Решение № 222 от 03.06.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 222 гр. Пловдив, 03.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Меденка М. Недкова при участието на секретаря Красимира Хр. Н. Кутрянска като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело № 20245001000146 по описа за 2024 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. №733 от 23.01.2024г. от И. Х. М. ЕГН ********** от гр.П., ул."А.Г." №*, ет.*, ап.* - чрез нейния пълномощник адв.

Ф. Ф. със служебен адрес: гр. П., ул."Т.Х." №* против решение №157/29.12.2023г., постановено по т.д. №110/2023г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, в частта с която е отхвърлен предявения иск на ищцата И. Х. М. против „З.а.*-О**-з.“ АД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП от 27.07.2021г., причинено от водачът М.Г.Б. при управление на лек автомобил А.**А., с рег.

№**, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.03.2023 г. до окончателното й изплащане - за разликата над 20 000 лева до пълния предявен размер от 40 000 лева.

Намира за неправилен извода на съда за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата в размер на 50 %, изразяващо се в 1 невъзприемане на движещия се на заден ход лек автомобил и предприемане на пресичане на пътното платно. Счита, че този извод на съда почива на предположения. Посочва, че дори и да се възприеме наличие на съпричиняване от нейна страна, то следва да се определи в минимален размер. Претендира се уважаване на претенцията за обезщетение в пълния и предявен размер, ведно със законната лихва от 08.03.2023г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноските по делото.

Постъпил е отговор по въззивната жалба от „З.а.*-О**-з.“ АД – чрез процесуалния представител на дружеството адв. Н. Ш., с който се изразява становище за нейната неоснователност.

Постъпила е въззивна жалба вх. №1104/01.02.2024г. от „З.а.*-О**-з.“ АД – гр. С., ЕИК *** -чрез процесуалния представител на дружеството адв. Н.

Ш., със съдебен адрес: гр. П., пл."К.Ч." №*, вх.*, ет.* против решение №157/29.12.2023г., постановено по т.д. №110/2023г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, в частта с която дружеството – жалбоподател „З.а.*-О**-з.“ АД – гр. С. е осъдено да заплати на И. Х. М. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП от 27.07.2021г., причинено от водачът М.Г.Б. при управление на лек автомобил А.**А., с рег.

№**, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, за сума над 12500 лева до присъдения размер от 20 000 лева, ведно със законната лихва от 08.03.2023г. до окончателното изплащане на сумата.

Изразени са съображения за неправилност на изводите на първоинстанционния съд относно приетото за справедливо възмездяване на претърпените от пострадалата вреди с оглед на получените телесни увреждания, възстановителния период, ненадхвърлящ обичайния, както и степента и интензитета на преживените болки и страдания. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и потвърждаване в отхвърлителната такава.

Претендира се присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Постъпил е отговор по въззивната жалба от И. Х. М. - чрез нейния пълномощник адв. Ф. Ф., с който се изразява становище за нейната неоснователност. Претендира разноски.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

2

Иск с правно основание чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането.

Ищцата И. Х. М. ЕГН ********** от гр.П., ул."А.Г." №*, ет.*, ап.* твърди, че е пострадала при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 27.07.2021г., в гр. П. , на ул. „Г.“, пред №*, причинено противоправно от М.Г.Б. при управление на лек автомобил А.**А., с рег. №**. Твърди, че с влязло в сила Решение №429 от 14.11.2022г. по АНД №1432/2021г. на РС – Пазарджик водачът М.Б. е признат за виновен за това, че на 27.07.2021г. в гр.

П., на ул."Г." пред №*, при управление на моторно превозно средство – л.а.

А., модел **А. с рег. №**, е нарушил правилата за движение – чл.40 ал.2 от ЗДвП и предизвиквайки ПТП е причинил по непредпазливост средна телесна повреда на И. Х. М.. Твърди, че преди на предприеме пресичане на улицата, М. се е намирала на тротоара, огледала се е и е пропуснала движещият се л.а.

А., модел **А. с водач М.Б., след което е предприела пресичането. В същият момент водачът, поради движещ се срещу него друг автомобил и невъзможност двата автомобила да се разминат на същото място, е предприел почти веднага маневра на заден ход, без да възприеме пешеходката М., която в този момент вече се е намирала на пътното платно и я е ударил със задната част на автомобила. Твърди, че отговорността на водача на МПС е застрахована при ответника за риска „гражданска отговорност““ по полица № ***, със срок на действие от 22.07.2021г. до 21.07.2022г. Твърди, че вследствие на ПТП е получила травматично увреждане, изразяващо се в счупване на проксимален малък пищял на дясна подбедрица, наложило поставяне на гипсова имобилизация за период от 32 дни, довело до трайно затрудняване движенията на долния десен крайник за повече от един месец.

Твърди, че е претърпяла силни болки, а вследствие преживения стрес и травми от катастрофата, се будела нощем и заспивала трудно. Твърди, че не е могла да се придвижва самостоятелно, за период от около месец и половина след премахването на гипса е продължила да се придвижва с патерици, за този период от време е била поставена в зависимост от близките си, тъй като не е можела да се обслужва сама и се е нуждаела от чужди грижи и помощ.

Провела е и рехабилитация и санаториално лечение, за да подпомогне възстановяването си. Твърди, че е заявила своите претенции пред застрахователя с молба-претенция от 08.12.2022г., който е образувал преписка по щета. Твърди, че ответникът е определил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5500 лева, което тя счита, че не репарира 3 претърпените вреди, а и не и е платено.

