Решение № 14587 от 31.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14587 гр. София, 31.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА при участието на секретаря БЕЛОСЛАВА В. ИСПИРИДОНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20221110139125 по описа за 2022 година

РЕШИ:

Р Е Ш Е Н И Е

№

31.08.2023 година

В

И М Е Т О

Н А град София

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

IIІ ГО, сто петдесет и пети

На единадесети юли година две хиляди двадесет и трета в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА

Секретар Белослава Испиридонова

1 като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова гражданско дело номер 39125 по описа за 2022 година на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на “....” ЕАД, с ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр......, против М. С. Д., с ЕГН **********, от гр. ....., за установяване по отношение на ответницата, че същата дължи на ищеца сумата от 1 439,28 лв. - главница, по извлечение от счетоводни книги на “....” ЕАД към 29.10.2021 г. по договор за кредит от 05.02.2009 г., сумата от 536,45 лв. - заемни такси, сумата от 213,27 лв. - договорна лихва за периода от 05.03.2021 г. до 18.10.2021 г., сумата от 4 лв. - законна лихва за периода от 19.10.2021 г. до 28.10.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.11.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

В исковата молба ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че депозирал заявление по реда на чл. 417 от ГПК, по което било образувано гр.д. № 63406/2021 г. по описа на СРС, 155 състав. По повод дадени от съда указания ищецът предявява исковата си претенция. Също така твърди, че на 10.02.2019 г. между страните бил сключен договор за издаване на кредитна карта с револвиращ кредит под формата на кредитен лимит, по силата на който ищецът предоставил на ответницата кредитен лимит в размер на 2 000 лв. с месечна падежна дата всяко 20-о число на месеца. Договорът бил сключен при общи условия. Ответницата получила първата кредитна карта на 23.02.2009 г., след което картата е била преиздадена и получена на дати, както следва: 21.02.2012 г., 06.01.2016 г., 28.03.2018 г. и 21.03.2021 г. поради преустановяване плащане на дължими суми ищецът обявил кредита за предсрочно изискуем, покана за което била връчена на ответницата на 18.08.2021 г. Излага твърдения, че ответницата дължала сумата от 536,45 лв., представляваща заемни такси, договорна лихва в размер на 4 лв., а за изпадането в забава - сумата от 213,27 лв. За изпадането в забава на ответницата ищецът излага подробни съображения. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба. Моли съда да уважи исковите претенции, претендира направените по делото разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответницата М.

С. Д., с който исковите претенции се оспорват като неоснователни. Оспорва дължимостта на претендираните суми. Прави възражение за погасителна давност на вземанията за главница и лихви. Оспорва дължимостта на сумата от 536,45 лв. за заемни такси, като твърди, че клаузите, въз основа на които тези такси са начислени са нищожни като неравноправни. Също така твърди, че посочените клаузи не са индивидуално договорени между страните. Оспорва редовността на извлечението от сметка, въз основа на което в полза на ищеца е бил издаден изпълнителен лист. Позовава се на съдебна практика, излага 2 подробни съображения. Моли съда да отхвърли исковите претенции, претендира направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответницата, редовно призована, не изпраща представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора.

Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл.

415, ал. 1, т. 1 от ГПК във връзка с чл. 9, ал. 1 от ЗПК /отм./, 19, ал. 1 от ЗПК /отм./.

Направено е възражение по чл. 22 от ЗПК, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното гр.д. № 63406/2021 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на 29.11.2021 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, по силата на която М. С. Д., ответница в настоящото производство, е осъдена да заплати на “....” ЕАД сумата от 1 439,28 лв. - главница, по извлечение от счетоводни книги на “....” ЕАД към 29.10.2021 г. по договор за кредит от 05.02.2009 г., сумата от 536,45 лв. - заемни такси, сумата от 213,27 лв. - договорна лихва за периода от 05.03.2021 г. до 18.10.2021 г., сумата от 4 лв. - законна лихва за периода от 19.10.2021 г. до 28.10.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.11.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 93,86 лв. – направени по делото разноски, от които: сумата от 43,86 лв. – платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. На същата дата съдът е издал изпълнителен лист в полза на заявителя. По повод на подадено възражение от длъжника и на дадени от съда указания, в предвидения едномесечен заявителят - ищец в настоящото производство, е предявил установителен иск по смисъла на чл. 415, ал. 1 от ГПК.

От приложеното идп.д. № 20217910400472 по описа на ЧСИ Татяна Водениченска, с рег. № 791, действаща в района на СГС, се установява, че същото о.е образувано по Молба с вх. № 6622 от 10.12.2021 г. на представител на „....“ ЕАД с приложен към нея Изпълнителен лист № 6328 от 29.11.2021 г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение № 20521 от 29.11.2021 г. по гр.д. № 63406/2021 г. по описа на СРС, 155 състав, както и приложен заверен препис от заповедта.

От представения и приет като доказателство по делото заверен препис от договор за издаване на кредитна карта с револвиращ кредит за физическо лице от 05.02.2009 г., се установява, че “....” ЕАД е предоставило на М. С. Д. кредит в размер на 2 000 лв., като потребителят се е задължил да погасява кредита на 20-о число от месеца. Договорът за потребителски кредит е сключен при общи условия.

