Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 472 от 17.06.2025, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 733/2025
Вид
Решение № 472
Подписан
17.06.2025
В сила
17.06.2025
Състав
Росен Димитров Парашкевов, Таня Ташкова Русева Маркова, Елеонора Симеонова Кралева

Цитирани разпоредби

  • чл.259 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.12 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 12, ал. 1, т. 1 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 12, ал. 5 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.13 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 15 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 16 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 16, ал. 7 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 16, ал. 9 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 17, ал. 4, ал. 5, ал. 6 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 17, ал. 4, ал. 5, ал. 6 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 17, ал. 4, ал. 5, ал. 6 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 40 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 40, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост
  • § 1, т. 16 · Закон за управление на етажната собственост

РЕШЕНИЕ

№ 472 гр. Бургас, 17.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Петя Хр. Колева като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско дело № 20252100500733 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба от Етажна собственост „Съни Вю Саут“ със седалище и адрес: гр. Несебър, к. к.

Слънчев бряг, кв. „Фрегата“ № 138, представлявана от управителя С. Н. Н., чрез адв. Мариана Трифонова Брага от САК, със съдебен адрес: гр. София 1000, район Средец, ул. „Славянска“ № 5, ет. 5, офис 30 – 32, против Решение № 2 от 04.01.2025 г., постановено по гр. дело № 815/2024 г. по описа на Районен съд – Несебър, с което съдът е отменил по иск с правно основание чл.

40, ал. 1 от ЗУЕС, предявен от Е. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, ул.

„*****“ № **, вх. „**“, ет.**, ап.**, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Г. С.

Раковски“ № 7, партер, офис 2, АД „Трендафилова и Г.“, срещу въззивната Етажна собственост, всички решения от 18.06.2024 г., взети от Общото събрание на собствениците на сграда с идентификационен № *********** – к-с „******“, като незаконосъобразни. Съдът е осъдил въззивника да заплати на ищцата сумата от 1000 лева – съдебно-деловодни разноски.

Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява въззивникът, който го намира за неправилно и необосновано, постановено при 1 съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при извадково и едностранчиво тълкуване на разпоредбите на относимото законодателство и събрания доказателствен материал. Твърди, че решението е необосновано, тъй като съдът не е съобразил обвързващата доказателствена сила на необжалвания протокол от проведеното Общо събрание на 18.06.2024 г.

Излага подробни съображения, като в три точки излага несъгласията си с изводите на съда, досежно приложенията на чл.12 и чл.13 от ЗУЕС. Настоява за неотложност, по повод на която е свикано Общото събрание. Моли съда за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове. Моли за присъждане на направените разноски по делото. Представя писмена защита.

В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Е.

Д. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. *******, ул. „*****“ № **, вх. „**“, ет.**, ап.**, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Г. С. Раковски“ № 7, партер, офис 2, АД „Трендафилова и Г.“, която счита въззивната жалба за неоснователна, а решението на НРС за правилно и обосновано. Прави изложение на събраните по делото писмени доказателства, като защитава тезата, че в случая не се касае за неотложен случай, тъй като басейнът не представлява обща част и не са налице предпоставките на § 1, т. 16 от ЗУЕС. Позовава се на практика на Районен съд – Несебър. Излага подробни съображения. Моли подадената въззивна жалба да бъде отхвърлена като неоснователна.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от легитимирано лице и е допустима.

Пред Несебърския районен съд е предявен иск с правно основание чл.

40 от ЗУЕС.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:

По делото е безспорно, че жалбоподателката Е. Г. е собственик на два самостоятелни обекта в сграда с идентификатор ********* по КК и КР на гр.

******, к.к. „*******“ – запад, к-с „ ******“, ет. **, ап. **, със застроена площ от 28,71 кв.м., ведно с 5,06 кв.м. идеални части от общите части на сградата, при посочените съседи, както и с идентификатор ********** по КК и КР, с адрес на имота: гр. ******, к.к. „*******“ – запад, к-с „******“, ет. **, ап. **, със застроена площ от 48,80 кв.м., ведно с 8.60 кв.м. идеални части от общите 2 части на сградата, при посочените съседи на имота.

Районния съд е разпределил доказателствената тежест между страните, обявил е безспорните обстоятелства по делото и е изготвил доклад по делото.

Ответникът е следвало да докаже, че решенията са взети при спазване на законовите изисквания на разпоредбите на чл. 12, чл. 13, чл. 15, чл. 16, чл.

17, ал. 4, ал. 5, ал. 6 от ЗУЕС, при редовно свикано ОСЕС, което следва да е проведено при наличие на кворум и мнозинство, и спазване на правилата за оповестяване на решенията и съблюдаване на материалния закон при тяхното приемане.

На 18.06.2024 г. е проведено извънредно общо събрание на собствениците от ЕС в посочената сграда, на което са взети решения по посочените три точки от протокола на общото събрание.

