Протокол № 1984 от 20.12.2023, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 1984 гр. Варна, 15.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Геновева Илиева при участието на секретаря Славея Н. Янчева

Сложи за разглеждане докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело № 20233100101355 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 11:01 часа се явиха:

След спазване на разпоредбата на чл. 142, ал. 1, изр. 2 от ГПК.

Ищецът Г. В. В. , редовно призован, явява се лично, воден от служители на съдебна охрана. Представлява се от особения си представител - адв. Ю. Г., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

СЪДЪТ РАЗПОРЕДИ на съдебната охрана да бъдат свалени белезниците и колана на ищеца.

Ищецът В.: Правя искане съда да се разпореди да ми се премахнат и крачните белезници.

СЪДЪТ РАЗПОРЕДИ на съдебната охрана да бъдат свалени и крачните белезници.

Ответникът ОКРЪЖЕН СЪД – Ш., редовно призован, не се явява председателя на съда, нито упълномощен представител.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпило писмено становище вх. № 30573/14.12.2023 г. от административния ръководител на Окръжен съд – Ш., в което се посочва, че административния ръководител С. Р. и представляващите съда по ЗСВ, е възпрепятстван да се яви в днешното съдебно заседание, поради служебни ангажименти. Моли да се даде ход на делото в негово отсъствие. Изразява становище по съществото на спора.

СЪДЪТ ВРЪЧВА препис от становището на адвокат Г..

Свидетелят П. С. А., редовно призован, явява се лично.

Свидетелят В. Г. В., редовно призован, явява се лично.

СЪДЪТ ИЗВЪРШИ справка с личните карти на ищеца и призованите свидетели, 1 след което им върна същите.

Адв. Г.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Адв. Г.: Поддържам исковата молба така, както е предявена. Нямам възражения по проекта за доклад. Правя едно допълнение към исковата молба: заявяваме, че служителите на Звено „Охрана“, които ежедневно присъстваха на съдебните заседания бяха като бройка не по-малко от 20 души в самата залата плюс един охранител и един отвън. Оспорваме отговора.

ИЩ. В.: Не случайно исках лично да присъствам, за да мога да упражня правото си на лична защита, освен професионалната на адвоката. Пожелал съм да бъда тук тялом и духом. Адвокатът каза, че поддържа така депозираната искова молба. Тя е депозирана до Административен съд - Ш. по реда на чл. 284 и следващите от специалния ЗИН, тъй като към онзи момент, когато е процесния период, както е посочено в исковата молба, съм бил задържан под стража и този закон е за вреди срещу Държавата за нарушение на чл. 3 на лишени от свобода и задържани под стража и поради тази причина съм го завел пред административен съд. Как е попадал тук не зная, защото не съм получил възможност да обжалвам това. Искам да кажа, че въпреки, че това е право на съда да определя по закон, оспорвам правната квалификация - чл. 49 от ЗЗД, тъй като това е общия ред за защита, за претърпени вреди, докато съществува специален закон – ЗОДОВ, чл. 2в от ЗОДОВ, съгласно който по този специален ред се търси защита от вреди срещу Държавата, по който аз считам, че би следвало да бъде гледано това дело, тъй като считам, че специалният закон дерогира, това е по римското право specialis derogate generali.

Прочетох доклада на съда. Не ми е ясно, защото аз не съм завеждал по чл. 49 от ЗЗД иск, как ще се проведе процеса в този случай, тъй като след като е по чл. 49 от ЗЗД, би следвало да е приложима нормата на чл. 45, ал. 2. Оборима презумпция има ли, няма ли, аз не знам как ще се проведе. Аз не съм получил и отговора на ответника.

СЪДЪТ като съобрази изявлението на процесуалните представители на страните, намира, че следва да обяви за окончателен изготвения проект за доклад, поради което, на основание чл. 146 от ГПК пристъпи към

ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:

Производството по делото е образувано по предявен от Г. В. срещу Окръжен съд – Ш., иск с правно осн. чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата от 130 000 лв., заявена като частична от общо 1 300 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в психически, физически болки и страдания, психологически стрес, 2 накърнено достойнство и загуба на доверие в правосъдието, в резултат на противоправно поведение, извършено в периода от 27.06.2011г. до 29.11.2012г. при разглеждане на НОХД № 303/2011г. по описа на Окръжен съд - Ш., поради оковаването му с белезници на ръцете към колан на кръста по време на разглеждане на делото, който е свален по разпореждане на 28.09.2011г., но не и белезниците, както и поради разделянето му от неговия упълномощен адвокат, поради присъствието на кордон от представители на “Съдебна охрана” в съдебната зала, което го е лишило от правото на защита и правото му да събеседва с него, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 27.06.2011г. до окончателното изплащането на задължението.

Претендират се и сторените по делото съдебно – деловодни разноски.

В исковата молба, ищецът Г. В. твърди, че считано от 05.12.2015г. изтърпява наложено му наказание в Затвора – Л., XI група, определено с присъда по НОХД № 303/2011г. по описа на Окръжен съд – Ш..

