Определение № 296 от 18.07.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 296 гр. Пловдив, 18.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно частно наказателно дело № 20245000600349 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 243, ал. 7 от НПК.

С Определение № 77 от 26.06.2024 г. по ЧНД № 132/2024 г. Окръжен съд – Кърджали е потвърдил постановление от 15.12.2023 г. на ОП – Кърджали за прекратяване на наказателното производство по ДП № 13/2024 г. по описа на * на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК, водено с оглед извършено престъпление по чл. 124, ал. 1 НК.

Недоволна от постановеното определение е останала жалбоподателката Г. Х. – дъщеря на пострадалия, която чрез своя повереник – адв. Н. В. от АК - * е подала частна жалба, намирайки го за неправилно, необосновано и незаконосъобразно, защото не са съобразени събраните по делото доказателства.

Излагат се почти идентични доводи с тези в първоначалната жалба, според които описаната в постановлението и възпроизведена в определението на съда фактическа обстановка, прокурорът неправилно е извел извода, че липсва съставомерно деяние по чл.124, ал.1 от НК.

Твърди се, че е проведено непълноценно разследване, тъй като не са положени нужните усилия, за да се изискат видеозаписите от камерите в гр. * от всички, намиращи се в близост търговски обекти с насоченост към мястото 1 на възникналия на 04.01.2024г. инцидент, чиято липса не е удостоверена по надлежния ред от приложената по делото докладна записка на полицейския служител. Не са съобразени показанията на св. С. К., който посочва, че е видял как св. С. Р. е нанесъл удар на пострадалия Ю. Б.. В този смисъл счита за недостоверни изводите на прокурора, че никой от свидетелите не е видял нанасянето на удар по тялото на пострадалия. Иска се провеждането на допълнителен разпит на св. К. М. относно установяването на действителното физическо състояние на пострадалия преди качването му в линейката на ЦСМП – *. Още повече и след като преди това пострадалият при обаждането си на тел.112 е посочил, че е бил ударен с юмрук и повръща кръв. По този повод би могло да се направи и допълнителен разпит на св. Н. Б. за проведения разговор между нея и св. М. за състоянието на починалия й съпруг преди качването му в линейката. Накрая се посочва, че от заключението на изготвената по делото СМЕ е установен оток на мозъка с вклиняване на малкия мозък в големия тилен отвор на черепа на пострадалия, характерен за нанасянето на тежки удари в главата от твърд тъп предмет, което би могло да е в причинно-следствена връзка от удар/удари в областта на главата с юмрук или юмруци.

Затова молят да се отмени определението на окръжния съд за потвърждаване на постановлението за прекратяване на наказателното производство и делото да се върне на прокурора за продължаване на разследването.

Апелативният съд, след като взе предвид доводите в жалбата, събраните по делото доказателства и провери правилността на атакуваното определение, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законовия срок и от лице с нужната процесуална легитимация, като по съществото си се явява основателна.

Досъдебното производство под № 13/2024г. по описа на * е образувано на 04.01.2024 г. по реда на чл.212, ал.2 от НПК със съставяне на протокола за първото действие по разследване /оглед на местопроизшествие/ и водено срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл.124, ал.1 от НК с пострадал Ю. Ш. Б..

По време на разследването е извършен оглед на местопроизшествие на дома и автомобила на пострадалия, разпитани са като свидетели, както следва:

2 близките на пострадалия – Н. Б. и Г. Х., медицинските специалисти от изпратения екип на ЦСМП-* – Н. К. и М. К., личният лекар на пострадалия – д-р Л. Т., присъствалите на инцидента между св. С. Р. и пострадалия Ю. Б. лица - С. К., С. Т. В. С., С. Р., Б. Б., Д. И. и самия С. Р., съседът на семейството – св. К. М., видял качването на пострадалия в линейката, изискан е на диск аудиозаписа от Районен център 112 – * от проведения разговор с пострадалия Б., приобщен като съдържание с извършения оглед на вещественото доказателство, изискано е удостоверение за наследници, назначени са и изготвени СМЕ – аутопсия на труп на пострадалия и химическа експертиза за съдържание на алкохол в кръвта, изискана е информация и предоставянето на видео записи от охранителните камери с видимост към билборда на магазините „*“ и „*“ за времето от 08.00 до 19.30ч. на 04.01.2024г., като от получените писма на управителите на двата магазина и видно, че не разполагат с камери с видимост към местопроизшествието.

