Решение № 85 от 12.05.2026, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. Велико Търново, 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (Б)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАЯ ПЕЕВА

Членове:

АНЕТА ИЛИНСКА

ЖЕНЯ ИВАНОВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от ЖЕНЯ ИВАНОВА Въззивно гражданско дело № 20264000500101 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 521 / 09.12.2025 г. по гр. д. № 575 / 2026 г. по описа на ОС – Русе са отхвърлени, като неоснователни, предявените от А. В. С. против Община Русе искове с правно основание чл.49, във връзка с чл. 45, ал.1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди (болки и страдания от фрактура), вследствие падане на 17.02.2025 г. на Площада в гр. Русе, в размер на 26 000 лева /частично предявен иск от 30 000 лева/, ведно със законната лихва от 17.02.2025г. до окончателно плащане, както и за заплащане на сумата от 2 440,63 лева - обезщетение за имуществени вреди (разходи за лечение и получен по – нисък доход, вследствие ползван отпуск за временна неработоспособност), ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателно плащане.

Със същото решение А. В. С. е осъден да плати на Община Русе сумата от 200 лева - разноски по делото и 550 лева - юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 259, ал.1 ГПК е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство А. В. С. против горепосоченото решение, като неправилно, поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърдят се 1 допуснати процесуални нарушения във връзка с доклада на съда при разпределението на доказателствената тежест, като неправилно в тежест на ищеца било възложено да докаже, че служителите на Общината не са изпълнили задължението си за снегопочистване /отрицателни факти/ и че техните действия били виновни (налице била презумпция по чл. 45, ал. 2 ЗЗД).

Вследствие на неправилното разпределение, съдът приел за доказани твърденията на Община Русе, без тя да представя доказателства – не били представени доказателства за часа на последното третиране, вида и количеството на използвания препарат, инструкциите му за употребата, разходните норми, присъствие на контролиращ служител, техническите параметри на машината и прочие. Неправилно били кредитирани показанията на свидетеля – служител, отговарящ за снегопочистването, че на 17.02.2025 г. е било извършено такова. Съдът направил редица погрешни фактически изводи, които противоречали на събраните доказателства. Игнорирал отблясъците, характерни за лед и видимо мократа настилка, които се виждали на видеозаписа. Игнорирал отрицателната температура в деня на инцидента.

Не обсъдил какво било сцеплението на различните настилки, положени на градския площад - плочки, мрамор, гранит, когато те са мокри, заледени, респективно покрити със сняг. Неправилно приел, че ищецът е направил „неразумен избор“, въпреки че видеозаписът показвал заледяване на „почистената“ алея, при условие, че житейски е известно по-доброто сцепление върху снежната площ. Направил неправилна интерпретация, че ищецът е преминал през тревна площ. Непочистената от сняг площ касаела голям участък и поради снежната покривка е невъзможно да се определи къде точно свършва алеята с положени плочки и къде започва тревната площ.

Оспорва се възражението на Община Русе за съпричиняване, като се твърди, че ищeцът е вървял с нормално темпо, не се е пързалял, не е тичал, не е използвал мобилен телефон и т.н.

Във въззивната жалба се твърди още, че с приетите по делото видеозаписи ищецът е доказал деня и мястото и самото падане. Видеозаписът и съдебно-медицинската експертиза доказвали причинно-следствената връзка между падането и увреждането. Приетата но делото съдебно-медицинска експертиза доказвала механизма на настъпване на счупването. Съдебномедицинската експертиза и разпитаният по делото свидетел – претърпените вреди.

Искането на жалбоподателя до въззивния съд е за отмяна на обжалваното решение и уважаване изцяло на предявените искове. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от другата страна – Община Русе, чрез процесуалния й представител, с който се взема становище за неоснователност на въззивната жалба. Излагат се съображения, че в доказателствена тежест на ищеца е да докаже противоправното деяние и причинно – следствената връзка между него и вредите, а вината се презумира до доказване на противното и е в тежест на ответника. По делото не се 2 доказало бездействие или неизпълнение на задължение по снегопочистване и осигуряване на безопасно придвижване на гражданите на град Русе по площад „Свобода“ - не се установявало заледяване по обособените алеи за придвижване. Не се оспорва настъпването на инцидента, но се твърди, че то не се дължи на виновни и противоправни бездействия на служители при или по повод изпълнение на възложена от ответника работа. При евентуалност, се поддържа направеното в първоинстанционното производство възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като се твърди, че ищецът при почистен терен за придвижване, предприел преминаване през очевидно непочистен и натрупан със сняг участък на площада и по този начин изцяло е допринесъл за настъпване на инцидента, имал изключителен принос. Негова била грешната преценка и затова Общината не следвало да отговаря. При евентуалност, се прави възражение за завишен размер на обезщетението за вреди, несъобразен с критериите за справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД. Моли се да бъде потвърдено обжалваното решение, като правилно. Евентуално, в случай на неговата отмяна, се счита, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определен на сумата от 15 000 лева и намален с 90 % съпричиняване.

С определение № 169 / 16.02.2026 г. по гр. д. № 575 / 2025 г. по описа на ОС – Русе, постановено по реда на чл. 248 ГПК, е отхвърлено, като неоснователно, искането на А. В. С. за изменение на съдебното решение, в частта за разноските, като бъде намалено присъденото в полза на Община Русе юрисконсултско възнаграждение.

