Решение № 2537 от 23.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2537 гр. Варна, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Стоилова при участието на секретаря Миглена Н. Маринова като разгледа докладваното от Елена Стоилова Гражданско дело № 20253110113084 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от Ц. И. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Варна, ул. „**" №2, ет. 1, ап. 1 срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК 131001375, гр. **, п.к. 1715. р-н Витоша ж.к.

Малинова долина, ул. Рачо Петков-Казанджията № 4-6 чрез управителите си **-**

Предявен е отрицателен установителен иск основание чл.439, ал.1 ГПК да се приеме за установено между страните, че Ц. И. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Варна, ул. „**" №2, ет. 1, ап. 1 НЕ ДЪЛЖИ на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с ЕИК 131001375, следните вземания: сумата от 2924, 09 лева, представляваща главница по договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение, сключен на 28.10.2008 г.; сумата от 560,63 лева, представляваща договорна лихва за периода 10.02.2009 г. до 24.10.** г.; сумата от 379,81 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 10.02.2009 до 24.10.** г., ВЕДНО със законната лихва върху дължимата главница, считано от 25.10.** г. до окончателното изплащане на вземането, поради погасено по давност право на принудително изпълнение на вземанията, обективирани в Изпълнителен лист от ** г., издаден по ч. гр. дело 1

№ ** по описа за ** г. на Районен съд - **.

Ищецът твърди, че въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и издадения въз основа на нея изпълнителен лист от ** г., издаден по ч. гр. дело № ** по описа за ** г. на Районен съд - гр. **, Ц. И. С., с ЕГН **********, била ОСЪДЕНА да заплати на „***" АД, със седалище и адрес на управление: гр. **, р-н **, ул. "**" № 5, представлявано от **-** - изпълнителени директори, сумата от

2924, 09 лева, представляваща главница /неизплатен остатък от главница/ по договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение, сключен на 23.10.2008 г.; сумата от 560,63 лева, представляваща договорна лихва за периода 10.02.2009 г. до 24.10.** г.; сумата от 370,81 лева, представляваща наказателна лихва за периода 10.02.2009 г.до 24.10.** г., ВЕДНО със законната лихва върху дължимата главница, считано от 25.10.**. до окончателното заплащане на вземането.

Твърди се, че въз основа на изпълнителното основание е образувано изпълнително дело № 1539/** по описа на ЧСИ Г. **, с рег. № ** , с район на действие ОС **. Изпълнителното дело е прекратено, на основание чл. 433, ал.

1, т. 8 ГПК на 23.08.2018 г., като от 28.03.2016 г. до 04.02.2025 г. няма образувани други изпълнителни производства, нито направени искания до ЧСИ от кредитора за предприемане на действия по принудително изпълнение, които да спират или прекъсват давността. Посочва се, че едва на 04.02.2025 г. e образувано ново ИД № **-** г. по описа на ЧСИ Г. **, с рег. № **, с район на действие ОС **, препратено по компетентност на ЧСИ **-**, с район на действие ВОС, което действие е направено след изтичане на общия давностен срок - 5 години, съгласно чл. 110 ЗЗД. Ищецът настоява, че процесното вземане е погасено по давност, който срок се брои от 26.06.2015 г., съответно вземането на ответника е погасено на 01.06.2021г.

Освен това се посочва, че ответника е придобил вземането чрез правоприемство, въз основа на договор за цесия, сключен на 31.01.2018 г. За периода от 28.03.2016 г. до 04.02.2025 г. не са предприемани изпълнителни действия, които да прекъсват давността. На 04.02.2025 г. е образувано изпълнително дело № ** по описа на ЧСИ Д**-**, с район на действие ВОС, което е образувано въз основа на погасено по давност вземане за сумите по ИЛ, издаден на ** г. по ч.гр.д. № **/** г. по описа на РС -**. За това към 2 момента на образуване на ИД ** г. по описа на ЧСИ **-**, с район на действие ВОС, въз основа на ИЛ, издаден на ** г. от РС -** по ч.гр.д. № **/** г. по описа на РС -**, вземането на кредитора е погасено по давност, за това същото не подлежи на принудително изпълнение, поради което изпълнителното производство следва да бъде прекратено.

