Решение № 45 от 11.03.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Благоевград, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Каменова при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Милена Каменова Търговско дело № 20251200900031 по описа за 2025 година

Предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от „Йосиф естейт“ ООД, ЕИК 205740298, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Илинден“, ж.к.“Илинден“, бл.75, вх.Г, ап.76, представлявано от управителя Д.К., чрез адв. С. Д., против „Монолит-21Андонов и Захов“ ООД, ЕИК 101732851, със седалище и адрес на управление: гр. Сандански, ул.“Станке Димитров“ №7, представлявано от управителите И.А. и М.З..

В исковата молба се твърди, че ищецът „Йосиф естейт“ ООД е търговско дружество, създадено единствено и само за учредяване на право на строеж, строителство на жилищна сграда със самостоятелни обекти и разпродаването на готовите самостоятелни обекти в сграда с административен адрес в гр.

София, ул. „Екзарх Йосиф № 72. Твърди се, че дружеството няма друга търговска дейност и контрагенти, извън необходимите за реализацията на описания по-горе обект.

Посочва се, че до 17.05.2024 г. управител на дружеството е лицето Н.А.М., с ЕГН **********, като от 17.05.2024 г. същият е освободен и вместо 1 него управители са Д.Г.К., ЕГН **********, и Ю.Г.К., ЕГН **********, които представляват дружеството заедно и поотделно.

Твърди се, че е била извършена данъчна ревизия на „ЙОСИФ ЕСТЕЙТ“ ООД от НАП за периода, през който Н.М. е бил управител, като с нея се установили данъчни задължения в особено големи размери, които бившият управител се е опитал да избегне. Твърди се, че това се е случвало чрез счетоводно отразяване на фиктивни сделки с цел признаване на данъчен кредит. Сред тези непризнати от НАП фиктивни сделки било и плащане към ответника

„Монолит-21-Андонов и

Захов“

ООД по фактура

№0000004872/22.12.2022 г. на стойност 42 000,00 лв. без ДДС, или 50 400,00 лв. с ДДС. Предмет на доставката по цитираната фактура било „изпълнени СМР съгласно акт обр.19 от 22.12.2022 г.“. Твърди се, че цитираният във фактурата акт обр. 19 за установяване, завършване и разплащане на СМР съдържа следните дейности: доставка и полагане на тухлена зидария с дебелина 12 см. на обща стойност 17 350 лв. и доставка и полагане на тухлена зидария с дебелина 25 см. с обща стойност от 2440 лв. Твърди се в исковата молба, че такива дейности на „Йосиф естейт“ ООД не са възлагани и не са реално извършвани от него, тъй като тези дейности са предходно извършвани от дружеството строител. Посочва се, че към м.декември 2022 г. сградата е била завършена на етап „груб строеж“ и такива дейности - зидарии практически не е имало нужда и възможност да се извършват. Ревизията на НАП установила, че фактурираните СМР от „Монолит-21-Андонов и Захов“ ООД са били вече извършени от друго дружество - „Строймонтаж ГК“ ООД на много по-ранен етап от строителството.

Поддържа се още, че по отношение на посочената фактура не са изпълнени предпоставките на чл.6, чл.9 и чл.68, ал.1, т.1 ЗДДС, с които законодателят обвързва правото на приспадане на данъчен кредит, въз основа на което правото на приспадане на данъчен кредит по въпросната фактура №0000004872/22.12.2022 г. в размер на 8400 лв. не е признато от НАП.

Посочва се, че тези и други констатации по извършени данъчни нарушения чрез осуетяване и избягване заплащане на данъчни задължения в особено големи размери се съдържат в съставения ревизионен акт №Р22221924000030-091-001/12.11.2024 г. на НАП.

