Присъда № 5 от 05.02.2026, Окръжен съд - Варна

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО ВНЧХД№ 1818/2025г на Окръжен съд Варна Въззивното производство е било образувано по жалба от подс. И. К., чрез защитника му, срещу осъдителна за него присъда на РС. Пред РС –Варна е била предявена частна тъжба от И. Б. и Т. Б. срещу И. С. К. ЕГН **********, по която е образувано НЧХД № 548/2024 за извършено от него престъпление от частен характер по чл. 148, ал. 2, вр. чл.148, ал.1, т. 2 от НК, във вр. с чл.

147, ал. 1 от НК, за това , че на 01.09.2023 г. в 09.10 часа чрез електронно писмо, което изпратил от личният си електронен адрес *******, до адреса на Д. Ф. - *******, след което на същата дата 01.09.2023 г., в 09:48ч., тя го е препратила в оригинал на електронната поща на тъжителката И. Б.*********, разгласил позорно обстоятелство за И. Б. и Т. Б., като ги нарекъл „полуидиоти“. Постановена е присъда № 282 от 21.10.2025 г. , с която е признат за виновен по това обвинение и му е наложена глоба от 1000 лева.

Осъден е да заплати от по 1000 лева по предявеният от двете тъжителки солидарно и приет от съда солидарно граждански иск, като за останалата част до пълния предявен размер е отхвърлен.

Недоволен от тази присъда е останал подсъдимият К., който чрез защитника си адв. Д.С. оспорва правилността на присъдата и иска от съда да отмени присъдата и да оправдае подсъдимия, както и в гражданскоосъдителната част.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят не се явява, представлява са от адв. С., частните тъжителки се представляват от повереника им, който възразява срещу доводите в жалбата и счита присъдата за правилна и законосъобразна.

Страните претендират присъждане на разноски по делото, съобразно изхода му.

Варненският окръжен съд, след преценка на релевираните във въззивната жалба съображения, както и становищата на страните изложени в съдебно заседание и след цялостна служебна проверка на атакуваната присъда по реда на чл. 314 ал.1 от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 319 ал.1 от 1

НПК, от страна с право и интерес от обжалване, поради това е процесуално допустима, а по същество е изцяло основателна, поради което и съдът постанови нова присъда във въззивното производство, като прие за установени следните факти.

Частните тъжителки И. Б. и Т. Б. са съответно дъщеря и майка, граждани на Република Австрия. И. Б. била собственик на апартамент №33 ул.

*****, №92 в в гр.*****, обл.*****. Жилището се намирало в комплекс „******“ и се ползвало само от И. Б. и майка й Т. Б. през летния сезон на годината.

На 17.08.2023г. в жилищният комплекс „******“ било проведено Общо събрание на Етажната собственост, на което за член на Управителния съвет бил избран подсъдимият И. С. К.. На събранието присъствали двете частни тъжителки, както и подсъдимият. След избор на управителни органи на жилищния комплекс между собствениците се разисквали бюджетни въпроси.

Ч.т. И.Б. поискала да се кандидатира за контрольор, но й било отказано, тъй като не се допускало на тази длъжност да кандидатстват членове, които имат неплатени задължения. Били обсъдени и задълженията на апартамент №33/ на И.Б./. На събранието били обсъждани въпроси, формулирани в общо 14 точки, обективирани в съставения протокол от общото събрание, подписан и преведен на руски и английски- за тези, които не владеят български език за запознаване.

На 01.09.2023г. на електронната поща на ч.т.И. Б.- ********* било получено писмо от електронната поща на Д. Ф. - *******, която била контрольор на Етажната собственост на комплекс „******“. То съдържало препратено писмо - от личната електронната поща на подсъдимия И. С. К. *******, писмо от 01.09.2023г. в 09.10 часа, от него до Д. Ф.. След като тя го получила, същият ден в 09.48 часа го препратила в оригинал на електронната поща на тъжителката И. Б.. То съдържало следния текст на английски:

„Hi

Nothing of the sort has been said. It was said that they owe the full amount, but for the last three years we can (and will) start collection of the remaining obligation is on their conscience, but it remains their obligations. I’m tired of such half-idiots as app.33, wo tryto interpret what is said to their advantage. Everyonce got it right.

