Решение № 115 от 19.09.2024, Районен съд - Девин

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. Девин, 19.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елка Ант. Хаджиева при участието на секретаря Лили В. Чаушева като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело № 20245410100195 по описа за 2024 година

И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

Производството е по реда на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че К. М. К. е страна по Договор № 736* за предоставяне на потребителски кредит от 25.03.2019г., сключен с „Ф. Б.“ ЕООД. Твърди, че съгласно Договор № 736* за предоставяне на потребителски кредит от 25.03.2019 г. К. М. К. трябва да върне сумата по кредита която се явява сума от 4920 лева, при сума на получаване 4000 лева, при лихва от 920 лева, при ГПР: 49.11 %, ГЛП: 23%, при срок на кредита от 12 месеца. Твърди, че съгласно чл. 5 от Договор № 736* за предоставяне на потребителски кредит от 25.03.2019 г. същата следва да сключи Договор за гаранция с дружеството „Ф. Б.“ p.l.c. с цел да бъде обезпечен, сключеният Договор № 736* за предоставяне на потребителски кредит от 25.03.2019г. Счита, че сключеният Договор 736* за предоставяне на потребителски кредит от 25.03.2019г., е недействителен на специалните основания по чл. 22 от ЗПК. Счита, че на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 11, ал. 1, т.9 от ЗПК договор за потребителски кредит е нищожен, като излага подробни съображения. Моли съда, в условията на евентуалност, ако не обяви процесния договор за нищожен, то да прогласи нищожността на посочената такса за банкова гаранция към фирма- партньор. Твърди, че таксата за банкова гаранция към 1 фирма-партньор, не е предвидена никъде в Договор за предоставяне на потребителски кредит и не става ясно на какво изобщо основание се е търсила от доверителката му и на какви основания е заплатена сумата от 1179 такса за банкова гаранция към фирма-партньор. Твърди, че претендираната такса за банкова гаранция към фирма - партньор противоречи на добрите нрави и е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 19 от ЗЗП, тъй като сумата която се претендира чрез нея в размер на 3080 лева е в размер равен на сумата на отпуснатия кредит, като по този начин безспорно се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост. Твърди, че претендираната такса за банкова гаранция към фирма-партньор е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата предвижда заплащането на сума от 3080 лева, която е необосновано висока и излага съображения.

Моли съда на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, да осъди „Ф. Б.“ ЕООД да заплати на доверителката му, сумата в размер на 2768 лева /допуснато увеличение на иска в о.с.з./, представляваща дадена без основание сума по недействителен Договор за предоставяне на потребителски кредит № 736* от 25.03.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.

Моли съда, в условията на евентуалност, на основание чл. 55, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД, да осъди „Ф. Б.“ ЕООД да заплати на доверителката му сумата в размер на 1179 лева, представляваща дадена без основание такса за банкова гаранция към фирма-партньор по Договор 736* за предоставяне на потребителски кредит от 25.03.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.

Претендира за разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, чрез пълномощника му юрк. Г. Г., с който твърди, че посочената клауза с правно основание чл. 26 ЗЗД, с който цели прогласяне нищожността на чл. 5 от Договора да потребителски кредит № 736*/25.03.2019 г. е уговорено обезпечаване на задължението на ищеца да върне получените кредитни средства ведно с възнаградителната лихва, чрез поръчителство предоставено от Ф. Б. /М./. Моли съда да приеме иска за неоснователен, тъй като поради сериозното неизпълнение от страна на К. М. К., с ЕГН **********, кредитът е бил продаден на 25.10.2021 г.

2

В о. с. з. ищцата не се явява и не изпраща представител. С молба от ищцата, чрез процесуалния й представител – адв. Д. М. моли да се уважат предявените искове и излага подробни съображения.

В о. с. з. ответника „Ф. Б.“ ЕООД не изпраща представител, с молба процесуалния му представител –юрк. Г. поддържа отговора и моли съда да отхвърлят исковите претенции на ищцата, като излага подробни съображения.

Съдът, след като прецени изложеното в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори, че между ищцата К. М. К. и „Ф. Б.“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне потребителски кредит № 736* от 25.03.2019г., за сумата в размер на 4000.00 лева; лихва в размер на 920.00 лева, при годишен процент на разходите /ГПР/ 49.11 % и годишен лихвен процент /ГЛП/ 23.00 %, при срок на кредита от 12 месеца.

Според Удостоверение от 11.12.2021 г. издадено от „Ф. Б.“ ЕООД лицето К. М. К. няма задължение към от „Ф. Б.“ ЕООД. Кредит № 736* е продаден на фирма за събиране на просрочени вземания.

Според извлечение от „Ф. Б.“ ЕООД потребителския кредит № 736* е продаден на 25.10.2021 г.

Приложени са извлечение от „Ф. Б.“ ЕООД – история на заема и платежни нареждания.

