Решение № 2467 от 15.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2467 гр. София, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-3 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Зорница Анг. Езекиева при участието на секретаря Невена П. Гаврилова като разгледа докладваното от Зорница Анг. Езекиева Гражданско дело № 20231100112243 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Ищецът М. Х. Б. излага в исковата си молба, че на 10.02.2023 год., около 00.20 ч. в гр.

София, в района с кръстовището на бул. „Черни връх“, след кръстовището на бул. „Н. Й.

Вапцаров“ с посока от бул. „Хенрик Ибсен“ към бул. „Джеймс Баучер“ настъпва ПТП между три МПС-та, вследствие на който претърпял имуществени и неимуществени вреди. Твърди, че водачът на лек автомобил „Ауди А3 с рег. № ********, управляван от К.М. И.ов се движел по бул. „Черни връх“ с посока от бул. „Хенрик Ибсен“ към бул. „Джеймс Баучер“ и след кръстовището с бул. „Н. Й. Вапцаров“ навлязъл в насрещната лента за движение и се блъснал в спрелите на светофар автомобили, сред които и лек автомобил „Киа Сеед“ с рег. № ********, управляван от ищеца, изпълняващ в този момент функциите на такси и осъществяващ курс с клиенти. Поддържа че ПТП-то е настъпило поради грубо нарушение на правилата за движение по пътищата, а именно движение с несъобразена скорост с пътните условия и натовареност на движението на пътя, от страна на водача на лек автомобил „Ауди А3“. За случая било образувано ДП № 11035/2023 г. по описа на СРТП – ОР – СДВР и пр.пр. № 3210/2023 г. по описа на СРП, разследването по което не било приключило. Твърди, че вследствие на произшествието му били причинени множество тежки телесни повреди в различни части на тялото, фрактура на таза и ротура на далак, като се наложило и извършването на разходи за лечение и закупуване на медицински изделия и медикаменти на обща стойност от 12 827,00 лева. Поддържа, че след извършването на подробно описани в исковата молба интервенции по повод лечението му, продължил да посещава редовно контролни прегледи за проследяване състоянието му, като му бил предписан щадящ двигателен режим за още един месец, след като преминат три месеца от операцията с мнение за стъпване само с 50% от теглото, ако състоянието и развитието на 1 здравето му позволява и е налице гладък възстановителен период, а на 04.05.2023 г. бил приет по спешност в УМАЛСМ „Пирогов“ ЕАД, поради колапс. Твърди, че и към момента на подаване на исковата молба, осъществява рехабилитация и физиотерапия няколко пъти в месеца, като липсвала съществена промяна в състоянието му. Поддържа, че е налице сериозно влошаване в психическото и емоционалното му състояние, вследствие на инцидента, тъй като пълното му възстановяване било невъзможно, не знаел дали ще проходи без помощни средства, дали ще може да се обслужва сам, не можел и да работи отново като таксиметров шофьор, заради болките. Била настъпила промяна в него вследствие на инцидента – станал е раздразнителен и изнервен, нямал самочувствие, непрекъснато бил тъжен, плачел, страдал от безсъние и се будел от мъчителни кошмари и уплах, свързани с процесното ПТП. Твърди, че ответникът е застраховал гражданската отговорност на виновния водач със застрахователна полица, валидна към момента на събитието. Депозирал пред застрахователя на 24.04.2023 год. претенция за изплащане на обезщетение, но получил отговор от 26.04.2023 год. и от 24.07.2023 год., с което изисквали от него да предостави множество допълнително документи във връзка с образуваното досъдебно производство, което считал за отказ, тъй като бил представил всички необходими документи. В тази връзка моли съда да постанови решение с което да осъди ответника да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 200 000 лева, както и сумата от 12 827 лева, представляващи стойността на направените разходи за лечение и закупените медицински изделия и медикаменти. Претендира се заплащане на законната лихва върху тези суми от 24.04.2023 год. /датата на уведомяване на ответника с извънсъдебната претенция/ до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.

