Решение № 262603 от 12.10.2021, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№........................../..........................2021 г. гр. Варна

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти съдебен състав, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАСУФ ИСМАЛ при участието на секретаря Илияна Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 12201 по описа за 2020 г. на РС-Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувно по предявен от

„К.А.” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, *, представлявано от управителя К. А.

Г., действащ чрез адв. К. П., срещу „И.А.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, *, представлявано от управителя П. Й. Г. Г., действащ чрез адв. Т.Н.-С., осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 от ЗЗД, изменен по реда на чл. 214 от ГПК, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер от 14 227.48 лева, представляваща стойността на неполучена и нереализирана био продукция за стопанската 2016/2017 г. по договор за аренда от 01.10.2013 г., а именно 1./ 2700.30 кг – ечемик от имот № * - нива с площ от 9.001 дка, 4-та категория, м-ст „К.“, с граници: имот № *, № *, № * и № *; 2./ 2973.30 кг – зърно царевица от имот № * - нива с площ от 5.300 дка, 7-ма категория, м-ст „Р.“, с граници: имот № *, № *, № *, № *, № * и 3./ 6980 кг – зелена маса фий от имот № * - нива от 5 дка, 5-та категория, м-ст „Л.“ с граници: № *, № *, № *, № *, №*, след приспадане на разходите за производство, находящи се в землището на с. И., община А. с ЕКАТТЕ:*, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.09.2020 г. до окончателното погасяване на задължението.

Твърди се в исковата молба, че между ищеца и Т. П. С. на 01.10.2013 г. е сключен нотариално заверен договор за аренда, въз основа на който С. е предоставил на ищеца ползуването на горепосочените недвижими имоти за срок от 10 години, срещу задължението на ищцовото дружество да заплаща на арендодателя арендна цена – не по-малко от 3.00 лева на дка или 1262 кг зърно. Поддържа се в исковата молба, че на 18.10.2013 г. арендодателят С. е прехвърлил правото на собственост върху процесните земеделски земи в патримониума на ответното дружество срещу съответната продажна цена, в резултат на което ответникът е встъпил в учреденото по-рано арендно правоотношение. Твърди се, че на 09.04.2015 г. арендодателят-ответник е направил изявление за разваляне на договора за аренда поради неизпълнение на задължението на арендатора-ищец да заплати дължимите суми по договора. На 15.04.2015 г. ответникът е подал заявление пред Агенцията по вписвания за заличаване на договора за аренда от 01.10.2013 г., а на 16.04.2015 г. е отдал процесните имоти за възмездно ползуване на „Л.“ ЕООД по сключен между тях договор за наем.

Сочи се, че с Решение, постановено по гр. д. № 14897 по описа за 2015 г. на РС-Варна, потвърдено с Решение по в. т. д. № 11 по описа за 2017 г. на ОС-Варна, е прието за установено, че между ищеца и ответника съществува валидно арендно правоотношение, доколкото правото на разваляне е упражнено незаконно, като е отменено и извършеното вписване в СВ на развалянето на договора за аренда от 01.10.2013 г. Излага се, че с действията си, изразяващи се в незаконното разваляне на договора и вписването му в СВ, ответникът не е изпълнил договорното си задължение да осигури спокойното и безпрепятствено ползване на наетите земеделски земи, доколкото ищецът след развалянето и вписването на развалянето е бил лишен от възможността да се сдобие със сертифицирана биологична продукция за стопанската 2016/2017 г., тъй като фактическият ползвател на имотите е унищожил и прибрал есенниците и разорал пролетниците.