Съгласно разпоредбата на чл. 40 от ЗУЕС, всеки етажен собственик може да иска отмяна на незаконосъобразно решение, на общо събрание, подавайки молба до Районния съд по местонахождението на Етажната собственост, в срок от 30 дни от получаване решението на ОС на ЕС, съгласно чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС. Видно от събраните по делото писмени доказателства на проведеното ОС на ЕС от 18.06.2024 г. е взето само едно решение по същество – това по т. 3, за съдържанието на което се препраща към поканата за провеждане на ОС. Решението по т. 3 касае пускане на басейна в експлоатация и заплащане на необходимите разходи по възстановяване на откраднатия ел. кабел на басейна, както и другите дейности касаещи поддръжка, нормално функциониране и безопасно ползване на съоръжението.

Следва да се отбележи, че протоколът не е бил оспорен по реда на чл.

16, ал. 9 от ЗУЕС и същият е придобил стабилитет и обвързваща етажните собственици сила, но това обстоятелство означава само, че посочените факти в протокола са верни, респективно не са на лице грешки.

От друга страна съдът е сезиран само с направените конкретни оплаквания по исковата молба, като съдът не следва служебно да се занимава с други въпроси по делото.

Настоящото ОС на ЕС е свикано на основание чл. 12, ал. 5 от ЗУЕС.

Съгласно чл. 12, ал. 1, т. 1 от ЗУЕС, ОС се свиква най-малко един път годишно от управителят, респективно от контролния съвет. Всеки от собствениците или ползувателите може да свика ОС в неотложни случаи.

3

Видно от поканата за свикване на ОС и протокола за поставянето й от 17.06.2024 г., ОС е свикано по инициатива на С. Н., в качеството й на управител на ЕС, като събранието е свикано на основание чл. 12, ал. 5 от ЗУЕС. Правилно първоинстанционния съд е счел, че проведеното събрание е свикано по инициатива на управителя на ЕС и на основание чл. 12. ал. 1 от ЗУЕС, независимо от посоченото в поканата. Тъй като в този случай изискването е периодът от време да е не по-малко от седем дни, което в случая не е спазено. От друга страна във въззивната жалба се настоява, че ОС е свикано при условията на неотложност, като ЕС твърди, че неотложността се отнася до възникналите проблеми с басейнът. Настоящата инстанция намира, че в случая не е налице неотложност по смисъла на 12,ал. 5 от ЗУЕС, тъй като процесният басейн излиза извън компетентността на ОСЕС и в този смисъл на представлява обща част.

Изрично е посочено в исковата молба, че нотариалните актове на някои етажни собственици отсъстват данни за прилежащите им към обекти проценти идеални части от общите части на сградата. По делото не са представени доказателства за взето решение на ОС на ЕС за площообразуването. Приложено е решение № 193 от 27.05.2024 г. постановено по гр. дело № 884/2023 г. по описа на НРС, с което са отменени взетите решения на 01.08.2023 г. на същата сграда и ЕС, касаещо предходно проведено ОС на ЕС.

Основният аргумент на първоинстанционния съд да отмени взетите на 18.06.2024 г. решения на ОС на ЕС е, че липсва решение за приемане на площообразуване, което би дало възможност да се изчисли кворумът при провеждане на ОС. В този смисъл не е спазена разпоредбата на чл. 17, ал. 4 от ЗУЕС, като правилно първоинстанционния съд е отбелязал, че когато документите за собственост на самостоятелните обекти в сгради, в режим на етажна собственост не са посочени съответните идеални части от общите части на сградата, идеалните части за всеки самостоятелен обект се определят като съотношение между сбора на площта на самостоятелния обект и складовите помещения, придадени към обекта, разделен на сбора на площта на всички самостоятелни обекти и придадените складови помещения, като така полученото число се преобразува в процент. На основание чл.17, ал. 6 от ЗУЕС, определените идеални части по реда на чл. 17, ал. 4 и ал. 5 от закона, следва да бъдат одобрени с решение на ОС с мнозинство не по-малко от 2/3 от 4 самостоятелните обекти в сградата или входа.

При това положение с оглед липсата на представени доказателства за надлежно площообразуване в процесната сграда (вход), не става ясно по какъв начин са определени съответните идеални части притежавани от отделните собственици във входа. Това е пречка за определяне и спазване на изискванията за кворум за провеждане на ОС на ЕС. Процедурата по свикване и провеждане на ОСЕС, поради своя императивен характер, не позволява разширително тълкуване и при наличие на нарушение на разпоредбата на чл.

17, ал. 6 от ЗУЕС, същото е основание за отмяна на решението на ОС.

Първоинстанционния съд разглеждайки делото от правна и фактическа страна е достигнал изводи, които се споделят от настоящата съдебна инстанция, която на основание чл. 272 от ГПК, препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

В този смисъл постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, като на въззиваемата се присъдят претендираните от нея разноски в размер на 1000 лева, съгласно представения списък на разноските.

По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2/04.01.2025 г, постановено по гр.дело № 815/2024 г. по описа на Районен съд – Несебър.

ОСЪЖДА собствениците в ЕС на сграда с идентификатор № *********8 – к-с „*******“, с адрес: гр. *******, к.к. „******“ – запад, кв.

„*****“ № ***, представлявана от управителя С. Н. да заплатят на Е. Д. Г.

ЕГН **********, сумата от 1000 лева – направени разноски пред въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

5

2. _______________________

6