Решение № 29 от 22.01.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Велико Търново, 18.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Любка Милкова

ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Въззивно гражданско дело № 20224100500389 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 142 от 08.03.2022 година по гр.д. № 1769/2020 година по описа на РС – ГОРНА ОРЯХОВИЦА е осъден И. И. С. да заплати на А. И. И. сумата 3086,55 лв. – половината от заплатените от И. задължения в качеството й на поръчител по Договор за банков кредит от 29.10.20210 година, сключен с ПИБ АД, ведно със законната лихва считано от датата на предявяването на иска – 18.11.2020 година до окончателното плащане и сумата от 92,60 лв. – лихва за забава върху главницата за периода от 03.08.2020 година до 18.11.2020 година и 623,46 лв. разноски по делото.

Против това решение е подадена въззивна жалба от ответника И. С. чрез адв. Л. П..

Навежда доводи за неправилност на решението, поради необоснованост. Твърди, че поетото задължение по договора за банков кредит е изплащано от него, независимо от обстоятелството, че С.А. е била съдлъжник. Спрял е плащанията притиснат от обстоятелствата, а предсрочната изискуемост на кредита била обявена по причини, независещи от него и поради бездействието на А. Ищцата като поръчител е изпълнила задължението без да го уведоми, което го лишила от възможността на направи своите възражения против дълга. Освен това ищцата не била платила задължението, а парите й били дадени от С.А.. Ищцата била само приносител на парите. Налице било разсрочено 1 изпълнение на главницата по договора за кредит и част от нея била погасена по давност.

Твърди, че не дължи исковата сума, поради това, че изпълнил задължението си в хода на действие на договора за банков кредит. Ищцата извършила плащане, въпреки, че спрямо нея бил изтекъл срокът по чл. 147, ал.1 от ЗЗД. Моли съда да постанови решение, с което да отмени това на районния съд и да постанови ново, с което да отхвърли изцяло предявения иск. Претендират се присъждане на разноски в полза на адв. П. на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ищеца по делото – ответник по въззивната жалба А. И. И..

С въззивната жалба не са направени искания за събиране на доказателства.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна против обжалваем съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната му част. Съдът намира, че атакуваното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем.

Не са налице процесуални нарушения при разглеждане на делото и постановяване на решението, което да обуславят недопустимост на същото. Съдът се е произнесъл в рамките на предявения иск.

Великотърновският окръжен съд като въззивна инстанция, след като взе предвид становищата на страните, изложените от тях доводи и обсъди събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – Горна Оряховица предявен от А. И. И. против И. И. Съвеб осъдителен иск по чл. 143, ал. 1 от ЗЗД с искане за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 3086,55 лв., представляваща половината от заплатените от ищцата задължения в качеството й на поръчител по Договор за банков кредит № LD-R-000686/29.10.2010 г. с „Първа инвестиционна банка“ АД, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане и сумата от 92,60 лв. – обезщетение за забава от 03.08.2020 година /датата на плащане/ до 18.11.2020 год. Ищцата твърди, че дъщеря й С.В.А. и ответника И. С. са сключили посочения договор за банков кредит като кредитополучатели и солидарни длъжници. По този договор ищцата се задължила като поръчител по смисъла на чл. 138 от ЗЗД. Кредитът бил обявен за предсрочно изискуем на 08.06.2020 година. По ч.гр.д. № 684/2020г. по описа на РС Горна Оряховица и въз основа на извлечение от сметка в полза на ПИБ АД била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Ищцата твърди, че било образувано изпълнително дело № 20208090400459 по описа на ЧСИ С.К., по което получила покана за доброволно изпълнение в която било указано, че следвало да заплати общо сумата 2 от 6181,12 лв. задължения. На 03.08.2020 година с нареждане за касов паричен превод била внесла по изпълнителното дело сумата от 6173,09 лв. и изплатила изцяло дълга. По този начин ищцата като поръчител била изпълнила задължението на солидарните длъжници С.А. и И. С.. Предвид това моли съда да ги призовем с ответника и след като приеме за доказани горните твърдения ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от 3086,55 лв. – половината от заплатения дълг, ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска и сумата 92,60 лв. – обезщетение за забава от деня на плащането – 3.08.2020г. до деня на предявяване на иска – 18.11.2020 г. Претендира и разноските по делото.

Ответникът И. И. С. оспорва предявения иск, като изцяло неоснователни и недоказан.

Признава, че през със С.А. като кредитополучатели са сключили посочения от ищцата договор за банков кредит, по който ищцата е поръчител. Към този момент и двамата имали предходни кредити към банката и сключили нов за погасяването им. В същото време отглеждали двегодишното си дете и взели решение С.А. да замине на работа в чужбина, което била и другата причина за тегленето на кредит.. Твърди, че след сключване на договора за кредит и неговото усвояване С.А. заминала извън страната, а той останал да отглежда детето и изплащал вноските по кредита. С.А. превеждала парични средства от чужбина, но в един момент престанала, поради което и ответникът преустановил плащанията по договора за кредит. Не оспорва че кредитът е обявен за предсрочно изискуем, че е получил поканата за доброволно изпълнение по изпълнителното дело № 459/2020г. по описа на ЧСИ С.К.. Ищцата не е притежавала доходи и сумата, с която била погасила задължения й е била предоставена от С.А.. Не бил уведомен за извършеното плаща и така бил лишен от възможността да реализира своите възражения срещу кредитора, а именно – прави възражение за изтекла погасителна давност на основание чл.111 ЗЗД и поради това ищцата не е била длъжна да изпълнява.От друга страна спрямо ищцата е бил изтекъл предвидения в чл. 147 от ЗЗД шест месечен срок и не е трябвало да изпълнява задължението. Оспорва претендираната спрямо него парична сума и на основание на това, че е изплатил частта от задължението си по договора за банков кредит още преди същия да бъде обявен за предсрочно изискуем и да бъде образувано изпълнителното дело. Поради изложеното ответникът/жалбоподателят във въззивното производство/ отправя искане към съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен.