Твърди се още, че в периода от 27.06.2011г. до 29.11.2012г. при разглеждане на НОХД № 303/2011г. по описа на Окръжен съд - Ш., е бил окован с белезници на ръцете към колан на кръста, който е свален по разпореждане на 28.09.2011г., но не и белезниците, в резултат на което е бил лишен от възможност да събеседва с упълномощения си адвокат, поради присъсвтието на кордон от служители на “Съдебна охрана”, които действия са накарнили правото му на защита в наказателния процес.

Поддържа се, че поведението на Председателя на съдебния състав, на когото са възложени правораздавателни функции, е противоправно, в нарушение на императивни разпоредби на чл. 31, ал. 4, чл. 30, ал. 5 от Конституцията на Република България, чл. 3 ЗИНЗС, чл. 6 и чл. 13 ЕКЗПЧ, намиращо се в причинно – следствена връзка с претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в психически, физически болки и страдания, психологически стрес, накърнено достойнство и загуба на доверие в правосъдието.

Изложеното обуславя и правния интерес на ищеца от предявяване а осъдителна претенция за обезвреда на претърпените вреди.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Окръжен съд – Ш., е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск и настоява за отхвърлянето му, поради отсъствие на предпоставките за ангажиране гаранционно-обезпечителната му отговорност.

Излага се, че НОХД 303/2011г. на ШОС е образувано след внасяне на обвинителен акт срещу шест лица, измежду които и Г. В. за извършени тежки умишлени престъпления.

Делото е разгледано с участието на подсъдимите, двадесет и четири упълномощени защитници и шестима резервни, двадесет лица, конституирани като частни обвинители и граждански ищци и техните процесуални представители, както и на трима прокурори.

Обезпечаването на реда в залата и сигурността на присъстващите лица, тежестта на повдигнатите обвинения, както и обстоятелството, че спрямо подсъдимите са взети най[1]тежката мярка за процесуална принуда, е наложило поставянето на белезници, явяващи се помощни средства, съгласно относимата към увреждането редакция на 3 разпоредбата на чл. 114, ал. 2 ЗИНЗС, използвани спрямо подсъдимите и в частност и спрямо Г. В. в съответствие с чл. 240 ЗИНЗС. Поставянето им е позволило на ищеца да води бележки, а при разглеждане на делото е имал възможност да извършва консултации с упълномощените си защитници и назначения му от съда и резервен. При даването на обяснения и при защитната си реч, по разпореждане на Председателя на състава, белезниците от ръцете са били свалени.

В условие на евентуалност, при доказване основанието и размера на иска, е релевирано възражение за погасяване по давност на вземането за обезщетение за неимуществени вреди поради изтичане на предвиения 5 – годишен срок, както и това за заплащане на законна лихва, считано от 27.06.2011г.

По разпределението на доказателствената тежест:

На основание чл.146 ГПК в тежест на ищеца е доказването на следните релевантни за делото факти по предявения иск по чл. 49 ЗЗД: че в периода от 27.06.2011г. до 29.11.2012г. при разглеждане на НОХД № 303/2011г. по описа на Окръжен съд - Ш., е бил окован с белезници на ръцете към колан на кръста, който е свален по разпореждане на 28.09.2011г., но не и белезниците, в резултат на което е бил лишен от възможност да събеседва с упълномощения си адвокат, поради присъствието на кордон от служители на “Съдебна охрана”, което противоправно поведение, накърнило правото му на защита в наказателния процес се намира в причинно – следствена връзка с настъпилите вреди, техния вид и размер;

В тежест на ответника е да установи своите възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици, вкл. твърденията си, че употребата на помощни средства е в съответствие със ЗИНЗС, че поставянето им е позволило на ищеца да води бележки, както и да събеседва с упълномощения си адвокат независимо от присъствието на представители на “Съдебна охрана.”

СЪДЪТ по доказателствата, като прецени тяхната относимост и допустимост към предмета на процесуалния спор

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените с отговора на исковата молба писмени документи, както следва: копие на обвинителен акт по образуваното НОХД № 303/2011 по описа на ОС-Ш.; копие на присъда №29/20.12.2012 г. по НОХД № 303/2011 по описа на ОС-Ш.; копие на присъда № 1/27.02.2014 г. по ВНОХД № 194/2013 г. на Апелативен съд- Варна, копие на решение № 493/15.06.2015 г. по НД№ 155982014 г. по описа на ВКС, присъда №12/04.05.2016 г. по ВНОХД № 184/2015 г. по описа на АС-Варна, копие на решение №234/01.12.2017 г. по НД № 407/2017 г. по описа на ВКС; СД- диск, съдържащ файл с мотиви към присъда №29/20.12.2012 г. по НОХД № 303/2011 по описа на ОС-Ш. и файл с мотиви към присъда № 1/27.02.2014 г. по ВНОХД № 194/2013 г. на Апелативен съд-Варна.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпило писмо вх. № 24887/13.10.2023 г. от председателя на Окръжен съд – Ш., с което се изпращат копия от съдебни протоколи от проведени открити 4 съдебни заседания в периода от 27.06.2011 г. до 29.11.2012 г. по НОХД 303/2011 г. на Окръжен съд – Ш. – 32 броя папки, подредени в 11 картонени папки.