Иска се уважаване на иска и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор от процесуалния представител на ответника.

Излага, че предявения иск е недопустим и неоснователен.

По допустимостта е релевирано възражение за местна подсъдност, като се настоява, че в случаят делото не е подсъдно на РС -Варна, тъй като за определяне не следва да се прилага чл. 113 ГПК - специалната местна подсъдност, поради това, че ищецът няма качество потребител. Счита, че подсъдността в случая следва да е общата по чл. 108 ГПК, поради което делото следва да се препрати на РС - **.

На следващо място се претендира недопустимост на исковата молба по отношение на сумите над главницата от 2924,09 лева, тъй като няма правен интерес от ищеца по отношение акцесорните спрямо главницата претенции.

Поради което се иска прекратяване на делото по отношение на акцесорните вземания, които са предмет на исковата претенция по чл. 439 ГПК.

По отношение на основателността.

Релевират се възражения, че заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК, въз основа на която е издаден ИЛ по ч.гр.д. № **/** по описа на РС -** не е влязла в законна сила, предвид това, че от ищеца не са посочени нито твърдения, нито са представени доказателства за това кога е получил заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, от което следва, че не е изтекъл давностния срок за вземането.

Възразява се, че с образуване и в хода на ИД № 1539/** по описа на ЧСИ Г. **, с рег. № ** , с район на действие ОС ** са извършвани изпълнителни действия, които прекъсват давността, дори да се приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в законна сила.

Оспорва, че са предприети действия, които да прекъсват давността по ИД 1539/** г. Твърди се, че погасителната давност на вземането е започнала да 3 тече най-рано от 26.06.2015 г., тъй като преди това докато тече изпълнителното производство, образувано преди 26.06.2015 г. Давност не е текла съгласно ППВС 3/1980 г. на ВС и ТР № 2/26.06.2015 по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. След 26.06.2015 г. Претендира, че са направени искания за препдприемане на изпълнителни действия преди изтичане на давностния срок.

Новото разрешение на правния въпрос се прилагало от момента на постановяването му. Следователно, новите постановки, обективирани в т. 10 от TP 2/2015г. на ВКС започвали да се прилагат от 26.06.2015г., занапред и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства.

Иска се отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.

В съдебно заседание процесуалния представител на ищцата се явява като поддържа предявените искове, а процесуалния представител на ответника не се явява в писмено становище поддържа отговора на исковата молба.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от 28.10.** г. по чгд № **/** г. на РС -**, Изпълнителен лист от дата ** г. по чгд № **/** г. на РС –** се установява, че срещу ищцата е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от ** г., по ч. гр. дело № ** по описа за ** г. на Районен съд - гр. **, с който тя е осъдена да заплати на „***" АД, със седалище и адрес на управление: гр. **, р-н **, ул. "**" № 5, представлявано от **-** - изпълнителени директори, сумата от 2924,09 лева, представляваща главница /неизплатен остатък от главница/ по договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение, сключен на 23.10.2008 г.; сумата от 560,63 лева, представляваща договорна лихва за периода 10.02.2009 г. до 24.10.** г.; сумата от 379,81 лева, представляваща наказателна лихва за периода 10.02.2009 г.до 24.10.** г., ВЕДНО със законната лихва върху дължимата главница, считано от 25.10.**г. до окончателното заплащане на вземането.

Видно от отбелязваният върху изпълнителния лист се установява, че въз основа на него е образувано изпълнително дело № 1539/** по описа на ЧСИ Г.

**, с рег. № ** , с район на действие ОС **. Изпълнителното дело е прекратено, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 23.08.2018 г.

