Решение № 38 от 03.01.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 03.01.2020 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Г въззивен състав в публично съдебно заседание на трети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Орешарова

ЧЛЕНОВЕ: Десислава Попколева

Ива

Нешева при участието на секретаря Антоанета Петрова разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. дело №6279 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение №3866 от 07.01.2019год., СРС, 63-ти състав, постановено по гр.дело №54808/2017год. е осъдена Р.Е.З., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** Б следните суми: 562,24лв.- главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. *******за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г. и 16,18 лв.- такса за дялово разпределение, дължима за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба - 09.08.2017г. до изплащане на вземането, като е отхвърлен искът за главница за разликата над уважения размер от 562,24 лева до пълния предявен размер от 910,18 лева, както и иска за дялово разпределение за разликата над уважения размер от 16,18 лв. до пълния предявен размер 24,33 лв., както и иска за мораторна лихва в размер на

108,95 лв. за периода от 09.08.2013г. до 14.06.2017г., както и иска за мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение в размер на 5,59 лв. за периода от 09.08.2013г. до 14.06.2017г. Осъдена е Ц.Г.Ф., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „Т.С.“ ЕАД следните суми: 140,55лв.- главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. *******за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г. и 4,04 лв.- такса за дялово разпределение, дължима за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба - 09.08.2017г. до изплащане на вземането, като са отхвърлени исковете за главница за разликата над уважения размер от 140,55 лева до пълния предявен размер от 227,55 лева, както и за дялово разпределение за разликата над уважения размер от 4,04 лв. до пълния предявен размер 6,08 лв., както и за мораторна лихва в размер на 27,24 лв. за периода от 09.08.2013г. до 14.06.2017г., както и за мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение в размер 1,40 лв. за периода от 09.08.201 Зг. до 14.06.2017г.

Осъден е Е.Г.З., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „Т.С.“ ЕАД следните суми: 140,55лв.- главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. *******за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г. и 4,04лв.- такса за дялово разпределение, дължима за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба - 09.08.2017г. до изплащане на вземането, като са отхвърлени исковете за главница за разликата над уважения размер от 140,55 лева до пълния предявен размер от 227,55 лева, както и за дялово разпределение за разликата над уважения размер от 4,04 лв. до пълния предявен размер 6,08 лв., както и за мораторна лихва в размер на 27,24 лв. за периода от 09.08.2013г. до 14.06.2017г., както и за мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение в размер 1,40 лв. за периода от 09.08.2013г. до 14.06.2017г. Осъдена е Р.Е.З. да заплати на „Т.С.“ЕАД сторените по делото разноски, както следва: 145,34лв.- държавна такса, 36,76лв.- юрисконсултско възнаграждение и 165,41лв.- разноски за експертизи. Осъдена е Ц.Г.Ф. да заплати на „Т.С.“ ЕАД сторените по делото разноски, както следва:

36,33лв.- държавна такса, 9,19лв.- юрисконсултско възнаграждение и 41,35 лв.- разноски за експертизи. Осъден е Е.Г.З. да заплати на „Т.С.“ ЕАД, сторените по делото разноски, както следва: 36,33 лв.- държавна такса, 9,19лв.- юрисконсултско възнаграждение и 41,35лв.- разноски за експертизи. Осъдена е „Т.С.“ ЕАД да заплати на Р.Е.З., Ц.Г.Ф. и Е.Г.З. сумата от 134,59лв. - разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението в осъдителните части е обжалвано от ответниците Р.Е.З., Ц.Г.Ф. и Е.Г.З. с въззивна жалба, подадена чрез адв.

М., с приложено по делото пълномощно, с основни доводи, че решението е неправилно и моли да се отмени и постанови друго, с което се отхвърлят предявените искове. Посочва, че първоинстанционният съд не е взел в предвид, че изготвените по делото експертизи не са взели в предвид, че в процесните входове на ЕС, обслужвани от една абонатна станция не се ползва услугата отопление на имота и сградна инсталация, не са представени от ищеца отчетните формуляри за водомерите и картоните на абонатната станция, въз основа на които е работило вещото лице, а приложените не са четливи, както и не е допусната поисканата допълнителна експертиза. Излага, че не са взети в предвид и не са обсъдени всички представени доказателства по делото, като неправилно и необосновано е прието за установено предоставянето на услуга, която не е ползвана в посочения обем и размер. В съдебно заседание пред въззивния съд, адв.М. поддържа въззивната жалба и поддържа исканията си, направени в допълнителна молба за събиране на доказателства и които искания като преклудирани са оставени без уважение с определение на съда в открито съдебно заседание. Претендира за разноските по делото.

