Решение № 397 от 24.03.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 397 гр. София, 21.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нели Куцкова

Членове:

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело № 20211000503498 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

С решение № 265622 от 07.09.2021г., постановено по гр.дело № 16361/2019г. на Софийския градски съд, ГО, 27 състав, ЗД „Евроинс” АД, е осъдено, на основание чл. 432, ал.1 КЗ, да плати на В. М. М. сумата 25 000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди и сумата 791 лева, като обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на ПТП от 09.08.2018г., реализирано от водача на л.а. „Фиат Улайс” с рег.№ ***, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 09.01.2019г.-датата на изтичане на тримесечния срок по чл.496 от КЗ, до окончателното плащане, като искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 25 000 лева до 35 000 лева; на основание чл. 78, ал.6 ГПК, ЗД „Евроинс” АД е осъдено да плати по сметка на СГС сумата 1398 лева за дължимата държавна такса и изплатеното от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице по допуснатата в първоинстанционното производство СМЕ; на основание чл. 38 ЗАдв, ЗД „Евроинс” АД е осъдено да плати на адв. М. Б. сумата 1280 лева, за осъщественото процесуално представителство на ищцата В.М. за оказаната й безплатна правна помощ, а на основание чл. 78, ал.3 ГПК В.М. е осъдена да плати на ЗД „Евроинс” АД разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение в общ размер 682,14 лева.

Въззивна жалба е подадена от ЗД „Евроинс” АД, чрез пълномощника юрк.С.

К., против решението на СГС в осъдителните му части. Жалбоподателят смята, че размерът на приетото от СГС обезщетението за неимуществени вреди е в противоречие с правилото на чл. 52 ЗЗД и не е съобразен нито със съдебната практика по сходни случаи, нито с икономическата конюнктура, стандарта на 1 живот в държавата и нивата на застрахователните покрития към датата на инцидента. Твърди, че съдът е нарушил и разпоредбата на чл. 51, ал.2 ЗЗД, като въпреки събраните по делото доказателства, не е отчел приноса на пострадалата за настъпването на вредоносния резултат. Поддържа, че по делото е установено, че в нарушение на чл.113, ал.1, т.1 от ЗДвП, пешеходката макар да е пресичала пътното платно на разрешено място, не е съобразила скоростта и дистанцията на приближаващото МПС, като по този начин е допринесла за настъпването на инцидента и за собственото си увреждане с 50%. Предвид изложеното застрахователното дружество иска да бъде отменено решението в обжалваните части и вместо това да бъде постановено друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени или да бъде редуциран размерът им с отчитане на 50% принос на пострадалата за настъпването на вредоносния резултат. Претендира и разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, от въззиваемата ищца В. М. М., чрез пълномощника адв. Б. е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва, като неоснователна. Изложени са подробни съображения за правилност и обоснованост на решението в обжалваните части.

Въззивната жалба е допустима-подадена е в предвидения в процесуалния закон срок от легитимирана страна в процеса против валидно и допустимо съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да бъде разгледана по същество.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от В. М. М. с искова молба, с която против ЗД „Евроинс” АД са предявени искове с правно основание чл. 432 КЗ и чл.

86 ЗЗД за осъждане на ответника да плати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер 35 000 лева и за имуществени вреди в размер 791 лева, причинени при ПТП, ведно със законната лихва, считано от 09.01.2019г. до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че на 09.08.2018г. в гр.София, ищцата пресичала на пешеходна пътека бул. „Братя Бъкстон” и била блъсната от л.а. „Фиат Улайс” с рег. № ***, управляван от Б. В. И.. Сочи се, че в резултат на инцидента получила счупване на горната част на тибията - закрито вляво, скъсване на коленни връзки, охлузвания и други телесни увреждания. Твърди се, че възстановяването било бавно и мъчително, налагало се да ползва чужда помощ за елементарното си битово обслужване, тъй като била в невъзможност свободно да се придвижва, не можела да се грижи и за семейството си; заради причинените увреди била обездвижена, а и към момента движенията на увредения крайник били ограничени.

