Решение № 176 от 15.03.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. София, 15.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов при участието на секретаря М. Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Въззивно търговско дело № 20221001000492 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 ГПК - чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Рожен пласт” ЕООД срещу решение № 65/22.10.2021г. по т.д. 155/2020г. по описа на ОС - Благоевград, с което са отхвърлени предявените от ищеца „Рожен пласт“ ЕООД срещу ответника ЕТ М. И. Р., осъществяваща търговска дейност под фирма ЕТ „М.

Р.“, иск по чл. 240 ЗЗД за сумата 297 126,52 лв. – дадена по договор за заем от 09.09.2015г. в периода от 12.09.2015г. до 14.09.2015г., иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 59 207,30 лв. – обезщетение за забавено изпълнение на задължението за плащане на сумата 194 476,57 лв. – част от главницата по договора за заем за периода от 09.09.2017г. до 08.09.2020г., искане за присъждане на законни лихви върху главницата от 297 126,52 лв. считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане, и е отхвърлен предявеният евентуален иск по чл. 55, ал. 1, предл.

1 ЗЗД за сумата 297 126,52 лв. – дадена от ищеца на ответника без правно основание, с искане за присъждане на законни лихви върху главницата от 297 126,52 лв. считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане. Жалбоподателят поддържа обжалваното

1 решение да е неправилно предвид постановяването му при допуснати процесуални нарушения. Излага да е лишен от право на участие в процеса пред първата инстанция по причина на неправилно приложение от съда на разпоредбата на чл. 50 ГПК във връзка с призоваването му по делото.

Поддържа процесуалното нарушение да е ограничило упражняването на правото му на защита в съдебния процес, включително да сочи и представя доказателства, с които да установи основателността на предявените от него искове. Сочи обжалваното решение и да е необосновано като в частта по предявения евентуален иск да липсват изложени от първоинстанционния съд мотиви. Поддържа от представените от него доказателства да се установява да е налице сключен договор за заем между страните, като воля по договора от името на ответника е изразена от негов пълномощник с представено по делото нотариално заверено пълномощно. Излага да се установява и в периода 12.09.2015г. – 14.09.2015г. да е предал на ответника договорената сума от общо 297 126,52 лв. изцяло, с което договорът е изпълнен от негова страна. Ответникът съобразно уговорката между страните е следвало да върне заетата му сума след получаване на субсидия от ДФЗ по договор 01/312/03055 от 08.10.2014г., но не изпълнил дълга си и след отправена му нотариална покана. Сочи при условията на евентуалност да претендира сумата да му бъде върната като дадена без основание, в случай, че съдът счете да не се установява валиден договор за заем между страните. По изложените доводи моли за отмяна на обжалвания съдебен акт и за постановяване на решение, с което исковете да бъдат изцяло уважени. Претендира присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна, ЕТ М. И. Р., осъществяваща търговска дейност под фирма ЕТ „М. Р.“ , оспорва въззивната жалба на ищеца като неоснователна. Излага крайният извод на съда по обжалваното решение да отхвърли исковете на ищеца като неоснователни поради липса на представени от ищеца доказателства за фактите, на които основава своите искания, да е правилен и обоснован. Излага съдът да е дал указания по чл. 101 ГПК за отстраняване на нередовности в исканията на ищеца, които не са изпълнени, предвид на което и правилно не е уважил нередовните доказателствени искания на страната. Оспорва като неоснователни оплакванията по жалбата на ищеца за нередовното му призоваване пред първата инстанция. Излага да не са налице предпоставките по чл. 266 ГПК за събиране на доказателства от 2 въззивния съд, предвид на което и моли исканията по жалбата на ищеца в тази насока да бъдат оставени без уважение. По изложените доводи моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Досежно правилността му съдът по наведените в жалбата на ищеца доводи приема следното:

По поддържаното с жалбата на ищеца оплакване за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка с призоваването му и събиране на сочените от него доказателства въззивният съд се е произнесъл с определението си по чл. 267 ГПК от 22.06.2022г., отчитайки последните във връзка с чл. 266, ал. 3 ГПК да са предпоставка за събиране на доказателства от въззивния съд. В този смисъл са и разясненията по т. 3 от ТР 1/2013г. по описа на ОСГТК на ВКС. Възраженията са счетени за основателни предвид неправилното приложение от първоинстанционния съд на нормата на чл. 50, ал. 2 ГПК при призоваването на ищеца, без да отчете, че липсват данни да е напуснал адреса, а да е удостоверено единствено, че не е намерено лице на адреса, на което да се връчат книжата, в която хипотеза следва да бъде спазена процедурата по чл. 50, ал. 4 ГПК, вр. чл. 47 ГПК и да бъде залепено уведомление до адресата. В резултат на процесуалното нарушение ищецът е бил лишен от възможността да сочи относими доказателства по спора, включително да изрази становище по доклада на съда и дадените му указания по чл. 101 ГПК. На последното основание и при условията на чл. 266, ал. 3 ГПК въззивният съд е събрал сочените от въззивника относими за правилното решаване на спора доказателства.

При така събраните по делото доказателства и по съществото на спора въззивният съд приема следното:

За ангажиране отговорността на ответника, ищецът, чиято е доказателствената тежест в производството, следва да докаже твърденията си за възникнала между страните в производството облигация.

Гражданскоправната сделка има като съществена част на състава си 3 взаимосвързани волеизявления на гражданскоправни субекти, насочени към пораждането на конкретни последици и определящи съдържанието на тези последици, като страните в свободата си за договаряне са ограничени само от императивните норми на закона и добрите нрави - чл. 9 ЗЗД.

