Определение № 1914 от 11.07.2024, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1768/2024
- Вид
- Определение № 1914
- Подписан
- 11.07.2024
- В сила
- 21.10.2024
- Състав
- Анна Иванова Иванова, Иван Александров Анастасов, Цвета Боянова Борисова
Цитирани разпоредби
- чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 · Граждански процесуален кодекс
- чл.60, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1914 гр. Пловдив, 10.07.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Анна Ив. Иванова
Членове:
Иван Ал. Анастасов
Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно частно гражданско дело № 20245300501768 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба от А. Б. М. против разпореждане № 14636/19.05.2024г. по ч.гр.д.№ 2316/2024г. на ПдРС, ХІ гр.с., с което е върнато възражение вх. № 52227/16.05.24г., подадено от жалбоподателя против заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1273/08.02.2024г.. В частната жалба се твърди, че с молба от 27.03.2024г. пълномощникът на жалбоподателя, адв.Н. К., е посочила, че доверителят й има трайно местопребиваване в чужда държава- **. Със същата молба адв.К. поискала да й бъде издаден препис от заповедта за изпълнение, но не била посочила адреса на кантората си като съдебен адрес на жалбоподателя. Твърди се, че трайното местопребиваване на А. М. в друга държава обосновава липса на местна подсъдност на ПдРС за произнасяне по заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение. Заявено е искане за обезсилване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1273/08.02.2024г. и прекратяване на първоинстанционното заповедно производство.
От въззиваемата страна „ЕВН България Топлофикация“ЕАД е подаден отговор на частната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна.
Пловдивски окръжен съд, като се запозна с доказателствата по делото, намира следното:
По ч.гр.д.№ 2316/2024г. на ПдРС, ХІ гр.с. е налице справка от НБД“Население“ от дата 07.02.2024г., видно от която към тази дата А. М. е имал регистрация по постоянен и настоящ адрес в ***. Съобщението от 09.02.2024г., с което заповедта за изпълнение е изпратена на жалбоподателя на адреса му по адресна регистрация, е върнато с отбелязване от призовкаря, че на адреса е открит баща му, който отказал да отвори входната врата и да получи съобщението. Разпоредено е да се залепят уведомления по чл.47 от ГПК.
1
Уведомленията са залепени на 15.03.2024г., а 27.03.2024г. по делото е постъпила горепосочената молба от адв.К., в която се сочи, че А. М. постоянно пребивава в *** и поради това не може да получи лично заповедта за изпълнение. Заявено е искане от адв.К. да й бъде издаден препис от заповедта, за да информира клиента си за образуваното производство и да предприеме съответните процесуални действия за защита на правата и интересите му. Приложено е копие от пълномощно от жалбоподателя, в което е записано, че упълномощава адв.К. да получи заповедта за изпълнение и да подаде възражение против нея. На пълномощника е дадено указание да представи пълномощното в оригинал. С молба от 08.04.2024г. от адв.К. е представено в оригинал ново пълномощно, с което тя е упълномощена от А. М. да го представлява по делото, да подава и получава от негово име всякакви документи, жалби, възражения и др.. Разпоредено е заповедта за изпълнение да се връчи чрез адв.К.. Това разпореждане е изпълнено, като заповедта е получена от пълномощника на жалбоподателя на 15.04.2024г.. Възражението е подадено на 16.05.2024г. в деловодството на съда.
Във връзка със заявените в частната жалба доводи за това, че жалбоподателят не пребивава на територията на Р.България, на първо място следва да се отбележи, че не са налице никакви доказателства относно това обстоятелство. Освен това той е надлежно представляван по делото на ПдРС от адвокат, който е упълномощен включително и за това да получава от негово име всякакви документи.
Съгласно чл.60, ал.3 от ГПК, срокът, който се брои на месеци, изтича на съответното число на последния месец. Съответният ден, на който изтича едномесечният срок по чл.414 от ГПК, е 15.05.2024г., поради което възражението действително е просрочено с един ден.
Искането за обезсилване на заповедта за изпълнение ще следва да бъде оставено без разглеждане, тъй като тази заповед не подлежи на обжалване, а и не е предмет на обжалване в настоящето производство.
С оглед гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от А. Б. М. частна жалба против разпореждане № 14636/19.05.2024г. по ч.гр.д.№ 2316/2024г. на ПдРС, ХІ гр.с., с което е върнато възражение вх. № 52227/16.05.24г., подадено от жалбоподателя против заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1273/08.02.2024г..
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ заявеното в частната жалба искане за обезсилване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1273/08.02.2024г. и за прекратяване на производството по ч.гр.д.№ 2316/2024г. на ПдРС, ХІ гр.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, с която частната жалба от А. М. е оставена без уважение, е окончателно и не подлежи на обжалване. В частта, с която искането за обезсилване на заповедта за изпълнение е оставено без разглеждане, определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.Пловдив с частна жалба в едноседмичен срок от 2 връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3