След приключване на разследването е изготвено постановление на Окръжна прокуратура – Кърджали за прекратяване на наказателното производство от 29.04.2024г., на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК, което е обжалвано от единия от наследниците на пострадалия пред Окръжен съд – Кърджали.

С Определение № 77/26.06.2024 г. по ЧНД № 132/2024 г. на Окръжен съд – Кърджали, след анализ на изложената фактическа обстановка са възприети направените правни изводи за несъставомерност на деянието, за което е водено досъдебното производство по чл.124, ал.1 от НК и е потвърдено обжалваното постановление, като обосновано и законосъобразно.

Въззивният съд намира, че окръжният съд неправилно е потвърдил постановлението за прекратяване на наказателното производство като обосновано и законосъобразно по следните съображения:

По делото на база събраните по делото доказателства е възприета за установена, описаната в постановлението на прокурора фактическа обстановка, въз основа на обсъдените гласни и писмени доказателства в постановлението на прокуратурата, подробно описана и в обжалваното определение на окръжния съд на л. 15 – 17, като не е нужно да бъде преповтаряна изцяло.

Основните факти по делото касаят, възникването на 04.01.2024г. около 3

10.00 ч. в района между магазините „*“ и „*“ в гр. * на конфликт между св.Р. и Ю. Б., при което първият е отворил вратата на кабината на автомобила на пострадалия и му е зашлевил шамар по бузата. Свидетелите Т., К. и С. са дръпнали св. Р. и са спрели разправията между двамата. Впоследствие пострадалият Б. се е прибрал в дома си в гр. * и се почувствал зле, като в 10.37.48 ч. се обадил в РЦ – 112, като съобщил за състоянието си и обстоятелството, че е бил ударен с юмрук по главата и повръща кръв. На място пристигнал екип от ЦСМП – *, състоящ се от свидетелите К. и К., като пострадалият им обяснил, че има сърдечна недостатъчност, затруднение при дишане и бил ударен в областта на бузата в ляво. Впоследствие Б. сам се качил в линейката, а по пътя му измерили показателите за пулс, сатурация, кръвно налягане, които били в норма. Св. К. го попитала за оплакванията му и има ли минали заболявания, вкл. и хронични такива, като Б. й казал, че е сърдечно болен и има затруднено дишане от сега. По пътя за болницата пострадалият им съобщил, че дишането му се затруднява още повече и се задушава, което наложило св. К. да се премести при него, поставили го в полулегнало положение и включили кислород. След пристигане на линейката в СПО при МБАЛ „*“ – *, пострадалият бил преместен с носилка като дишането му станало по-шумно и хъркащо, изхрачил бяла пяна, която се оцветила в розова.

Св. К. оценила състоянието му като симптоми на белодробен оток, поради което повикали веднага друг екип от отделението по анестезия и активно лечение, предприети били съответните медицински мерки, въпреки които след около 30 минути той починал.

По време на разследването от показанията на съпругата на пострадалия – св. Н. Б. и на личния му лекар – д-р Т. е видно, че Ю. Б. от повече от 10 години страда от заболяване – следвирусна дилатативна кардиомиопатия, което впоследствие се усложнила в сърдечна недостатъчност. Поради тази причини няколкократно е бил настаняван в кардиологичното отделение на МБАЛ „*“ – * и редовно наблюдаван от кардиолог, с последно посещение през м. октомври 2023г. с предписана поддържаща терапия, имал издадено и решение от ТЕЛК.

