Решение № 167 от 29.05.2023, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. гр. Лом, 26.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Г. А.а Миронова при участието на секретаря Румяна Д. А.а Найденова като разгледа докладваното от Албена Г. А.а Миронова Гражданско дело № 20221620100485 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове с правно основание чл. 240, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Предявен е иск от З. П. З., ЕГН **********, от гр. Варна, чрез пълномощника си, адв. О. Е., МАК, срещу Н. В. Н., ЕГН **********, от ********, за незпълнени задължения по договор за заем.

Ищцата посочва, че с ответникът се познават от известно време, във връзка с транспортни услуги, които той извършвал с автомобила си от България до Италия и обратно.

Тя му дала различни суми пари в заем: на 24.04.2021 год. – 160 евро, на 04.05.2021 год. – 105,90 евро, на 11.05.2021 год. – 160,50 евро и на 24.05.2021 год. – 60,90 евро, както и 100 евро похарчила за транспорт от селището, където живее до намиращият се в град, на 35 км. Офис за изпращане на сумите.

Когато поискала връщане на заетите средства, ответникът отказал.

За това ищцата се обръща към съда.

Иска се: да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 1148,65 лв., представляваща възстановяване на «разходите» по заетата сума, заедно със законната лихва върху сумите от постъпването на исковата молба в съда (16.03.2022 год.), до окончателното изплащане.

Претендират се и направените по делото разноски.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника.

Ответникът, чрез назначеният си по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адв. Л. Г., ЛАК оспорва изцяло исковете по основание и размер. Оспорва и въведените от ищцата фактически твърдения.

Оспорва съдържанието на всички приложени с исковата молба писмени 1 доказателства, а електронната кореспонденция – и откъм авторство.

В откритото съдебно заседание ищцата З. П. З. се явява лично и с адв. О. Е., МАК.

Поддържа предявените искове и счита, че като основателни и доказани следва да бъдат уважени. Намира, че въведените възражения от ответника са недоказани. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК.

Ответникът Н. В. Н. се представлява от назначеният си по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адв. Л. Г., МАК, която пледира за решение съобразно събраните по делото доказателства.

Предявените искове са допустими.

Предявени са от и против надлежна страна по спора.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От писмените доказателства:

С пощенски паричен превод на 24.04.2021 год., подаден в Община Пиетрарубия, провинция Пезаро, Република Италия, ищцата З. П. З. превела на третото лице М.Н.М., в Тауризано, провинция Лече, Р. Италия, сумата от 150 евро.

Чрез Уестърн Юнион ищцата З. З. превела на ответника Н. Н. В.:

На 04.05.2021 год., сумата от 100 евро.

На 11.05.2021 год., сумата от 150 евро.

На 14.05.2021 год., сумата от 55 евро.

В обясненията си ищцата З. З. твърди, че работи в Р. Италия и от време навреме, веднъж годишно праща багаж на сина си, който живее в гр. Варна. Този път в багажа имало и лекарства, тъй като синът й има тежко заболяване. Ответникът ги взел, тя си платила за транспорта и той заминал за Бриндизи, за да вземе и на други хора багажа. В Бриндизи ответникът останал да преспи при М. (М.), но колата му се развалила и останал там 15 дни.

Нямал пари да се върне в България. Затова ищцата му изпратила 150 евро на името на М., тъй като ответникът нямало как да ги получи със свой документ за самоличност. Той оправил колата, но в Гърция отново „закъсал“ и се наложило ищцата да му изпрати пари за да може да оправи колата и да стигне до България. Направила това, защото в колата бил и нейният багаж, а синът й се нуждаел от лекарствата. Ответникът пристигнал в България, пак се развалила колата, тя пак му пратила пари и после за четвърти път му изпратила пари.

Уговорката им била през м. юли да й върне парите, но това било по време на ковидпандемията, снаха й с внучето трябвало да дойдат при нея в Италия по здравословни причини и двамата се разбрали ответникът да ги докара и да ги върне за тези пари, които й дължал. Но ответникът изчезнал и не се появил. След 07. Юли той престанал да отговаря на обажданията и съобщенията й. По това време не било възможно да се пътува със самолет и близките й така и не могли да дойдат. После ответникът казал, че баща му се бил разболял тежко, наложила се спешна операция, трябвали му пари, но ще й ги върне след 15. Август.

Уговорките им били направени чрез съобщения в платформата WhatsApp.

Свид. М.В.П., живее на семейни начала със сина на ищцата, знае от нея за уговорките й с ответника. Него не го е виждала и не познава. Ищцата трябвало да им изпрати багаж в гр. Варна и по този повод се свързала с ответника, който извършвал такива услуги. За първи път се обръщала към него. Обадила се на свидетелката, казала, че е намерила човек, който пътува от и до Италия и праща багажа с него. Но въпросният багаж получили много покъсно. За закъснението ищцата им обяснила, че колата на човека се е повредила, тя ме пращала допълнително пари за да я ремонтира – първо през м. април, после на два пъти през м. Май. В крайна сметка, този багаж им бил изпратен чрез куриерската фирма „Еконт“, с подател от България. Според свидетелката става въпрос за общо 426 евро, дадени на 4 пъти.