От представеното извлечение от сметка към договора от 05.02.2009 г., приложено към заповедното производство, се установява, че задълженията на М. С. Д. към 29.10.2021 г. възлизат на сумата от общо 2 193 лв., от която: сумата от 1 439,28 лв. - главница, сумата от 3

536,45 лв. - заемни такси, сумата от 213,27 лв. - договорна лихва за периода от 05.03.2021 г. до 18.10.2021 г., и сумата от 4 лв. - законна лихва за периода от 19.10.2021 г. до 28.10.2021 г.

От представения заверен препис от покана, отправена от ищеца до ответника се установява, че ищцовото дружество е отправило изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, считано от получаване на писмото, поради забава в плащанията, която покана, видно от приложения заверен препис от разписка, е връчена на ответницата на 03.08.2021 г.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните по делото, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че отпуснатият кредит по кредитната карта е от отворен тип, който се отпуска до размера на договорения лимит и може да се усвоява и погасява многократно изцяло или частично, до максимално разрешения размер. Револвиращият кредит се погасява без погасителен план, като дължимата сума автоматично се погасява със средствата, които постъпват по сметката, след което средствата по револвиращата сметка отново могат да бъдат използвани. Усвояването на кредита е посредством теглене в брой от банкомати АТМ и плащания на сделки, кредитирани от банката. Договорът се счита сключен от момента, в който кредиторът даде, а кредитополучателят получи заемната сума. Връщането на усвоените суми се извършва на падеж чрез плащане на минимална погасителна вноска.

Вещото лице също така установява, че кредитната карта е била получена от ответницата на 23.02.2009 г., след което е била издаване многократно, като последното преиздаване е било на 31.03.2021 г. В заключението е посочена банковата сметка, открита на името на ответницата, по която се е отчитало движението па банковата карта. Първото усвояване на сума от кредитната карта е било на 24.02.2009 г. в размер на 400 лв., а последното – на 01.04.2021 г. на сума в размер на 10 лв. за периода от 24.02.2009 г. до 01.04.2021 г. усвоената сума по кредитната карта е в размер на 3 050 лв. За периода от 23.06.2010 г. до 07.01.2021 г. внесените суми от ответницата за погасяване на задълженията по кредитната карта са в общ размер на 2 462,10 лв. Последната вноска по кредитната карта е извършена на 07.01.2021 г., когато е била внесена сумата от 37 лв. След датата на последното плащане има 4 неплатени минимални погасителни вноски в общ размер от 455,18 лв., от които: сумата от 75,34 лв. за периода от 20.02.2021 г. до 05.03.2021 г., сумата от 113,49 лв. за периода от 20.03.2021 г. до 05.04.2021 г., сумата от 113,49 лв. за периода от 20.04.2021 г. до 05.05.2021 г., и сумата от 152,86 лв. за периода от 20.05.2021 г. до 05.06.2021 г. За периода от 24.02.2009 г. до 11.05.2021 г. начислените такси за теглене, годишни такси и такси за преиздаване на кредитна карта, са в общ размер на 1 294,49 лв., а начислените лихви за периода от 24.02.2009 г. до 20.05.2021 г. – в общ размер на 3 507 лв. Платените задължения чрез вноски в банка или чрез удържане от сметка са в общ размер на 5 892,61 лв., като размерът на непогасеното задължение възлиза на 2 082,08 лв. След 29.10.2021 г. не са били извършвани плащания от ответницата.

При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:

По делото не се спори, а и от представения по делото заверен препис от договор за 4 издаване на кредитна карта с револвиращ кредит за физическо лице от 05.02.2009 г. се установява, че между страните е възникнало облигационно отношение – договор за потребителски кредит, който намира правното си основание в чл. 9, ал. 1 от ЗПК /отм./, който е действал към момента на сключване на договора между страните. Не се спори, че “....” ЕАД е предоставило на ответницата кредит в размер на 2 000 лв., както и че ответницата е започнала да използва предоставената кредитна карта на 24.02.2009 г. Не се спори, че договорът е сключен в изискуемата по закон форма, при общи условия, породил е своето правно действие, ответницата е плащала дължимите суми до 07.01.2021 г. Спори се за валидността на клаузи от договора, както и за дължимостта на претендираните суми по договора.

Сключеният между страните договор е валиден и е породил своето правно действие.

Съгласно чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава.

Съгласно договора от 05.02.2009 г. падежната дата е 20-о число от месеца. Излагат се твърдения за настъпила предсрочна изискуемост на кредита.

В съответствие с новелата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, обнародвана в ДВ, бр. 100 от 2019 г., съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. В конкретния случай не е необходимо да бъде направено възражение от потребителя по образуваното производство, но съдът намира, че следва да се произнесе по клаузи от общите условия към процесния договор във връзка с настъпилата предсрочна изискуемост и уведомяването на длъжника.

Съгласно чл. 48, ал. 1 от Общите условия при нереволвиране на кредита в рамките на гратисния период или при револвиране на кредита със сума по-малка от минималните суми за револвиране, по кредита се начислява такса за нереволвиране, посочена в условията, като невнесената част започва да се олихвява с лихва, равна на действащия лихвен процент, увеличен с допълнителна надбавка, а съгласно ал. 2 от същия член, ако клиентът не револвира кредита си или револвира със суми по-малки от минималните суми за револвиране за съответния период, в рамките на четири поредни месеца, считано от месечната падежна дата, правото за ползване на кредита се преустановява и върху цялото задължение, формирано на падежната дата, започва да се начислява санкционираща лихва за забава.