Решение № 13003 от 30.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13003 гр. София, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20231110159247 по описа за 2023 година

Предявени са искове по чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл. 7, т.1, б.“б“, във връзка с чл.5, т.1, б.“в“ от Регламент №261/2004 на Европейския парламент и на Съвета; по чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.82, във връзка с чл.79, ал.1, предл.2 ЗЗД и по чл. 82, във връзка с чл.52 ЗЗД.

Ищецът Л. М. К. - Д. заявява, че е закупила от „Е- СКАЙ“ ООД билети за авиопревозвача-ответник „У.“ Црт, чрез „У.“ КЧТ № KL1E6H-Latina Kozhuharova SOF-BVA и KL1E6H- Д.И. SOF-BVA и билети за връщане № ZHSF4T- Latina Kozhuharova BVA-SOF и № ZHSF4T- Д.И. BVA-SOF. Твърди, че полета от София, Б. до Париж, Франция е с дата на излитане-10.03.2023 г., като полета за връщане е за 13.03.2023 г., като стойността на закупените билети с таксите е в размер на 288.66 лева. Поддържа, че полета София- Париж на 10.03.2023 г. е бил отменен, като не и бил предложен алтернативен. Претендира сумата от 400 евро, представляваща обезщетение за отменен полет; сумата от 34 евро, представляваща стойността на два билета № 65396431 и № 65396432 за посещение на музей в Париж на 12.03.2023 г. и сумата 400 лева, представляваща неимуществени вреди от отменения полет, ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК- 26.05.2023 г. до окончателното изплащане и разноските.

Ответникът „У.“ Црт, чрез „У.“ КЧТ е получил препис от исковата молба и в срока по чл.131 ГПК е подал писмен отговор. Заявява, че процесния полет W 4321 SOF-BVA (София, Б.-Париж, Франция) е бил отменен, поради стачка на служителите в управлението на въздушното движение във Франция. Твърди, че неизползваните билети по резервация № KL1E6H за двама пътника са на стойност 97.98 лева и сумата е възстановена на 15.03.2023 г., т.е. пет дни след отмяната на полета. Поддържа, че ответника не носи отговорност за загуба на приходи, предплатени услуги или последващи щети, съгласно т.17.1.6 от Общите условия за превоз. Заявява, че стачката е извънредно обстоятелство, което изключва отговорността на авиопревозвача.

Софийски районен съд, след преценка на всички доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема следното от фактическа и правна страна:

1

От представените от ищеца писмени доказателства се установява, че между Л. М. К. Д., от една страна, в качеството й на пътник, и „У.“ Црт., от друга страна, в качеството му на превозвач, е бил сключен договор за въздушен превоз, по силата на който пътникът е имал потвърдена резервация за полет № W6 4321, който е следвало да бъде изпълнен от ответника на 10.03.2023 г. по направление летище София, Б. - летище Бове/Париж, Франция, и дата на връщане на 13.03.2023 г. по направление летище Париж, Франция – летище София, Б..

Не е налице спор, че процесният полет W 4321 е отменен.

Съгласно чл. 7, т. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, при прилагането на този член пътниците получават обезщетение, възлизащо на 400 евро за всички полети на територията на Общността над 1500 километра и за всички други полети между 1500 и 3500 километра.

Отговорността на опериращия въздушен превозвач по чл. 5, параграф 1, т. 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 се изключва и последният не дължи изплащане на обезщетение по чл. 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004, в случай че докаже, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки, като член 5, § 1, т. 4 от Регламента, възлага тежестта на доказване на обстоятелствата дали и кога пътникът е бил информиран за отмяната на полета върху опериращия въздушен превозвач. Съображение 14 от преамбюла към Регламента предвижда, че опериращите въздушни превозвачи не носят отговорност за отменен, респ. закъснял полет, в случаите, когато дадено събитие е причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки, като е направено и неизчерпателно изброяване на случаи, при които се счита, че са налице извънредни обстоятелства, освобождаващи превозвача от отговорност по регламента – „политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач”. Според съображение 15 от преамбюла към Регламента, „извънредни обстоятелства се смята, че съществуват, когато въздействието на решение за управление на въздушния трафик във връзка с определен самолет в определен ден води до голямо закъснение, закъснение, продължаващо до другия ден, или отмяна на един или повече полети с този самолет, въпреки че са взети необходимите мерки от съответния въздушен превозвач за избягване на закъснения или отменени полети”.

В член 5, параграф 1, б. „в“, т. „i“ от Регламента предвижда, че пътниците имат право на обезщетение от опериращия въздушен превозвач по член 7, освен ако не са информирани за отмяната минимум две седмици преди началото на полета по разписание.

В т. 28 и т. 29 на Решение на Съда (трети състав) от 4 май 2017 година по дело C315/15 е посочено, че тъй като не всички извънредни обстоятелства освобождават от отговорност, този, който иска да се позове на тях, трябва да установи, че във всеки случай те не биха могли да бъдат избегнати чрез съобразени със ситуацията мерки, тоест чрез мерки, които в момента на настъпването на тези извънредни обстоятелства отговарят по-специално на технически и икономически условия, поносими за съответния въздушен превозвач (решение от 12 май 2011 г., C-294/10, EU:C:2011:303, т. 25 и цитираната съдебна практика). В този смисъл той трябва да установи, че дори като използва всички човешки или материални ресурси и финансови средства, с които разполага, явно не би могъл — освен с цената на непоносими жертви с оглед на капацитета на предприятието си към дадения момент — да избегне това извънредните обстоятелства, с които се сблъсква, да доведат до отмяната на полета или до закъснение при пристигането му от три или повече часа (вж. в този смисъл C402/07 и C-432/07, EU:C:2009:716, т. 61 и от 12 май 2011 г. C-294/10, EU:C:2011:303, т. 25).