Ищцата твърди, че в резултат на причинените при ПТП травми търпяла интензивни болки и страдания и битови неудобства, като инцидентът й причинил и силен стрес, получените увреждания се отразили негативно на психиката й-не се чувствала пълноценна, изпитвала безпокойство, че това може да й се случи отново. Сочи, че във връзка с лечението направила разходи в общ размер 791 лева - за плащане на рентгенография, изследване на ЯМР, закупуване на патерица и физиотерапия.

В исковата молба се твърди, че към датата на ПТП за увреждащия л.а. Фиат 2

Улайс имало валидно сключена застраховка ГО с ответното застрахователно дружество, поради което на 09.10.2018г. ищцата сезирала ответника с искане да й бъде платено застрахователно обезщетение за причинените вреди. Сочи се, че ответникът платил 15 000 лева, но според ищцата определеното и платено от застрахователя обезщетение не съответства на претърпените от нея болки и страдания, както и на продължителността на лечебния и възстановителен период.

Предвид всичко изложено иска да бъде осъдено ответното дружество да й плати претендираните суми, като обезщетения за причинените при ПТП вреди, както и разноските по делото.

В срока за отговор на исковата молба ответникът ЗД „Евроинс” АД оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение за л.а. Фиат Улайс, но оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП и наличието на причинна връзка между инцидента и твърдените вреди. Според ответника ищцата е съпричинила настъпването на вредоносния резултат, като е предприела пресичане на пътното платно без да се съобрази с движението на приближаващото се МПС, което е било видимо за нея и по този начин сама се е поставила в опасност и е създала предпоставки за настъпване на ПТП, като е нарушила чл.107 от ЗДвП.

Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

На 09.08.2018г. около 17,30 часа в гр. София на бул. „Братя Бъкстон“ е настъпило ПТП между л.а. „Фиат Улайс” с рег. № ***, управляван от Б. В. И. и пешеходката В. М. М., при което на последната са причинени телесни увреждания.

С протоколно определение № 34 от 30.08.2019г., постановено по нохд № 120/2018г. на Софийския военен съд е одобрено споразумение, по силата на което Б. В. И. е признат за виновен в това, че на 09.08.2018г. около 17,30 часа в гр.

София на бул. „Братя Бъкстон“ при управление л.а. „Фиат Улайс” с рег. № ***, нарушил правилата за движение по пътищата-чл.119 ал.1-при приближаване към пешеходна пътека, водачът ППС е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре и чл. 119, ал.4 - водачите на завиващи ППС са длъжни да пропуснат пешеходците и при завиване наляво от ул. „Българска Легия“ по бул. „Братя Бъкстон“ не пропуснал движещата се по обозначена пешеходна пътека тип „М8.1.“ пешеходка В. М. М., като спре, и предизвикал ПТП, блъскайки я с автомобила си, вследствие на което по непредпазливост й причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на горния край на голямо пищялната кост на левия крак, довело до трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни от датата на травмата, като деянието е извършено на пешеходна пътека – престъпление по чл.343 ал.3 б. „а“ вр.ал.1 б. „б“ вр.чл.342 ал.1 пр.3 от НК.

Обстоятелствата при които е настъпил пътния инцидент не са спорни между страните. От представените и приети в първоинстанционното производство констативен протокол за ПТП № К-525/09.08.2018г., протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него; събраните гласни доказателствапоказанията на водача на л.а. Фиат Улайс и въз основа на приетото заключение на САТЕ, изготвено от вещото лице Х. И., въззивният съд намира за установен 3 следния механизъм на ПТП: на 09.08.2018г. в гр.София около 17,30 часа в светлата част на денонощието от ул. „Родопски извор” към ул. „Преки път” по ул.

