Решение № 743 от 13.10.2022, Административен съд - Пазарджик

РЕПУБЛИКА

БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК

РЕШЕНИЕ

№ 743/13.10.2022г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД ПАЗАРДЖИК, ІІ състав в открито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втората година в състав:

СЪДИЯ: ГЕОРГИ ПЕТРОВ

СЕКРЕТАР

: АНТОАНЕТА МЕТАНОВА като разгледа докладваното от съдия Петров адм. дело № 273 по описа за 2022 г., констатира следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството по реда на Глава

Десета от АПК, във връзка с чл. 166 от ДОПК и чл. 27, ал. 7, ал. 8 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).

2.

Образувано е по жалба на В.Т.К. с ЕГН: **********,***, против Акт за установяване на публично държавно вземане

№ 01-6500/3772#1 от 13.07.2020г., издаден от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с който В.Т.К. е изключена от подпомагане и на основание чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. е установено публично държавно вземане в размер на 3662,53 лв., представляващо 50 % от общата изплатена сума по мярка 211 за кампании 2012, 2013.

3.

Възраженията на жалбоподателя се свеждат до твърдението, че като земеделски производител с УРН 565432 е поел многогодишен ангажимент по мярка 211 “Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“ с подаване на заявление с УИН 13/230512/63690 и оспорвам „…всички други обстоятелства, изложени в процесния акт.“

В представената писмена защита по същество се сочи, че поетият от К. многогодишен ангажимент, не е прекратен с нарочен акт на административния орган.

Иска се акта за установяване на публично държавно вземане да бъде обявен за нищожен, респективно отменен, като незаконосъобразен и се присъдят сторените по делото разноски.

4.

Директорът на Областна дирекция Пловдив на Държавен фонд „Земеделие” чрез процесуалния си представител юрк. Н. е на становище, че жалбата е недопустима, като подадена след изтичане на предвидения за това срок, а по същество за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Оспорва размера на исканото от страна на жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

ІІ. За фактите:

5. Както се посочи, неспорно между страните е, че бенефициентът е поел многогодишен ангажимент по мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“ с подаване на Заявление за подпомагане от 24.04.2012 г.(л.48 ), с УИН:

13/230512/63690 и УРН 565432. В заявлението, К. е удостоверила с подписа си, че е запозната със задължението да извършва земеделска дейност върху площи с ограничения в планински район поне пет години след първото плащане, както и че е запозната със задължението да спазва законоустановените изисквания за управление съобразно Регламент(ЕО) № 73/2009 на Съвета от 19 януари 2009 г.

Заявените използвани парцели по ИСАК са : 78570-25-2-2 с площ от 5,20 ха. и 78570-26-2-3 с площ от 2,98 ха. в землището на с. Црънча. Подадено е и Заявление за регистрация 2012 г. г. от 24.04.2012 г.(л.44). Относно същите два парцела, К. е подала и Заявление за регистрация за кампания 2013 г. от 14.05.2013 г.(л.29).

Подадено също така, Заявление за подпомагане по мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“ от 24.04.2012 г.(л.34 ), с УИН:

13/230512/63690 и УРН 565432, относно използвани парцели по ИСАК са : 78570-25-1-2 с площ от 5,12 ха.; 78570-26-3-3 с площ от 2,44ха.и 78570-281-1-1 с площ от 0,20 ха. в землището на с. Црънча 6. Според представената по делото справка за извършени плащания и посоченото в процесния АУПДВ, на К. са изплатени по мярка 211, както следва :

- Първа година от ангажимента по подадено заявление с УИН: 13/230512/63690 за кампания 2012, изплатена сума 2079.80 лв.;

- Втора година от ангажимента по подадено заявление с УИН: 13/180613/71815 за кампания 2013, изплатена сума 1973.01 лв.;

- Трета година от ангажимента по подадено заявление с УИН: 13/040614/75776 за кампания 2014, изплатена сума 3272.25 лв.

Общата изплатена сума по мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“, представляваща сбор от изплатеното финансово подпомагане по мярката през годините, предхождащи годината на прекратяване на ангажимента, е в размер на 7325.06 лв.

7. С Писмо изх. № 01-6500/3772 от 27.06.2019 г.(л.26), К. е уведомена, че ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция открива производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане, тъй като при извършването на административни проверки по реда на чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП е установено, че за кампания 2015г., не е заявила участие по марка 211, с което не е спазено изискването на чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. Посочено в писмото е, че в съответствие с чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., следва да възстанови сумата от 3662.53 лв., което представлява 50% от получената субсидия по мярката, тъй като е прекратили участие в мярка 211 след третата година от поетия ангажимент.

