Решение № 84 от 11.06.2026, Районен съд - Ямбол
- Съд
- Районен съд - Ямбол
- Дело
- Административно наказателно дело 313/2026
- Вид
- Решение № 84
- Подписан
- 11.06.2026
- Състав
- Светлана Димитрова Митрушева Атанасова
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 ал.1 т.6 и т.7 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 ал.1 т.6 и т.7 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 185 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 185 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 185 ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
РЕШЕНИЕ
№ 84 гр. Ямбол, 11.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Светлана Д. Митрушева
Атанасова при участието на секретаря Г.Б.М. като разгледа докладваното от Светлана Д. Митрушева Атанасова Административно наказателно дело № 20262330200313 по описа за 2026 година
Производството по делото е образувано по жалба на „Кавалджиев“ЕООД гр.Стралджа против Наказателно постановление 878640-F873992/16.03.2026г на Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ с което , на осн.чл. 185 ал.2 ЗДДС на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 550€ за нарушение на чл. 26 ал.1 т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ. В жалбата се излагат съображения за процесуална и материална незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление. Иска се отмяната му.
В съдебно заседание жалбоподателя чрез писмени бележки от упълномощения представител поддържа жалба като излага подробни съображения за процесуалната й незаконосъобразност. Иска се отмяна на атакуваното наказателно постановление и присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита атакуваното с нея наказателно постановление за правилно и законосъобразно и моли за оставянето му в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно, при уважаване на жалбата се прави възражение за прекомерност на разноските.
Съдът, след като съобрази по отделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства по делото, приема за установена следната фактическа обстановка:
На 7.02.2026г. св. Р. и св. Г. , инспектори по приходите в НАП посетили магазин за хранителни стоки в гр.Стралджа на ул.Хемус № 45, стопанисван от „Кавалджиев“ ЕООД.
При извършена контролна покупка на 1 бр. хляб бил издаден фискален касов бон в който закупената стока била въведена под общ департамент „хранителни стоки“ , липсвало отразена единична цена и количество на закупените стоки. В хода на проверката от наличния касов апарат в търговския обект бил разпечатан клен за 7.02.26г, 11.08.2025г и 30.10.2025г. От разпечатаните кленове било установено, че предлаганите за продажба стоки са въведени във фискалното устройство под няколко общи департамента „хранителни стоки“, „промишлени стоки“, „тютюневи изделия“, „алкохол“, „безалкохолни напитки“, 1
„плод/зеленчук“.
На дружеството жалбоподател бил съставен АУАН за нарушение на чл. 26 ал.1 т.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006г на МФ, който бил подписан от законния представител на дружеството без възражения.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено Наказателно постановление 878640-F873992/16.03.2026г на Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ с което , на осн.чл. 185 ал.2 ЗДДС на „Кавалджиев“ ЕООД била наложена имуществена санкция в размер на 550€ за нарушение на чл. 26 ал.1 т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.
Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на 20.03.2026г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирано лице, при наличие на интерес от обжалване в преклузивния срок по чл. 59 ал.2 ЗАНН. Разгледана по същество се преценя като неоснователна поради следните съображения:
Съдът счита като неоснователно възражението за допуснато съществено процесуално нарушение , изразяващо се в липса в наказателното постановление на конкретно и проверимо възпроизвеждане на съдържанието на фискалния касов бон, като не става ясно дали във фискалния бон е налице пълна липса на индивидуализация на стоката или е налице съкратено, обобщено или департаментно обозначение. Горните твърдения не отговарят на обективната действителност. Както в акта така и в наказателното постановление е посочено, че: „ регистрираната покупка е под общ департамент „хранителни стоки“ като не е налице наименование на стоката, количество, единична цена и стойност. Извършеното описание на нарушението съдържа всички съставомерни признаци , поради което и твърденията за неяснота са несъстоятелни.
Неоснователни са и оплакванията за липса на надлежна мотивирана преценка относно приложението на чл. 185 ЗДДС. В чл. 57 ал.1 т.6 и т.7 от ЗАНН е въведено единствено в наказателното постановление да бъдат посочени законните разпоредби, които са били нарушени виновно и вида и размера на наказанието. В конкретния случай дружеството жалбоподател е санкционирано за формално административно нарушение, поради което и разпоредбата на чл. 185 ал.1 ЗДДС се явява неприложима. Поради това и не е необходимо изрично мотивиране защо санкцията се налага по ал.2 на чл. 185 ЗДДС По отношението на възражението на жалбоподателя, че АНО не е коментирал задълбочено наличието или липсата на обстоятелства, налагащи или изключващи приложението на чл. 28 от ЗАНН, съдът счита същото за неоснователно . Законодателят е въвел задължение за извършване на преценка на обстоятелствата по чл. 28 от ЗАНН но не и изискване на задълбоченото и мотивиране.
