Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 51 от 10.01.2022, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1447/2021
Вид
Определение № 51
Подписан
10.01.2022
Състав
Константин Димитров Иванов, Мая Недкова, мл.с. Ивалена Орлинова Димитрова

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 81 · Граждански процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 51 гр. Варна, 06.01.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ, в закрито заседание на шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Мая Недкова мл.с. Ивалена Орл. Д. като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20213100501447 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба вх. № 24557/29.11.2021 г. от Д. В. Х., чрез адв. Д.П., с искане за допълване в частта за разноските на Решение № 1697/12.11.2021 г., постановено по в. гр. дело № 1447/2021 г. по описа на ВОС. Претендира присъждане на разноски, направени от него, пред първа инстанция, по отношение на ответниците Й. Ж. Д. и П. Г. Д..

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещните страни - Й. Ж. Д. и П. Г. Д., двамата чрез адв. С.Н., изразяват становище за неоснователност на молбата.

За да се произнесе по молбата, настоящият състав съобрази:

Производството пред Варненски окръжен съд е образувано по въззивна жалба на Д.

В. Х. от гр. Варна, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 260362/09.02.2021 год., постановено по гр. дело № 2958/2019 год. по описа на РС-Варна, В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен предявения от въззивницата Д.Х. срещу Й. Ж. Д. и П. Г.

Д. (съпрузи) отрицателен установителен иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците – съпрузи Й. Ж. Д. и П. Г. Д. не са собственици на следния недвижим имот – Поземлен имот с идентификатор *** по КК на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, район Аспарухово, с. о. “Боровец Север“ с площ от 1000 кв. м., а по скица 1144 кв.м., при съседи: поземлени имоти с идентификатори № № ***;

***; 10135. 5401.1149; ***; ***.

С Решение №1697/12.11.2021 г. ВОС ОТМЕНЯ Решение № 260362/09.02.2021 год., постановено по гр. дело № 2958/2019 год. по описа на РС-Варна, В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен предявения от Д. В. Х. ЕГН ********** от гр. Варна, кв. Аспарухово, ул.

Новгород № 4 срещу Й. Ж. Д. ЕГН ********** и П. Г. Д. ЕГН **********, двамата от гр.

Варна, ж. к. Младост, бл. 151, вх. 1, ет. 1, ап. 1 отрицателен установителен иск за приемане 1 за установено в отношенията между страните, че ответниците – съпрузи Й. Ж. Д. и П. Г. Д. не са собственици на следния недвижим имот – Поземлен имот с идентификатор *** по КК на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, район Аспарухово, с. о.

“Боровец Север“ с площ от 1000 кв. м., а по скица 1144 кв.м., при съседи: поземлени имоти с идентификатори № № ***; ***; 10135. 5401.1149;

***; ***, както и в частта му, с която Д. В. Х. ЕГН********** от гр. Варна, кв. Аспарухово, *** е осъдена да заплати на Й. Ж. Д. ЕГН ********** и П. Г. Д. ЕГН **********, двамата от гр. Варна, ж. к. Младост, бл. 151, вх. 1, ет. 1, ап. 1 разноски за първоинстанционното производство и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Д. В. Х. ЕГН

********** от гр. Варна, кв. Аспарухово, *** от една страна и Й. Ж. Д. ЕГН ********** и П. Г. Д. ЕГН **********, двамата от гр. Варна, ж. к. Младост, бл. 151, вх. 1, ет. 1, ап. 1, от друга, че Й. Ж. Д. ЕГН ********** и П. Г. Д. ЕГН **********, двамата от гр.

Варна, ж. к. Младост, бл. 151, вх. 1, ет. 1, ап. 1, не са собственици на следния недвижим имот – Поземлен имот с идентификатор *** по КК на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, район Аспарухово, с. о. “Боровец Север“ с площ от 1000 кв. м., а по скица 1144 кв.м., при съседи: поземлени имоти с идентификатори № № ***;

***; 10135. 5401.1149; ***; ***; ОСЪЖДА Й. Ж. Д.

ЕГН ********** и П. Г. Д. ЕГН **********, двамата от гр. Варна, ж. к. Младост, бл. 151, вх. 1, ет. 1, ап. 1 да заплатят на Д. В. Х. ЕГН ********** от гр. Варна, кв. Аспарухово, ул.