Писмото е било придружено от известие за доставяне, което е върнато на 09.08.2019 г. с отбелязване „непотърсена“.

8. В този хронологичен порядък, Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ е издал процесния Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/3772#1 от

13.07.2020г., с който В.Т.К. е изключена от подпомагане и на основание чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. е установено публично държавно вземане в размер на 3662,53 лв., представляващо 50 % от общата изплатена сума по мярка 211 за кампании 2012, 2013.

За да постанови този резултат, административния орган е приел, че правните последици на установените неспазвания на изискванията по-мярка 211, уредени в чл. 14, ал.

1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., водят до това, че кандидатът В.Т.К. се изключва от подпомагане по мярка 211 и следва да възстанови получените до момента компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони или част от тях, в зависимост от годината, в която е прекратил участието си в мярката.

9. Оспорения административен акт е изпратен на неговия адресат с писмо, придружено от известие за доставяне, което е върнато с отбелязване „Непотърсена“ от 18.08.2020 г. При това положение в администрацията е поставено уведомление по реда на чл. 18а, ал. 10 от АПК, което е свалено от определеното за това място на 09.09.2020 г.

В отговор на нарочно направено искане, от страна на „Български пощи“ ЕАД, по делото е постъпило писмо изх. № 516 от 01.06.2022 г.(л.68), в което е заявено, че не разполагат с информация, кога и по какъв ред, въпросното писмо е било връчено на адресата, поради изтичане на срока за съхранение на документите.

ІІІ. За допустимостта

:

10.

Описаните в предходната точка от настоящото решение факти и обстоятелства не са достатъчни за да се формира еднозначен и несъмнен извод, кога, по какъв ред и на кого точно е било връчено съобщението за постъпила пощенска пратка, съдържаща процесния акт за установяване на публично държавно вземане. При това положение, не е възможно да се приеме и че са били налице основания за предприемане на процедурата за връчване на книжа по чл. 18а, ал. 10 от АПК.

Това ще рече, че в контекста на общия принцип In dubio pro reo, следва да се приеме, че жалбата с която е сезиран съда е подадена в рамките на предвидения за това срок и при наличието на правен интерес.

11. В случая ще следва да се добави, че действително, според чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП, дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а според чл. 29, ал. 3 от същия закон, Министърът на земеделието, храните и горите е компетентният непосредствено по-горестоящ административен орган при оспорването по административен ред на индивидуалните и общите административни актове, издавани при прилагането на този закон.

Указанието на законодателя е ясно и конкретно – министърът на земеделието е „непосредствено по-горестоящ административен орган“, а не орган, който упражнява правомощията на териториален директор на Националната агенция за приходите(каквото например пък е изричното указание в чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ).

Доколкото в случая става реч за общо установеното право на адресата да избере, дали да оспорва засягащият го акт по административен ред или да отнесе спор за разглеждане и разрешаване от съда, ще следва да се приеме, че двете цитирани разпоредби от ЗПЗП не въвеждат някаква рестрикция в избора на правния субект и не изключват възможността, жалбата срещу АУПДВ издаден по реда на чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП, да бъде отнесена направо пред съответния административен съд, независимо, че реда за издаване и съответно за оспорване на този акт е по ДОПК.

ІV. За правото:

12. Според чл.

27, ал. 3 от ЗПЗП, Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз.

Според § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП, Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. Съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗПЗП, органи на Държавен фонд „Земеделие“, който е и разплащателна агенция, са управителният съвет и изпълнителният директор.

По силата на чл. 20а от ЗПЗП, изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и той именно организира и ръководи дейността на Разплащателната агенция и я представлява. Сиреч, съобразно приложимия закон, Изпълнителният Директор на ДФ”Земеделие” е и компетентният орган да издава актове за установяване на публично държавно вземане, каквато в случая се явява процесната заповед.

13. Според чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, Изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, както и такива, делегирани на основание чл. 2д, ал. 2, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. В случая, по делото е представена Заповед № 03-РД/ 715 от 27.06.2017г на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с която, такива правомощия са делегирани на заместник изпълнителния директор Петя Славчева.

Тоест, обжалваният от К. Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/3772#1 от 13.07.2020г. е издаден по предвидения за това процесуален ред, от снабден с необходимите правомощията орган на администрацията.

14. Според чл. 3, § 1, т. 1 и 2 от Регламент(ЕО) № 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони, държавите-членки предвиждат подходящи процедури за подаване на заявления за подпомагане, като за мерките с многогодишни плащания бенефициерите подават искане за годишно изплащане.

15. Съобразно националното право, в чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“ и мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., кандидатите за подпомагане по реда на тази наредба са длъжни да: подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане.