Решение № 403 от 23.02.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 403 гр. Бургас, 23.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ при участието на секретаря АНАСТАСИЯ ЯНЧ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ Гражданско дело № 20232120102387 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Д. С. И., ЕГН:

**********, от гр. Бургас, ***, против И. С. И., ЕГН: **********, с адрес с.К., общ. Т., ***, за осъждането на ответника да заплати сумата от 200 лв. - главница, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от неизпълнение на устен (неформален) договор между страните от 23.03.2022г., изразяващи се в заплащането на възложени и неизвършени реално строителномонтажни работи, сумата от 25 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от 31.03.2022г. до 24.04.2023г. – датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.04.2023г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

С исковата молба се твърди, че на 23.03.2022г. между ищцата и ответника бил сключен устен договор, по силата на който последният се задължил да извърши строително – монтажни работи, чрез извършване на саниране /поставяне на изолация – стиропор и ламарина / на стена в жилището на ищцата, с дължина около 10 м., за което ищцата му заплатила предварително възнаграждение в размер на 200 лв.

С уточнителна молба от 25.05.2023г. ищцата твърди, че ответникът следвало да изпълни възложената работа в срок до една седмица, но изпълнение по договора не последвало, с оглед на което твърди, че същият се намира в забава, считано от 31.03.2022г.

В законоустановения срок ответникът не е подал отговор на исковата молба.

В съдебно заседание, ищцата се явява лично, като заявява, че поддържа исковата молба. Не ангажира други доказателства.

В съдебно заседание, ответникът се явява лично. Признава, че е получил сумата от 200 лв., но не на основанието посочено в исковата молба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.2, вр. чл.82 от ЗЗД, във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, с който ищцата претендира обезщетение за имуществени вреди, претърпени от неизпълнението на договор за изработка, сключен с ответника.

Изработката е договор, с който изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на възложителя, а последният - да заплати възнаграждение.

1

За уважаването на иска е необходимо ищцата да докаже, че е настъпила вреда, довела до негативна промяна в имущественото й състояние, че тази промяна е в пряка причинна връзка с неизпълнението на длъжника, както и че тази щета не би била налице, ако задължението беше изпълнено.

С проекта си за доклад по делото, съдът изрично е указал на ищцата, че не сочи доказателства относно правнорелевантните по делото факти, а именно, че между страните са били налице облигационни отношения, произтичащи от договор за изработка, с посочения предмет, както и че самата тя е изправна страна по същия, че е заплатила уговореното възнаграждение.

Такива доказателства по делото обаче не са представени. Единственото представено с исковата молба писмено доказателство представлява постановление за прекратяване на наказателно производство постановено по ДП № *** по описа на 02 РУ към ОДМВР – Бургас, пр.вх. № *** на РП – Бургас, който има доказателствена сила само досежно факта на прекратяване на наказателното производство, водено за престъпление по чл.209, ал.1 от НК, но не и доказателствена стойност за настоящия правен спор. Независимо от това, следва да се спомене, че установената от прокурора фактическа обстановка също не подкрепя тезата на ищцата. В мотивната част на акта не се споменават обстоятелства, които да сочат за наличие на неизгодни за ответника факти, свързани с предмета на делото. Напротив от постановлението е видно, че ответникът е бил разпитан в качеството му на свидетел и е оспорил да е получил сумата от 200 лв. за извършване на ремонтни дейности.

Нещо повече, самият ответник в хода на проведеното съдебно заседание, оспори фактическите твърдения на ищцата да е получил сумата от 200 лв. на соченото в исковата молба основание. Съгласно постоянната съдебна практика, в това число разясненията, дадени в т.4 на ТР № 1 от 09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, възраженията на ответника срещу предявения иск поначало се преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл.131 ГПК, поради което не могат да се направят за първи път пред въззивния съд. В създадената по реда на чл.290 ГПК съдебна практика – решение № 27 от 16.04.2014г. по т.д. № 1893/2013г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 67 от 06.07.2010 г. по т. д. № 898/2009 г. на ВКС, ТК, I т. о. и др. е прието, че разпоредбата на чл. 133 ГПК не следва да се тълкува и прилага буквално в смисъл, че пропускането на преклузивния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК лишава изобщо ответника от процесуалното право да оспори иска и наведените от ищеца фактически твърдения, респ. да изрази становище по иска, тъй като такова тълкуване несъмнено води до недопустимо ограничаване на правото на защита на ответника и до създаване на недопустима процесуална привилегия за ищеца, който само поради липсата на своевременно направено от ответника оспорване на иска ще бъде освободен от доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК и от задължението да установи фактите, на които основава исковата си претенция. Прието е, че параметрите на спора се считат очертани едва след доклада по чл. 146 ГПК и че неподаването на писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК не преклудира правото на ответника да оспори иска и обстоятелствата, на които той се основава, както и да изрази становище по представените от ищеца доказателства. Липсва презумпция, че неподаването на отговор в срок прави иска основателен или че освобождава ищеца от доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК.

Пропускането на възможността да се направи възражение за придобивна и погасителна давност в срока по чл.131 ГПК не може да се приравни към ограничение за становище по основателността на предявения иск. Настоящият състав напълно споделя така създадената съдебна практика.

Претендираните имуществени вреди от ищцата са такива за претърпяна загуба – разход на средства за заплащане на цена за резултат, който не е получила по договора. В случая по делото не са ангажирани доказателства, от които може да се направи извод, че между страните е било налице облигационно правоотношение, със сочения предмет, по което е налице неизпълнение от страна на ответника да изпълни задължението да престира.

С оглед горното, предявените искове се явява недоказани по основание и размер и като такива следва да бъде отхвърлени.

При този изход на спора, право на разноски възниква за ответника. Същият не е направил искане за присъждане на такива, както и не е представи доказателства за сторени разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждане с настоящото решение.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

2

ОТХВЪРЛЯ исковете на Д. С. И., ЕГН: **********, от гр. Бургас, ***, против И. С. И., ЕГН: **********, с адрес с.К., общ. Т., ***, за осъждането на ответника да заплати сумата от 200 лв. - главница, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от неизпълнение на устен (неформален) договор между страните от 23.03.2022г., изразяващи се в заплащането на възложени и неизвършени реално строително-монтажни работи, сумата от 25 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от 31.03.2022г. до 24.04.2023г. – датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.04.2023г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщението пред Бургаският окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3