Решение № 5155 от 13.09.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5155 гр. София, 13.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Виолета Йовчева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело № 20211100511091 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на А. К. Й. срещу решение № 20005600/08.01.2021г. по гр.д. № 49711/2018г. на СРС, 68 с-в, с което са отхвърлени предявените от въззивника срещу „Кардиф Животозастраховане клон България“ КЧТ и „Кардиф Общо застраховане клон България“ КЧТ субективно съединени искове с правно основание чл. 208, ал. 1 КЗ /отм/ вр. чл.

199а, ал. 1 КЗ /отм/ за солидарно заплащане на сумата 2070 лв. – неплатена част от застрахователно обезщетение по риска „Кредитна протекция“№ TR72349792/07.07.2008г. за имуществените вреди, причинени на ищеца в резултат от осъществените застрахователни събития – временна нетрудоспособност на ищеца, състоящи се в дължимите от него погасатилни вноски общо за периода м. юни 2017г. – м. февруари 2018г. по договор за кредит № 950LRA2123500401/2008г. с „Уникредит Булбанк“ АД.

Въззивникът - ищец обжалва първоинстанционното решение, с доводи за неправилност и необоснованост. Поддържа, че изводите на СРС за липса на активна материалноправна легитимация са неправилни. Твърди, че в качеството му на бенефециент по сключения договор за кредит с „Уникредит 1

Булбанк“ АД, е подписал процесния застрахователен договор „Кредитна протекция“ № TR72349792/07.07.2008г., неразделна част към кредитния договор и се явява трето ползващо се лице по сключения договор за кредит.

Сочи, че по делото е доказано настъпване на застрахователното събитие и ответниците му дължат солидарно заплащане на претендираното застрахователно обезщетение. Моли съда да отмени първоинстанционното решение и да постанови ново, с което да уважи предявения иск, както и да му присъди сторените разноски.

Въззиваемите – ответници оспорват жалбата по подробно изложени в писмен отговор съображения и молят съда да потвърди решението, с присъждане на разноски.

По делото е депозирана и частна жалба от ответните дружества срещу определение № 20150578/02.07.2021г. на СРС, с което е оставена без уважение молбата им за изменение на постановеното решение в частта за разноските досежно отказа за присъждане на адвокатско възнаграждение.

Частните жалбоподателят поддържат, че по делото са представени доказателства за уговорено и заплатено възнаграждение в размер на сумата 1183. 20 лв. с ДДС. Молят съда да отмени определението и да измени решението, като присъди претендираните разноски за първоинстанционното производство.

По делото не е депозиран отговор на частната жалба.

Софийски градски съд, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:

При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.

При преценка правилността на първоинстанционното решение в обжалваната му част, съгласно разпоредбата на чл. 269, изреч. 2 от ГПК, въззивният съд, че решението е правилно, а жалбата е неоснователна.

Производството пред СРС е образувано по предявен от въззивника иск за солидарно заплащане от ответните дружества, в качеството им на застрахователи по договор за застраховка „Кредитна протекция“ №

2

TR72349792/07.07.2008г., на сумата 2070 лв., представляваща застрахователно обезщетение за настъпил застрахователен риск – временна нетрудоспособност на ищеца, за имуществени вреди, представляващи незаплатени от него погасителни вноски по договор за кредит общо за периода м. юни 2017г. – м. февруари 2018г.

Съгласно представения по делото договор за застраховка „Кредитна протекция“ № TR72349792/07.07.2008г., на който се позовава ищецът като основание за претендиране на застрахователно обезщетение, ищецът е застраховано лице с покрити рискове – смърт в резултат на злополука и заболяване, трайно намалена или загубена работоспособност в резултат на злополука или заболяване над 70 % и временна нетрудоспособност в резултат на злополука или заболяване, а ответниците са застрахователи по договора. В същия е посочено като ползващо се лице от договора „Уникредит Булбанк“ АД или застрахованият, респ. неговите наследници, ако е направено пълно предсрочно прекратяване на кредита при платена периодична застрахователна премия. Договорът е сключен при Общи условия към Групов застрахователен договор

№

2/007 за застраховка

„Кредитна протекция“ на кредитополучателите на „УниКредит Булбанк“ АД. Съгласно чл. 10 от Общите условия, ползващо се лице по сключената от застрахования застраховка „Кредитна протекция“ е „УниКредит Булбанк“ АД освен в случаите, когато в Общите условия е предвидено друго.