При тези твърдения на страните и въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от изслушаното заключение на СИЕ се установява следната фактическа обстановка:

Между страните не се спори, че С.А. и ответника И. С. двамата заедно като кредитополучатели и солидарни съдлъжници са сключили с „Първа инвестиционна банка“ АД договор за банков кредит № LD-R-000686/29.10.2010 г., който договор бил обезпечен с поръчителството на ищцата А. И. И. заедно с трето лице В.Р.И. Всеки от двамата поръчители сключили договор за поръчителство поотделно, неразделна част от договора, чието вземане на кредитора обезпечават. Кредитополучателите плащали първоначално погасителните вноски, но след като спрели да изпълняват задълженията си Банката на 3

08.06.2020 година обявила целия кредит за предсрочно изискуем. По реда на чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 684/2020г. по описа на РС Горна Оряховица била издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист срещу кредитополучателите и поръчителите, като било разпоредено четирите задължени лица солидарно да заплатят на ПИБ АД сумата 1856,49 евро – главница; 241,09 евро просрочена договорна лихва; 1,92 евро – законна лихва за периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г-; 4,64 евро непогасена законна лихва за периода от 08.06.2020г. до 16.06.2020г., законна лихва върху главницата от 17.06.2020г.; 116,57 евро – разноски за връчване покани чрез ЧСИ и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. Образувано било изпълнително дело № 459/2020 година по описа на ЧСИ С.К., по което ищцата и ответника получили покани за доброволно изпълнение., в която била посочена общо дължима сума по изпълнителното дело в размер на 6181,12 лв. Видно от представеното по делото нареждане за касов паричен превод ищцата А. И. внесла по изпълнителното дело сумата от 6173,09 лв. на 03.08.2020 година.

От изслушаната поделото съдебно икономическа експертиза, по която има изготвени две писмени заключения от вещото лице К.М. и което е прието от съда като неоспорено от страните се установяват следните обстоятелства: По сключения договор за кредит между ПИБ АД и С.А. и И. С. като солидарни длъжници/кредитополучатели/ е предоставен паричен кредит в размер на 2850,00 евро, усвоен на 08.11.2010 година и с краен срок на погасяване 10.10.2020 година. Кредитът е предоставен по разплащателна сметка за погасяване на съществуващи вземания на двамата кредитополучатели до други договори за кредит - Договор за кредит № 71KR-AA-0520 на С.А., Договор за кредитна карта № 7IPKOA0444 на С.А., Договор за потребителски кредит № 71КР-АА-0497 на И. И. С. и Договор за кредитна карта № 71РКО-А-0450 на И. И. С.. Към момента на спиране плащанията по Договор № 096LD-R-000686/29.10.2010г. за банков кредит извършените преводи са в общ размер от 2508,43 евро - от С.В.А. 566.86 евро; от И. С. – 1,02 евро; от А.

И. И. - 1940.28 евро. Всички суми са постъпвали по сметка с титуляр С.В.А. Експертизата установява, че за периода от 10.11.2010 год. до 09.07.2014 год. от сметка с титуляр И. И. С. са направени вноски по процесния Договор№096LD-R-000686/29.10.2010г. за банков кредит общо в размер от 4107.20лв. - главница – 1105,42 лв. и лихва – 3001,78 лв. Вещото лице установило, че от сметката на И. И. С. директно са погасявани - главница и лихва по сметката, обслужваща Договор № 096LD-R-000686/29.10.2010 г. за банков кредит за периода от 2010 г. до 2014 г. - главница 564,40 евро и лихва – 1757,60 евро. Към 3.08.2020 г. непогасена главница е била в размер на 3630,98 лв. и лихва в размер на 940,01 лв., такси разноски и други в размер на 1168,73 лв. или общо задължение 5739,72 лв., която била погасена от А. И. И..

При тези фактически твърдения съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗЗД поръчителят, който е изпълнил задължението, може да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е направил, след като го е уведомил за предявения срещу него иск. Той има право и на законна лихва върху заплатените суми от деня на плащането. Според ал. 2 но чл. 143 от ЗЗД длъжникът не 4 отговаря към поръчителя, ако самият той е изпълнил, но преди да е бил уведомен за направеното от поръчителя плащане. Ако поръчителят е изпълнил задължението, без да е уведомил длъжника и последния не е платил, то той може да му противопостави възраженията, които е могъл да направи на кредитора при изпълнението. В настоящият случай ищцата е извършила плащане на дълга вместо длъжника – ответника, един от солидарните кредитополучатели и задължен към банката кредитор. Плащането е извършено след образувано изпълнително производство и след получаване на ПДИ от всички солидарно задължени лица – кредитополучатели и поръчители. Ищцата е извършил плащането без да уведоми длъжника, но не е загубила регресното си право. Ответникът като длъжник е загубил правото да направи своите възражения, които е имал към кредитора.