Решение № 303 от 15.03.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 303 гр. София, 14.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги И.ов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Павлина Ив. Х. като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело № 20221000502605 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение 70 от 20.06.2022 г. по т.д. 9/2022 г. по описа на Софийския окръжен съд (СОС) е признато за установено на основание чл.439, ал.1 ГПК във връзка с чл.124, ал.1 ГПК по отношение на „Обединена Българска Банка“ АД /ОББ/, ЕИК 000694959, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.„Витоша“ № 89 Б, несъществуването на вземането на банката /като погасено по давност/ срещу М. Б. Н. с ЕГН ********** и К. И. Н. с ЕГН **********, с общ адрес: община ***, с. ***, ул. „***“ № * за сума в общ размер на 25 928,80 лева, дължима по договор за кредит от 02.05.2007 г. съгласно изпълнителен лист от 27.05.2010 г., издаден на основание чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 17977/2010 г. на Софийски районен съд, ГО, 55-ти състав, за принудителното събиране на която са били образувани изпълнително дело № 1176/2012 г. и изпълнително дело № 841/2020 г., по описа на ЧСИ Е.

Х., рег.№ *** /с район на действие-КОС/. Поради това, в полза на ищците са присъдени съдебно-деловодни разноски в размер на 2 337,15 лв.

Първоинстанционното решение е обжалвано от ответното акционерно дружество /чрез юрк. К./ с оплаквания за неговата неправилност и развИ.е на подробни доводи в жалбата, че не са налице предпоставките за уважаване на иска по чл. 439, ал. 1 ГПК, поради което моли САС за отмяна на акта и отхвърляне на предявения установителен иск. Претендира разноски.

Въззиваемите физически лица /чрез адв. Р. от САК/ оспорват жалбата като неоснователна 1 с писмен отговор и считат, че първоинстанционното решение следва да се потвърди. Също претендират разноски.

Пред втората инстанция не са искани и не са събирани нови доказателства.

След като се запозна с материалите по делото, САС в настоящия си състав установи следното:

М. Б. Н. с ЕГН ********** и К. И. Н. с ЕГН **********, с общ адрес: община ***, с. ***, ул. „***“ № *, чрез адв. Р. Р. от САК са предявили срещу „Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК 000694959, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.„Витоша“ № 89 Б отрицателен установителен иск, с правно основание чл.439, ал.1 ГПК във връзка с чл.124, ал.1 ГПК - за признаване за установено, че ищците не дължат на ответника сумата от 25928,80 лева, дължима по договор за кредит от 02.05.2007 г., съгласно изпълнителен лист от 27.05.2010 г., издаден на основание чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 17977/2010 г. на Софийски районен съд, ГО, 55-ти състав, за принудителното събиране на която са били образувани ИД № 1176/2012 г. и ИД № 841/2020 г. по описа на ЧСИ Е. Х., рег.№ ***, с район на действиеКОС.

Излагат, че въз основа на изпълнителен лист от 27.05.2010 година, издаден на основание чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 17977/2010 г., на Софийски районен съд, ГО, 55 състав, ищците М.

Б. Н. и К. И. Н. били осъдени да заплатят на ответника „Обединена Българска Банка“ АД солидарно сумата от 25928,80 лева, дължима по договор за кредит от 02.05.2007 г., ведно със законната лихва от 19.04.2010 г. до изплащане на сумата, сумата от 3746,72 лв. - договорна лихва, сумата от 22,04 лв. - наказателна лихва и сумата от 1490,33 лв. - разноски за заповедното производство.

Ищците считат, че не дължат изпълнение на главното вземане по изпълнителния лист от 25 928,80 лева, тъй като правото на принудително изпълнение на вземането на ответника било погасено е изтичането на предвидения в закона петгодишен давностен срок.

