Решение № 456 от 18.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 456 гр. София, 17.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина Иванова

Мила П. Л.а при участието на секретаря Теодора Цв. Стоянова в присъствието на прокурора В. Р. А. като разгледа докладваното от Мила П. Л.а Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100601967 по описа за 2024 година С присъда от 26.09.2022г. по НОХД № 5734/2019г. СРС, НО, 115 състав е признал подсъдимата М. В. С. за виновна в извършването на престъпление по чл. 286, ал. 2 вр.ал. 1, пр. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като на осн. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК й е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, чието изтърпяване е било отложено за изпитателен срок от 3 години на осн. чл. 66, ал. 1 от НК.

Присъдата не е влязла в сила. Преди изтичане на срока за обжалването й е постъпила въззивна жалба от адв. П. А., в качеството му на защитник на подс. С..

С жалбата си адв. А., в качеството му на защитник на подс. С., излага доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваната присъда. Твърди се, че обвинението не е доказано, като не са били изследвани всички събрани доказателства. Според защитникът С. е била осъдена за това, че е упражнила законоустановеното си право да подаде жалба за това, че е била принудена от подсъдимия да подпише запис на заповед, без да е получавала посочената в нея сума. Според защитникът в хода на 1 първоинстанционното производство не са разкрити признаци на съставомерност на противоправното деяние. Иска се оправдаването на подсъдимата.

След изготвянето на мотивите е постъпило допълнение към въззивната жалба, в което се посочва, че съдът е извел неправилна квалификация на възприетото престъпно деяние, тъй като това деяние не може да бъде квалифицирано като продължавано престъпление по см. на чл. 26, ал. 1 от НК.

Сочи се, че С. е сигнализирала само органите на МВР за станалото, а те от своя страна Прокуратурата, която е образувала ДП. Защитникът твърди, че съгласно обобщената съдебна практика когато свидетеля при разпита съзнателно потвърди неистина, било то относно факта на извършеното спрямо него престъпление, било досежно самоличността на извършителя, той не осъществява нито една от формите на изпълнителното деяние по чл. 286 от НК, а следва да се квалифицират като престъпление по чл. 290 от НК, като неправилната правна квалификация представлява съществено процесуално нарушение, което нарушава правото на защита на подсъдимата и е нарушение на материалния закон, поради което обжалваната присъда следва да бъде отменена. Твърди се, че съдът е дал вяра преимуществено на показанията на свидетелите от страна на Е. В., които са единствените очевидци на случилото се. Посочва се, че от доказателствата по делото се установява, че С. основателно е била притеснена от посещението на неканените гости в дома й, доколкото дъщеря й и мъжа до нея са върнали над 6000лв. на подсъдимия и въпреки това тя е подписала запис на заповед за 16000лв. Акцентира се, че СРС санира своя акт, по който е постановена оправдателна присъда за Е. В.. С допълнението се поставят редица въпроси, а именно обвинила ли е подсъдимата Василев в извършването на престъпление, действала ли е с умисъл, извършила ли е от субективна и обективна страна състава на престъплението „Набедяване”. Иска се отмяна на постановената присъда.

В хода на съдебните прения пред въззивния съд страните излагат доводи със следното кратко съдържание:

Адв. А. поддържа доводите си от въззивната жалба и допълнението към нея. Твърди, че подсъдимата не е осъзнавала, че върши престъпление, а само е изложила обективни факти които лично е преживяла. Иска се връщане на делото на СРП за преквалификация на деянието или оправдаването на 2 подсъдимата.

Подс. С. поддържа доводите на защитника си.

В съдебно заседание пред въззивния съд прокурорът поддържа становище, че първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна, като се иска нейното потвърждаване.

В последната си дума подс. С. моли да бъде оправдана.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, предмет на проверка в настоящето въззивно производство, намира за установено следното:

В доказателствената маса, послужила за формиране на вътрешното убеждение на първоинстанционния съд, са включени и обсъдени следните доказателствени източници: показанията на св. Е. В., вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 5 от НПК, св. Т.Н., вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал.

5 от НПК, св. Т.П., вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК, св. А.

В., вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК, св. Р.Л. и св. В. С., материалите по ДП 1926/14г. по описа на 02 РУ-СДВР, пр.пр. 25571/14г. по описа на СРП, нохд. 10115/15г. по описа на СРС, НО, 115 състав и внохд.

2777/17г. по описа на СГС, свидетелство за съдимост и СГЕ.

Наличната доказателствена съвкупност позволява да се приеме за установено от фактическа страна вече установеното и прието от първоинстанционния съд, а именно:

Подсъдимата М. С., със снета самоличност пред първоинстанционния съд, през м. май 2009г. помолила св. Е. В. да й даде на заем сумата от около 10 000лв. за погасяване на парични задължения на нейната дъщеря – св. В. С., като поела ангажимент да му ги върне за три месеца. Св. В. се съгласил, като от своя страна взел парите на заем от св. Т.П., тъй като не разполагал с такава сума и ги предал на подс. С. в гр. София, ж.к.”Красна поляна”, в дома на техен познат. Впоследствие св. В. С. и св. Р.Л. върнали на В. част от заетата сума, за което не съставили никакви документи. Тъй като при всяко връщане св. В. сочел нов размер на остатъка от дължимата сума, поради което св. Л. изискал от него да му посочи банкова сметка по която ад бъде привеждан остатъка от сумата. Св. В. не посочил такава банкова сметка, поради което св. Л. спрял да плаща. Тъй като св. В. бил взел сумата от 10000лв. на заем от св. П., се 3 наложило да изтегли кредит от „Пощенска банка”АД за да му ги върне.

Доколкото в продължителен период от време св. В. С. и св. Л. не връщали дължимата сума, св. В. решил да посети подсъдимата в дома й за да разбере дали същата смята да му върне дължимата сума и да му издаде запис на заповед за дължимата сума, като обезпечение. В изпълнение на това си решение, на 18.04.2018г. привечер св. В., заедно със св. Т. П. и Т. Н. и А. В. посетили дома на подсъдимата, находящ се в гр. Нови Искър, ул.*******. Св.

В. и подсъдимата обсъдили ситуацията, като В. й обяснил, че следва да му бъдат възстановени и лихвите, които плаща на банката. Подсъдимата заявила, че ще оправи нещата, като щяла да започва работа в закусвалня и можела да връща всеки месец някаква сума. За да обезпечи задължението си подсъдимата собственоръчно, с помощта на св. Н. съставила запис на заповед за сумата от 16181лв. в полза на св. В. и го подписала.

На 19.04.2014г. подс. С. се явила в сградата на 02 РУ-СДВР, където подала заявление срещу Е. В., със съдържание, че на 18.04.2014г., около 21,00ч. св. В., заедно с неговия племенник и негов приятел на име Т. са я посетили, като св. В. я е ударил по ръката и я принудил на бял лист да напише, че му дължи сума в размер на 16181лв. В резултат на подаденото от подсъдимата заявление било образувано ДП 1926/14г. по описа на 02 РУСДВР, пр. пр. 2557/14г. по описа на СРП. На 01.08.2014г. по посоченото ДП бил извършен разпит на подсъдимата в качеството й на свидетел. В показанията си тя заявила, че на 18.04.2014г. в дома й в гр. Нови Искър, ул.*******, В. я ударил с юмрук през дясната й ръка и я накарал да напише на бял лист, че му дължи сума в размер на 16181лв. В хода на ДП, на 30.04.2015г., чрез изготвяне на постановление за привличане на обвиняем Е. В. бил привлечен в това качество за извършено престъпление по чл. 213а, ал. 1 от НК, за това, че на 18.04.2014г., около 21.00ч., в гр. Нови Искър, ул.*******, с цел да принуди М. С. да поеме имуществено задължение в размер на 16181лв., я заплашил с насилие, ударил я с юмрук през дясната й ръка и й казал:”Подписвай”, както и с противозаконно действие с тежки последици спрямо нейни ближни – дъщеря й св. В. С., като й казал, че дъщеря й до един месец ще остане без дете.

Бил внесен ОА в СРС срещу Е. В. за престъпление по чл. 213а, ал. 1 от НК и било образувано нохд. 10115/15г. по описа на СРС, НО, 105 състав, 4 завършило с присъда от 09.03.2016г., с която В. бил признат за невиновен по повдигнатото му обвинение.

В мотивите си СРС, НО, 105 състав приел, че с оглед събрания доказателствен материал подс. С. е съставила и написала записа на заповед и е поела имуществено задължение спрямо В. в състояние, което изключва наличието на психическо или физическо въздействие спрямо нея, поради което деянието е несъставомерно по чл. 213а, ал. 1 от НК.

Първоинстанционната присъда била потвърдена от СГС, НО, 6 въззивен състав, с решение, влязло в законна сила на 27.07.2017г.

По доказателствата.

Първоинстанционният съд в мотивите си щателно е изследвал доказателствения материал, при която аналитична дейност не са допуснати необоснованост и погрешна преценка на доказателствата по делото.

Основателно СРС е посочил, че от показанията на св. Е. В. се установява времето на предоставяне на заема, неговия размер, от кого е заел тази сума, за да услужи на С., както и че впоследствие се е наложило да изтегли заем от банка. СРС правилно е достигнал до извода, че показанията на свидетеля в тези им части са логични, последователни и подкрепящи се от доказателствения материал по делото и по-конкретно показанията на св. П. и Н.. Основателно е било констатирано известно противоречие между показанията на св. В. и св. П. и тези на св. В. С. и Р. Л. относно размера на сумата, който последните са върнали на св. В.. Настоящият съдебен състав се солидализира с преценката на СРС, че тези противоречия не са съществени, като след анализ на показанията на посочените четирима свидетели се достига до извода, че сумата не е била изцяло погасена, а само частично, което е мотивирало св. В. да посети дома на С. на 18.04.2014г.

Правилна е преценката на първоинстанционният съд, че показанията на св. Л. и В. С. следва да бъдат кредитирани в частта, в която те твърдят, че са спрели плащанията към В. след като той не им е предоставил банкова сметка по която да правят това и са преустановили контакт с него.

Основателно Председателят на СРС, НО, 115 състав е посочил, че показанията на св. В., П. и Н. следва да бъдат напълно кредитирани относно времето на посещение в дома на С., обстоятелствата около изготвянето на записа на заповед от страна на М. С..

5

Св. П. подробно разяснява, че са посетили дома на подсъдимата по предложение на В., тъй като тя още не му била върнала парите по предоставени й заем, както и че в себе си В. носел запис на заповед, който С. да попълни като обезпечение, тъй като В. не разполагал с документ за дадения й заем, което се потвърждава от показанията и на останалите свидетели.

Св. П. и Н. също подробно разясняват причините за посещението в дома на подсъдимата, а именно че св. Н. тъкмо била взела книжка и имала желание да шофира, каквато възможност й предоставил св. В. като ги закара до дома на С.. И двамата свидетели са категорични, че до този момент не са познавали подсъдимата, като св. В. им разяснил причината за посещението при нея, а именно невърнатия заем. Свидетелите са запазили и спомен, че в себе си В. е носел два-три екземпляра от запис на заповед, каквато искал подсъдимата да подпише като обезпечение за задължението спрямо него. Св. Н. е запазила спомен, че при първото попълване на записа на заповед подсъдимата е допуснала грешка, което е наложило да попълни втори екземпляр, за която тя й помогнала.

Свидетелите са запазили спомен и че са били разпитвани в качеството им на свидетели по образуваното ДП по жалбата на подсъдимата срещи В..

СРС правилно е съобразил, че в настоящето производство е недопустимо да се обсъжда и преразглежда въпроса дали св. В. е извършил престъплението по чл. 213а, ал. 1 от НК, за което е бил привлечен под наказателна отговорност в следствие на подадената жалба от подсъдимата. Въпросът за невинността на В. е решен по един категоричен и безспорен начин – с присъда 1467 от 09.03.2016г. по нохд. 10115/15г. поописа на СРС, НО, 105 състав, с която е бил признат за невиновен в извършването на престъпление по чл. 213а, ал. 1 от НК.