Решение № 157 от 26.05.2016, Административен съд - Стара Загора

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 141 26.05.2016г. град Стара Загора

В И М

Е Т О Н А

Н А Р

О Д А

Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми април две хиляди и шестнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА при секретар А.А. и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 109 по описа за 2016г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на В.Ж.К. ***, против Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 20396/2013 от 01.11.2013г. на Началника на група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора, с която на жалбоподателя, на основание чл.171, т.4 от ЗДвП, е приложена принудителна административна мярка – „изземване на свидетелство за управление на моторно превозно средство”. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като по същество съображенията са за постановяването му при неправилно приложение на материалноправните разпоредби на ЗДвП, в т.ч. за постановяване на заповедта извън предвидените срокове и след изтекъл давностен срок. Оспорва се и твърдението на административния орган за изчерпан лимит на контролните точки съгласно цитираните в заповедта наказателни постановление, тъй като в обстоятелствената част на обжалвания акт липсвала конкретизация по кое наказателно постановление колко точки са отнети. На следващо място жалбоподателят твърди, че не бил своевременно информиран, съобразно разпоредбата на чл.5, ал.3 от Наредба I-139/ 16.09.2002 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство и нарушенията, за които се отнемат, за отнемането на повече от 2/3 от контролните точки, а освен това през 2012 година му е издадено ново СУМПС с контролен талон към него, без да е бил уведомен, че от 2009г. броят на контролните точки е бил изчерпан, за да възникне задължение да върне свидетелството си за управление на МПС. Направено е искане за отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата - Началник на група в сектор

„Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не се явява, не се представлява по делото и не взема становище по основателността на оспорването.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Със

Заповед № 20396/ 2013г. от 01.11.2013г., издадена от Началник група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Стара Загора, на жалбоподателя в настоящото производство – В.Ж.К. е приложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - „изземване на свидетелство за управление на МПС”. Заповедта е постановена на основание чл.171, т.4 от ЗДвП, като от фактическа страна е обоснована с обстоятелството, че В.К. не е изпълнил задължението си доброволно да върне СУМПС № ********* в нарушение на чл. 157, ал.4 от ЗДвП поради загубване на придобитата правоспособност, с оглед отнемането на всички контролни точки с НП №14082/ 23.11.2004г, НП №2780/ 27.04.2005г, НП №2697/ 17.03.2006г, НП №12845/ 20.10.2006г, НП №416/ 02.02.2007г, НП №12524/ 09.01.2008г и НП №896/ 25.02.2009г.

По делото е представена справка за нарушител/водач на МПС – В.Ж.К., с посочване на наказателните постановления, въз основа на които са отнети контролни точки; нарушените правни норми от ЗДвП и броя на контролните точки, които се отнемат за всяко едно от нарушенията. Видно от същата справка, както и от приетите като доказателства наказателни постановления, издадени за допуснати от жалбоподателя нарушения по ЗДвП, на В.К. са отнети контролни точки, както следва: с НП № 14082/ 23.11.2004г., влязло в сила на 30.12.2004г., за нарушение по чл.183, ал.3, т.5 от ЗДвП – 4 точки; с НП № 2780/ 27.04.2005г., влязло в сила на 27.05.2005г, за нарушение по чл. 183, ал.3, т.5 от ЗДвП – 4 точки; с НП № 2697/ 17.03.2006г., влязло в сила на 12.05.2006г., за нарушение по чл. 183, ал.3, т.5 от ЗДвП – 4 точки; с НП № 12845/ 20.10.2006г., влязло в сила на 28.11.2006г., за нарушение по чл. 183, ал.3, т.5 от ЗДвП – 4 точки; с НП № 416/

02.02.2007г., влязло в сила на 14.04.2007г., за нарушение по чл. 183, ал.3, т.5 от ЗДвП – 4 точки; с НП № 12524/ 09.01.2008г., влязло в сила на 19.03.2008г., за нарушение по чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП – 6 точки и за нарушение по чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП – 10 точки; с НП № 896/ 25.02.2009г., влязло в сила на 11.04.2009г., за нарушение по чл.183, ал.4, т.3 от ЗДвП – 8 точки.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 4 и т.

5, буква "а" и т.6 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност, които по аргумент от нормата на чл.165, се определят от Министъра на вътрешните работи.

От представената и приета като доказателство по делото Заповед рег. № Iз-1741/ 28.08.2012г. на Министъра на вътрешните работи за определяне на служби за контрол по ЗДвП във връзка със Заповед рег. № 2295 от 04.09.2012г. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора относно оправомощаване на длъжностни лица да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по чл.