По изпълнителния лист било образувано изпълнително дело № 1176/2012 г., по описа на ЧСИ Е. Х., рег.№ ***, с район на действие-КОС, като изпълнителното производство било прекратено с влязло в сила Постановление за прекратяване на изпълнително производство от 25.09.2020 г., за това че в периода от 18.11.2013 г. до 11.03.2016 г. не били извършвани изпълнителни действия, такива не били искани и от взискателя, поради което и на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК производството било прекратено.

На 02.10.2020 г. процесуален представител на ответника подал молба до ЧСИ Е. Х. за връщане на изпълнителния лист в оригинал, като след неговото връщане било образувано ново изпълнително дело - изп.д.№ 841/2020 г., по описа на ЧСИ Е. Х., в хода на което била насрочена публична продан на недвижим имот, притежаван от ищеца М. Б. Н..

Ето защо за ищците бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск, за отричане правото на принудително изпълнение на вземането на ответника по изпълнителен лист от 27.05.2010 г., издаден на основание чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 17977/2010 г. на Софийски районен съд, ГО, 55 състав, въз основа на който е образувано изп.д. № 841/2020 г.

2 по описа на ЧСИ Е. Х..

Твърдят, че за периода от 18.11.2013 г. до 11.03.2016 г. не са били извършвани изпълнителни действия по първоначално образуваното изпълнително дело – ИД № 1176/2012 г. по описа на ЧСИ Е. Х., като това обстоятелство се установявало и от влязлото в сила като необжалвано от страните Постановление за прекратяване на изпълнително производство от 25.09.2020 г., с което била потвърдена настъпилата „перемпция“.

С оглед на изложеното и констатациите на ЧСИ Е. Х., ищците твърдят, че последното изпълнително действие е извършено на 18.11.2013 г., когато е подадена молба от ответника с искане за извършване на втора публична продан на недвижим имот, която продан не се е състояла. След тази дата и до 11.03.2016 г., когато е поискан опис на движими вещи, запор на банкова сметка на М. Н., не били извършвани принудителни изпълнителни действия по изп.д.№ 1176/2012 г. по описа на ЧСИ Е. Х., поради което поддържат, че на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното дело се е прекратило по силата на закона, а постановеното след това Постановление на ЧСИ само е констатирало настъпването на този факт. Или, че производството се е прекратило по силата на закона две години след последното валидно изпълнително действие на 18.11.2015 г.

Ищците считат за изцяло ирелевантни за спора извършените от съдебния изпълнител по изпълнителното дело след тази дата /18.11.2015 г./ изпълнителни действия доколкото се явяват извършени след като изпълнителното дело се счита за прекратено по силата на закона или, че извършените изпълнителни действия следва да се считат за обезсилени и непораждащи целените с тях правни последици.

Твърдят, че молбата от 11.03.2016 г. не е прекъснала давността, тъй като в нея не се съдържа искане за образуване на ново изпълнително дело,че такава молба е подадена едва през 2020 г., повече от две години след изтичане на 5- годишния давностен срок. В тази връзка, поддържат, че съдебният изпълнител действа в условията на обвързана компетентност при образуване на изпълнителни дела, т.е. не може да се самосезира и да образува сам ново изпълнително дело при липса на изрично искане от страна на лице с правен интерес. Твърдят, че в нито един момент от висящността на изп.д.№ 1176/2012 г., нито взискателят, нито съдебният изпълнител са предприели действия за образуване на ново изпълнително дело срещу ищците. Сочат, че в практиката си ВКС приема, че при условията на чл.433, ал.1, т.8 ГПК прекратяването на изпълнителния процес настъпва по право, без да е необходимо постановление на съдебния изпълнител, а всички действия, извършени след датата на прекратяването следва да се считат за процесуално незаконосъобразни. Смятат, че правото на принудително изпълнение на процесното вземане се е погасило с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от последното годно изпълнително действие от 2013 година.

Претендират присъждане на съдебни разноски в общ размер на сумата от 2337,15 лева, от които: 1037,15 лева - платена държавна такса по сметка на СОС и 1300,00 лева - платено адвокатско възнаграждение.

