Решение № 23 от 20.03.2024, Районен съд - Айтос

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Айтос, 20.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Административно наказателно дело № 20232110200456 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 ЗМВР.

Образувано е по жалба на Х. Х. Х., ЕГН: **********, съд. адрес: ***, чрез адв. К.Р., против заповед за задържане на лице рег. № 335 зз-78/26.11.2023 г., издадена от Ф.М.полицай ООР при РУ-Руен. Със заповедта жалбоподателят е задържан за срок до 24 часа на осн. чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР вр. чл.343б, ал.1 НК. Счита, че задържането е незаконосъобразно, развивайки подробни съображения в тази връзка, правейки искане за отмяна на атакуваната заповед. Претендира разноски.

Ответникът – издателят на атакуваната заповед, се явява лично в съдебно заседание, поддържа заповедта и оспорва жалбата.

От събраните доказателства се установява следната фактическа обстановка:На 26.11.23г. около 20.50 ч. полицейските служители на РУ-Руен - Х.Н. и Ф.М. получили сигнал за самостоятелно ПТП с материални щети между с.Вресово и КПП-Руен /третокласен път 208-80 км/, като пристигайки на място установили л.а. „БМВ Х5 М50Д”, с рег. № H 5555 Х извън пътното платно, на една страна в канавката, в лявата част на пътното платно КПП Руен към с. Вресово, общ. Руен, обл. Бургас. Служителите на РУ-Руен установили и че водач и собственик на л.а. е лицето Х. Х. Х., ЕГН **********, като им направило впечатление, че водачът миришел на алкохол. Полицаите попитали лицето дали e пил алкохол, като лицето им отговорило, че е пило много алкохол. На лицето била извършена проверка с техническо средство, което отчело 2,23 промила алкохол в издишания въздух.

При посещението на инцидента полицейските служители се представили на жалбоподателя на български език, като водачът им отговарял на турски език. Разговорът между 1 полицейските служителя и жалбоподателя е бил проведен на български и турски език.За извършеното нарушение на жалбоподателя бил съставен АУАН № 303212/26.11.2023 г., както и ТМИ, като същият бил транспортиран до спешния мед.център в с.Руен и там отказал да даде кръвна проба. Описаната фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени доказателства, от разпита на свид.Х.Н., както и от дадените обяснения от органа, издал процесната заповед, които съдът кредитира като достоверни, непротиворечиви и категорично очертаващи я в изложения смисъл.

По гореописания случай от 26.11.23г. по реда на чл. 356, ал.3 НПК било образувано БП рег.№ 335-ЗМ-194/23г. по описа на РУ Руен /копие от което е приложено по настоящото дело/ за извършено престъпление от жалбоподателя по чл. 343б, ал.1 НК.

С цел изясняване на обстоятелствата и на осн.чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР органът издал атакуваната горецитирана заповед за задържане на лице, по силата на която жалбоподателят бил задържан, считано от 21,05ч. на 26.11.23г. до 1,25 ч. на 27.11.23г.

По делото съдът прие заключението на ВЛ по СГрЕ, съгласно което ръкописните текстове, изписани в процесната заповед и в съпътстващите я 2бр. декларации и разписка от 26.11.23г., не са написани от жалбоподателя.

По делото съдът прие заключението на ВЛ по СЛЕ, по която експертът не е в състояние да установи с категоричност дали жалбоподателят владее или не владее български език, респ. дали лицето може или не може да говори и да пише на български език.

При тези факти съдът достигна до следните правни изводи: Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима- подадена е в срок и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следното.

Правната рамка, защитаваща правото на свобода е установена в чл. 5 от ЕКЗПЧОС, при което винаги следва да се преценява необходимостта от задържането на лицето в името на обществения интерес, който следва да бъде предпочетен над правото на зачитане на личната му свобода и при спазване на принципа за пропорционалност /чл. 6 АПК/. Съгласно чл. 5, пар.1 от ЕКЗПЧОС никой не може да бъде лишен от свобода, освен в изброените случаи и в съответствие с процедури, предвидени от закона. В чл. 5, пар.1, б. "b" от ЕКЗПЧОС е посочено, че това са случаите на законен арест или лишаване от свобода на лице за неизпълнение на законно съдебно решение или с цел осигуряване на изпълнение на задължение, предписано от закона.

