Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 39253 от 06.03.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Частно гражданско дело 42478/2023
Вид
Разпореждане № 39253
Подписан
06.03.2025
Състав
Божидар Иванов Стаевски

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.413, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 39253 гр. София, 06.03.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Стаевски като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Частно гражданско дело № 20231110142478 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248, ал.1 ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 75548/04.03.2025г., на „С. К.“ ООД с която се иска допълване на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК и на издадения изпълнителен лист в частта за разноските като се присъдят разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Производството по делото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение, подадено от „Б. Д.“ ЕАД срещу Т. К. М..

На 04.09.2023г. е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК.

В заповедта за изпълнение съдът се е произнесъл по исканията за присъждане на главница, лихви и такси, но и по отношение на разноските няма постановено произнасяне.

Въпреки че заявителят е квалифицирал молбата си като такава за отстраняване на очевидна фактическа грешка по същество се иска допълване на заповедта за изпълнение в частта за разноските по реда на чл. 248, ал.1 ГПК.

По въпроса за приложението на чл. 248, ал.1 ГПК в заповедното производство е постановена т.7 от Тълкувателно решение 4/18.06.2014 по Тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС според която следва да бъдат разграничени хипотезата, при която заповедният съд изобщо не се е произнесъл по искането за разноски, от тази, при която произнасянето му е погрешно т.е. несъобразено с правилата на чл.78 ГПК, включително когато не са присъдени всички направени разноски в полза на страната, която има право на такива. В последния случай заинтересуваната страна разполага с изрично уредената в чл.413, ал.1 ГПК възможност да подаде частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските. Ако обаче съдът е пропуснал да се произнесе по това искане, налице е непълнота, която подлежи на отстраняване по общия ред на чл.248 ГПК.

В настоящият случай е налице втората хипотеза доколкото липсва произнасяне по разноските в заповедта.

Ето защо съдът намира, че е сезиран с молба по чл. 248 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 248 ГПК В срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

В случая заповедта не подлежи на обжалване и следователно заявителят може да поиска изменение в частта за разноските в едномесечен срок от постановяването .

В случая заповедта е издадена на 04.09.2023г. а молбата е депозирана повече от година от издаването на заповедта.

Заявителят е узнал за издадената заповед най късно на 25.09.2023г. когато му е връчено разпореждане с което заявлението се отхвърля за част от сумите.

При това положение молбата се явява недопустима като просрочена и следва да се остави без разглеждане.

1

Мотивиран от гореизложеното:

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с вх. № 75548/04.03.2025г., на „С. К.“ ООД с която се иска допълване на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК и на издадения изпълнителен лист в частта за разноските като се присъдят разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2