171, т. 1, 2, 4, т. 5, б "а" и т.6 от ЗДвП, е видно, че сред оправомощените по см. на чл.172, ал.1 от ЗДвП длъжностни лица за прилагане на ПАМ по чл.171, т.4 от ЗДвП е и Началника на група „АНДОВПДПАД” в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора. Действително в обжалваната заповед неправилно е посочена годината на издаване на оправомощителната заповед на директора на ОД на МВР Стара Загора – „20012г”, но доколкото от приложената по делото Заповед рег.№ 2295 се установява че същата е издадена на 04.09.2012г., допуснатата техническа грешка не може да се приеме за съществено нарушение, рефлектиращо върху законосъобразност на оспорения акт. По делото е представено удостоверение №457/06.06.2014г. на началник „Човешки ресурси” при ОД на МВР Стара Загора, от което се установява, че издателя на оспорения акт - Иван Димов Манев от 02.11.2011г. и към момента на постановяване на процесната ПАМ, заема длъжността „Началник на група „Отчет на пътнотранспортните произшествия и водачи, административно-наказателна дейност и информационно-аналитична дейност” в сектор ПП при ОД на МВР – Стара Загора, която е идентична с длъжността „Началник група „Административно наказателна дейност, отчет водачи, пътно транспортни произшествия, информационно аналитична дейност” /видно от удостоверение № 349р-2871/06.02.2015г. – лист 43 от делото/.

Следователно обжалваната заповед е издадена от материално и териториално компетентния административен орган.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити. Обоснована е с релевантните факти и обстоятелства, съставляващи нормативно регламентираната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.4 от ЗДвП, с оглед на което съдът приема, че е изпълнено изискването на чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт. Обстоятелството, че в съдържанието на заповедта не е посочен общия брой на отнетите контролни точки, както и липсата на конкретизация колко точки са отнети по всяко едно от описаните НП, не е довело до нарушаване правото на адресата на акта да разбере на какво основание му е наложена принудителната административна мярка и да упражни ефективно правото си на защита, тъй като, видно от приложените по делото седем броя НП /цитирани в заповедта/, същите са били надлежно връчени на жалбоподателя и той е имал информация за кое от извършените нарушения на ЗДвП колко контролни точки са му отнети и съответно да изчисли общия брой отнети контролни точки.

Съдебният контрол за материална законосъобразност обхваща преценката налице ли са установените от административния орган юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване норма и респ. дали се следват разпоредените правни последици.

В случая като правно основание за издаване на оспорената Заповед № 20396/ 01.11.2013г. е посочена разпоредбата на чл. 171, т.4 от ЗДвП, регламентираща материалноправните предпоставки за прилагане на принудителната административна мярка. Съгласно посочената норма прилагането на ограничителната мярка – „временно отнемане на свидетелство за управление на МПС”, е обусловено от неизпълнението на задължението по чл.157, ал.4 от ЗДвП – задължението на водача на МПС да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР, при загубване на придобитата правоспособност вследствие на отнемане на всички контролни точки. Следователно фактическият състав, с който правната норма на чл.171, т.4 от ЗДвП свързва прилагането на ПАМ, включва два елемента, които трябва да са кумулативно дадени, а именно: 1) загубване на придобитата правоспособност вследствие на отнемане на всички контролни точки и 2) неизпълнение на задължението за връщане свидетелството за управление на МПС в съответната служба на МВР.

Съгласно разпоредбата на чл. 4 от отменената Наредба № I-139 от 16.09.2002г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство и нарушенията, за които се отнемат /действала към датите на извършване на част от нарушенията на правилата за движение по пътищата/, отнемането на контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила наказателно постановление. В чл. 5, ал.2 от посочената наредба е регламентирано че при налагане на наказания за нарушения, посочени в чл.3 /т.е за нарушения, за които е предвидено отнемането на контролни точки/, в наказателното постановление се отбелязва броя на отнетите контролни точки.

Аналогично е и предписанието на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007г. /отм., но действала към момента на издаване на НП №416/ 02.02.2007г, НП №12524/ 09.01.2008г и НП №896/ 25.02.2009г./, както и по чл.4 от сега действащата Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г./ в сила от 4.02.2013г./.

По своята същност отнемането на контролни точки е задължителна последица при установяване на нормативно определени нарушения на правилата за движение по пътищата, която последица настъпва по силата на закона, с влизане в сила на наказателното постановление.

В случая от удостовереното в представените и приети като доказателства по делото седем броя наказателни постановления и справка за нарушител, съдът приема за безспорно установено от фактическа страна, че на жалбоподателя, за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата, за периода 30.12.2004г. до 11.04.2009г., са му отнети 44 контролни точки по чл. 157, ал. 1 от ЗДвП, както следва: НП № 14082/ 23.11.2004г., за нарушение по чл.183, ал.3, т.5 от ЗДвП – 4 точки; с НП № 2780/ 27.04.2005г., за нарушение по чл. 183, ал.3, т.5 от ЗДвП – 4 точки; с НП № 2697/ 17.03.2006г., за нарушение по чл. 183, ал.3, т.5 от ЗДвП – 4 точки; с НП № 12845/

20.10.2006г., за нарушение по чл. 183, ал.3, т.5 от ЗДвП – 4 точки; с НП № 416/ 02.02.2007г., за нарушение по чл. 183, ал.3, т.5 от ЗДвП – 4 точки; с НП № 12524/ 09.01.2008г., за нарушение по чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП – 6 точки и за нарушение по чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП – 10 точки, и с НП № 896/ 25.02.2009г., за нарушение по чл.183, ал.4, т.3 от ЗДвП – 8 точки.