От заключението на изготвената СМЕ на труп № 3/2024г. е установено, че при Ю. Ш. Б. е установена хипертонична болест /задебеляване на стената на лявата сърдечна камера/, генерализирана атеросклероза, коронаросклероза, силно изразен белодробен оток, оток на мозъка с вклиняване на малкия мозък 4 в големия тилен отвор на черепа; кръвен застой във вътрешните органи; липса на видими следи от травматични увреждания. Съдебният лекар е посочил, че смъртта на Ю. Б. се дължи на остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност вследствие на нарушена помпена функция на сърцето, довела до възникване на белодробен и мозъчен оток с парализа на жизненоважни центрове.

От заключението на химическата експертиза е видно, че в иззетите кръвни проби от Ю. Б. не се установява наличие на етилов алкохол.

Съдът е възприел изцяло правните изводи на прокурора, че от събраните по делото доказателства не се установява, смъртта на Ю. Ш. Б. да е настъпила в резултат на умишлено причинена му от друго лице телесна повреда по смисъла на чл.124, ал.1 от НК.

Настоящият въззивен състав намира за необоснована преценката на първостепенния съд, че при проведеното разследване са били събрани всички необходими доказателства, свързани с предмета на доказване.

В случая е безпредметно да се изисква отново информация за наличието на записи от видеонаблюдението от камерите на бензиностанциите на „*“ и „*“ в гр. * в близост до магазин „*“, с насоченост към мястото на инкриминираното деяние – билборда на магазин „*“. Изискана е била информация за наличието на подобни записи, като видно от докладната записка от извършената проверка от полицейски служител при РУ на МВР – *, не е установено наличието на охранителни камери в близост до местопроизшествието при извършения обход на района, вкл. от изпратените писма, приложени по делото няма подобни записи в тази посока от охранителните камери на близките магазини на „*“ и „*“.

Не се налага извършването на допълнителен разпит на св. К. М., относно впечатленията му за действителното видимо физическо състояние на Ю. Б. преди качването му в линейката, защото същият е дал своите показания по този въпрос. А съпругата на пострадалия – св. Н. Б., след като се е разделила с него рано сутринта, не го е виждала повече, като едва впоследствие й е било съобщено за настъпилата смърт, т.е. няма как да добие впечатления приживе за влошеното му състояние, нито в показанията си е посочила за проведен разговор със своя съсед по този повод.

От показанията на св. С. К. от 04.01.2024г. действително не се 5 установява, същият да е видял конкретно нанасянето на удар от страна на С. Р. спрямо пострадалия. Но същият е категоричен, че е видял как Р. отваря вратата на буса на Б. и му е посегнал с едната си ръка, но не го е видял къде го е ударил, т.е. наличието на удар е установено, макар и без да е конкретизирано естеството му. Останалите присъствали на инцидента свидетели – Т., С., Б. и И. в показанията си отричат да са видели нанасянето на удар от страна на Р. спрямо Б. или сбиване между двамата, но това не опровергава наличието на този факт. Още повече и след като самият Р., въпреки че съгласно чл.121, ал.1 от НПК не е длъжен да дава показания по въпроси, отговорите на които го биха уличили в престъпление, не отрича, че е ударил Ю. с дясната си ръка с върха на пръстите си по бузата, оприличавайки го на „шляпване“, т.е. съприкосновение все пак е имало. Не без значение в тази насока е и съобщението на самия пострадал на тел.112, в което твърди, че е бил ударен с юмрук в главата. Потвърдено впоследствие от него в линейката пред св. К. и св. К., че е бил ударен в лицето/в областта на бузата в ляво, след което е получил тези оплаквания. Обстоятелството, че всички свидетели са категорични в показанията си за липсата на видими травматични увреждания по лицето/главата на пострадалия, вкл. и от заключението на СМЕ, не означава че не му е бил нанесен удар с ръка. Въпросът е по-скоро в това, дали същият е довел до причиняването на някакво значимо увреждане, респ. телесна повреда на пострадалия, която да е в причинна връзка с последвалото влошаване в здравословното му състояние и негова смърт, предвид на наличното тежко кардиологично заболяване.