Определение № 10720 от 18.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10720 гр. София, 18.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело № 20251110117374 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Е. Б. Е., чрез адв. И. Н., срещу „Топлофикация София“ ЕАД.

Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника, който в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор чрез юрк. Диана Берова, с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен.

Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими, поради което следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото.

С ледва да бъде уважено и искането на ответника на основание чл. 186 ГПК да бъде изискано и приложено по делото ч.гр.д. № 37757/2011 г. по описа на Софийски районен съд, 27 състав.

На осн. чл. 140, ал.3 от ГПК разглеждането на делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 15.06.2026 г. от 15:00 ч., за когато да се призоват страните.

ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

ПРИЕМА приложените към исковата молба и към отговора документи като писмени доказателства по делото.

ДА СЕ ИЗИСКА от Софийски районен съд, 27 състав, ч.гр.д. № 37757/2011 г. по описа на СРС, 27 с-в, за послужаване.

ИЗГОТВЯ следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:

1

Предявен е от Е. Б. Е. срещу „Топлофикация София“ ЕАД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 6479,74 лева, представляваща главница за цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2008 г. до 31.07.2014 г., както и сумата от 4750,18 лева, представляваща лихва за забава за периода от 01.07.2008 г. до 17.01.2025 г., за недвижим имот, находящ се в ****, абонатен № **********, поради липса на облигационни отношения между страните, евентуално поради погасяването им по давност.

В исковата молба се твърди, че ответникът издал фактури за дължими от ищеца суми за топлинна енергия и мораторна лихва за недвижим имот, находящ се в ****, абонатен № **********, както следва: сумата от 6479,74 лева, представляваща главница за цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2008 г. до 31.07.2014 г. и сумата от 4750,18 лева, представляваща лихва за забава за периода от 01.07.2008 г. до 17.01.2025 г. Ищецът твърди, че не дължи посочените суми, тъй като не е в облигационни отношения с ответника, евентуално – поради погасяването им по давност с изтичането на кратката тригодишна давност. Ето защо, моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, чрез юрк. Диана Берова, с който оспорва предявения иск като частично недопустим и изцяло неоснователен.

Поддържа, че искът, с който се претендира да се признае за установено, че ищецът не дължи на ответника посочените вземания поради липса на облигационни отношения между страните, бил недопустим досежно периода от м.10.2007 г. до м.04.2010 г., тъй като за същия период между страните било налице влязло в сила решение от 31.07.2012 г. по гр.д. № 37757/2011 г. по описа на СРС, 27 с-в, поради което производството по настоящото дело следвало да бъде прекратено досежно вземанията за посочения период. Отделно от това искът за недължимост на процесните суми поради погасяването им по давност бил недопустим поради липса на правен интерес, като излага подробни съображения в тази насока. На следващо място, оспорва твърдението на ищеца за липса на облигационни отношения между страните. Твърди, че по силата на нотариален акт за дарение от 16.11.1994 г. ищецът бил придобил ½ ид.ч. от собствеността върху процесния недвижим имот, а съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, били клиети на топлинна енергия и били длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната нергия. Вещният ползвател на имота – Ц. А. Ц., бил починал на 20.03.2008 г., поради което правото на ползване върху имота било погасено. Предвид изложеното счита, че по силата на нормативните актове ищецът се явявал клиент на топлинна енергия и за него били приложими всички разпоредби от действащото законодателство за посочения период в областта на енергетиката. Ищецът ползвал доставената от ответника топлинна енергия до процесния топлоснабден недвидим имот през исковия период, но не бил заплатил цената на същата, поради което дължал мораторна лихва за периода на забава съгласно Общите 2 условия. На следващо място признава, че към датата на подаване на исковата молба в съда вземанията за топлинна енергия за периода от 01.05.2010 г. до 31.07.2014 г. са погасени по давност. Ето защо моли съда да върне исковата молба като недопустима и да прекрати производството по делото, а в условията на евентуалност – да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Доказателствената тежест се разпределя, както следва:

По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да докаже правния си интерес от предявяване на иска.

В тежест на ответника е да докаже, че през процесния период между страните е съществувало валидно облигационно отношение, по силата на което е доставил на ищеца топлинна енергия в размер на процесната стойност; настъпване на изискуемостта на вземането за главница, включително датата на публикуване на месечните дължими суми за топлинна енергия на интернет страницата на ответното дружество и размера на дължимата за исковия период мораторна лихва; както и че след настъпване на изискуемостта на вземанията и преди изтичане на три години са настъпили обстоятелства, спиращи и/или прекъсващи течението на давностния срок.

На основание чл. 154 ГПК в тежест на всяка от страните е да докаже всички други факти и обстоятелства, на които основават своите искания и възражения.

ОТДЕЛЯ за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните следните обстоятелства: че през исковия период процесният имот е бил топлоснабден; че „Топлофикация София“ ЕАД е доставило ТЕ в количеството и с качество, посочено в исковата молба на индивидуализираната стойност; че размерът на претендираните лихви е изчислен математически правилно; че към датата на подаване на исковата молба в съда вземанията за топлинна енергия за периода от 01.05.2010 г. до 31.07.2014 г. са погасени по давност.

УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства относно настъпване на изискуемостта на вземането за главница.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание може да оспори истинността на представените с отговора на исковата молба писмени доказателства, както и да изрази становище, да посочи и представи доказателства във връзка 3 с направените от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.

УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение.

На страните да се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4