Посочва се още, че НАП е установила в цитирания по-горе ревизионен 2 акт, че документите, създадени между „Монолит-21 -Андонов и Захов“ ООД и „Йосиф Естейт“ ООД имат за цел да създадат привидност на една реална сделка, но в действителност страните не желаят настъпването на правните последици на тази сделка. В конкретния случай била налице абсолютна симулация, при която имало две сделки с различен и самостоятелен правен режим - привидна и прикрита. От събраните в ревизионното производство доказателства се установявало, че процесните СМР са фиктивни, налице е привидност, заобикаляне на закона и организираност на услугите. В този смисъл сумата от 50 400 лв., платена от ищеца „Йосиф Естейт“ ООД на ответника „Монолит-21-Андонов и Захов“ ООД се явява неоснователно обогатяване за „Монолит-21 -Андонов и Захов“ ООД.

Поддържат се съображения, че горното поражда правен интерес за ищеца от предявяването на настоящия иск. Посочва се, че институтът на неоснователното обогатяване по чл.55 ЗЗД включва искове за връщане на получено без основание, на отпаднало основание или неосъществено основание, което предполага, че между страните е имало разменена имуществена претенция. Посочва се, че получилият нещо е длъжен да го върне, ако няма основание да го задържи, като в случая ответникът е получил посочената сума без да има основание за това, като цитираните по-горе СМР изобщо не са се осъществили, а отношенията между „Монолит-21-Андонов и Захов“ ООД и „Йосиф Естейт“ ООД, които са били създадени от предишния управител на дружеството са имали само и единствено привиден характер.

С оглед горното се иска от съда да осъди „Монолит-21-Андонов и Захов“ ООД да заплати на ищеца сумата от 50 400 лв., представляващи неоснователно обогатяване на ответника, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба.

По реда на чл.367, ал.1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от „Монолит-21-Андонов и Захов“ ООД, чрез адв. Б. П.. В отговора се поддържа, че предявеният иск е неоснователен. Твърди се, че исковата молба базира своите твърдения на фиктивен договор и на издадения и приложен по делото ревизионен акт от НАП, с който били определени задължения на дружеството в особено големи размери. Посочва се, че в ревизионния акт липсват подробни основания за така извършеното доначисляване на допълнителен размер на ДДС, произтичащо от процесната 3 фактура №4872/22.12.2022 г. Твърди се, че този ревизионен акт, макар и официален документ, не обвързва „Монолит-21-Андонов и Захов“ ООД, тъй като дружеството не е страна по него.

Твърди се още, че аргументът, че на 04.04.2022 г. има издадено разрешение за строеж не изключва полагане на тухлена зидария, тъй като от дефинитивната норма на ЗУТ (§5, т.46 от ДР) следвало, че при „груб строеж“ следвало да са изпълнени ограждащите стени и покрива без или с различна степен на изпълнени довършителни работи. В процесния случай спорната сделка се обективирала чрез доставка и полагане на тухлена зидария с дебелина 12 см. и 25 см., които строителни дейности имали довършителен характер, тъй като не касаят нито ограждащи стени, нито покрив.

В отговора се посочва още, че предметът на доставката съдържа в себе си и предоставяне на стоки и услуги, като в тази връзка се представят счетоводна справка за действащи трудови договори, както и 8 броя покупни фактури, с които ответникът, с които ответникът е закупил необходимите за процесната услуга материали. В тази връзка с твърди, че с тези, макар и косвени доказателства се установява извършването на оспорената сделка.

Твърди се, че въпросните работи са извършени от стария ответник, а с настоящия иск стария и новия управител решават вътрешно личностни спорове. Посочва се, че за целия ревизиран от НАП период от 01.01.2021 г. до 31.01.2024 г. старият и новият управител са били и съдружници в дружеството и по никакъв начин предоставената услуга не е била оспорена от никой от съдружниците. Твърди се, че самата процесна фактура е била включена в дневниците за покупки на дружеството-ищец и е претендиран данъчен кредит, което представлявало извънсъдебно признание за осъществената търговска операция.

В заключение се иска съдът да постанови решение, с което да отхвърли като неоснователен предявения осъдителен иск и да присъди в полза на ответника сторените по делото разноски.