Срещу горепосоченото определение и в законоустановения срок, е постъпила частна жалба от А. В. С., в която се релевира оплакване, че същото е неправилно, като се излагат подробни съображения, че определеното от съда юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на ответника в размер на 550 лева не отговаря на фактическата и правна сложност на делото, на материалния интерес и на обема на извършената работа. Позовава се на чл. 25, ал. 1 НЗПП, съгласно която максималният размер на същото е 360 лева. Иска се отмяна на обжалваното определение и намаляване на присъденото в полза на Общината юрисконсултско възнаграждение.

Постъпил е отговор на частната жалба от

Община Русе, чрез процесуалния й представител, с който се оспорва същата, като се излагат доводи за нейната неоснователност и съображения за правилно определяне на размера на юриконсултското възнаграждение, на основание чл. 25, ал.2 НЗПП.

В открито съдебно заседание въззивникът А. В. С. поддържа подадената въззивна жалба по съображенията, изложени в нея, които доразвива с депозирана по делото писмена защита.

В открито съдебно заседание въззиваемата страна Община Русе, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата по изложените в отговора на същата доводи и в този смисъл депозира по делото писмена защита.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася 3 служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма и/или следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената служебна проверка, съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Предвид горното, съдът пристъпи към проверка по чл. 271, ал.1 ГПК на правилността на решението, съобразно правомощията си.

Първоинстанционният съд е сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 49, във връзка с чл. 45 ЗЗД и с правно основание чл.86, ал. 1 ЗЗД, предявени от А. В. С. против Община Русе, за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди (болки и страдания от фрактура – счупване на лъчева кост с разместване на фрагменти), вследствие падане на 17.02.2025 г. на Площада в гр. Русе, в резултат на непочистен от сняг и лед участък, поради неизпълнение на задължението на Община Русе да почиства и поддържа общинските площи в безопасно състояние, в размер на 26 000 лева /частично предявен иск от 30 000 лева/, ведно със законната лихва от 17.02.2025 г. до окончателно изплащане, както и за заплащане на сумата от 2 440,63 лева - обезщетение за имуществени вреди /разходи за лечение и разликата между получен по – нисък доход, вследствие ползван отпуск за временна неработоспособност и трудово възнаграждение/, ведно със законната лихва върху него от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че ищецът А. В. С. на 17.02.2025 г., около 17.05 часа, при връщане от работа, преминавайки през непочистения от сняг и лед площад, в непосредствена близост до сградата на Община Русе и поконкретно на пл. Свобода № 5, се подхлъзнал, загубил равновесие и паднал.

Бил обут с подходящи за сезона зимни обувки с големи грайфери, вървял с необходимото внимание. След падането изпитал остра силна болка в дясна ръка. Веднага отишъл в „Спешно отделение“ в УМБАЛ “Канев“, гр. Русе, където било установено счупване на долната лъчева кост на дясна ръка, като счупената кост била изместена, притискала кръвоносни съдове, поради което пръстите на ръката му не се кръвоснабдявали нормално. Бил хоспитализиран, ръката била наместена, а на следващата сутрин била извършена операция под пълна упойка. След операцията изпитвал силни болки в дясната китка, изтръпване на пръстите при опит да ги раздвижи. Не можел да свие дясната си ръка в юмрук, захватът бил слаб, пръстите не можели да задържат дори найлеките предмети. Имал поставен абокат на здравата ръка, което му създавало редица трудности, включително преобличане, личен тоалет и хранене. Заради отока, който бил получил от счупването и след операцията трябвало да държи дясната си ръка нависоко, което му създавало дискомфорт през деня и пречело 4 на нормалния сън през нощта. След изписването му от болничното заведение, продължавал да изпитва значителна болка, с голям интензитет в рамките на първия месец след инцидента. Бил в пълна невъзможност да натоварва ръката си, поради което не могъл да се обслужва без помощ от близките си. Това състояние, освен физическите болки, му причинило и психическа травма в резултат на битови неудобства и несгоди, свързани с невъзможността сам да посреща елементарните си битови потребности, включително хранене, тъй като не можел да си служи едновременно с нож и вилица. Бил обслужван от своя близка роднина, от каквато грижа не е имал нужда преди инцидента.

Станал нервен и раздразнителен, тревожел се дали функцията на ръката му ще се възстанови напълно. Заради ортезата, която носел, се наложило да преправят част от дрехите му. Социалните му контакти били ограничени. Не можел да излезе самостоятелно, тъй като му била необходима помощ за обличане на връхни други и връзване на обувки. Трудно използвал мобилния си телефон, тъй като можел да прави това само с лявата си ръка. Това го карало да се чувства непълноценен и в тежест на близките си. Наложило се да ходи на физиотерапия, тъй като имал оплаквания от болка, изтръпване, затруднени движения в областта на дясна гривнена става и пръстите на дясната ръка. Дясната му ръка не се възстановила напълно, продължавал да изпитва болка в края на лакътната кост. Освен болката, която изпитвал, имал видима разлика в диаметъра на края на лъчевата кост.