СЪДЪТ намира, че така постъпилите протоколи следва да бъдат приобщени към доказателствата по делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените с писмо вх. № 24887/13.10.2023 г. от председателя на Окръжен съд – Ш. писмени документи, както следва: копия от изготвени съдебни протоколи от проведените открити съдебни заседания в периода от 27.06.2011 г. до 29.11.2012 г. по НОХД № 303/2011 г. по описа на Окръжен съд – Ш..

СЪДЪТ ДОКЛАДВА писмо от Министерство на правосъдието, ГД „Охрана“ – С., ОЗ „Охрана“ – Ш., към което е приложено удостоверение от началника на ОЗ „Охрана“ – Ш.

– главен инспектор И. К., в което се посочва, че документите, касаещи конвоирането на лицата през периода, посочен в съдебното удостоверение, не са налични, поради унищожаването им, съобразно Закона за националния архивен фонд, Наредба за реда за организирането, обработването, експертизата, съхраняването и използването на документите в учрежденските архиви на държавните и общинските институции на Номенклатура.

Съдът пристъпва към разпит на редовно призованите от страна на ищеца свидетели.

СЪДЪТ призовава в съдебната зала за разпит в качеството на свидетел: В. Г. В., ЕГН **********.

В залата влиза свидетелят.

Преди разпит на свидетеля съдът пристъпва към снемане на самоличността му, като му напомня за отговорността, която носи по чл.290 от НК в случай на лъжесвидетелстване и правото да откаже свидетелстване по чл.166, ал.1, т.2 и ал.2 от ГПК.

В. Г. В. – 37 г., женен, неосъждан, български гражданин, без дела със страните по спора. Син на ищецът Г. В.. Предупреден за наказателната отговорност в случай на лъжесвидетелстване. Обещава да говори истината.

Свидетелят В.: Син съм на Г. В. и желая да свидетелствам.

Присъствал съм в по-голямата част от проведените съдебни заседания по НОХД № 303/2011 г. по описа на Ш. окръжен съд. Формално бях упълномощен в качеството ми на защитник като негов роднина, за да осъществявам свиждания в следствения арест в град Ш., където той беше задържан по време на делото. Иначе активно участие не съм взимал в самото производство. В първото заседание мисля, че присъствах. В периода от 27.06.2011 г. до 29.11.2012 г. не съм присъствал на всяко заседание, както казах и по-рано – почти, то в по-голямата част от съдебните заседания по делото съм присъствал, но не на всички, с малки изключения. От самото начало - 27.06.2011 г., когато делото започна и Г. В. беше в качеството на подсъдим по това дело, той присъстваше с белезници, приковани неподвижно 5 към колан. Белезниците бяха поставени отпред плътно, гривна до гривна една до друга и приковани плътно към колан. Това състояние на подсъдимия Г. В. продължи, доколкото си спомням, 19 съдебни заседания. Гривните бяха на ръцете, белезници, неподвижни, приковани към колан, отпред пред него, не отзад. След което, след 19-тото проведено заседание, гривните бяха освободени от охраната, от колана, но той продължи да присъства с белезници до края на целия процес, с изключение, доколкото си спомням, само на защитната реч, накрая, след проведеното вече съдебно следствие. Председателят на състава разреши да му бъдат свалени едва за защитната реч. През цялото друго време той присъстваше с белезници. Той имаше няколко адвоката. Броят беше различен, тъй като се сменяха. В началото започнаха едни, впоследствие се смениха с други. Във всяко съдебно заседание баща ми имаше защитници. В съдебните заседания баща ми е правил изявления пред съда, доколкото си спомням, но контакта му със защитата беше изключително ограничен. Имам предвид, че от една страна беше с белезници и нямаше възможност активно да участва, имам предвид да си води записки, да си пише. От друга страна, поради множеството охрана, която беше в залата по делото, той нямаше пряк и непосредствен контакт със защитата по време на цялото съдебно следствие, което до голяма степен го ограничаваше той лично да си осъществява защитата. По делото бяха 6 подсъдими с по трима или четирима охранители всеки, 18 с началника на охраната и с още един пред вратата. Имаше поне 20 човека охрана в залата, зала не по-голяма от тази и тези 20 човека стояха между подсъдимите и между адвокатите. Това имам предвид. Баща ми е успял да комуникира със защитата си, но не и своевременно. По време на провеждане на съдебното следствие, когато трябва да се уточняват въпроси и да се обсъжда своевременно какви въпроси да се задават и т. н., той нямаше тази възможност. Да, постфактум може да му е разрешавал председателя на състава, но вече губеше смисъл този контакт. Баща ми към онзи момент изгуби вяра в правосъдието, поради тези обстоятелства, чувстваше се унижен, стресиран, промени си цвета на кожата, отслабна и така, стресиран. Аз съм го възприел лично от срещите си с него.