3

Ответното дружество оспорва предявения иск, считайки го като недопустим, респ. като неоснователен и претендира разноски и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд служебно се произнася по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В този смисъл, атакуваното решение на СОС е валидно и допустимо, но по същество се явява неправилно и следва да се отмени при следните мотиви за това на апелативния съд:

На първо място, следва да се посочи, че между страните не е налице спор за наличието на релевантни юридически факти, като процесните две изпълнителни дела при ЧСИ Е. Х., образувани въз основа на изпълнителен лист, издаден в полза на ОББ по ч.гр.д.№ 17977/2010 г. на Софийски районен съд, ГО, 55 състав против ищците за неиздължени вноски по сключен договор за банков кредит, обявен за предсрочно изискуем. Предявеният иск безспорно е допустим и при наличие на съответен правен интерес.

Спорни пред настоящата инстанция се явяват въпросите: а/ налице ли е твърдяната от ищците перемпция за периода, сочен в исковата молба – 18.11.2013 – 11.03.2016 г.; б/ изтекла ли е погасителната давност за вземанията на кредитора към датата на депозиране на исковата молба в първоинстанционния съд – 18.01.2022 г.

По първия спорен въпрос, съдът намира, че твърдението на ищеца за изтекла перемпция в посочения времеви период се явява доказано с оглед данните от приложеното копие на ИД № 1176/2012 г. на ЧСИ Х.. Това е така, понеже на л. 141 от изпълнителното дело е налична молба от банката /от 18.11.2013 г./ за насрочване и извършване на втора по ред публична продан на недвижим имот на длъжника Н. в района на Кюстендилския окръжен съд, а следващото искане на кредитора за прилагане на изпълнителни способи спрямо длъжниците е налично на л. 260, а именно – за насрочване и извършване на опис на движими вещи в дома на длъжника Н., както и за налагане на запор на сметката му в „Банка ДСК“ АД, входирано на 11.03.2016 г. В този период – 18.11.2013 – 11.03.2016 г. – не се констатира да е постъпвала друга молба от взискателя за извършване на изпълнителни действия и прилагане на изпълнителен способ за събиране на вземането му. Документите, които са налични по изпълнителното дело между л. 141 и л. 260, касаят отразяване на канцеларски и деловодни действия на съдебния изпълнител по неуспешно реализиране на поисканата втора публична продан, неуспешни опити за уведомяване на длъжниците за публичната продан и др., които обаче не касаят течението на перемпцията.

Следва да се отбележи обаче, че предявената искова претенция не е за установяване факта на перемпция и кога е настъпила тя, а е за това, че вземането на банката към ищците е погасено по давност. Разликата между перемпция и погасителна давност е съществена, безспорна (и в теорията, и в практиката), поради което не е необходимо да бъде изяснявана тук.

Защитата на длъжника с иска по чл.439 ГПК цели със сила на пресъдено нещо да се отрече 4 съществуването на вземането на кредитора, като по този начин се осуети или прекрати започнало принудително изпълнение. Оспорването може да бъде основано само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание /ал.2/. Твърдението на ищците за изтекла погасителна давност на вземанията след влизане в сила на съдебното решение, въз основа на което е издаден изпълнителния лист, е такъв факт. Дали образуваното изпълнително дело е прекратено поради перемпция не съставлява самостоятелно основание на иска, защото настъпването й няма за правна последица погасяване на вземането.

Въпросите относно приложението института на погасителната давност на вземанията в изпълнителния процес и връзката му с прекратяването на изпълнителното производство по чл.433, ал.1, т.8 ГПК са разрешени с т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. С него е изоставено предходното тълкуване с ППВС № 3/1980 г., според което докато трае изпълнителния процес относно принудителното осъществяване на вземането погасителна давност не тече, като постановлението е обявено за изгубило сила.