Моли съда да осъди ответника „З.а.*-О**-з.“ АД – гр. С., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район В., ул. „С. С.“ №*, ет.* да и заплати 40 000 лева - обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди - болки и страдания вследствие на телесна повреда, които вреди са в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 27.07.2021г., причинено противоправно и виновно от М.Г.Б. при управление на лек автомобил А.**А., с рег. №** и чиято отговорност е обект на застраховка „Гражданска отговорност“ п о полица № ***, със срок на действие от 22.07.2021г. до 21.07.2022г., сключена с ответника, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.03.2023г. до окончателното и изплащане, както и разноските по делото.

Ответникът „З.а.*-О**-з.“ АД – гр. С., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район В., ул. „С. С.“ №*, ет.* оспорва предявените искове по основание и размер. Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност”, както и настъпването на ПТП. Оспорва твърдението, че ПТП е настъпило единствено в резултат на виновното и противоправно поведение на водача на МПС М.Б.. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, която като пешеходец не е изпълнила задължението си да пресече пътното платно на пешеходна пътека, ако в близост има такава, не се е съобразила с приближаващото се превозно средство, удължила е ненужно времето за пресичане и е навлязла внезапно на пътното платно / чл113 и чл.114 от ЗДвП/. Претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40000 лева счита за несправедливо завишена и неотговаряща за критериите за справедливост.

Първоинстанционният съд е намерил, че справедливото обезщетение за репариране на неимуществените вреди на ищцата би било в размер на 40 000 лева. Намалил е същото като е отчел наличие на 50 % съпричиняване от нейна страна и е уважил претенцията в размер на 20 000 лева за неимуществени вреди. Присъдил е законната лихва, считано от 08.03.2023г., от когато е приел, че ответникът е в забава.

Решението се обжалва от ищцата в частта, с която е отхвърлен предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за 4 разликата над присъдените 20 000 лева до предявения размер от 40 000 лева, а от ответника – в частта с която е осъден да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 12 500 лева до 20 000 лева.

Видно от представената молба – застрахователна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение вх. №***г. и отговор изх. №***г., застрахователната претенция е получена от ответника. С нея ищцата е отправила искане до „З.а.*-О**-з.“ АД за заплащане на застрахователно обезщетение. Това искане е достигнало до ответника на 08.12.2022г. Не се спори, че застрахователят е определил 5500 лева - обезщетение за неимуществени вреди, но споразумение не подписано и суми не са заплатени.

Горното води до извод за наличие на предпоставките по чл.380 от КЗ относно допустимостта на преките искове на ищеца против застрахователя.

Не се оспорва - видно от отговора на исковата молба - наличието на сключен застрахователен договор за моторното превозно средство - лек автомобил А.**А., с рег. №** с полица „Гражданска отговорност“ със срок на действие, обхващащ и датата на процесното ПТП. Следователно е налице валидно застрахователно правоотношение между ответника и водача на МПС, за който се твърди да е причинител на увреждането. М.Г.Б. като водач на МПС се явява застрахован при ответника по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. В периода на действие на застраховката е настъпило и увреждането при ПТП, представляващо застрахователно събитие. Съгласно чл.429 от КЗ с договора за застраховка “Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.

Съгласно чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането у вреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл.380 от КЗ.

С влязло в сила на 30.11.2022г. Решение №429/14.11.2022г., постановено по АНД №1432/2022г. по описа на РС - Пазарджик водачът М.Г.Б. е признат за виновен за това, че на 27.07.2021г. в гр. П., на ул."Г." пред 5

№*, при управление на моторно превозно средство – л.а. А., модел **А. с рег.

№**, е нарушил правилата за движение – чл.40 ал.2 от ЗДвП / По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности/, което не е сторил и предизвиквайки ПТП е причинил по непредпазливост средна телесна повреда на И. Х. М., изразяваща се в счупване на проксималния малък пищял на дясната подбедрица, причинило на пострадалата трайно затрудняване на движението на долния десен крайник по смисъла на чл.129 от НК, за което му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева като е освободен от наказателна отговорност за извършеното престъпление по чл.343 ал.1 б. „б“ във връзка с чл.342 ал.1 от НК на основание чл.78 а ал.1 от НК.

От представеното влязло в сила решение се установява, че процесното ПТП е причинено в резултат на противоправното поведение на водача на лек автомобил марка А., модел **А. с рег. №** – М.Г.Б.. С действията си той е нарушил конкретни изисквания и норми, предвидени в ЗДвП.

По възражението за съпричиняване на вредосния резултат от пострадалата:

Видно от заключението на вещото лице инж. В.М. по допуснатата съдебна автотехническа експертиза произшествието е настъпило при ясно, слънчево време и неограничена метеорологична видимост. Автомобилът се е насочвал напред, към „П.“, когато е бил принуден да се върне назад, за да отстъпи на идващ отсреща друг автомобил. От техническа гледна точка траекторията на движение на пешеходката на пътното платно, отнесена към мястото на ПТП, е била безопасната, от която е можело да започне и да завърши предприетото от нея пресичане, доколкото то е свободно – автомобилът вече е бил отминал и е логично да не се очаква, че почти незабавно ще се върне назад и то без да контролира визуално или чрез помощник пространството зад него. При съсредоточаване на вниманието си към задната част на автомобила, тя би могла да види светлините при заден ход на автомобила, ако са били запалени и да възприеме движещия се на заден ход лек автомобил от около 50 и повече метра. Успехът на това дали би могла да предотврати ПТП зависи от разстоянието до автомобила към 6 момента на потеглянето му назад и ускорението, респ. скоростта му на движение назад.