Следователно в тежест на въздушния превозвач - ответника по делото е да установи 2 наличието на извънредни обстоятелства, станали причина за отмяната на полета. С оглед релевираните от ответника възражения в производството, в негова доказателствена тежест е да докаже, че отмяната на процесния полет по направление летище София, Б. до летище Бове/Париж, Франция на 10.03.2023 г. се дължи на събития, които поради своето естество и произход не са присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намират извън контрола му.

В настоящия случай, ответникът не установява наличието на соченото в отговора на исковата молба обстоятелство – стачка, довело до отмяна на процесния полет. По делото не са представени писмени доказателства за установяване на това обстоятелство, а представените от ответника имейли, доколкото съставляват едностранно волеизявление на ответника до ищеца, не установяват при условията на пълно и главно доказване отмяната на процесния полет да се дължи на стачка на служители на летище.

Задължение на авиопревозвача съглано член 8, § 1 от Регламента е да предложи на пътника възстановяване до седем дни по силата на член 7, § 3, на пълната стойност на билета на цената, на която е купен, за част или части от неосъществения път и за част или части от вече осъществения път, ако полетът повече не изпълнява предназначението си по отношение на първоначалния план за пътуване, заедно с, когато е уместно обратен полет до първоначалния пункт на излитане, при първа възможност; премаршрутиране, при сравними транспортни условия, до техния краен пункт на пристигане при първа възможност; или премаршрутиране, при сравними транспортни условия, до техния краен пункт на пристигане на по-късна дата, удобна за пътника, в зависимост от наличността на свободни места.

Предложение в този смисъл не се съдържа нито в писмото на ответника, изпратено до ищеца на 08.03.2023 г., нито в писмото на ответника от 10.03.2023 г., които не покриват изискванията на чл. 8, § 1, б. „б“ и б. „в“ от Регламент за предложение за премаршрутиране до крайния пункт при първа възможност или на по-късна дата при сравними транспортни условия. Предложената от ответника компенсация, касаеща възможността за пререзервиране в срок от 30 дни и възстановяване на стойността на билета не покрива изискването за предложение на полет до същия краен пункт, нито на изискването за сравними транспортни условия, така и алтернативният полет да е при първа възможност или на по- късна дата.

С оглед на изложеното, предявеният иск за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени вреди, е изцяло основателен и следва да се уважи за претендираната сума от 400 евро, представляваща обезщетение за отмяната на полет № W6 4321 от 10.03.2023 г. по направление от летище София, Б. - летище Бове/Париж, Франция, като същата е дължима ведно със законната лихва от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 26.05.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.

Претенцията на ищеца за имуществени вреди в останалата част за сумата от 34.00 евро се основава на разпоредбата на чл. 12 от Регламент 261/2004 г., като съгласно § 1 Регламентът се прилага, без да се засягат правата на пътника за допълнително обезщетяване.

Тази разпоредба дава възможност на националния съд да определи обезщетение за имуществените вреди, причинени от неизпълнение на договор за въздушен превоз.

Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 82 от Закона за задълженията и договорите, освен реално изпълнение на договорно задължение кредиторът може да иска и обезщетение за вредите, които са му причинени от неизпълнението - пряка и непосредствена последица от неизпълнението, ако са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а при установена недобросъвестност на длъжника - всички преки и непосредствени вреди. В Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и Съвета от 11.02.2004 г. са предвидени минималните права, които се предоставят в полза на пътниците във въздушния транспорт, когато им е отказан достъп на борда против тяхната воля, техният полет е отменен или е закъснял, но този международен акт не урежда хипотезите на пълно 3 обезщетяване на пътника за претърпените от него вреди в тези случаи, като за последния остава възможността освен да получи обезщетяване съгласно Регламента, така и да търси пълно обезщетяване на реално претърпените от него имуществени и неимуществени вреди при наличие на условия, предвидени в друг международен акт или съответно в националното законодателство. Това следва и по аргумент от нормата на чл. 12 от Регламент № 261/2004 г., с която изрично се предвижда възможността пътниците да бъдат обезщетени за цялата вреда, която са претърпели поради неизпълнението от въздушния превозвач на неговите договорни задължения /в този смисъл е Решение от 13.10.2011 г., постановено по дело C-83/2010 г./. Ето защо в случая е допустимо ищецът да търси обезщетение по общите правила на договорната отговорност, предвидените в ЗЗД, за реално претърпените от него вреди, каквито се твърди, че са тези за заплащане на допълнителни разходи за стойност на два билета за посещение на музей, закупени на 08.03.2023 г.

Във връзка с установяване на имуществените вреди, настъпили в резултат на отменения полет, са представени доказателства, установяващи, че на 09.03.2023г. в 09:36 часа ищецът е закупил два билета на стойност от по 17.00 евро, в общ размер на 34 евро, за посещение на музей в гр. Париж.