Решение № 144 от 25.01.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. София, 25.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-2, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанас Маджев при участието на секретаря Габриела М. Владова Боботилова като разгледа докладваното от Атанас Маджев Търговско дело № 20221100901040 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК:

Образувано е по искова молба с вх. номер 35230/07.06.2022 г., която е подадена от „С.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Оборище“, кв. „Оборище“, ул. *******, срещу СТОЛИЧНА ОБЩИНА, БУЛСТАТ *******, с адрес: гр. София, ул. *******.

Предявени за разглеждане при условията на обективно кумулативно и евентуално съединяване са следните осъдителни искове:

1/ главен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 227 859,67 лв. – съставляващ незаплатен остатък на договорено възнаграждение за изпълнени СМР (основен ремонт/реконструкция и внедряване на мерки за повишаване на енергийната ефективност/ в обект ******* ОУ „Христо Ботев“, съгласно сключен договор от 19.06.2018 г., за което е издадена фактура № 00000000/70 от 13.07.2020 г., ведно със законната лихва начислена върху главното вземане, считано от 07.06.2022 г. /датата на завеждане на ИМ в съда/ до окончателното му изплащане;

2/ евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 21, ал. 1, т. 1 от договора, съставляваща част от съдържанието по сключения на 19.06.2018 г. договор, гласяща че „при забавено, лошо изпълнение или пълно неизпълнение, изпълнителят дължи на възложителя неустойка в размер на 0,5 % от стойността на договора, за всеки просрочен ден, но не повече от 20 %, от общата стойност на договора, тъй като същата накърнява доброите нрави;

3 / главен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 28 419,17 лв. – обезщетение за забава начислено за периода от 16.03.2021 г. до 06.06.2022 г. за допуснато закъснение в изплащането на главно вземане /227 859,67 лв./;

1

4 / главен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 40 933,50 лв. – обезщетение за забава начислено за периода от 14.08.2020 г. до 29.12.2020 г. за допуснато закъснение в изплащането на главно вземане /1 067 830,55 лв./.

В исковата молба са изложени фактически твърдения, че между страните е било учредено търговско правоотношение имащо за източник сключен по реда на чл. 112 от ЗОП договор от 19.06.2018 г. с уговорен предмет - строителство, основен ремонт/реконструкция и внедряване на мерки за повишаване на енергийната ефективност в обект ******* ОУ „Христо Ботев“ разположено в гр. София, р-н „Връбница“, ул. „Ефрем Чучков“. Според договора дружеството-ищец има качеството на изпълнител, а ответната община такова на възложител. Изяснено е, че обектът е разпределен в отделни сгради с връзки помежду им, а именно - основен училищен корпус А, учебен корпус Б, нова монолитна топла връзка между основна сграда корпус А и корпус Б, физкултурен салон, съществуваща топла връзка между физкултурен салон и основен учебен корпус А, училище двор и абонатна станция. Отбелязано е, че разгърнатата застроена площ на сградите е 1 632,71 кв. м., като главния учебен корпус и изградената топла връзка се състоят от две надземни нива. Посочва се, че с оглед изпълнение на възложените дейности по обекта и в частност изграждането на новата топла връзка и реконструкцията на училищния двор съществувала технологична необходимост от използването на тежка механизация, като осъществяването на това изпълнение на дейностите било несъвместимо с едновременно провеждане на учебен процес в сградата на училището. Уговореният срок за изпълнение на възложените по договора ССР и СМР бил с продължителност от 185 календарни дни течащи, считано от подписването на протокол - образец 2 за откриване на строителна площадка и за определяне на строителна линия и ниво, което обстоятелство се поддържа, че се е реализирало на датата – 25.07.2018 г. Ищецът твърди, че за да може да извърши поетата работа по възложената му обществена поръчка е било необходимо ответникът да му осигури пълен, неограничен и непрекъснат достъп до училищните сгради, като същите бъдат освободени от имуществото разположено в тях в пределите на уговорения срок на изпълнение. Възложителят обаче не могъл да осигури подобен достъп до обекта, защото нямало как да се преустанови учебния процес в сградата на училището в периода от 15.09.2018 г. до 15.06.2019 г., а така също да бъде изнесено училищното имущество като сградите бъдат напълно опразнени. От ищеца се прави уточнението, че ремонтираното училище разполагало със санитарни възли само на едно място - в съществуващата топла връзка, като те също били подлежащи на реконструкция. Също така било поставено изискване от възложителя дейностите в училищния двор да се извършват само в неучебни дни. Освен това се констатирало, че в проекта в частта му засягаща „Площадковата канализация“ имало неточност в проектантското решение, което наложило направата на корекции от възложителя Столична община, респективно дейността по изпълнението на ремонта в дворната канализация допълнително се отразила на спазването на разписания в договора срок.