В подкрепа на твърденията си за сключен договор за заем, съобразно дефиницията му по чл. 240, ал. 1 ЗЗД, ищецът е представил по делото договор от 09.09.2015г.

С депозиран писмен отговор, след указания срок, но при липса на оплаквания по жалбата на ищеца за неправилно приложение на процесуалния закон от първоинстанционния съд, който е счел отговорът да е подаден в срок, ответникът е оспорил подписа върху документа – договор за заем от 09.09.2015г., да му принадлежи. Ищецът сам е потвърдил, че подписът е на пълномощник на търговеца - С. А. Р., с представено по делото писмено пълномощно с нотариална заверка на подписа – л. 30 от делото.

От заключението по приетата по делото СГЕ се установява, че положеният подпис за заемател по договора от 09.09.2015г. не е изпълнен от М. Р.. Вещото лице е дало заключение, работейки по копие на договора, че подписът за заемателя ЕТ „М. Р.“ е копие на подпис, който е изпълнен от С.

Р.. При разпита му вещото лице е посочило изводът му за автор на подписа да е обоснован, като работата въз основа на копие на документа изключва категоричното отхвърляне на възможността да има пренасяне на подписа върху документа, както и други форми на техническа подправка.

Едва пред въззивния съд ответникът е направил искане по чл. 183 ГПК за задължаване на ищеца да представи оригинала на документа, което като преклудирано е оставено без уважение от въззивния съд и документът е част от доказателствения материал по спора. Искането е преклудирано, както предвид основаването му на преклудирани и наведени за първи път пред въззивния съд твърдения такъв документ, представен още с исковата молба в заверен препис, да не съществува в оригинал и да не е подписван между страните, така и с оглед установените в закона преклузии досежно доказателствата, които определят за краен срок да бъде заявено искане по чл.

183 ГПК срока за отговор на процесуалното действие по представяне на документа.

Видно от приложеното на л. 30 от преписката пред първата инстанция 4 пълномощно ответникът ЕТ М. И. Р., осъществяваща търговска дейност под фирма ЕТ „М. Р.“, упълномощава С. А. Р. да извършва всякакви правни действия от името на едноличния търговец и за негова сметка при и по повод на упражняваната от нея търговска дейност, включително да я представлява пред трети лица. Документът не е оспорен от ответника, нито са изложени доводи за оттегляне на дадените пълномощия преди сключването на сделката на 09.09.2015г., предвид на което съдът приема воля по последната да е надлежно изразена от името на ответника ЕТ М. И. Р., осъществяваща търговска дейност под фирма ЕТ „М. Р.“.

С отговора на исковата молба ответникът въвежда възражения за нищожност на сделката, предвид пълната симулативност, евентуално за унищожаемост предвид сключване на договора при умишленото и въвеждане в заблуждение – измама.

При доказателствена тежест за ответника на основание чл. 154 ГПК да установи фактите, на които основава горните си възражения, по делото не са представени никакви доказателства, подкрепящи тезата му за нищожност, евентуално унищожаемост на сделката от 09.09.2015г., предвид на което и възраженията се явяват неоснователни. Симулативността не може да бъде изведена от съдържанието на самата сделка, а и от останалите събрани доказателства. Не може да бъде обоснована дори индиция, че страните са сключили договора, без да желаят въобще да настъпят правни последици от същия. Такъв извод не може да бъде мотивиран и от събрания пред въззивния съд договор за строителство от 15.10.2014г., с който ответникът възлага на трето за спора лице – „Каримпекс -1“ ООД извършването на СМР срещу задължение за заплащане на възнаграждение. Липсват каквито и да е доказателства, удостоверяващи твърденията на ответника, че парите, които са дадени по процесния договор за заем, са били нейни и с договора са и върнати – не са представени доказателства преди датата на процесния договор да е давала пари на ищеца и т.н. Липсва провеждане и на каквото и да е доказване в частта за твърдяното умишлено въвеждане в заблуждение от ищеца, за да сключи сделката на 09.09.2015г.

По горните мотиви съдът приема по делото да е изразена валидна воля и при надлежно представителство на страните за сключване на облигацията по представения по делото договор за паричен заем от 09.09.2015г.

5

Страните спорят и досежно тълкуването на волята им по сключения договор.

При даване отговор на последния спор между страните съдът съобразява, че съгласно нормата на чл. 20 ЗЗД при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.

При тълкуване волята на страните по процесната сделка при спазване на цитираното правило на чл. 20 ЗЗД съдът съобразява, на първо място, че страните са избрали да сключат един договор, като предметът и дължимите престации са разписани в смисъл на единност на съглашението, взаимосвързаност на частите му и интерес от изпълнението на договора в неговата цялост. Съдът съобразява и договорът да е озаглавен от страните със заглавието „Договор за паричен заем“.

Видно от обективираната в чл. 1, ал. 1 от договора ясна воля на страните, те са изразили съгласие заемодателят ищец да се задължава да даде на заемателя ответник сумата 297 126,52 лв., която страните са избрали да нарекат „заемната сума“. Страните изрично са посочили и това да е терминът, с който ще бъде наричана сумата на заема от 297 126,52 лв. за краткост в останалото съдържание на договора. Терминът е използван в цялата останала част на договора, обвързан предвид волята на страните по чл. 1 именно с тази сума от 297 126,52 лв. Включително в чл. 3 от договора е уговорено задължение на заемателя за връщане на „заемната сума“ или на цялата сума от 297 126,52 лв., съобразно дадената в чл. 1 от самите страни дефиниция.