Ето защо в случая, по арг. от чл. 199а КЗ /отм/, при реализиране на застрахователното събитие не кредитополучателят – ищец, а банката има право да получи застрахователната сума до размера на непогА.ите и дължими вноски за съответния период, в качеството й на трето ползващо се лице и кредитор на застрахователя. Застрахователят е задължен спрямо банката, а участието на кредитополучателя е свързано с риска. С оглед изложеното, възражението на ответниците за липса на активна материалноправна легитимация е основателно.

Следва да се отбележи, че предявеният иск не е с правна квалификация по чл. 134 ЗЗД, тъй като се иска плащане в полза на ищеца, а не в полза на кредитора.

Ищецът не обосновава и право на суброгаторния иск срещу застрахователя в хипотезата на чл. 242, ал. 1 КЗ /отм/ – плащане от негова страна на 3 кредитното задължение при настъпилото застрахователно събитие. По делото не са налице твърдения и доказателства в тази връзка.

При така изложеното, съдът намира така предявеният иск за изцяло неоснователен, поради липса на активна материалноправна легитимация, като е безпредметно да са обсъжда наличие или липса на настъпило застрахователно събитие.

Предвид съвпадение на крайните изводи на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора, на въззиваемите – ответници следва да се присъдят претендираните и доказани разноски за настоящата инстанция, които възлизат общо на сумата 1183. 49 лв. – заплатено по банков път адвокатско възнаграждение с ДДС. От насрещната страна не е направено възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК до приключване на устните състезания пред настоящата инстанция, поради което претендираното възнаграждение следва да бъде присъдено, както е поискано.

По частната жалба на ответните дружества срещу Определение № 20150578/02.07.2021г. на СРС, постановено по реда на чл. 248 ГПК:

С обжалвания акт СРС е оставил без уважение молбата по чл. 248 ГПК за присъждане на претендираните от ответниците разноски за адвокатско възнаграждение по съображения, че представените по делото фактура и преводно нареждане не могат да заместят подписан от страните договор за правна защита и съдействие. Въззивният съд намира, че представените по делото доказателства удостоверяват уговорено и заплатено възнаграждение в размер на сумата 1183. 20 лв. с ДДС за процесуално представителство в първоинстанционното производство по настоящото дело. Това изрично е посочено в представената фактура като основание за плащане, поради което липсата на представен писмен договор за правна защита не е основание за постановяване на обжалвания отказ. В първоинстанционното производство е направено своевременно възражение за прекомерност на размера на претендираното възнаграждение от страна на ищеца, което е основателно. С оглед фактическата и правна сложност на делото и извършените от пълномощника на ответниците процесуални действия, размерът на възнаграждението следва да бъде намален до размера на сумата 300 лв.

Така мотивиран, Съдът

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20005600/08.01.2021г. по гр.д. № 49711/2018г. на СРС, 68 с-в.

О С Ъ Ж Д А А. К. Й., ЕГН ********** да заплати на „Кардиф Животозастраховане, Клон България“ КЧТ, ЕИК ******* и „Кардиф Общо Застраховане, Клон България“ КЧТ, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 1183. 49 лв. – разноски за въззивното производство.

ОТМЕНЯ по частна жалба на Кардиф Животозастраховане, Клон България“ КЧТ, ЕИК ******* и „Кардиф Общо Застраховане, Клон България“ КЧТ, ЕИК *******, определение № 20150578/02.07.2021г. по гр.д. № 49711/2018г. на СРС, 68 с-в и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ по реда на чл. 248 ГПК решение № 20005600/08.01.2021г. по гр.д. № 49711/2018г. на СРС, 68 с-в, като го ДОПЪЛВА в следния смисъл:

ОС Ъ Ж Д А А. К. Й., ЕГН ********** да заплати на „Кардиф Животозастраховане, Клон България“ КЧТ, ЕИК ******* и „Кардиф Общо Застраховане, Клон България“ КЧТ, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 300 лв. – разноски за първоинстанционното производство.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5