Решение № 31 от 12.02.2025, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Ловеч, 12.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20244300500791 по описа за 2024 година и за да се произнесе съобрази:

Производство с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 470/14.10.2024 г., постановено по гр.д. № 271/2024 г., Районен съд – Ловеч е отхвърлил като неоснователни и недоказани предявените от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК : 175074752, срещу Х.

Н. Х., ЕГН: ********** от ***, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.79 и чл.86 от ЗЗД, за признаване на установено със сила на присъдено нещо съществуването на вземане в полза на „Профи Кредит България"ЕООД срещу Х. Н. Х., с ЕГН:**********, възникнало на основание неизпълнение на Договор за потребителски кредит № 5012381566 в общ размер на 6 109.64 лв., от които : главница – 2 500.00 лв.; непогасено падежирало договорно възнаграждение – 1 209.20 лв., дължимо за периода от 05.04.2015 год. до 05.03.2017 год.; лихва за забава /мораторна/ в размер на 2 400.44 лв., дължима от 05.03.2017 год. - датата на изтичане на погасителния план до 28.09.2023 год., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението - 29.09.2023 год. до изплащане на вземането; иск за заплащане задължението в размер на 2 499.84 лв., представяващо възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, дължимо до 05.03.2017 год., както и претенцията на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: 175074752, за заплащане на съдебно-деловодните разноски за исковото производство в размер общо на сумата 528.48 лв., от които 168.48 лв. платена ДТ, 360.00 лв.

1 възнаграждение за юрисконсулт, както и съдебно - деловодните разноски, направени в заповедното производство в размер на сумата 157.15 лв.

Срещу решението на ЛРС е подадена въззивна жалба вх. № 11775/22.10.2024 г. от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК : 175074752, чрез пълномощника юрисконсулт Г. С.. В нея уточнява, че не обжалва решението в частта, в която е отхвърлен предявения иск за сумата за заплащане задължението в размер на 2 499.84 лв., представяващо възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги. Във въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение, свеждащи се до противоречие с материалния закон и необоснованост. Оспорва извода на районния съд, че вземанията по договора за главница, както и акцесорните вземания, са погасени по давност. Твърди, че с ч.гр.д. № 1520/2019 г. по описа на РС – Ловеч давността е била прекъсната, доколкото е имало висящ процес между страните по същия договор за кредит. В издадената по него заповед за изпълнение срещу ответника е допусната очевидна фактическа грешка от заповедния съд, като е посочено, че вземането произтича от неизпълнение на задължение по Договор за потребителски кредит № 501281566/19.02.2015 г. Изтъква, че районния съд не е взел предвид представените по делото доказателства и е приел, че се касае за друг договор за кредит между същите страни, като не е отчел, че съдът е изпуснал цифрата 3 и процесният Договор за потребителски кредит е № 5012381566/19.02.2015 г. Поради изложените съображения прави извод, че към момента на образуване на ч.гр.д. № 1582/2023 г. по описа на РС – Ловеч вземанията му не са били погасени по давност. На следващо място се позовава на чл.3, ал.1 от ЗМДВИП, според който за периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г. давностни срокове не са текли.

В заключение счита, че за вземанията, произтичащи от сключения договор за потребителски кредит се прилага общата 5-годишна давност, като цитира съдебна практика в тази насока. Посочва, че дружеството има сключен с ответника Х. Х. само един договор и това е процесния ДПК.

Моли съда да отмени като неправилно Решение № 470/14.10.2024 г., постановено по гр. д. № 271/2024 г. по описа на РС – Ловеч в обжалваната част и постанови друго, с което да уважи предявените искове срещу Х. Н. Х..

Претендира присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на 360.00 лева. Прави възражение на основание чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатско възнаграждение на другата страна.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Х. Н. Х. чрез адв.Г. П., в който моли съда да потвърди решението на ЛРС като правилно и му присъди сторените разноски за въззивната инстанция.

В съдебно заседание въззивникът „Профи кредит България“ ЕООД, редовно призован, не изпраща представител. В постъпила молба процесуалният му представител юрисконсулт Г. С. излага, че поддържа въззината жалба и моли съда да отмени решението на РС-Ловеч в 2 обжалваната част, като постанови друго, с което да признае за установено, че въззиваемият дължи претендираните по процесния договор суми за главница, договорно възнаграждение, лихви за забава и законна лихва. Претендира сторените по делото разноски, включително по настоящото производство в размер на 360.00 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК и за заплатена държавна такса 84.24 лв. На основание чл.78, ал.5 от ГПК прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника.

Въззиваемият Х. Н. Х., редовно призован за съдебното заседание, не се явява. Чрез упълномощения процесуален представител адв.П. моли съда да постанови решение, с което потвърди първоинстанционното решение, като присъди направените разноски съгласно представения списък по чл.80 ГПК.

Ловешкият окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства и обсъди възраженията и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение на РС-Ловеч е валидно и допустимо. Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалвания съдебен акт или за неговата процесуална недопустимост. Възраженията, които са изложени, касаят единствено неговата правилност.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на съдебен контрол акт в срока по чл. 259 от ГПК, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Производството по гр.д. № 271/2024 г. по описа на РС – Ловеч е образувано по предявени искове от "Профи кредит България" ЕООД срещу Х.

