Определение № 646 от 25.10.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 646 гр. Варна, 24.10.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20243000500490 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1 ГПК, вр. чл. чл. 4б от Закона за държавните такси.

Образувано е по частна жалба на И. Д. И., подадена чрез адв. С., против разпореждане № 4317/19.08.2024 г., поправено с разпореждане № 4917/17.09.2024 г. (с характер на определение), постановено по гр.д. № 582/2024 г. по описа на Варненския окръжен съд, в частта с която е оставена без уважение молбата му за възстановяване на внесената по делото държавна такса в размер на 625 лв.

Жалбоподателят е навел оплаквания за неправилност на обжалваното определение, като е молил за отмяната му и за уважаване на молбата за възстановяване на сумата от 625 лв. Настоявал е, че делото е прекратено поради непоправяне нередовността на исковата молба (невнасяне в пълен размер на дължимата държавна такса), че то не е разгледано и не е извършена услугата, за която таксата е платена, поради което частично внесената такса подлежи на връщане. Сочил е, че с искането за връщане на таксата на практика се бил отказал от разглеждане на делото и таксата се явявала недължимо внесена и подлежаща на връщане. Навел е оплаквания и за неправилно определен размер на таксата от съда и за липсата на задължения за довнасяне – неизпълнението на което е санкционирано с прекратяването на делото.

Частната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване на определението на окръжния съд, като неизгодно за него, насочена е срещу подлежащ на обжалване акт, редовна е и допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

1

Производството пред окръжния съд, образувано по исковата молба на И.

И., е било прекратено от окръжния съд с влязло в сила определение №2870/11.07.2024 г. на осн. чл. 129, ал.3 ГПК – поради неизпълнение в срок на указанията на съда за довнасяне на държавна такса от 4 372,89 лв. Платената от ищеца държавна такса по делото е в размер на 625 лв., като след разпореждане на съда за довнасяне на таксата, ищецът е подал молба за връщане на вече платената част. Въпросът за неизпълнението на указанията и за пълния размер на таксата е разрешен с влязлото в сила прекратително определение, поради което не следва да бъдат обсъждат оплакванията за неправилно изчислен размер на таксата и за неправилни указания за довнасянето й. В случая няма оттегляне на иска, но и в тази хипотеза съображенията за неоснователност на молбата биха били идентични.

Съгласно чл. 4 б от Закона за държавните такси , недължимо платените такси се връщат по искане на заинтересованата страна. Това са такси, по които исково или охранително производство не е било образувано, таксите са били събрани въпреки че ищецът е бил освободен от заплащането им, както и надвзетите такси, т. е. таксите са платени без да е налице основание за това по смисъла на чл. 3 и чл. 4, б. "а" от Закона за държавните такси и като недължимо платени следва да бъдат върнати на вносителя. Производството по молба за връщане на недължимо платена държавна такса се развива извън исковия процес и охранителното производство. То има самостоятелен характер, а с определението си съдът дава разрешение на материалноправен спор за дължимостта на таксата –дали таксата е събрана въпреки, че страната е била освободена от заплащането й или е била надвнесена, т. е. платена без да е налице основание за това по смисъла на чл. 3 и чл. 4, б. "а" от Закона за държавните такси. В практиката на ВКС (определение № 1093 от 12.03.2024 г. на ВКС по к.ч.гр.д. № 618/2024г.; определение № 584 от 12.03.2024 г. на ВКС по к. ч. т. д. № 183/2024 г., определение № 126/15.03.2013 г. по ч. гр. д. № 1193/2013 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС, определение № 289/28.10.2013 г. по гр. д.

№ 6512/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, определение № 719/13.11.2014 г. по ч. търг. д. № 1164/2016 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС и др.) последователно се приема, че заплатени държавни такси подлежат на връщане единствено в изрично изброените в чл. 4б от ЗДТ хипотези, а именно: когато исково или охранително производство не е било образувано; таксите са били събрани, въпреки че ищецът е бил освободен от заплащането им; както и в хипотезата на надвнасяне на такси. По аргумент от чл. 3 от ЗДТ, държавната такса се заплаща при предявяване на искането за извършване на действието и/или при издаването на документа, за който се внася, а основанието е самото отправяне на искане до съдилищата за защита на лични или имуществени права, без да е обвързано с очакван от вносителя правен резултат. Понятието "услуга" следва да се разбира като изпълнение на задължението на съда по чл. 2 от ГПК по предвидения в този процесуален закон ред, т. е. чрез образуване на исково производство, в което да бъде извършена преценка за допустимостта и основателността на заявеното от страна на ищеца искане. В случая не е налице 2 никоя от изброените по-горе хипотези, тъй като съдът е образувал исково производство, а страната е дължала държавна такса, която и след указания на съда не е внесена в пълен размер. Затова и производството е прекратено.

Претендираната за връщане такса не е била и надвнесена, нито ищецът е бил освободен от внасянето й. При прекратяване на производството по чл. 129, ал.3 ГПК, не е налице хипотеза на недължимо платена такса и същата не подлежи на връщане. Идентичен е случаят, при който съдът би бил десезиран по молба на страната – таксата също не се връща.

Предвид изложеното, неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, а обжалваното определение като постановяващо идентичен резултат следва да бъде потвърдено.

С оглед изложеното, Варненският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 4317/19.08.2024 г., поправено с разпореждане № 4917/17.09.2024 г. (с характер на определение), постановено по гр.д. № 582/2024 г. по описа на Варненския окръжен съд, в частта с която е оставена без уважение молбата И. Д. И. за възстановяване на внесената по делото държавна такса в размер на 625 лв. по описа на Варненския окръжен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС, в едноседмичен срок от връчването му с частна касационна жалба при предпоставките на чл.

280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3