Решение № 491 от 02.01.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 491 гр. П., 29.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Церовска като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20225200500600 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Пазарджишки районен съд №635 от 06.06.2022г. постановено по гр.д.№20215220101237 по описа на съда за 2021г. е осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, град С., бул. „Г.Н.Г.С.” № 21, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.19, ал.2 ЗИНЗС, във връзка с чл.178, ал.1, т.3, във връзка с чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД, на А. С. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Щ., общ. Л., обл. П., ул. “П.”, № 61, дължимото му допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд през периода от 08.04.2018г. до 04.10.2019г., включително в размер на 1377,15 лева, както и обезщетение за забава в размер на 309,15 лева, за периода от 08.04.2018 г. - 04.10.2019 г., включително, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 08.04.2021 г., до окончателното изплащане, като e ОТХВЪРЛEН иска за главница над присъдената сума в размер на 1377,15 лева до претендирания размер от 5500 лева и за периода от 01.01.2017г. до 07.04.2018 г. и за периода от 05.10.2019 г. до 01.01. 2020г., включително и иска за обезщетение за забава над 1 присъдената сума в размер на 309,15 лева, до претендирания размер от 500 лева и за периода от 01.01.2017 г. до 07.04. 2018 г., включително и за периода от 05.10.2019 г. до 01.01.2020 г., като неоснователни и погасени по давност /за периода от 01.01.2017 г. до 07.04.2018 г., включително/. Със същото решение е осъден А. С. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Щ., общ. Л., обл. П., ул. “П.”, № 61, ДА ЗАПЛАТИ , на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, град С., бул. „Г.Н.Г.С.” № 21, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 129,42 лева, съразмерно на отхвърлената част на исковата претенция. Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, град С., бул. „Г.Н.Г.С.” № 21, на основание чл.78, ал.6 ГПК, е осъдена ДА ЗАПЛАТИ, по сметка на Районен съд - П. държавна такса в размер на 105,90 лева и възнаграждение за вещо лице в размер на 279,45 лева.

С решение №999 от 12.09.2022г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка относно размера на присъдената държавна такса платима от ГДИН от 105.90лв на 105.09лв.

Решението се обжалва в осъдителните му части от ГДИН към МП чрез мл.юрисконсулт Р., с доводи за порочност като неправилно, необосновано и при допуснати съществени процесуални нарушения, при непреценена доказателствена тежест на събраните по делото доказателства. Счита, че не е установено по категоричен начин наличие на неизплатени компенсации за надработване, с което да е налице пропуснати финансови ползи за ищеца.

Счита претенцията на ищеца за неоснователна и недоказана. На първо място се твърди, че служителите в ГДИНМП и териториалните й служби са държавни служители съгласно чл.19 ал.1 т.1 от ЗИНЗС, като правоотношенията им се уреждат от този закон и от ПП му и че при липса на разпоредби досежно държавната служба субсидиарно намират приложение разпоредбите от ЗМВР/чл.19 ал.2 от ЗИНЗС. Разпоредбата предвиждала, че средната денонощна продължителност на работното време на служителите от надзорно-охранителния състав за месеца не може да надвишава установената продължителност на работния ден, като тези държавни служители работещи на смени по график, следва да изработят 168часа за един месец за да покрият необходимия норматив при средно 21 работни дни месечно за служители на ненормирано работно време. Посочва, че като доразвитие на тези положения, съгласно заповед №ЧР-05-11 от 30.01.2015г. на министъра на правосъдието, изменена и допълнена със заповед № ЧР.-5-120 от 21.04.2017г. във връзка с 2 чл.10 ал.1 и чл.19 ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС и заповед № Л-2271 от 13.05.2019г. на главния директор на ГД“ИН“, било посочено, че работното време на тези служители се изчислява сумирано за тримесечен период, като изчисляването на нормата работно време в часове се извършва, като броят на работните дни, включени в периода, се умножат по нормалната продължителност на работния ден-8часа.Цитра се ППЗИНЗС за осигурен половин час почивка на постовия за работно време от 8часа, 45минути за работно време от 12часа и 90минути почивка за работно време от 24часа. Признава се, че ищецът е давал 24часови дежурства. Сочи осигуряване на обедна почивка в случай, че характерът на извършваните дейности позволява прекъсване на производствения процес, с продължителност не по-малко от 30минути като по време на почивката служителят не е длъжен да изпълнява служебните си задължения и да седи на работното си място. Посочва, че за 24 часова смяна се осигуряват три почивки за хранене по 30минути или общо 90минути, като почивките не се включват в работното време според чл.151 ал.2 от КТ.

