Решение № 149 от 12.11.2025, Районен съд - Берковица

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. Берковица, 12.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА АНГ. Ц. при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. П. като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. Ц. Гражданско дело № 20181610100842 по описа за 2018 година

Производството е по реда на Глава ХХІX ГПК.

Производството по делото е делбено - по чл. 341 и сл. ГПК и се намира във фазата по извършване на делбата.

Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички доказателства по делото и доводите на страните, и като съобрази разпоредбите на закона, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното :

С Решение от 12.11.2019 г. на Районен съд - Берковица по гр.д. № 842/2018 г. е допусната делба по отношение на следните имоти:

1.Поземлен имот с идентификатор ... по КККР на Б., в местност „П.", с трайно предназначение на територията: горска, с начин на трайно ползване: друг вид дървотроизводителна гора, отдел/подотдел 165/к, с площ от 9999 кв.м., вид на горите или на подотдела: широколистни високостъблени, с номер по предходен план: 179005, при съседи:....

2.Поземлен имот с идентификатор ... по КККР на Б., в местност „Л.", с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно 1 ползване: нива, с площ от 2479 кв.м., категория на земята при неполивни условия: 9, с номер по предходен план: 043002, при съседи: ....;

3. Поземлен имот с идентификатор .... по КККР на Б., в местност „Л.", с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, с площ от 1876 кв.м., категория на земята при неполивни условия: 9, с номер по предходен план: 043005, при съседи: .....

4. Поземлен имот с идентификатор .... по КККР на Б., в местност „И.", с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: ливада, с площ от 11811 кв.м., категория на земята при неполивни условия: 8, с номер по предходен план: 049019, при съседи: ....

5. Поземлен имот с идентификатор ... по КККР на Б., в местност „Т.....", с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: ливада, с площ от 6670 кв.м., категория на земята при неполивни условия: 5, с номер по предходен план: 046019, при съседи: ....;

6. Поземлен имот с идентификатор .... по КККР на Б., в местност „Т.", с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: ливада, с площ от 6670 кв.м., категория на земята при неполивни условия: 5, с номер по предходен план: 046018, при съседи: ....;

7. Поземлен имот с идентификатор ... по КККР на Б., в местност „К.", с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: ливада, с площ от 3000 кв.м., категория на земята при неполивни условия: 8, с номер по предходен план: 079007, при съседи: .....

ПРИ ПРАВА на съделителите, както следва: 1/10 за П. А.; по 1/15 за Н.

В., И. Д. и С. Д.; по 1/20 част за Е. П., Н. П., П. Н., И. Н., В. В. и Н. П.,; по 1/30 част за М. И., Г. И., К. И., Р. Н., Е. К., Н. К., Ц. Д., И. Ц., Д. Ц., К. Н., М.

К. и Н. К..

Със същото Решение от 12.11.2019 г. на Районен съд - Берковица по гр.д.

№ 842/2018 г. са допуснати до делба и следните имоти:

1. Поземлен имот с идентификатор ....по КККР на Б., в местност „К.", с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно 2 ползване: лозе, с площ от 2854 кв.м., категория на земята при неполивни условия: 10, с номер по предходен план: ...., при съседи: ....;

2. Поземлен имот с идентификатор ... по КККР на Б., в местност „К.", с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: неизползвана нива/угар, орница/, с площ от 6035 кв.м., категория на земята при неполивни условия: 10, с номер по предходен план: ...., при съседи:

.....;

3.Поземлен имот с идентификатор .... по КККР на Б., в местност „К.", с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, с площ от 5204 кв.м., категория на земята при неполивни условия: 10, с номер по предходен план: ...., при съседи: .....;

ПРИ ПРАВА на съделителите както следва: 1/10 за П. А. и Н. В. по 1/20 част за Е. П., Н. П., П. Н., И. Н., В. В., Н. П., И. Д. и С. Д.; по 1/30 част за М.

