Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 1677 от 10.02.2020, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Гражданско дело 59/2020
Вид
Разпореждане № 1677
Подписан
10.02.2020
Състав
ЕМИЛИЯ КОЛЕВА ЕНЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 127, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 142 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 142, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 142, ал. 1, т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 176 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 178 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 179, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 179, ал. 1 и 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 5 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 5-6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 46, ал. 2 · Закон за нормативните актове
  • чл. 136, ал. 3 · Кодекс на труда
  • чл. 140, ал. 1, изречение второ · Кодекс на труда
  • чл. 142, ал. 1 · Кодекс на труда
  • чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл. 9, ал. 2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата

Р А

З П О

Р Е Ж

Д А Н Е

№ 10.02.2020 г. Гр. Стара Загора

РАЙОНЕН

СЪД – СТАРА ЗАГОРА ТРЕТИ

ГРАЖДАНСКИ състав

На 10 февруари

2020 г.

В закрито заседание в следния състав:

Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА

Секретар:

Прокурор: като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ

ЕНЧЕВА гр. дело № 59 по описа за 2020 година.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

Постъпила е искова молба от И.Т.Т., в която твърди, че е държавен служител в системата на МВР и работи на длъжност „водач на служебно куче” към Отдел „Опазване на обществения ред и превенция”, Сектор „Охрана на обществения ред и териториална полиция” при ОД на МВР-Стара Загора. Обичайното местоизпълнение на служебните задължения било в гр. Стара Загора. Същите изпълнявал на 24- часови смени /дежурства/, които имали непрекъснат характер. Дежурствата от по 24 часа били с продължителност на работното време от 08.00 часа до 08.00 часа, съгласно организацията на работа на служителите в посоченото работно място, като включвали и положения нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа или общо по 8 часа на смяна. Също така, в редки случаи, през процесния период работил и на 8- и 12-часови смени /дежурства/, през които полагал и нощен труд.

Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР била 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5 дневна работна седмица, съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗМВР. Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР регламентирала, че работното време на държавните служители се изчислявало в работни дни - подневно, а за работещите на 8, 12- или 24- часови смени - сумирано за тримесечен период.

Според чл. 187, ал. 5 ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсирала с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени.

С оглед характера на заеманата длъжност твърди, че през процесния период полагал труд и през нощта (22:00 - 06:00 часа), като отработеното работно време се изчислявало сумарно. Отношенията с ответника, следвало да се уреждат съобразно разпоредбите на чл. 187, ал. 5-6 ЗМВР, предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.

През периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г., положил нощен труд на посочената длъжност, който труд НЕ бил преобразуван/преизчисляван в дневен в съответствие с чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ, обн. ДВ от 26.01.2007г.) и получените часове извънреден труд /след преобразуване на нощен към дневен труд/ в рамките на работното време, допълнително НЕ били заплатени като извънреден труд от работодателя. В случая били приложими разпоредбите на чл. 176, чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл. 187, ал. 3, ал. 5 ,т. 2 и ал. 9 от ЗМВР, както и чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ - при наличие на непълнота в специалната уредба.

Счита, че в конкретния случай, следвало да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, предвиждаща преизчисляване на положения нощен труд.

Съгласно чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът на организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определяли с Наредба на министъра на вътрешните работи.

През посочения исков период, действали последователно Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., издадени от Министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Текстовете на чл. 3, ал. 3 в посочените три наредби били идентични, че при работа на смени било възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 06,00 ч.,като работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В първата от посочените наредби, в чл. 31, ал. 2, изрично било предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време, общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 06.00 ч. за отчетния период се умножавали по 0.143. Същата била отменена с приемането на втората наредба, която била отменена с решение № 8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. На 02.08.2016 г. била обнародвана третата - Наредба № 81213-776/29.07.2016 г., поради което до този момент била действаща предходната Наредба № 8121з- 407/11.08.2014 г. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407, за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0.143. Затова следвало да се приеме, че за исковия период действало правилото на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 0.143, която запазвала действието си след постановеното съдебно решение до приемането на новата наредба. Но този ред на преизчисляване бил неприложим за времето след отмяна на Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за исковия период от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г. Липсата на изрична правна норма, не следвала да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен и отчитането и заплащането му като извънреден, тъй като такава забрана би била и противоконституционна. Налице била празнота в законовата уредба относно реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Доколкото в последните две наредби било посочено, че отново се касае за сумарно отчитане на работното време, но не бил посочен алгоритъм за преизчисляване, водило до извод, че е налице нормативна празнота по този въпрос. Вследствие на празнотата в специалната уредба трябвало да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /обн. в ДВ от 26.01.2007 г./. В чл. 9, ал. 2 от цитираната наредба се предвиждало, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, който възлиза именно на 1.143 /8:7/.