От заключението на вещото лице К. К. Г. по допуснатата и назначена ССчЕ, съдът прие за установено, че: 1. Общата сума, която К. М. К. е изплатила на „Ф. Б.“ ЕООД по Договор за потребителски кредит №736*/25.03.2019г. е, както следва: Първи вариант - Общата заплатена сума е в размер на 6768.00 лева - по справка приложена по делото. Втори вариант Общата заплатена сума е в размер на 3845.49 лева - по справка, предоставена от счетоводството на ответника към вещото лице. 2 . Размера, датата и разпределението на постъпилите суми за погасяване на начислени задължения на всяко извършено от К. М. К. плащане на „Ф. Б.“ ЕООД по Договор за потребителски кредит № 736*/ 25.03.2019г. са, както следва: Първи вариант по справка предоставена на вещото лице: Общата заплатена сума е в размер на 3845.49 лева, както следва: главница – 2863.53 лева; лихва – 881.96 лева;

3 плащания, съгласно Тарифата и Общите условия – 100.00 лева. Втори вариант - по справка предоставено по делото: Общата заплатена сума е в размер на 6768.00 лева: главница – 2863.53 лева; лихва – 881.96 лева; плащания, съгласно Тарифата и Общите условия – 100.00 лева; сума допълнително избрана незадължителна сума – 2922.51 лева. 3. Заплатената сума от К. М. К. по Договор за потребителски кредит № 736*/25.03.2019г. и суми преведени към „Ф. Б.“ ЕООД, като такса гаранция по сключения договор за гаранция с дружеството „Ф. Б.“ е в размер на 3845.49 лева по Договор за потребителски кредит № 736*/25.03.2019г. - първи вариант по предоставена справка на вещото лице от ответника. Заплатената сума от К. М. К. е в размер на 6768.00 лева по Договор за потребителски кредит № 736*/ 25.03.2019г. - втори вариант по предоставена справка на вещото лице от ответника. Такса гаранция по сключения договор с дружеството „Ф. Б.“ няма счетоводно отразена. 4.

Действителният размер на ГПР по Договор за потребителски кредит № 736*/25.03.2019г., като се вземат предвид всички дължими суми, съгласно договора - главница, възнаградителна лихва и др. и използвайки нормативно установената формула в Приложение №1 към чл.19, ал.2 от ЗПК е, както следва: Първи вариант с включена сума по незадължителна услуга в размер на 3080.00 лева. Годишен процент на разходите – 332.03 %. Втори вариант без включена сума по незадължителна услуга - Годишен процент на разходите – 54.29 %. 5 . Действителният размер на ГПР по Договор за потребителски кредит № 736*/25.03.2019г., като се вземе предвид размера на отпуснатия кредит, общо дължимата сума по кредита и общо изплатената от К. М. К. сума по кредита използвайки нормативно установената формула в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК е, както следва: Първи вариант - по справка предоставена на вещото лице - Годишен процент на разходите – 436.56 %.

Втори вариант - по справка, приложена по делото от ответното дружество Годишен процент на разходите – 1028.87 %.

Съдът възприема заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено, същото не е оспорено от страните. Справките, предоставени от ответника на вещото лице противоречат с представените от ответното дружество справки по делото. За това, съдът приема обаче за обективни данните на вещото лице по вариантите, изготвени, не по справките, предоставени от ответника на вещото лице, а по справките, предоставени и приложени като доказателства по делото.

4

Съдът намира, че предявените искове са основателни и доказани, по следните съображения:

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

За да възникне претендираното спорно материално право по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД следва в обективната действителност да са се осъществили следните юридически факти: 1. Процесната сума да е излязла от патримониума на ищеца 2. Тя да е постъпила в имуществения комплекс на ответника 3. Това разместване на блага да е предприето без основание.

Безспорно е, че между страните е сключен Договор за предоставяне потребителски кредит № 736* от 25.03.2019г., за заемна сума в размер на 4000.00 лева – сума за получаване, при лихва 920.00 лева, при ГПР - 49.11 %, ГЛП – 23 %, при срок на кредита от 12 месеца.

В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно, че е предоставила, а ответникът е получил процесната сума в размер на 2768 лева, без да е имало основание за извършване на престацията. При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице основание за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи нейното връщане.

Ищецът не е предявил на самостоятелно основание иск за обявяване недействителността на процесния договор, но е изложил подробни съображения за това, като съдът следва в мотивите на съдебния акт да разгледа въпроса за недействителността на договора, доколкото същият е обуславящ относно основателността на предявения осъдителен иск по чл. 55 ЗЗД. Съгласно чл.26 от ЗЗД нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави. Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното. Нормите за нищожност са императивни. Нормата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е обща законова разпоредба, уреждаща основание за недействителност на сделките, която намира приложение и за търговските сделки, какъвто е процесният договор за кредит, доколкото липсва специална разпоредба, която да изключва приложението й по отношение на тях.

5

Съгласно чл. 288 от ТЗ за неуредените в него положения за търговските сделки се прилагат разпоредбите на гражданското законодателство, а при непълнота и в него – търговските обичаи. Действително в чл. 430, ал. 2 от ТЗ не е предвидено ограничение за размера на лихвата, която заемателят плаща по договор за кредит, чрез поставяне на изисквания за съответствието й с добрите нрави. Разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД обаче намира приложение и при търговските сделки (в този смисъл Решение № 88/22.06.2010г., постановено по т. д. № 911/2009г. на ВКС, I т. о.). Процесният договор по правната си същност е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника- потребител да върне предоставената парична сума. Процесният договор по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК и се подчинява на правилата на Закона за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличие на които съдът следи служебно.