И., Г. И., К. И., Р. Н., Е. К., Н. К., Ц. Д., И. Ц., Д. Ц., К. Н., М. К. и Н. К..

В хода на делото във втората фаза на делбата съделителката С. Д. е починала и на нейно място са конституирани Н. Г. З. и В. Н. З..

Искания по начина на извършване на делбата :

В първото по делото заседание от втората фаза на делбата, проведено на 01.07.2020 г. /протокол на л. 223 / единствено съделителите Д. Ц., Ц. Д. и И. Ц. са направили искане да им бъде поставен в общ дял имот с идентификатор ...., тъй като го обработват и се грижат за него. В същото съдебно заседание никой друг от съделителите не е предявил претенции за възлагане на конкретен имот, респективно за начина на разпределение на имотите между съделителите.

Относно оценката и разпределението на имотите са изготвени няколко експертизи.

По делото е приета експертиза изготвена от вещото лице М.Т. /л. 301319/, представена на 26.01.21 г., в която е оценила по пазарна стойност допуснатите до делба имоти и е дала варианти за тяхното разпределение.

Изготвена е експертиза от вещото лице Л. А. /л.403-405/, която е приета само в частта относно разделянето на имотите.

3

Приета е допълнителна експертиза от вещото лице Л. А. /л.436-442/ относно представяне на графична част по приетия вариант за разделянето на имотите /л. 403-405/, както и в частта относно пазарната стойност на имотите към датата на изготвяне на заключението – 18.01.23 г.

Представени са и приети като доказателства скици-проект за разделяне на имотите на л. 549-557 съобразно заключението на вещото лице Лариса Ангелова.

По делото е изготвена и приета експертиза от вещото лице Р. Г. /л. 633641/ относно актуалната пазарна оценка на имотите към 17.09.25 г. и допълнение към първоначалната експертиза относно актуалната оценка на дяловете на съделителите и уравнение на дяловете към 08.10.25 г. /л. 650 – 654/, която не е оспорена от страните.

В последното съдебно заседание адв. Ж. С. /процесуален представител на съделителката К. М./, адв. Т. /процесуален представител на съделителите К.

Д., М. Ц. и Н. Д./ и адв. Б. И. /особен представител на П. А./ заявиха желание имотите да бъдат разпределени по колена.

Относно извършването на делбата съдът намира следното:

В производството по съдебна делба във втората му фаза съдът следва да извърши преценка по какъв начин да се извърши делбата. Основен принцип при извършване на делбата е по възможност всеки от съделителите да получи реален дял, съответен на квотата му в съсобствеността - чл. 69, ал.2 ЗН.

Водещият критерий при избора на способа, при който ще се извърши делбата е дали броя на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите.

В случая броят на съделителите е по-голям от броя на допуснатите до делба имоти.

Въпреки това съдът намира, че от допуснатите до делба имоти могат да се образуват достатъчно на брой самостоятелни реални дялове за съделителите, групитани по колена.

Видно от приложеното по делото удостоверение за наследници /л. 5-10./ съделителите са наследници на пет колена – на М. Н. Д., П. Н. Д., И.Н. Д., Х.

Н. Д. и А.Н. Д.. До делба са допуснати 10 на брой имоти, от където следва, че 4 от тях могат да се образуват достатъчни на брой самостоятелни реални дялове за всяко едно от петте колена.

Съгласно трайната практика на ВКС, когато броят на имотите съответства на броя на наследниците, групирани по колена и съсобствеността е възникнала само от наследяване /какъвто е настоящият случай/, делбата следва да се извърши по колена, за да получи всяко коляно дял в натура, а неравенството на дяловете се уравни парично /чл. 69, ал. 2 от ЗН /. Тази норма не изисква за извършването на делбата чрез разпределение по колена съгласие от тези, на които се разпределя в общ дял . При делбата на наследството, оставено от общия наследодател, наследниците по коляно участват на мястото на прекия си наследодател и те биха получили общ дял, ако той би участвал /така Решение № 138 от 14.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 609/2011 г., I г. о., Решение № 904/20.11.2009 г. по гр. д. № 3873/2008 г. V гр. о., Решение № 60/26.07.2010 г. по гр. д. № 534/2009 г. I гр. о., Решение № 634/4.12.10 г. по гр. д. № 1378/2009 г. I гр. о., Решение № 171/26.05.2010 г. по гр. д. № 4171/2008 г. IV гр. о. Решение № 493/18.06.2010 г. по гр. д. № 3861/2008 г. III гр. о. на ВКС/.