Ищецът твърди, че за стопанската 2016/2017 г. в процесните ниви е извършил всички необходими агротехнически мероприятия до края на м.март и първата десетдневка на м. април 2015 г., но ответникът е осуетил възможността да прибере реколтата си, както следва – 2700 кг ечемик по 1 лв. на кг или 2700.00 лева от поземлен имот № *; 2650 кг зърно царевица по 1 лв. на кг или 2650.00 лева от поземлен имот № * и 7500 кг зелена маса фий по 1 лв. на кг или 7500.00 лева от поземлен имот № *. С решение, постановено по т. д. № 92 по описа за 2018 г. на ОС-Т., ответникът бил осъден да заплати на ищеца стойността на разходите във връзка с извършените агротехнически мероприятия, възлизаща на 598.70 лева Поддържа, че процесните земеделски култури са биологично сертифицирани продукти, включени в системата за контрол на акредитиран контролен орган за сертификация на земеделски продукти „К. С.“ АД. Ищцовото дружество произвеждало, отговарящи на европейските норми биологични земеделски зърнено фуражни култури, които доставя на различни съконтрахенти в *, извършва преработка и отглеждане на отговарящи на биологичните европейски норми селскостопанска продукция. Поради лишаването от ползването на земеделските земи ищецът е бил лишен и от възможността да остане включен в системата за контрол и сертификация на биологично производство.

Ищецът навежда доводи за това, че в резултат от неточното изпълнение на ответника е пропуснал сигурно увеличение на имуществото си, доколкото на 14.11.2014 г. е сключил договор за продажба на био продукция със земеделския производител и търговец на земеделска и животинска биологична продукция Й. К.. В резултат от нереализирането на реколтата за стопанската 2016/2017 г., ищцовото дружество не е изпълнило своите договорни задължения за доставка на биологични/екологични чисти селскостопански култури именно от процесните имоти, които са били предварително огледани, посочени и избрани на място от съконтрахента по договора от 14.11.2014 г. Сочи се в исковата молба, че тази сигурност е била обусловена от факта, че за имотите, които ищецът е обработвал по други договори през стопанската 2016/2017 г., с други съконтрахенти, е реализирал доход над средните за същите култури. Освен това всички земеделски производители на територията на землището през процесната стопанска година са реализирали нормални и над средните добиви от култури, които ищцовото дружество произвежда по съответната програма за биоземеделие.

По същество се моли съдът да уважи предявените граждански притезания.

Претендират се сторените съдебно-деловодни разноски.

Обективирани са и доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор.

В проведеното открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се представлява.

С молба от 10.09.2021 г. поддържа исковата молба.

Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, представлява се от адв. Т.С., чрез която оспорва предявения иск както по основание, така и по размер и пледира за отхвърлянето му.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

На 01.10.2013 г. между Т. П. С. и ищеца „К. А.– *“ ЕООД е сключен нотариално заверен договор за аренда /л. 10/ с предмет процесните поземлени имоти, вписан в СВ-гр. О. с вх. рег. № *, акт № *, том *. По силата на правната сделка С. се е задължил да предостави на търговското дружество за временно /за срок от 10 стопански години, считано от подписването му/ възмездно ползуване процесните ПИ, а именно имот № * – нива с площ от 9.001 дка, 4-та категория, м-ст „К.“; имот № * - нива с площ от 5.300 дка, 7-ма категория, м-ст „Р.“ и имот № * - нива от 5 дка, 5-та категория, м-ст „Л.“, находящи се в землището на с. И., община А. с ЕКАТТЕ:*, а арендатора се задължил да плаща арендна цена в размер на 3.00 лева на дка годишно или 1262 кг. зърно /пшеница или ечемик/ или левовата им равностойност по пазарна цена.

На

18.10.2013 г. между арендодателя Т. П. С. в качеството му на продавач и ответника „И.А.“ ЕООД в качеството му на купувач е подписан договор за покупко-продажба с предмет отдадените под аренда ниви, обективиран в нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № * г. /л. 49/, вписан в СВ вх. рег.

№ *, акт № *, том *, дело № * г., от който е видно, че С. се разпоредил с правото на собственост върху нивите в полза на ответното дружество.