Ответникът ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Оспорва иска за имуществени вреди, като твърди че не е индивидуализиран размерът на имуществената вреда и счита за недоказано обстоятелството дали заплатените суми са свързани с процеса по обезщетяване на имуществените вреди, както и дали тези вреди са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП-то. Оспорва размера на иска за неимуществени вреди като прекомерен и в нарушение с изискванията на принципа за справедливост. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като липсвали доказателства пострадалият да е бил с поставен обезопасителен колан.

Оспорва претенцията за законна лихва, тъй като липсвала посочена банкова сметка от ищеца в претенцията му по чл. 380 от КЗ, поради което твърди, че не е изпаднал в забава. В тази връзка, моли съда да отхвърли исковете.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е приет като доказателство констативен протокол за ПТП № К-74 от 10.02.2023 год., изготвен от дежурен ПТП при Отдел „ПП“ – СДВР, от който се установява, че на същата дата около 00:20 часа в гр. София, лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № ********, управляван от К.М. И.ов, се е движил по път бул. „Черни връх“ с посока от бул. „Хенрик 2

Ибсен“ към бул. „Джеймс Баучер“ и след кръстовището с бул. „Н. Й. Вапцаров“ участвал последователно в ПТП в спрелите на светофар в насрещната лента лек автомобил „Киа Сеед“ с рег. № ********, управляван от М. Х. Б. и лек автомобил „Киа Сеед“ с рег. № ********, управлявано от Т.Б.Д. Установява се също така, че ищецът М. Б., водач на лек автомобил „Киа Сеед“ с рег. № ********, е пострадал и бил настанен в УМБАЛ „Св. Анна“ с работна диагноза: фрактура на таза и ротура на далака. По случая е образувано и ДП № № 11035/2023 г. по описа на СРТП – ОР – СДВР и пр.пр. № 3210/2023 г. по описа на СРП, видно от представените Протокол за уведомяване на пострадал от престъпление от 02.03.2023 г., Постановление от 21.03.3023 г. по пр.пр. № 3210/2023 г. по описа на СРП, както и протокол за оглед на местопроизшествието, скица и фотоалбум по горепосоченото досъдебно производство, представени с молба от 07.02.2023 г. от ищеца, които съдът цени в съвкупност с всички останали доказателства по делото.

По делото са представени касови бонове и фактури във връзка с лечението и рехабилитацията на ищеца на обща стойност от 12 827 лева, съответно касов бон от 22.02.2023 г. на стойност от 8967 лева, фактура № 0400033817 и касов бон от 02.03.2023 г. на стойност от 840 лева, фактура № ********** и касов бон 02.03.2023 г. на стойност от 1680 лева, фактура № 0400036765 и касов бон от 11.04.2023 г. на стойност от 140 лева и фактура № 49 от 12.04.2023 г. на стойност от 1200 лева.

По делото са представени и Договор за франчайз от 18.09.2020 г. между „ТаксиМи“ ООД като франчайзодател и М. Б. като франчайзингополучател - водач на лек автомобил за таксиметров превоз на пътници „Кия Сийд“ с рег. № ********, както и месечни отчети по отношение на процесния лек автомобил, относими към периода преди настъпване на процесното ПТП /01.02.2022 г. - 31.03.2023 г./, от които се установяват направените от ищеца курсове и оборот във връзка с осъществяваната от него дейност по извършване на таксиметрови превози.

Представено е и писмо от 24.07.2023 г. от ответното дружество, адресирано до пълномощниците на ищеца, с което го уведомяват че отказват да изплатят исканото от него обезщетение за вреди от процесното ПТП, настъпило на 10.02.2023 г., поради липса на постъпила изискана документация от страна на ищеца.

По делото е представена медицинска документация, съдържаща документи от значение само за заключението на вещото лице. Те нямат пряко доказателствено значение, тъй като непосредствено от тях, без помощта на специални знания, съдът не може да установи обстоятелствата, свързани с увреждането и начина на лечение.