Въззиваемата страна „Т.С.“ЕАД не е подала писмен отговор на въззивната жалба. Подадена е молба с възражение за прекомерност на разноските на въззивниците.Претендира за разноски за юрисконсултско възнаграждение

Третото лице помагач „Т.С.“ООД не заявило становище по въззивната жалба.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи по реда на въззивното производство и при така очертания от жалбите предмет, приема следното:

Ищецът „Т.С.“ЕАД излага в исковата си молба срещу ответниците, че са налице облигационни отношения, възникнали въз основа договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи обвързвали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Посочва, че е доставял топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ********, чиято цена не била заплатена в предвидения в общите условия срок. Моли ответниците да бъдат осъдени да му заплатят следните суми: Р.Е.З. - 910,18 лв. - главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2014г. до 30.04.2016г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба до изплащане на вземането, 108,95 лв. - законна лихва за периода от 09.08.2013г. до 14.06.2017г., 24,33 лв. - такса за дялово разпределение, дължима за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба до изплащане на вземането, 5,59 лв. - законна лихва върху сумата за дялово разпределение за периода от 09.08.2013г. до 14.06.2017г., Ц.Г.Ф. - 227,55 лв. - главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за горепосочения период, 27,24 лв. - законна лихва за периода от 09.08.2013г. до 14.06.2017г., 6,08 лв. - такса за дялово разпределение, дължима за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба до изплащане на вземането, 1,40 лв. - законна лихва върху сумата за дялово разпределение за периода от 09.08.2013г. до 14.06.2017г. и Е.Г.З. - 227,55 лв. - главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за горепосочения период, 27,24 лв. - законна лихва за периода от 09.08.2013г. до 14.06.2017г., 6,08 лв. - такса за дялово разпределение, дължима за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба до изплащане на вземането, 1,40 лв. - законна лихва върху сумата за дялово разпределение за периода от 09.08.2013г. до 14.06.2017г.

В отговора на исковата молба ответниците са оспорили исковете като недопустими и неоснователни.

Оспорват да са потребители и да се намират в облигационно отношение с ищеца, тъй като няма молба от тяхно име за откриване на партида при ищеца, както и заявяват, че през 2010год. са затапени всички уреди и оспорват количеството и претендирания размер на ТЕ.

Позовават се на изтекла погасителна давност по отношение на главницата и лихвите.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил частично предявените искове и е приел за установено, че ответниците с оглед на приложения нот. акт от 16.12.1999год. са собственици на процесния имот, като първата ответница Р.З. го е придобила по време на брака си с Г.Д.З., починал и оставил за наследници преживяла съпруга Р.З./ с 2/3 ид.ч./ и деца- Ц.Г.Ф./1/6 ид.ч./ и Е.Г.З./1/6 ид.ч./ и които се явяват потребители, респективно битови клиенти на ТЕ и с оглед на приетата СТЕ, която е кредитирал е приел, че дължат след изготвените изравнителни сметки общо 899лв.-главница за периода 01.05.2014год. до 30.04.2016год. Приел е за частично основателно възражението за погасяване на давност на част от вземанията за периода до м.06.2014год. и в останалата част за периода от м.07.2014год. до м.4.2016год. е приел, че задължението за ТЕ възлиза на сумата от общо 843,34лв., както и сумата от 24,26лв.- дължима сума за дялово разпределение за процесния период и съобразно квотите в съсобствеността за процесния имот е определил задълженията на всеки от ответниците и е отхвърлил исковете в останалата част до пълния претендиран размер по исковата молба.

Първоинстанционното решение в отхвърлителните части не е обжалвано от ищеца и е влязло в сила.

Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящия състав на въззивния съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, същото е и правилно, като с оглед на чл.272 ГПК препраща към изложените мотиви и по заявените с въззивната жалба доводи намира, че следва да изложи следните съображения:

За да се уважат предявените искове, че ответниците дължат процесните суми, търсени от ищеца като стойност на доставена топлинна енергия, ищецът следва да установи главно и пълно, че ответниците са потребители на топлинна енергия, че в сградата, където е имотът на същите има монтиран топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на индивидуалните разпределители от ФДР и изчисляване на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна енергия.

Независимо, че ответниците в отговора на исковата молба са оспорили, че са потребители и имат договорни отношения с ищеца за доставяне на ТЕ за процесния имот с оглед на приложения към исковата молба нот. акт№162/16.12.1999год., н.дело №1169/99год. по описа на нотариус при СРС, който не е оспорен се установява, че Р.Е.З. и Г.Д.З./ починал на 25.09.2015год. и оставил за наследници ответниците/ са собственици на жилище и представляващо апартамент №22, в жилищна сграда с адрес: София, ЖК *******, със застроена площ от 42,04кв.м. и което е идентично с жилището с адреса на топлоснабдения имот с аб. №185042/ който е индивидуален и не съвпада с друг аб. № за друг имот/, и след като се установява, че сградата, в която се намира жилището на ответниците е топлофицирана и ищецът е доставил в абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетена от общия топломер и ответниците, като собственици върху процесния апартамент, в същата сграда- етажна собственост имат качеството на потребители/ клиенти/ на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ и между страните е налице облигационно договорно правоотношение, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, утвърдени от ДКЕВР.