Оспорената заповед е издадена на осн. чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, при което задържането е за срок не по-дълъг от 24 часа, представляващо ПАМ по см. на чл. 22 ЗАНН, което има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие.

Съдът намира, че оспореният административен акт е постановен от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и съдържа законово определените реквизити по чл. 74, ал. 2, т.

1 – т. 6 ЗМВР (вкл. посочване на правно основание за издаването й, както и фактическо описание на основанието за задържане, доколкото по делото се установява, че има данни за извършено престъпление по чл.343б, ал. 1 НК). Според трайната съдебна практика е 2 допустимо мотивите, т. е. фактическите основания за издаване на акта, да се съдържат в друг документ, част от административната преписка, предхождащ и/или съпътстващ издаването на акта /така ТР № 16/31.03.1975 г. на ВС и ТР № 1/2006 г. на ОС на ВАС/, а в случая това са докладните записки, приложени по делото. Задържаното лице е уведомено за правата си по чл. 72-74 ЗМВР.

По отношение възраженията на жалбоподателя, че заповедта и основанията за задържане не са съобщени своевременно на задържаното лице на разбираем за него език и за липсата на участието на преводач, съдът съобрази следното: Субективното право на чужд гражданин, участник в административното производство, да ползва безплатно услугите на преводач и кореспондиращото задължение на административния орган да назначи такъв , когато лицето не владее български език, който е езикът, на който се води производството /чл.14, ал.1 АПК вр. чл.72, ал.3 ЗМВР/, е свързано с осигуряване правото на задържаното лице да се информира за основанията за задържането му на разбираем за него език, а оттук и възможността да предприеме съответна на интересите му защита, така че административният процес да бъде справедлив. Задължението по чл. 72, ал. 3 ЗМВР задържаното лице незабавно да се информира за основанията за задържане на разбираем за него език е под условие - когато задържаното лице не владее български език. В случая жалбоподателят твърди, че не владее български език, което възражение съдът намира за неоснователно и недоказано, т.к. по делото са налице достатъчно доказателства в подкрепа на обратния извод. Налице са няколко изписвания на имената на жалбоподателя на кирилица /л.158 и 173 от делото/, а също е налице и даден от лицето сравнителен материал за изготвяне на СГрЕ по делото /л.208/ свидетелстващи в подкрепа на извода, че жалбоподателят е в състояние писмено да използва като български гражданин българският език. В подкрепа на този извод е и находящото се на л.117 от делото СУМПС от 11.07.22г. на жалбоподателя, за чието издаване водачът би следвало да е положил изискуемият се по закон писмен изпит на български език. Освен това от разпита на свид.Н. се установи, че жалбоподателят му е отговарял на български език преди задържането при проведения разговор. От обясненията на ответния административен орган и от показанията на разпитания свидетел се установява, че с оспорващия е разговаряно на български и турски език, като жалбоподателят е заявил на български език пред полицаите да не му отнемат СУМПС, т.к. му е необходима за упражняване на професията му, както и че е съгласен да му вземат колата заради извършеното от него на 26.11.23г. Настоящият съдебен състав не кредитира в тази връзка показанията на свид.Х.Х. поради неговата заинтересованост от изхода на настоящото производство /същият е баща на жалбоподателя/, както и поради противоречието им с останалите събрани в производството гласни и писмени доказателства, анализирани по-горе. С оглед това съдът намира, че не са налице безспорни данни, че задържаното лице не владее български език, респ. че българският език е неразбираем за него език. Следователно доводите на оспорващия за нарушение правото му на защита поради използването от контролните органи на език, различен от родния му, е неоснователно.