Всичко това създавало обективна невъзможност поверения с договора ремонт да бъде завършен преди края на учебната 2018 - 2019 г. Същевременно от училищното ръководство настояли за осигуряването на 20 дни след началото на учебната година, когато да не се изпълняват СМР по обекта, поради провеждането на различни учебни и неучебни мероприятия и отбелязването на празници. При отчитането на срока следвало да се държи сметка и за дните с лоши метеорологични условия, които препятстват изпълнението на предвидени СМР, като те следвало да се приспадат от общия уговорен срок. Предвид това, че възложителя бил в невъзможност да осигури по обекта всички предпоставки за навременното изпълнение на възложените СМР се пристъпило към използване механизма на чл. 13, ал. 2 договора, а именно били съгласувани графици за 2 извършване на отделните видове СМР на обекта, със заложени срокове за изпълнение отчитащи линейния график и графика за провеждане на учебни занятия в обекта, като същите датирали от 03.08.2018 г., 17.09.2018 г. и 20.03.2019 г., като всички участници в строителния процес ги санкционирали. Според съдържащите се в тези графици параметри на изпълнение на дейностите по договора крайния срок за завършването им бил удължен до 30.11.2019 г. Ищецът изтъква, че заради настъпването на обективни причини на няколко пъти дейностите по обекта били спирани с издаването на акт – образец 10 и възобновявани с такъв по образец 11, а именно: за периода от 14.09.2018 г. до 01.10.2018 г. (общо 17 календарни дни); за периода от 08.10.2018 г. до 19.11.2018 г. (общо 42 календарни дни); за периода от 28.11.2018 г. до 22.02.2019 г. (общо 86 календарни дни); за периода от 08.05.2019 г. до 18.06.2019 г. (общо 41 календарни дни); и за периода от 01.08.2019 г. до 15.10.2019 г. (общо 75 календарни дни). Или общо строителството е било надлежно спряно за 261 календарни дни. С този период срокът поет съобразно договора за завършването на СМР по обекта следвало да се смята за удължен. Удължаване на срока трябвало да се възприеме и за дните с неблагоприятни атмосферни условия /чл. 13, ал. 4 от договора/, като ищецът сочи, че такива били 31 календарни дни, според записванията в набавените официални справки от НИМХ.

Така общото удължаване в срока за изпълнение на дейностите по договора, възлизало на не по-малко от 292 дни, считано от 26.01.2019 г. Ищецът изтъква, че в изпълнение на поетите договорни ангажименти към възложителя е изпълнил възложената му работа с необходимото качество и в срочен порядък, като на 25.10.2019 г. се подписал констативен акт за установяване годността за приемането на строежа, което удостоверявало, че извършената от ищеца работа е приета от ответника без последния да има забележки по нея. Допълва се, че според клаузата на чл. 5, ал. 3 от договора плащанията на уговорената цена за дейностите по договора става по цени, въз основа на протокол за установяване на действително извършени СМР съставен от изпълнителя, както и след издаване на фактура, като срокът на възложителя е 30 дневен, считано от получаване на тази документация. Що се касае до окончателното плащане, то същото се извършва при условията на чл. 5, ал. 3 от договора след издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация за обекта, като в случая това се сочи да е станало на 10.03.2020 г., респективно фактура за целия размер на следващата се цена /1 281 396,66 лв. с вкл. ДДС/ на дейностите изпълнени по договора била издадена от ищеца на 13.07.2020 г. и представена пред възложителя за плащане на 14.07.2020 г. Така на 13.08.2020 г. ищецът сочи, че е изтекъл 30-дневния срок за осъществяване плащането на изпълнените, предадени и приети дейности по договора.