Видно от писмо от ЧСИ * **, рег.№ ** при КЧСИ, район на действие ОС 4

– **, се установява, че изп.дело № 1539/** г. е унищожено,тъй като са минали повече от 5 години от архивирането му и ЧСИ е поставен пред фактическа невъзможност да предостави заверен препис на делото. По отношение на искането за предоставяне на информация относно връчване на заповедта за изпълнение, уведомява, че Заповедта за изпълнение но ИД №1539/**г. не е връчена на длъжника.

От Молба от „ЕОС Матрикс" ЕООД до ЧСИ * **, вх.№ 1684/04.02.2025 г. за образуване на изпълнително дело, Молба от „ЕОС Матрикс" ЕООД до ЧСИ * ** от 20.02.2025 г. за прехвърляне на изп.дело № **-** г. на ЧСИ **-**, Постановление от на ЧСИ **-**, от 10.03.2025 г. за образуване на изпълнително дело № ** г., Покана за доброволно изпълнение от 10.03.2025 г. до Ц. И. С., Писмо на ЧСИ **-** от 10.03.2025 г. за връчване на Уведомление за извършена прехвърляне на вземания, Съобщение от 08.12.2025 г. за наложен запор се установява, че ответното дружество придобива вземанията по процесния изпълнителен лист въз основа на договор за цесия, сключен на 31.01.2018 г. На 04.02.2025 г. е подадена молба от ответното дружество до ЧСИ * ** с район на действие ** за образуване на изпълнително дело срещу ищцата по процесния изпълнителен лист и за извършване на изпълнителни действия.

На 20.02.2025г. е подадена молба от ответното дружество до ЧСИ ** по образуваното изп.д.**-**г. за прехвърляне на делото на ЧСИ * *-*.

С Постановление от 10.03.2025г. ЧСИ * *-* образува изп.д.**г. за вземания по процесния изпълнителен лист, като на 10.03.2025г. изпраща до ищцата покана за доброволно изпълнение и уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД.

На 08.12.2025г. на ищцата е изпратено запорно съобщение за наложен запор върху вземането й за трудово възнаграждение.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск основание чл.439, ал.1 ГПК да се приеме за установено между страните, че Ц. И. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Варна, ул. „**" №2, ет. 1, ап. 1 НЕ ДЪЛЖИ на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с ЕИК 131001375, вземане за както следва: сумата от 2924,09 лева, представляваща главница по договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение, сключен на 28.10.2008 г.; сумата от 560,63 лева, 5 представляваща договорна лихва за периода 10.02.2009 г. до 24.10.** г.; сумата от 379,81 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 10.02.2009 до 24.10.** г., ВЕДНО със законната лихва върху дължимата главница, считано от 25.10.** г. до окончателното изплащане на вземането, поради погасено по давност право на принудително изпълнение на вземанията обективирани в Изпълнителен лист от ** г., издаден по ч. гр. дело № ** по описа за ** г. на Районен съд - **.

Съдът е обявил за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, че:

- срещу Ц. И. С. с ЕГН ********** въз основа на изпълнителния лист издаден по ч.гр.д.№ **/**г. по описа на Районен съд - **, е образувано изпълнително производство по изпълнително дело с № 1539/**г. по описа на ЧСИ Г. **, рег.№ ** при КЧСИ, като делото е прекратено на дата 28.03.2018г. с влязло в сила постановление на съдебния изпълнител поради перемпция.

- вземането по изпълнителния лист е цедирано на „ЕОС Матрикс" ЕООД от ** АД на 31.01.2018 г.;

- на 04.02.2025г. по молба на „ЕОС Матрикс" ЕООД по същия изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. **/**г. на РС ** е образувано ново изпълнително производство срещу Ц. И. С. с ЕГН ********** по изпълнително дело №**-** г. По описа на Г. **, рег.№ ** при КЧСИ, район на действие ОС – **, изпратено по компетентност на ЧСИ * * * - рег. **, с район на действие ВОС, което е образувано с нов номер, съгласно постановление за образуване на изпълнително дело № ** г.