Първоначално имали уговорка вместо връщане на сумата, ответникът да транспортира до Италия свидетелката и детето й, обаче тази уговорка пропаднала.

2

Свид. П.Д.Д., син на ищцата. От нея знае, че през м. Април, 2021 год. тя дала на ответника 150 евро. Уговорката била заем. През м. Май, с.г., на два пъти му дала първо 100 евро, а после още 150 евро, които трябвало той да върне през м. Септември, 2021 год., но така и не върнал.

Свидетелят не познава ответника. Знае, че е превозвал багаж от България към Италия. Имали и уговорка за превоз на хора, да закара детето им до Италия при ищцата ако не върне парите, но и това не изпълнил.

Иска се: да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 1148,65 лв., представляваща възстановяване на «разходите» по заетата сума, заедно със законната лихва върху сумите от постъпването на исковата молба в съда (16.03.2022 год.), до окончателното изплащане.

От писмените доказателства се установяват парични преводи в общ размер на 455 евро, с левова равностойност 889,90 лв., при фиксиран курс на БНБ от 1,95583 лв. за 1 евро.

За тази сума са ангажирани писмени доказателства.

За тази сума се установява, че е получена от ответника като заем за ремонт на автомобила му, като вместо връщане първоначално е трябвало да превози от гр. Варна про ищцата в Италия нейните сестра и внуче, но след като не сторил това – да върне в срок до 15.08.2021 год.

Предаването на сумата – на части от по 150 евро, 100 евро, 150 евро и 55 евро се установява от писмените доказателства по делото – приложените преводни нареждания.

Ето защо, съдът приема, че ответникът в качеството му на заемател е получил от ищцата-заемодател сумата от 455 евро, като последният се задължил да я върне.

Основното задължение на заемателя е да върне заетата сума /чл. 240, ал. 1 ЗЗД/.

Доказателствената тежест на връщането е на заемателя-ответник, от когото ищецът претендира заетата сума.

Не се доказаха уговорки за възстановяване на разходите за извършване на паричните преводи, нито такива за извършени транспортни разходи от ищцата във връзка с предаването на заемните суми и възстановяването на тези разходи.

Предвид събраните по делото доказателства, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 455 евро, или левовата й равностойност – 889,90 лв., представляваща заем за послужване.

Над този размер, за разликата от 258,75 лв. до претендираните 1148,65 лв. искът подлежи на отхвърляне като недоказан.

Уважената част от исковата сума се дължи ведно със законната лихва от 16.03.2022 год. – датата на предявяване на иска, до окончателното изплащане.

На осн.чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищцата съответната част от сторените разноски по делото за тази инстанция.

Ищцата представя списък по чл. 80 ГПК за сумата от 1069,65 лв. общо.

Видно от доказателствата по делото, тя е направила разноски в размер на 615,41 лв., от които 50 лв. д.т. за иска по чл. 240, ал. 1 ЗЗД, 205 лв. за процесуално представителство, 310,41 лв. – за особен представител на ответника и 50 лв. – за превод на документи.

Останалите претендирани разноски – 500 лв. за подаване на жалба пред РП Монтана и предявяване на иск пред РС Монтана, както и за преводни такси не са свързани с настоящото производство.

Съобразно изхода от делото, ответникът ще следва да бъде осъден да й възстанови 77,47% от сторените разноски, или 476,76 лв.

От своя страна ответникът не претендира и не доказва разноски, поради което съдът не дължи произнасяне.

3

Мотивиран от горното, Съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Н. В. Н., ЕГН **********, от ********, да заплати на З. П. З., ЕГН **********, от гр. Варна, сумата от 889,90 лв., (осемстотин осемдесет и девет лв., 90 ст.), представляваща левовата равностойност на сумата от 455 евро, дадени му в заем, както следва: - на 24.04.2021 год. – 150 евро, на 04.05.2021 год. – 100 евро, на 11.05.2021 год. – 150 евро и на 14.05.2021 год. – 55 евро, заедно със законната лихва върху тази сума от постъпването на исковата молба в съда – 16.03.2022 год., до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 476,76 лв. (четиристотин седемдесет и шест лв., 76 ст.) разноски по делото съобразно уважената част от иска, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 258,75 лв. над уважената част от 889,90 лв. до претендираните 1148,65 лв. (хиляда сто четиридесет и осем лв., 65 ст.),. като НЕОСНОВАТЕЛЕН поради НЕДОКАЗАНОСТ.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от съобщението.