Допълва, че времето на обедната почивка/почивка за хранене/ по предходния ЗИНЗС преди 2017г. не се включва в работното време и не се счита за отработено време, но за процесния период съгласно постановеното решение се зачита цялата продължителност на работното време от 24.5ч. съгласно решение на ВКС и във връзка с изменение на ЗИНЗС обр.14 на ДВ от 10.02.2017г. Жалбоподателят препраща към нормата на чл.187 ал.7 и ал.8 от ЗМВР предвиждаща получаване на възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70часа на отчетен период, а за отработено над 70чкомпенсиране с допълнителен отпуск. Счита, че определянето на възнаграждение за извънреден труд за отработени над 70часа на отчетен период е в противоречие с императивния характер на разпоредбата на ЗМВР освен ако не е имало писмено съгласие от служителя за прилагането на разпоредбата на чл.187а от ЗМВР за допълнителните 25часа извънреден труд, каквото съгласие не е дадено от ищеца А. С. Г.. Твърди се, че с последните изменения на ЗМВР допълнителният отпуск за положен извънреден труд над 70часа е отменен с прилагане на нормата на чл.187а от ЗМВР. Посочва, че съгласно ППЗИНЗС при 24часов график на дежурство до 20часа са постова служба, като след дежурството се осигурява почивка не по-малко от 48часа.Твърди се, че за исковия период на ищеца винаги е била осигурявана 72часова почивка след 24часа часово дежурство, като времето от 48-я до 72-я 3 час се явява допълнителен отпуск по смисъла на ЗМВР. Цитира се разпоредба от ППЗИНЗС, според която служителите от надзорно -охранителния състав не получават компенсация за нощен труд и че нормалната продължителност на работното време на държавните служители в ГДИН и териториалните й служби е 8часа дневно, 40часа седмично при 5дневна работна седмица, а за дейности, чието изпълнение изисква непрекъсваем работен процес, работното време се организира в 8-,12-, или 24часови наряди по утвърден график.

Твърди се, че в Затвора П. работното време е съобразено с изискванията за добавяне на извънреден труд за времето 15минути преди започване на сутрешния развод на надзирателския наряд, както и времето за смяна на наряда, неговия отвод, като всичко от сумирано време се добавя към отработените часове и се отчита на тримесечен период като извънредният труд се изплаща към заплатата в първия месец след отчетния период.

Подчертава, че правилото за идване 15минути по-рано на работа не се спазва системно и че често служители на НОС идват на работа 2-3 минути преди развода и че за такова закъснение никой служител не е бил наказван за закъснение. Районният съд не бил обсъдил протокол ВД/МЗ-48 от

12.02.2015г. за извършена проверка от комисия назначена със заповед №Л-92 от 05.02.2015г. чрез който се установявало реалния период от време, с който се удължава работната смяна поради сдаването и приемането на всички постове в затвора и последващия отвод. Коментират се фактите установени от комисията време на удължаване на работата в затвора с 30минути, добавено и включено със заповед на началника на затвора към работната норма часове, които трябва да положат служителите на тримесечие, като разликата отработени часове над тримесечната норма е изплащана на ищеца под формата на извънреден труд. Акцентира се, че срещу протокола няма постъпили възражения от нито един от членовете на комисията включително и от представителя на синдикатите. Коментират се параметри относно фактическото местоположение на сградите в затвора П., вишки, разстояние от входния портал до най-отдалечената вишка, разстояния на полуобиколка, обход от външни стени, и време на изминаване с което жалбоподателят подчертава времето необходимо на всеки служител преди застъпване да бъде проверяван дали е физически здрав. Счита, че не следва по аналогия и изцяло да се приема съдебната практика относима за други затвори имащи и различен капацитет на броя лишени от свобода, постове, смени, графици и 4 други като акцентира, че графиците са пряко свързани с всички индивидуални особености на всеки затвор в системата на ГДИН. Счита, че съдът не е обсъдил тази разлика, изложена от ГДИН в писмените си бележки по делото и относно реалните размери на затвора П.-102/110м. Направено е доказателствено искане за изискване на допълнително заключение на вещо лице изготвено по гр.д.№ 1238/2021г. с което е извършено наблюдение и засичане на работното време и след приключване на настоящото производство пред П.та инстанция, и според което реалната продължителност на работното време в затвора П. е 24ч. и 30м. или само 30минути така като е била засечена и преди 7години, като се навежда извода, че за 7години няма налично такова надработване от 1ч. и 45минути, като се поддържа, че свидетелят разпитан в тази връзка В.К. е заинтересован от изхода на делото и има личен интерес тъй като същият е ищец по друго аналогично дело.

Посочва още, че според книжата “постови книги“ от постовете, на които ищецът реално е работил, е видно че реалният час за сдаване на поста сутрин в края на 24часовата смяна, е ставало след като служителят е преброил затворниците заедно с нормата смяна служител, обходил е постовете и със сдаването на поста ищецът повече няма никакви задължения за остане в затвора, като му оставали да извърви 50-100метра до изхода на затвора.

Посочват че данни от книгите, и че ищецът е сдавал поста до 8.45ч. найкъсно до 08.55ч. и че разводът и сдаването на поста са продължавали между 30-40минути което контрастирало с твърдението на ищеца за времето от 1ч.

45м. Оспорват се свидетелските показания като некореспондиращи с обективната истина и най-вече на постовите книги и поради елемент на пристрастност. Моли да се отмени решението и се отхвърли иска.

Няма постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната по спора страна.

Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията“ към Министерството на правосъдието и за да се произнесе взе в предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.19, ал.2 ЗИНЗС във връзка с чл.178, ал.1, т.3 във връзка с чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД .

В исковата си молба против ГДИН към Министерството на 5 правосъдието- гр.С., ищецът А. С. Г. ,ЕГН-**********, с постоянен адрес с.Щ., обл.Пазарджк, ул.“П.“ №61, твърди, че през исковия период 01.01.2017г.до 01.01.2020г. е бил държавен служител на длъжност “старши надзирател“ от надзорно-охранителния състав в ответната Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“ при Министерството на правосъдието-гр.С., с местоизпълнение на задълженията Затвора гр.П.. Изпълнявал служебните си задължения в дежурства по предварително утвърден месечен график на смени за периода от 01.01.2017г. до 01.01.2019г. на 12 часов режим на работа, а за периода от 01.01.2019г. до 01.01.2020г. на 24-часов режим на работа при сумирано изчисляване на работното време в часове за тримесечен период.