По делото е приета съдебно-автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице, която съдът кредитира като обективно дадена, от която се установява, че причина за ПТП, установена от страна на съдебния експерт въз основа на приобщените документи от досъдебното производство е следната: водачът на лекия автомобил „Ауди А3“ губи контрол върху управлението на автомобила, навлиза в насрещната /лява/ пътна половина и удря спрелия на бул. „Черни връх“ лек автомобил „Киа“, с рег. № ********, вследствие на който удар същият се връща назад, завъртайки се обратно на часовниковата стрелка и със задната 3 си част ударил предна дясна част на намиращия се зад него л.а. „Киа“ с рег. № ********, който също се върнал назад, завъртайки се по посока на часовниковата стрелка. В резултат на произшествието пострадал ищеца, като причина за настъпване на произшествието се корени в обстоятелството, че водачът на лек автомобил „Ауди А3“ преди удара е развил скорост на движение от около 103 км/ч. Вещото лице сочи, че автомобилът на ищеца не е представлявал опасност за водача на другия автомобил, тъй като бил спрял правомерно в своята дясна лента. Към момента, в който лекият автомобил „Ауди А3“ е преминал средата на бул. „Черни връх“ и е навлязъл в насрещната пътна половина, той се е намирал от мястото на удара на минимум 44 метра, като ищецът е бил спрял и не е имал възможност да предотврати удара. Сочи се, че виновният водач не е предприел своевременно технически мерки за предотвратяване на произшествието. Вещото лице установява, че не може да се даде категоричен отговор дали ищецът е бил с поставен колан.

По делото е приета съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Ю.

Й., която съдът кредитира като обективно дадена, от която се установява, че вследствие на процесното ПТП ищецът е претърпял травматични увреждания – контузия на гръдния кош и корема, разкъсо-контузни рани в областта на лявото колано и левия лакът, счупване на IV-VI ребра вляво и IV-VIII ребра вдясно, контузия на белия дроб вдясно и хемопневмоторакс в дясна гръдна половина, счупване на дясната лопатка, счупване на ацетабулума/оцетницата и хълбочната кост вляво с изкълчване на тазобедрената става и диастаза на лявата сакроилиачна става и симфизата. От заключението на вещото лице се установява, че разкъсо-контузните рани в областта на лявото коляно и левия лакът реализират медикобиологичния критерий разстройство на здравето, неопасно за живота, контузията на гръдния кош, съпроводена със счупването на ребрата са причинили трайно затруднение в движенията на снагата за повече от 30 дни, контузията на белия дроб вдясно и наличието на хемопневмоторакс – разстройство на здравето, временно опасно за живота; счупването на дясната лопатка – трайно затруднение в движенията на десния горен крайник за повече от 30 дни, увредата на таза с прекъсване целостта на тазовия пръстен, а именно диастазата на сакроилиачната става и симфизата – трайно затруднение в движенията на долните крайници за повече от 30 дни, а счупването на ацетабулума и хълбочната кост вляво с изкълчване на тазобедрената става – трайно затруднение в движенията на левия долен крайник за повече от 30 дни. Вещото лице посочва като продължителност на първичната хирургична обработка на раните в областта на лявото коляно и левия лакът, извършени при хоспитализацията на ищеца, рутинно около 30 минути, поставяне на торакоцентезен дрен в дясната гръдна половина на 16.02.2023 г. също рутинно около 30 минути /поради липса на отбелязвания реалното време в медицинската документация/, и продължителност на последната оперативна интервенция от около 10 часа, видно от приложената документация. От експертизата се установява също така, че ищецът е бил на болнично лечение в периода 10.02.2023 г. – 14.02.2023 г. в УМБАЛ „Св. АННА“ АД – София, и че е бил хоспитализиран в УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД от 14.02.2023 г. до 0з3.03.2023 г. Вещото лице посочва, че за първично заздравяване на разкъсо-контузните рани е необходим период от около 10-15 дни, 4 както и че торакоцентезният дрен е евакуиран 10 дни след поставянето му. По отношение счупванията в областта на таза и лявата тазобедрена става, вещото посочва възстановителен период не по-малко от 12 месеца. Установява се, че ищецът е търпял болки и страдания за посочения период от 12 месеца, като през първите три месеца те са били с интензивен характер, като придвижването следоперативно и при поставен гръден дрен на активна аспирация, не било възможно. Вещото лице посочва, че едва след третия следоперативен месец на ищеца е разрешено натоварване на 50% от теглото му. От експертизата се установява също така, че макар към настоящия момент ищецът да е в добро общо състояние, той още търпи болки, има накуцваща походка вляво и ползва помощно средство – бастун.