен субект и че тази сделка ще произведе действие след смъртта на завещателя. Завещателната дееспособност трябва да съществува към момента на изразяване на волята на завещателя, в случая със саморъчното завещаниекъм момента на изготвянето на завещанието в писмен вид и неговото подписване, като недееспособността, която предхожда или следва съставянето и подписването на завещанието, е ирелевантна.

В случая завещанието е от 12.08.2016 г., което е и релевантния момент на преценката относно възможността на завещателката да действа разумно, като за устантовяване на този факт са разпитани свидетели, събрана е медицинска документация и са изслушани две експертизи на специалисти психиатри и психолози.

Свидетелят Е.Н. познава семейството на В.А. от 30 години, живее в съседен блок, били близки семейни приятели, често се събирали, гостували си. В. била библиотекар във ВВМУ, а по-късно имала и книжарница, от която свидетелят, заедно със съпругът й преди години правел разноса на книги.

Съпругът на В. починал около 2009 г., а през 2011 г. предвид че е останала съвсем сама, жената поискала семейството му да се грижи за нея. Затова и доколкото имала съображения относно действието на направено по-рано завещание в тяхна полза, поискала и сключила договора за издръжка и гледане с дъщеря им Д., който свидетелят и съпругата му изпълнявали.

Последно видял В. през 2016 г., когато изчезнала и я търсили, а Б. Л.

(ответникът) я бил отвел в гр.София. После разбрал, че веднага са я настанили 4 в дом за стари хора, а там нямали връзка с нея (телефонът й не отговарял, а от дома им казвали, че й е забранено да разговаря с други хора). В. била умна и интелигентна жена и до 2011 г. била добре. Тя се грижела за здравето си и редовно посещавала личния си лекар, а около 2013-2014 г. често и психиатъра си д-р М.. Тогава д-р М. им се обадила, че В. има депресия, а някъде през 2014 г. – 2015 г. й издала и направление за лечение в психиатричното отделение в Терапията. В. се лекувала в болницата по свое желание. В този период тя се променила: започнала да забравя къде е сложила нещата си, да губи вещи; не можела да се ориентира (съседка се обадила на свидетеля да я приберат от тях, защото след като им гостувала В. настоявала, че е в нейната си къща); излизала да се разхожда на улицата по пижама, а друг път по пижама лежала по пейките; сприятелявала се с хора на улицата, била доверчива, станала наивна - пуснала една случайна жена да живее в дома й като наемателка, а след това търсела съдействие да я изгони; държала много мръсно в дома си. През 2015 -2016 г. състоянието й вече видимо било влошено, като д-р М. им казала, че жената страда от деменция. Тя все повече забравяла неща и хора, спирала непознати на улицата и ги канела в дома си, оплаквала се, че пенсията й я няма и се наложило свидетелят да стои с нея при получаването й, за да се увери, че служителите не я лъжат. През 2016 г.

В. вече го упълномощила да получава пенсията й и той запознал да ходи да я взема и да й я предава. Случвало се жената да не се прибира у дома, да употребява повече алкохол и да лежи по пейките. Хората й купували алкохол, за да се забавляват с това, а съседи после им се обаждали, за да се погрижат за нея и да я приберат.

Според свидетелката М.Н. (дъщеря на първия свидетел; приятелско семейство), В. била приятел на семейството й, много харесван честен и интелигентен човек, с когото обичала да си общува. След като се разболяла жената станала неугледна, видът й бил занемарен (облекло, коса) и държала много мръсно и разхвърляно в жилището си, дори само 3-4 дни след като те почиствали. Започнала да пие и я намирали да лежи на улицата. Станала много разсеяна и хаотична, променяла бързо мнението си, понякога не разпознавала баща й или подминавала нея. Постъпвала и за лечение в психиатрия. През лятото на 2016 г. контактите им били прекратени с изчезването й, за което родителите й много се притеснили, не спяли и я издирвали няколко дни докато разбрали от съседи, че е отведена от в София 5 от ответника.

Свидетелката Р.М. е съседка на В., живее в същия вход на друг етаж и позвнава жената от 30 години. Последно видяла В. през август 2016 г., когато Б. отишъл да я вземе и стягали багажа й. Него го видяла за пръв път през същото лято на 2016 г., когато идвал със семейството си на почивка и с една съседка ги упътили за жилището на В.. От В. разбрала, че са й познати и при последното им посещение били притеснени от условията в които живее и искали да й помогнат. Пак тя споделила пред свидетелката, че Б. я завел да й издадат нова лична карта, защото загубила старата, купил й протеза и очила, осигурил й хоспис. Свидетелката е посочила, че В. забравяла понякога, но мислела че е от старостта й. Не искала да се къпе и я придумвали да се изкъпе, но тя винаги си била „малко мърлява“. Не знае за болестта й, но е виждала в дома й лекарства. Освен, че В. отслабнала не намирала промяна в нея до последно и не я е виждала да употребява алкохол. Знае, че В. е постъпвала в болница, но не знае за какво. До смъртта й си разговаряли по телефона. Свидетелката е изложила и други факти за живота на жената, които обаче не са относими към изследваните такива и не касаят релевантния период. Б. дал тагава арпартамента на наематели.