Такова плащане обаче не последвало от ответната община-възложител в рамките на предвидения с договора срок. Едва на 29.12.2020 г. със значително закъснение ответната страна-възложител пристъпила към плащане в полза на ищеца, като му била наредена сумата в размер от 1 053 536,99 лв. с ДДС, вместо пълната следваща се сума от 1 281 396,66 лв. с вкл. ДДС. По отношение на остатъка равняващ се на сумата от 227 859,67 лв. без ДДС плащане било отказано с аргумента, че тази сума се инкасира като начислена неустойка за допуснато от изпълнителя забавено изпълнение на поетите с договора СМР. Ищецът поддържа, че така начислената спрямо него и удържана от полагащото му се възнаграждение по договора неустойка няма основание да бъде събирана от възложителя, защото не са осъществени предпоставки за възникване на подобна договорна отговорност. Отрича се да е допуснато закъснение в изпълнението на поетите с договора дейности, което да е отвъд уговорения между страните срок, а това означавало, че в полза на ответната страна изобщо не се е пораждало вземане за неустойка, съответно същата не била легитимирана да задържа нейната равностойност от насрещното си задължение за заплащане на цена по договора. Освен това изявлението за начисляване на неустойката произхождало не от кмета на Столична 3 община, а от лице което не разполага с подобни правомощия по договора, а като последица от това неустойката била нищожна. Изразявайки своето несъгласие с така начислената и удържана неустойка, ищецът се обърнал към ответника с писмо от 01.03.2021 г., като поискал от същия да получи плащане на остатъка от уговорената цена за дейностите по договора възлизащ в размер на сумата от 227 859,67 лв. без ДДС в 14-днвен срок, считано от получаване на изявлението. Този срок изтекъл безрезултатно на 15.03.2021 г. Ищецът излага твърдения, че в негова полза се е породило и право на вземане за обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД, което му се следва за периода на закъснението на ответника да му заплати остатъка от стойността на изпълнените по договора СМР възлизащ на 227 859,67 лв., като това забавяне се поддържа да обхваща периода от 16.03.2021 г. до 07.06.2022 г. /датата на завеждане на ИМ в съда/ и натрупаното за това време обезщетение се сочи да е равно на сума от 28 419,17 лв., като ищеца смята, че е легитимиран да го получи. Отделно от това се навеждат и твърдения, че с право на обезщетение ищеца разполага и за допуснатото от ответника закъснение в плащането на частта от цената по договора възлизаща в размер на 1 053 536,99 лв. с ДДС, като тази сума е подлежала на плащане в срок до 13.08.2020 г., съответно допуснатото от ответника неизпълнение за подобно плащане е довело до изпадането му в положение на забава, което състояние е продължило за времето от 14.08.2020 г. до 29.12.2020 г. Това създало за ищеца правото да получи обезщетение за забава в размера по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, което се пресмята да възлиза на стойност от 40 933,50 лв. при използване на главница предмет на закъснението в размер на 1 067 830, 55 лв.

Спрямо първия си главен иск ищецът заявява за разглеждане в условията на евентуално съединяване установителен иск за прогласяване нищожността на неустоечната клауза, на която общината основава вземането, с което твърди да е извършено прихващане. Излага твърдения, че клаузата на чл. 21, ал. 1, т. 1, съставляваща част от съдържанието по сключения на 19.06.2018 г. договор, гласяща че „при забавено, лошо изпълнение или пълно неизпълнение изпълнителят дължи на възложителя неустойка в размер на 0,5 % от стойността на договора, за всеки просрочен ден, но не повече от 20 %, от общата стойност на договора е нищожна, защото е уговорена при накърняване на добрите нрави, поради това, че установения размер излиза извън пределите на присъщите функции на неустойката и води до положение на неоснователно обогатяване на едната страна по договора за сметка на другата, като с тази уговорка се допуска неравностойно третиране на страните в облигационното правоотношение. На самостоятелно основание тя е опорочена до степен на нейната нищожност, защото е наложена от лице без необходимата представителна власт. Предвид това, че вземането за неустойка не съществува за ответника, то изявлението на ответника за прихващането му от цената на извършените СМР не било произвело действие.