Такова е и желанието на част от съделителите – К. М., К. Д., М. Ц., Н.

Д., които чрез своите процесуални представители, а П. А. чрез назначения й особен представител, в последното проведено по делото съдебно заседание са заявили желание делбата да бъде извършена по колена.

Ето защо делбата следва да се извърши по колена като всяко от петте колена получи реален дял от допуснатите до делба имоти.

Съгласно теорията и трайната съдебна практика, когато броят на имотите е равен или по – голям от броя на съделителите, имуществената общност е реално поделяема и съдът я разпределя по два начина – чрез изготвянето и одобряването на разделителен протокол /чл.350 от ГПК/ и теглене на жребий /чл.351 от ГПК/ или чрез отреждане на дялове по реда на чл.353 от ГПК.

Тегленето на жребий е принципен метод за разпределяне на допуснатите до делба имоти. По изключение съдът може да не извърши делбата чрез теглене на жребий, а да стори това чрез разпределение на съсобствените имоти по реда на чл. 353 ГПК, но при наличието на едно от двете алтернативни законни условия - или тегленето на жребий да е невъзможно 5 невъзможността за теглене на жребий е налице, „когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем или стойност, а същевременно частите на съделителите са различни“ / т. 5 от Постановление № 7/1973 г. на Пленума на Върховният съд, Тълкувателно решение от 11.04.2022 г. по тълк.д. № 2/2021 г. на ОСГК на ВКС/ или то да е много неудобно /например при извършени значителни подобрения от един от съделителите в отделен имот/.

В случая съдът намира, че тегленето не жребий се явява неудобно с оглед заявеното от съделителите Д. Ц., Ц. Д. и И. Ц. искане да им бъде поставен в общ дял имот с идентификатор ***, за който сочат, че се обработва от тях.

Поради което съдът намира, че тегленето на жребий се явява неудобно и имотите следва да бъдат разпределени между съделителите именни по реда на чл. 353 ГПК.

В задължителното за съдилищата Тълкувателно решение № 2 от 11.04.2022 г. по тълк.д. № 2/2021 г. на ОСГК на ВКС се прие, че „За да се извърши делбата по реда на чл. 353 ГПК, не е необходимо допуснатите до делба имоти да са еднакви по вид и предназначение (еднородни).“ Разяснено е, че няма изискване в закона – ЗН и ГПК, дяловете да се формират от еднородни имоти. Различната стойност на делбените имоти, както е подчертано и в т. 5 от ПП-7-73 г., не е пречка за извършване на делбата чрез разпределение, защото съгласно изричното правило на чл. 69, ал. 2 ЗН неравенството в стойността на дяловете се уравнява в пари. Не е пречка и различието във вида и предназначението на делбените имоти.

Преценката за начина, по който следва да се извърши разпределението на допуснатите до делба имоти по реда на чл. 353 ГПК следва да бъде извършена с оглед на обстоятелството какви са делбените права на страните от всеки един от имотите, извършвани ли са в имотите подобрения, налице ли е трайно установен по волята на страните начин на ползване, както и съществува ли възможност за такова разпределение, при което стойността на поставените в дял имоти да съответства в най-голяма степен на стойностното изражение на квотата на всеки съделител в съсобствеността в съответствие с установения в чл. 69, ал. 2 ЗН принцип /така Решение № 258 от 25.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 144/2011 г., II г. о., ГК, Решение № 74 от 6

25.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 744/2012 г., II г. о., ГК/.