Н. Х. с правно основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК и направено искане съдът да постанови решение, с което признае за установено съществуването на вземане в полза на „Профи Кредит България"ЕООД срещу Х. Н. Х., с ЕГН:**********, възникнало на основание неизпълнение на Договор за потребителски кредит № 5012381566 в общ размер на 6 109.64 лв., от които: главница – 2 500.00 лв.; непогасено падежирало договорно възнаграждение – 1 209.20 лв., дължимо за периода от 05.04.2015 год. до 05.03.2017 год.; лихва за забава /мораторна/ в размер на 2 400.44 лв., дължима от 05.03.2017 год. - датата на изтичане на погасителния план до 28.09.2023 год., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението - 29.09.2023 год. до изплащане на вземането. На основание чл.79, ал.1 ЗЗД е предявен и осъдителен иск за заплащане задължението в размер на 2 499.84 лв., представляващо възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги , дължимо до 05.03.2017 год.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника Х. Н. Х., с който оспорва предявените искове като неоснователни. По отношение на 3 претендираната главница се позовава на чл.110 от ЗЗД, а за исковете за договорно възнаграждение и лихва за забава прави възражение по чл.111 ЗЗД.

От ищеца по делото е представен Договор за потребителски кредит „Профи кредит стандарт“ № 5012381566 от 18.02.2015 г., по силата на който „Профи кредит България“ ЕООД предоставя на Х. Н. Х. кредит в размер на сумата 2500.00 лева, със срок на издължаване 24 месеца и 154.55 лева погасителна вноска. Уговорен е годишен лихвен процент по заема в размер на 41. 17 % при годишен процент на разходите в размер на 49.90% и лихвен процент на ден – 0.11%, като общото задължение по кредита е 3 709.20 лева.

От страна на клиента са избрани и закупени пакет допълнителни услуги при уговорено възнаграждение 2 499.84 лева, като размера на вноската по тези услуги е 104.16 лева, дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита. Със закупуването на пакета от допълнителни услуги общото задължение по кредита е 6 209.04 лв., а общият размер на вноската 258.71 лв., дължима на 5-то число от месеца. По делото е представен и погасителен план, от който е видно, че в размера на всяка погасителната вноска са включени главница, лихва и размер на вноската за закупените допълнителни услуги.

Видно от представеното извлечение по сметка към Договор за потребителски кредит № 5012381566 от страна на кредитополучателя не са правени никакви вноски, като към 14.02.2024 г. размерът на задължението е 8609.48 лв.

От приложеното ч.гр.д. № 1520/2019 г. по описа на РС Ловеч, образувано по повод постъпило заявление от „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Х. Н.

Х. се установява, че с Разпореждане № 2933 от 16.08.2019 г., заповедният съд е разпоредил издаването на заповед за изпълнение в полза на заявителя за вземане в размер на 2500.00 лв. – главница, 1 209.20 лв. - неизплатено договорно възнаграждение, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението - 09.07.2019 год. до изплащане на вземането и разноски по делото пропорционално на уважената част от искането. Отхвърлил е заявлението в частта относно претендираната сума в размер на 2 499.84 лв.- възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги. В заявлението изрично е посочено, че вземането произтича от неизпълнение на Договор за потребителски кредит № 5012381566 от 19.02.2015 г. На същата дата е издадена и заповед за изпълнение парично задължение по чл.410 ГПК за уважената част от предявените вземания.

Разпореждане № 2933/16.08.2019 г., на ЛРС е обжалвано от „Профи кредит България“ ЕООД в отхвърлителната част, но с определение № 808 от 17.10.2019 г., постановено по в.ч.гр.д. № 551/2019 г., ОС – Ловеч е потвърдил разпореждането на РС – Ловеч в атакуваната част. С разпореждане № 299/11.03.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 1520/2019 г. по описа на РС Ловеч, съдът е обезсилил на основание чл.415, ал.5 ГПК издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 835 от 16.08.2019 г. и прекратил производството по делото. Същото не е обжалвано от заявителя от 4

„Профи кредит България“ ЕООД и е влязло в законна сила на 13.05.2020 г.

От приложеното ч.гр.д. № 1582/2023 г. по описа на РС Ловеч, образувано по повод постъпило заявление от „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Х. Н.

Х. се установява, че с Разпореждане № 2147 от 30.10.2023 г., заповедният съд е разпоредил издаването на заповед за изпълнение в полза на заявителя за вземане в размер на 2500.00 лв. – главница, 1 209.20 лв. - договорно възнаграждение за периода от 05.04.2015 год. до 05.03.2017 год.; 2 400.44 лв. лихва за забава, дължима от 05.03.2017 год. до 28.09.2023 год., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението - 29.09.2023 год. до изплащане на вземането, както и за сумата 157.15 лв.разноски по делото. Със същото разпореждане е отхвърлено заявлението в частта за вземане в размер на 2 499.84 лв. - възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, както и в частта на втората лихва за забава за разликата от 2400.44 лв. до пълния претендиран размер от 2577.36 лв. На 30.10.2023 г. е издадена и заповед за изпълнение на парично по чл.410 ГПК № 813 срещу длъжника Х.