Новгород № 4, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 738, 63 лева (седемстотин тридесет и осем лева и 63 ст.) – разноски за настоящата инстанция, от които: 138, 63 лева – внесена държавна такса за въззивното производство и 600 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат, намалено от съда при приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Първоинстанционното решение в частите, с които са уважени предявените от Д. В. Х. от гр.

Варна срещу КР. М. В. от гр. Варна, СТ. П. В. от гр. Варна и Ж. СТ. АЛ. от гр. Варна отрицателни установителни искове за собственост по отношение на гореописания имот, не е обжалвано и в тези части то е влязло в сила.

Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането за разноски, като съгласно чл. 80 от ГПК, страната може да поиска присъждане на разноски най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски, съставляващи възнаграждение за един адвокат за предявения от него иск.

Всички такси, разноски по производството и възнаграждението за един адвокат се заплащат от ответника съразмерно с уважената част. На присъждане подлежат само действително направените разноски, т.е. заплатените такива, включително и адвокатския хонорар. Не се присъждат суми, които реално не са заплатени, а само е поето задължение за това.

При постановяване на решението си, съставът на ВОС се е произнесъл относно сторените в производството разноски пред въззивна инстанция, но не и относно, направените пред първоинстанционния съд. Въпросът за отговорността за разноските по 2 водене на делото следва да се разреши в съответствие с разрешението на материалноправния спор, дадено от въззивната инстанция. ВОС е сезиран само за част от спорния предмет, като с крайния си акт уважава иска в частта по отношение на ответниците Й. Ж. Д. и П. Г. Д..

Искането за присъждане на разноски, включително за пред първа инстанция е направено своевременно от въззивника, инкорпорирано във въззивната жалба. Пред ВРС молителят, в качеството си на ищец е претендирал съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение в последното съдебно заседание, като е представил списък по чл. 80 от ГПК по отношение на всеки от петимата ответника (л. 307-317 от гр.д. №2958/2019 г. по описа на ВРС), включително за Й. Ж. Д. и П. Г. Д.. Под т. 1 във всеки от списъците са записани съдебно-деловодни разноски, без да са индивидуализирани и да е посочен размер.

По данни от делото, ищецът е направил следните разходи по производството: държавна такса, общо в размер на 275, 57 лв., деловодни разноски за ДТ (съдебни удостоверения и преписи) – 43 лв., адвокатско възнаграждение в размер на 1348 лв., депозит за особено представителство, общо в размер на 1947 лв. С Решение № 260362/09.02.2021 г., допълнено в частта за разноските с Определение № 263428/07.04.2021 г., Варненският районен съд е отсъдил на молителката пълния размер на сторените от нея разноски за адвокатско възнаграждение, за особено представителство, за съдебни удостоверения и преписи от искова молба. И двата акта на първоинстанционния съд в частта за разноските, са влезли в сила, а с цел избягване неоснователно обогатяване на ищеца, ВОС следва да определи остатъчно дължимите му се разноски, не само с оглед изхода на спора, но и като има предвид присъденото от ВРС. От предявените и сторени разноски от страна на молителката не са присъдени само тези за държавна такса за предявяване на иска, като ВОС е компетентен да ги определи съразмерно на уважената част от иска, а именно - по отношение на ответниците Й. Ж. Д. и П. Г. Д..

По изложените съображения, молбата за допълване на Решение № 1697/12.11.2021 г., постановено по в. гр. дело № 1447/2021 г. по описа на ВОС в частта за разноските, е основателна. Решението следва да се допълни, като бъдат присъдени разноски в размер на 55,11 лв. в полза на Д. В. Х., направени пред първа инстанция, за държавна такса за водене на делото, съразмерно на уважената част от иска - по отношение на ответниците Й. Ж. Д. и П. Г. Д..

С изложените мотиви, на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА, на основание чл. 248 от ГПК, Решение № 1697/12.11.2021 г., постановено по в. гр. дело № 1447/2021 г. по описа на ВОС, като:

ОСЪЖДА Й. Ж. Д. с ЕГН ********** и П. Г. Д. с ЕГН **********, двамата от гр.

Варна, ж.к. Младост, бл. 151, вх. 1, ет. 1, ап. 1, да заплатят на Д. В. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, кв. Аспарухово, ул. Новгород 4 , сума в размер на 55,11 лв. /петдесет и пет лева и единадесет ст./, представляваща разноски за държавна такса за водене на делото, 3 направени в производството пред ВРС, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС, в едноседмичен срок от връчването му на страните, по аргумент от чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4