Съдът отчита и процесуалното поведение на жалбоподателя - същият не се яви в нито едно от съдебните заседания, за да потвърди твърдението си, че не владее говоримо и писмено 3 български език, респ. да изложи своите обяснения и възражения по случая, както и да поиска преводач в хода на делото. Доколкото възражението на същия е основано на твърдение за отрицателен факт, органът издал заповедта, безспорно установи положителния факт на знанието, че лицето владее и разбира български език. Ето защо е неоснователен доводът за допуснати от органа съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Независимо, че жалбоподателят е български и турски гражданин едновременно, дори хипотетично и да се приеме, че не владее български език, то не се установява да не е бил незабавно информиран на разбираем за него език за основанията за задържането му /в случая несъмнено се установява, че полицейските служители на РУ-Руен са разговаряли с лицето предимно на турски език/. Още повече, че по делото няма данни да е заявил и да е поискал назначаването на преводач за негова сметка. Безспорно националните и международни стандарти за правото на защита изискват лицето незабавно да бъде информирано за основанията за задържането си, но в случая само от твърдения факт, че жалбоподателят е и турски гражданин, не следва да се прави категоричен извод, че лицето не владее български език, както и че не е било информирано за основанията за задържане на разбираем за него език. Както се посочи, дори лицето да не владее български език, то това не означава автоматично, че българският език не е разбираем за него език. Разпоредбата на чл.

72, ал. 3 ЗМВР се явява специална спрямо тази на чл. 14, ал. 2 АПК и не следва в случая да се абсолютизира изискването за назначаване на преводач. Освен това съгласно чл. 14, ал. 1 АПК административните производства се водят на български език, а нормата на чл. 14, ал. 2 АПК регламентира, че лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или от друг, посочен от тях, език и само в тези случаи се назначава преводач. Т.е. според кодекса единствено ако страната в административното правоотношение изрази желание да се ползва от родния си или от друг, посочен от нея език, административният орган следва да назначи преводач. В подкрепа на този извод е и използваният от законодателя израз "могат", т.е. не следва задължително да бъде назначаван преводач във всички случаи, когато страна в административното правоотношение е чужденец, доколкото и чужденците могат да владеят български език или за тях българският език да е разбираем /още повече, че в случая жалбоподателят несъмнено е и български гражданин, както и предвид, че комуникацията между полицаите и задържания е протекла безпроблемно и на турски език/.

По приложението на материалния закон съдът намира следното. За процесното задържане е достатъчно наличието на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице, без да е необходимо да се уточнява характерът на престъплението. Понятието "данни" по смисъла ЗМВР е с различно съдържание от понятието "достатъчно данни" по см.на чл. 207, ал. 1 НПК, като при налагането на ПАМ "задържане до 24 часа" по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е необходимо наличните данни да са достатъчни за извод, че задържаното лице има вероятност да е извършило престъпление. В случая са били налице данни по см. на чл. 72, ал.1, т.1 ЗМВР – образувано е било на 4

26.11.23г. БП рег.№ 335-ЗМ-194/23г. по описа на РУ Руен за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, извършено на 26.11.23г. За прилагане на процесната ПАМ не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, сочено, че е извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи извод, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен с него, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката, дори без да се поставя условие за точна квалификация на деянието, а още по-малко е задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено. Въпросът дали задържаното лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл. 72 ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват лицето със соченото нарушение не са задължителни, като то се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване. В случая данни, обосноваващи предположение, че адресатът на атакуваната заповед е извършител на престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК безспорно се съдържат както в ДП, така и в докладните записки по делото. В този смисъл е практиката на ВАС- Р. № 8372 от 5.06.2019 г. по адм. д. № 12237/2018, Р. № 11010 от 15.07.2019 г. по адм. д. № 6562/2018 г., Р. № 8136 от 31.05.2019 г. по адм. д. № 1313/2019 г., Р.№ 16776 от 10.12.2019 г. по адм. дело № 3391/2018 г., Р. № 15949 от 25.11.2019 г. по адм. дело № 5378/2019 г., Р. № 14059 от 22.10.2019 г. по адм. дело № 5533/2019 г., Р.№ 3329 от 25.03.2015г. по адм.д.№7990/2014г. и Р.№ 8258 от 06.07.2015г. по адм.д.№ 14188/2014г./.