Българска легия се движи л.а. Фиат Улайс, управляван от Б. И.. На кръстовището между ул. Българска легия и бул. Братя Бъкстон, водачът И. извършил маневра завой наляво със скорост 15 км/час за да продължи движението си по бул. „Братя Бъкстон“. В същото време отдясно наляво, спрямо посоката на движение на автомобила, пешеходката В.М. пресича на пешеходна пътека пътното платно на бул. „Братя Бъкстон“ със скорост не по-висока от 5,2 км/час, като мястото, на което предприема пресичането, е в района на кръстовището, образувано между ул. „Българска легия“ и бул. „Братя Бъкстон“. Траекториите на движение на пешеходката и на лекия автомобил се пресичат и настъпва ПТП помежду им, като контактът е осъществен с предната броня на лекия автомобил в левия крак в областта на коляното на пешеходката. Вещото лице автоексперт И. е установил, че от удара пешеходката пада на асфалтовата настилка, като според протокола за оглед по лекия автомобил са констатирани следи от забърсвания и деформации по предния капак. Установено е, че ударът е настъпил на пешеходната пътека - по ширината на платното-на около 3,5-4,5 метра вляво от десния край на платното за движение на бул. Бр.Бъкстон. Вещото лице, след като е отчело съдържащите се в материалите по делото травматични увреждания на пострадалата е направило извод, че в момента на удара тя е била в профил, пресичайки ходом. Експертът е посочил, че с оглед установения механизъм на удара между МПС и пешеходката, мястото на удара и зоната за контакт между участниците в ПТП не може да се приеме, че пострадала е навлязла внезапно на платното за движение; в момента на удара ищцата се е движела, не е била спряла на платното за движение, нито е била спряла на пешеходната пътека. Вещото лице е обяснило, че по делото липсват данни за препятствия или други условия, които биха могли да ограничат или намалят видимостта на водача на лекия автомобил спрямо пресичащата пешеходка. Посочило е, че при определения ход на движение на пешеходката, водачът на лекия автомобил е могъл да предотврати настъпването на ПТП чрез спиране, с оглед скоростта, с която се е движил и отстоянието му до мястото на удара. Според експерта, водачът на лекия автомобил би могъл да предотврати удара, ако при извършването на маневрата „завой наляво“ по бул. „Братя Бъкстон“ се беше убедил, че на платното за движение пред управлявания от него автомобил няма преминаващи пешеходци. Обяснил е, че причина за настъпването на ПТП е несвоевременното възприемане от страна на водача на МПС на пешеходката и движението й по пътното платно. Посочил е, че ищцата не е могла да предположи, че водачът на лекия автомобил не би се съобразил с нейното присъствие върху пешеходната пътека.

В първоинстанционното производство е приета многобройна медицинска документация въз основа на която е изготвено от д-р Б. Б.-хирург, ортопедтравматолог и прието заключение на СМЕ. Лекарят е установил, че в резултат на ПТП на 09.08.2018г. ищцата е получила закрито неразместено счупване на външния кондил на големия пищял на лявата подбедрица, довело до трайно затруднение на движението на левия долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни - в случая 4,5 месеца. Д-р Б. е установил, че спешна медицинска помощ е оказана на пострадалата в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов”, където след извършени изследвания и консултации със специалисти, е било взето решение за провеждане на неоперативно лечение-продължително обездвижване на левия долен крайник с гипсова имобилизация, с препоръки да не се стъпва на увредения крак за срок до 4 три месеца, поради това, че фрактурата е била локализирана във външния латерален кондил без разместване. Посочено е, че ищцата е била поставена на строг постелен режим с включена инфузионна, антикоагулантна и обезболяваща терапия; след престой от 6 дни в лечебното заведение е била изписана на 14.08.2018г. с подобрение и лечението й е продължило амбулаторно-с назначени контролни прегледи, предписан режим и обезболяващи и антикоагуланти. Вещото лице е установило, че ищцата е провела физиолечение и рехабилитация по повод „Счупване на левия голям пищял в горната му част“, а на 23.10.2018г. след проведено рентгеново изследване й е било разрешено постепенно натоварване на увредения ляв крайник с продължаване на рехабилитацията. Д-р Б. е посочил, че общо лечебният и възстановителен период е бил 4,5 месеца, през който пострадалата временно е била нетрудоспособна-в болничен отпуск до 12.12.2018г.