2

Med venlighilsen\Best regards“

От извършения превод на български съдържанието е следното:

„Здравейте

Нищо подобно не е споменато. Беше казано, че дължат цялата сума, но за последните три години ние можем /и ще/ започнем събирането посредством съдебните институции. Събирането на останалото задължение е според тяхната съвест, но то си остава тяхно задължение. Аз съм уморен от подобни полуидиоти като тези от ап.33, които се опитват да тълкуват това, което е казано в тяхна полза. Всички останали го схванаха правилно.

Поздрави“

Тези факти се установяват от събраните по делото гласни и писмени доказателства, заключенията по назначените експертизи. Разпитани са двама свидетели - Г. Т. А. и Н. И. С., които са коментирали пред съда проведеното общо събрание, обсъжданите въпроси, както и че е станало ясно, че И. Б. имала неплатени задължения към ЕС на кооперацията. По отношение на изпратеното писмо съдът е назначил две експретизи и превод на текста. От тях се установява, че цитираното писмо е изпратено от пощенския адрес на подсъдимия- ******* в 10.10 часа българско време и е получено в пощата на Д. Ф. на 01.09.2023г. в 09.10 часа местно време за Дания. Писмото е идентично по съдържание с приложеното писмо в делото. Събрани са и други писмени доказателства- извадка от книга на собствениците в жилищна сграда в режим на етажна собственост на ул.“*****“ № 92 в гр. *****, протокол от ОС на Етажна собственост и др.

Съдебното производство пред районния съд е протекло при наличието на процесуални нарушения, при неправилно приложение на материалния закон, като тук се налага да се изборят и в извършения процесуален порядък.

Частната тъжба е била предявена, като заедно с описание на фактите е била дадена и правна квалификация на деянието. В тъжбата е преценено, че описаното деяние – препратеното от адреса на Д. Ф. - ******** електронно писмо, получено от Ф. от електронен адрес ******* на 01.09.2023 г., и изпратено до частната тъжителка И. Б. на нейната електронна поща **********, представлява престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. чл.148, ал.1, т.

2 от НК, във вр. с чл. 147, ал. 1 от НК, извършено от подс. И. К.; че е разгласяване на позорно обстоятелство за И. Б. и Т. Б., наричайки ги 3

„полуидиоти“, с други думи осъществява престъплението клевета, при квалифициращо обстоятелство по чл. 148 ал.1 т.2 от НК.

С разпореждане №1023/07.02.2024г. по чл. 252 от НПК докладчикът по делото е възприел изцяло тази квалификация и е насрочил разглеждането на тъжбата в открито заседание. Приемайки безкритично тази квалификация, пренебрегнал задължението си да даде сам правилната правна квалификация съобразно изложените факти. Освен това, с определение в открито съдебно заседание дал указания на частните тъжителки да посочат изрично словесно и цифрово правната квалификация на твърдяното от тях деяние- задължение, което те нямат. Всъщност съдът е пренебрегнал задължението си по чл. 252 ал.4 изр.2 от НПК да определи правната квалификация по фактите, изложени в тъжбата още с насрочване на делото. Също така, съдът е дал указания за уточнение на иска, като се посочи от тъжителките дали се предявява от тях солидарно или по 3000 лева от всяка една от тях. Постъпила уточняваща молба от частните тъжителки, с посочване, че иска се предявява солидарно от двете, за неимуществени вреди. В открито съдебно заседание, съдът се е произнесъл по предявения гражданския иск, с уточнението, че се предявява солидарно от двете тъжителки в размер на 3000 лева. Тук следва изрично да се посочи, че единствено отговорността може да е солидарна, но не и ищците да предявят солидарно иск за неимуществени вреди, вследствие на непозволено увреждане. Съгласно чл. 53 от ЗЗД, ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. Солидарността е възможна единствено при ответника/съответно подсъдимия, срещу когото е предявен за съвместно разглеждане граждански иск/ но не е възможна при ищеца. Съгласно чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като деликтът се характеризира с извършено протИ.правно деяние и претърпяване на вреда от конкретно лице – в случая- неимуществена, която може да е болки, страдания, стрес, накърнено достойнство и др. Те винаги се понасят от едного, затова и не е допустимо предявяване на общ иск за неимуществени вреди /в случая солидарно/.