От цялостната служебна проверка на акта и наказателното постановление не се установи допуснато съществено процесуално нарушение, което да води до отмяната им.
От събраните в хода на съдебното следствие доказателства по безспорен начин се установява че към момента на проверката дружеството-жалбоподател не е изпълнило задълженията си по чл. 26 ал.1 т.7 от Наредба Н-18/2006г на МФ, а именно фискалния касов бон да съдържа информация относно наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги. Въведено е нормативно изискване наименованието да позволява най-малко идентифицирането на вида на стоката/услугата, като в случай че се продават стоки от един и същи вид, които са с различни цени, във фискалния бон всяка стока следва да се отразява поотделно със съответната стойност.
В настоящия случай не е спорно, че фискалните касови бонове не са съдържали един от задължителните реквизити, а именно този посочен в т. 7 на разпоредбата, касаещ посочването на точно наименование по вид закупена стока , количество и стойност. Видно 2 от приложените по делото кленове от различни дати закупените стоки за записани като един артикул под няколко общи департамента и обща сума за тези артикули . От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, обаче се установява, че в магазина са се предлагали за продажба различен вид хранителни стоки, въпреки това търговеца е издавал фискални бонове в които стоките са посочени в общи департаменти, непозволяващи индивидуализацията им , количеството им и единичната им стойност Съдът счита като неоснователно твърдението , че е налице хипотезата на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН в каквато насока са аргументите на жалбоподателя.
От данните по делото не може да се направи извод, че извършеното нарушение се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на извършени нарушения от този вид. Касае се за административно деяние на формално извършване, като засяга обществени отношения във финансово-стопанската сфера и по-конкретно, отношенията по регулиране на правилата за регистриране и отчитане на извършени продажби в търговски обект чрез фискално устройство. Процесното нарушение, по начин на извършването, време, място и фактическа обстановка, не се отличава с липса на обществена опасност или с незначителна обществена опасност, в сравнение с обичайните случай на административни нарушения от този вид. Отделно от изложеното следва да се отбележи, че издаденият при контролната покупка ФБ не е инцидентен и изолиран случай във финансовоотчетната сфера на търговското дружество, а представлява част от изначално и систематично прилагана неправомерна търговска практика на въвеждане информацията по този изключително оскъден и практически недостъпен /неразибраем относно наименованието на стоката и количеството й/ начин, което препятства отчетността, т.к. фискалните бонове и съгл.приложения КЛЕН касаят продажби на различна стойност на разнообразни по вид стоки, поради което не може да се обоснове извод за по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на неизпълнение на задължение от този вид. В конкретния случай нарушението се изразява не в неотчитане на извършена продажба, а в липса на въведен задължителен реквизит по смисъла на чл. 26 ал.1 т.7 от Наредба Н-18/2006г на МФ в издадената ФКБ във връзка с извършена продажба. Липсата на кой да е от реквизитите, включени в задължителното съдържание на фискалния касов бон води до осъществяване състава на процесното административно нарушение и приложение на санкционната норма на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, поради което стойността на контролната покупка, ненастъпване на щета за фиска са сред абстрактните доводи и защитни съждения, напълно дистанцирани от преценката относно законосъобразността на наложената глоба или санкция, включително и относно съразмерността на наказанието с осъщественото административно деяние.
Това, че от деянието не са настъпили щети за фиска е отчетено от наказващия орган, който при определяне вида и размера на административното наказание е приложил привилегирования състав на чл. 185, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС, приемайки, че фиска не е ощетен, като е наложил наказание близко до минималния предвиден размер от 550 евро.
Съдът счита, че при така установената фактическа обстановка, наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и с оглед направено искане в тази насока в полза на НАПБургас следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 70 евро.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление 878640-F873992/16.03.2026г на Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД 3
„Фискален контрол“ с което , на осн.чл. 185 ал.2 ЗДДС на „Кавалджиев“ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 550€ за нарушение на чл. 26 ал.1 т.7 от Наредба Н18/13.12.2006г. на МФ.
ОСЪЖДА „Кавалджиев“ ЕООД ЕИК ********* да заплати на ТД НАП Бургас сумата от 70€ (седемдесет евро) юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ЯАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
4