По реда на чл.372 ГПК по делото е постъпила допълнителна искова молба от „Йосиф естейт“ ООД, ЕИК 205740298, чрез адв. С. Д., в който се излагат съображения във връзка с възраженията, изложени в отговора на исковата молба. Посочва се, че твърдението, че ревизионния акт като официален документ не обвързва ответното дружество, тъй като не е страна 4 по него, не можело да се сподели. Излага се, че по своята правна същност РА са официални свидетелстващи документи, които съгласно чл.179, ал.1 ГПК се ползват с обвързваща материална доказателствена сила за установеното в тях и до тяхното оборването им установените в тях факти, следва да се считат за установени. Твърди се, че зидария и доставка на тухли в необходимото за сградата количество е извършено още към м.март 2022 г. от дружеството „Строймонтаж Г.К.“ ООД, което е и дружеството-строител, извършило строежът на горепосочената сграда. Посочва се още, че е налице абсолютна симулация. Видно било от справка в ТРРЮЛНЦ, че дружеството „Йосиф Естейт“ ООД няма публикуван ГФО за 2022 г., поради което следвало да се приеме, че Общото събрание на съдружниците не е приело ГФО за 2022 г. с така отбелязаните направени разходи от бившия управител. Твърди се, че с представения към исковата молба ревизионен акт са формирани задължения на „Йосиф Естейт“ ООД към фиска, които дерогират искането за данъчен кредит, включващ процесната фактура към ответното дружество.

По реда на чл.373, ал.1 ГПК е подаден допълнителен отговор на допълнителната искова молба. В допълнителния отговор се твърди, че издаденият ревизионен акт с адресат „Йосиф Естейт“ ООД не е пряко доказателство, подкрепящо което и да е от твърденията в исковата молба, поради което неговото действие спрямо лицата е страничен правен въпрос.

Твърди се, че по арг. от чл.177, ал.1, изр.2 АПК ревизионният акт на НАП не е отменен, като същият има действие само между НАП и данъчния субект.

Твърди се, че обстоятелството за това коя строителна компания е страна по документацията по ЗУТ към датата на откриване на строителната площадка не установява факти като спорните по настоящото дело, които са се случили в един бъдещ момент. В този аспект ответникът поддържа, че оспорва датата на съставяне на приложения към ДИМ документ - Протокол 1 част архитектура зидарски работи с дата 05.04.2022 г., като се допълва, че въпросният документ не е подписан за възложителя „Йосиф естейт“ ООД, поради което това доказателство не може да удостовери твърдените факти. Прави се възражение в допълнителния отговор, че приложените 12 броя стокови разписки не може да установят процесните факти без допълнително доказване на факта, че са били предназначение за процесния обект. Твърди се също така, че въпросът с какво МПС са били превозвани строителни материали няма отношение към спора. Посочва се, че искането ответникът да представи приемно5 предавателен протокол за тухли и други стоки е неоснователно, тъй като спорната доставка не е за стоки, а за услуги и именно услугата се отчита към възложителя, а не междинното разполагане на строителни материали на обекта, предназначени за извършване на услуга.

С оглед данните по делото, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Относно иска по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД. Заявените и поддържани с исковата молба обстоятелства, представляващи основание на иска, сочат, че претенцията на ищеца има своето правно основание в чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД, доколкото ищецът поддържа, че е налице плащане на процесната сума в полза на ответното дружество, при начална липса на основание (т.е. твърди се обогатяване от т.нар. престационен тип).С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест (чл.154, ал.1 от ГПК), ищецът следва да докаже факта на плащането, а ответната следва да докаже, при условията на пълно и главно доказване, положителния факт – наличие на правно основание за получаване на престираната му сума. Установяването на основание предполага ангажиране на доказателства за правопораждащия правото на вземане юридически факт, т.е. фактите, от които то произтича, а в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за извършване на СМ