През исковия период от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г. имал общо 1095 дни, от които 754 работни дни и 341 почивни дни. Средно за периода имало по 21 раб. дни на месец /754 р.дни : 36 месеца/. Основното трудово възнаграждение било 890 лева на месец, а почасовото такова било 5,30 лева /890 осн.тр. възнагр. : 21 раб.дни : 8 ч.нормална продължителност на раб. вр. на ден/. Увеличено с 50% почасовото заплащане възлизало на 7,95 лева. Положеният извънреден труд трябвало да бъде заплатен по 7,95 лева на час, съгласно чл. 187, ал. 6 от ЗМВР. През исковия период ищецът давал по седем 24-часови дежурства на месец. При 24-часова смяна от 08.00 ч. до 08.00 ч., положеният нощен труд от 22.00 ч. до 06.00 ч. бил 8 часа, който преобразуван в дневен с коефициент 1.143 бил 9.144 часа /8 х 1.143/. Разликата от 1.144 часа /9.144 ч. - 8 ч./ бил извънреден труд за едно 24-часово дежурство. За един месец извънредният труд бил 8 ч. /7 смени х 1.144 ч. извънреден труд за смяна/. Тъй като, съгласно чл. 187, ал. 3 и ал. 5 от ЗМВР, положеният извънреден труд се изчислявал сумирано на тримесечие, той възлизал на 24 часа за три месеца. Сумата, която трябвало да бъде изплатена на ищеца за положен труд за три месеца бил 190,80 лева /24 ч. х 7,95 лв./. През исковия период от 36 месеца имало 12 тримесечия. От това следвало, че общата сума за положен извънреден труд била в размер на 2289,60 лева /12 тримесечия х 190,80 лева/.

Правната регламентация на мораторната лихва се съдържала в чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите. Съгласно тази разпоредба „При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила.”.

Длъжникът бил винаги в забава, когато изтекъл определения падеж и все още не изпълнил насрещната си престация. За да възникнела законната лихва, освен, че длъжникът трябвало да е в забава законодателят изисквал и насрещното задължение да бъде парично. След като длъжникът изпаднел в забава, той дължал мораторно обезщетение, защото кредиторът неправомерно бил лишен от възможността да ползва паричните си средства.

Законната лихва се начислявала от първия ден на забавата до възстановяването на паричното задължение. Правото на кредитора на законна мораторна лихва възниквал и без тя да била уговорена.

По отношение на обезщетението за забава моли съда да бъде прието, че падежът за изплащане на възнаграждението за извънреден труд настъпвало с изтичането на съответния тримесечен период, през който следвало да бъде начислено и изплатено. От деня, следващ тримесечния период, длъжникът бил в забава.

Обезщетението за забава на база отчетни тримесечия, до датата на входиране на исковата молба, върху главница от 2289,60 лева, с натрупване била 330,99 лева.

Моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника - Областна дирекция на МВР - Стара Загора да му заплати гореописаните суми по иск за главница - 2289,60 лева и по иск за обезщетение за забава - 320,99 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.

Моли съда, да осъди ответника да заплати на ищеца разноските по настоящото производство, а именно адвокатско възнаграждение в минималния размер, изчислен по реда на чл.7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и съобразно чл. 2, ал. 5 от Наредбата /за всеки иск поотделно/. За всеки отделен предявен иск бил в размер на: По иск за главница от 2289,60 лева- 390 лева /300 + 7% от 1289,60/, По иск за обезщетение за забава от 320,99 лева - 300 лева. Общ размер на адвокатското възнаграждение - 690 лева.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Областна дирекция на МВР - Стара Загора, в който заявява, че исковата молба е допустима, но неоснователна. Заявяват, че я оспорват както по основание, така и по размер.

През периода 01.01.2017 год. до 31.12.2019 год. ищецът заемал длъжността ст. полицай /ВСК/ във „Водачи на служебни кучета“ на група ООРТПВП на сектор ООРТП към отдел ОП при ОДМВР - Стара Загора, т.е. ищецът бил държавен служител по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. През това време полагал труд на смени по график. При полагането на труда за периода 01.01.2017 год. до 31.12.2019 год. по утвърдения за месеца график служителят изпълнявал служебните си задължения, като действително в работната му смяна било налице полагане на нощен труд - от 22.00 ч. до 06.00 ч.

Именно въз основа на положеният труд от 22.00 ч. до 06.00 ч. в рамките на работната му смяна била обоснована настоящата искова претенция. Според него, по отношение на положения труд през нощта, поради празнота в нормативната уредба, следвало да намери приложение чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, според която при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщали в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. В този смисъл твърдял, че при нормална продължителност на нощния труд не повече от 7 часа, съотношението било 8 часа към 7 часа, тоест прилагал се коефициент 1,143. При прилагането на упоменатия коефициент считал, че бил формиран извънреден труд, който не му бил платен и претендирал неговото плащане, както и лихва.