Вторият проблем с гражданския иск, който се очертава при процесуалната дейност на съда, че е бил допуснат за съвместно разглеждане несвоевременно, едва след даване ход на съдебното следствие и докладване на частната тъжба от повереника на ч.т. Съдът е задължен да конституира всички страни в процеса и да се произнесе по съвместно разглеждане на предявения с 4 тъжбата иск най-късно до започване на съдебното следствие, който е един от етапите на съдебната фаза, в който, освен доклад на частната тъжба и предявените искове, се събират доказателствата. Не се конституират тепърва страни и не се допускат съвместно разглеждани с тъжбата искове.

Като е дал правната квалификация по описаните факти като клевета, съдът е определил и обстоятелствата, които следва да се докажат в съдебното производство. Събрал е доказателства, че писмото на подсъдимия, в което се съдържа израза „полуидиоти“, е изпратено от него на трето лице, че то е достигнало до частните тъжителки чрез препращането му отново на електронна поща и по този начин е осъществен състав на чл. 148 вр. чл. 147 от НК. Тези правни изводи на съда са неправилни. Според оценката на настоящата инстанция очертаните факти в тъжбата могат да сочат на обида, която е осъществена задочно и следователно не е неказуема.

Деянието, описано в тъжбата принципно може да представлява обида, при определени обстоятелства. Съгласно доктрината и съдебната практика, разграничителният критерий е характерът на информацията, отнасяща се до пострадалия. Обида е осъществена, когато се даде негативна оценка за личността – да каже нещо унизително, грубо или позорно за друг човек в негово присъствие или публично, без това твърдение да претендира да е факт.

Обичайно се отнася до изрази, които накърняват честта и достойнството, но не твърдят конкретно невярно обстоятелство, използват се обикновено унизителни думи, подигравки, силно омаловажаващи квалификации. При клеветата не се дава личностна оценка, а се разпространява невярно твърдение за факт, което може да навреди на репутацията на друг човек.

Преценката дали употребени епитети, квалификации, сравнения или друго, са унизителни се прави въз основа на общоприетите в обществото критерии за морално и етично поведение. Това означава, че критерият е обективен и не зависи от субективните възприятия и интерпретации на техния адресат. За да се приеме, че е налице обида, следва да се установи, че поведението на дееца, използвайки инкриминирания израз, протИ.речи на общоприетите норми за етично поведение и нормално човешко общуване.

Употребеният в писмото израз сочи на негативна оценка , но не и позорно обстоятелство.

За да се изпълни фактическия състав е необходимо обидните изрази да 5 са възприети от обидения. Не се изисква неговото физическо присъствие/за да ги чуе или види/. Присъствена обида може да има и когато са чути или по друг начин възприети изразите/или думите, жестовете и пр./ Посочената в писмото квалификация за двете тъжителки “полуидиоти“ не е създадена с цел тя да се доведе до тяхното знание, а е била част от лична кореспонденция, преназначена за изясняване на създалата се ситуация вследствие на проведеното Общо събрание и спора за дължими на Етажната собственост суми от И. Б., но само между подсъдимия и адресата на писмото- Д. Ф..

Доказано е по делото, че електронното писмо е изпратено от подсъдимия само до Д. Ф., както и че той не е поискал от нея да разгласява тази кореспонденция до двете частни тъжителки, нито изрично е помолил за това. Препращането на писмото е било единствено инициатива на Д. Ф., като няма доказателства по делото това да е било поискано или заръчано по друг начин от подсъдимия, за да достигне до тяхното знание и да е желаел по този начин пряко да ги обиди. По Българският НК не наказва т.нар “задочна обида“, а написаното от подсъдимия е било с убеждението, че е лична кореспонденция до друго лице, в което, давайки обидна квалификация на двете частни тъжителки, тя ще достигне само до посочения от него адресат и без да е целял да узнаят за нея. Затова описаното в тъжбата деяние е несъставомерно и не осъществява състав на престъпление както клевета, така и на обида. Затова, предвид правомощията си по чл. 334 т.2 от НПК, въззивния съд отмени постановената от РС - Варна присъда и постанови нова, с която призна подсъдимия за невиновен в престъплението, за което е повдигнато обвинение с частната тъжба и квалифицирано от съда по чл. 148 вр. чл. 147 от НК - за разгласяване на позорящо обстоятелство чрез електронна поща.