От представения договор от 10.11.2014 г. /л. 39/ се установява, че ищецът е поел задължение да доставя всяка година до 2022 г. на земеделеца Й. Е. К. 200.000 /двеста хиляди/ килограма био животински фураж – смес от зърно и детелина срещу договорена цена от 0.55 евро за килограм, която следва да бъде платена два месеца след доставката до местожителството на К..

Констатира се от представения договор, че същият е подписан между страните, след като Й. К. се е убедил при извършен оглед на място, т.е. на земеделските площи и био производството върху тях, а така също и на плодовете, вземайки проби от земята и плодовете и извършвайки необходимите изследвания, че ищецът разполага с тези продукти в преработен вид под формата на животински фураж, който предоставя на животновъдите.

От представения по делото констативен протокол /л. 178/, съставен от помощник нотариус М. Д. при нотариус Н. Д., вписан в НК под рег. № *, район на действие РС-В., се установява, че на 09.04.2015г. арендодателят-ответник е направил изявление за разваляне на договора за аренда поради неизпълнение на задължението на арендатора-ищец да погаси дължимите суми по договора от 01.10.2013 г.

На

15.04.2015 г. е подадена молба пред СВ – гр. О. за заличаване на договора за аренда досежно процесните ниви /л. 13/.

Преди заличаването на вписването на арендата ищецът като замеделски производител е оповестил този договор като основание за ползване на земите в регистъра на Общинска Служба по земеделие – А. и въз основа на тази регистрация е участвал в разпределението на масивите, но за стопанската 2016/2017 г. ползването на имотите е предоставено на друго лице по постигнато доброволно споразумение по чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ за землището на с. И. с ЕКАТТЕ *, общ. А., обл. Т..

От събраните в хода на съдебното дирене гласни доказателства /л. 221 и следв./ - показанията на свид. С.

А., която е агроном по професия и служител в ищцовото дружество, се установява, че през 2014 г. и 2015 г. имотът, находящ се в м-ст „Л.“ бил засят с фий, този в м-ст „К.“ с ечемик, а този в м-ст „Р.“ с царевица. През м. май 2015г. арендаторът е узнал, че договорът за аренда от м.10.2013 г. е развален от ответника и заличен от Агенцията по вписвания – Служба по вписвания гр. О., като нивите били разорани, а продукцията била унищожена. Установява се още, че през лятото на 2014 г. клиенти от Г. огледали процесните имоти и вземали проби от същите, като продукцията точно от тези имоти е била предназначена за доставка по договорите с тях, поради което не е било възможно да им се предостави продукция от другите имоти. В показанията си свид. А. сочи, че ищцовото дружество произвежда единствено биологична продукция. Установява се още, че нива № * е прав имот с неравен терен и има една поясна ивица, състояща се от храсти, която не се обработва, но е била декларирана пред Д. ф. като екологично насочена площ. Мястото е било равно и ищцовото дружество разполагало със земеделска техника за обработването и на тази поясна ивица.

От представеното решение № 3491/06.10.2016 г. /л. 14/ – влязло в законна сила на 09.03.2017 г., постановено по гр. д. № 14897 по описа за 2014 г. на РС-Варна, 17-ти съдебен състав, се установява, че със сила на пресъдено нещо е прието за установено в отношенията между „К. А. – *“ ЕООД и „И.А.“ ЕООД, че между същите съществува арендно правоотношение по нотариално заверен договор за аренда на процесните земеделски земи от 01.10.2013 г. Със същия съдебен акт е отменено и извършеното с Акт № *, вх. № * г., на СлВп-гр. О. вписване на едностранното прекратяване от ответника на процесния договор за аренда.

Ангажирано е и влязло в законна сила решение № 10 от

22.02.2019 г., постановено по т. д. № 92 по описа за 2018 г. на ОС-Т., от което е видно, че ответникът е осъден да заплати на ищеца стойността на нереализирана био продукция за процесните ниви за стопанските