Решение № 1 от 14.01.2021, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Бургас , 14.01.20*** г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седемнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Албена Я. Зъбова Кочовска

Христина З. Марева

Секретар:

Станка С. Ангелова като разгледа докладваното от Албена Я. Зъбова Кочовска Въззивно търговско дело № 20202001000171 по описа за 2020 година Производството по делото е образувано по повод въззивната жалба на „ТТ.И" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Я, ул.“О № ***, представлявано от С.П.И чрез адв.О.Ш – САК, със съдебен адрес: гр.С ул.“П.“№ ***, против Решение от 14.02.2020 г., постановено по т.д. № 70/ 2019 г. по описа на Окръжен съд Я, в частта с която дружеството е осъдено да заплати на “Д.И" ЕООД, ЕИК ***, сумата от 330 080 лв., представляваща дивидент за 2014 г., сумата от 100 491.03 лв. -лихва за забава за периода от 18.07.2016 г. до 18.07.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 18.07.2019 г., до окончателното изплащане, както и направените разноски в размер на 30 ***9.61 лв.

Поддържа се тезата, че изискуемостта за изплащане на дивидент е отложена валидно, като за да бъде преценено наличието й, следва да се приложи разпоредбата на чл.247а, ал.1 ТЗ за годината на изплащане, а именно – за 2017 г., 2018 г. и 2019 г. Сочи, че са налице неоспорени, валидно взети решения за отлагане изплащането на дивидент, които са обвързали всички акционери в дружеството и които не са оспорени от „Д.И“ ЕООД в срока по чл.74, ал.2 ТЗ. Прави оплакване за вътрешна противоречивост на обжалвания акт.

1

Молил е за отмяна на решението в обжалваната му част, както и за назначаването на съдебно-счетоводна експертиза, която след анализ на финансовите отчети на „ТТ.И" АД за 2017 г., 2018 г. и 2019 г. да установи дали са налични обективните предпоставки, визирани в хипотезата на чл.

247а, ал.1 от ТЗ за осъществяването на правото на дивидент. Искането е оставено без уважение от въззивния съд по съображения, изложени в определение №472/24.09.20г. по в.т.д.№171/20г. по описа на Апелативен съдБ с което жалбата е приета за допустима.Претендирани са разноски за производството, по представен списък на основание чл.80 от ГПК.

В срока по чл.263 ГПК е получен отговор на въззивната жалба от “Д.И" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Я, ж.к. „Г.И, бл.

***, представлявано от управителя Д. със съдебен адрес за призовки и съобщения: грБ ул.“М.“ № *** чрез Адвокатско дружество „Ф.Т.М, в който се навеждат аргументи за нейната неоснователност и за законосъобразността, обосноваността и правилността на обжалваното решение.

Поддържа се, че падежът на вземането на дружеството е настъпил и то е станало вече изискуемо. Сочи се, че взетото на 29.05.2015 г. решение на Общото събрание на акционерите(ОСА) за разпределяне на печалбата с определен срок за изплащане на дивиденти до 31.12.2015 г. е окончателно, не подлежи на промяна, а посочените във въззивната жалба спорни решения от 2018 г. и 2019 г. на ОСА и Съвета на директорите(СД), са взети след падежа, определен по влязлото в сила решение от 29.05.2015 г., поради което не са произвели действие и не са породили правни последици на промяна на изискуемостта. Възразил е срещу събирането на поисканите във въззивната жалба доказателства, поради настъпила за това преклузия.Поддържа, че съдът обстойно е обследвал предпоставките за приложимостта на чл.247а ТЗ и е установил наличието им към вземането на процесното решение на ОСА от 2015 г. Сочи, че колективният орган ОСА е решил да разпредели дивиденти в съответствие с правомощията си по Устава и ТЗ.Молил е за потвърждаване на обжалваната част от решението на Окръжен съд Я.

Бургаският апелативен съд с оглед правомощията си за служебна проверка на обжалваното решение, намира същото за изцяло валидно и за допустимо в обжалваната част.

Съдът на обсъжда в контекста на задължението си по чл.269 от ГПК доводите на въззивника, изнесени в проведеното пред въззивната инстанция открито съдебно заседание за недопустимост на производството, поради липса на материално правна активна легитимация на ищеца като акционер с брой акции, съответстващ на заявения в исковата молба, т.к. възраженията са относими към основателността на заявената претенция, респективно–към обосноваността на поискания размер на дивидентите, но не и към процесуалните предпоставки за възникването и надлежното упражняване на 2 правото на иск.

По съществото на спора, с оглед въведените пред въззивния съд оплаквания, при съвкупна преценка на събраните в производството доказателства и в приложение на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред първата инстанция е било образувано по искова молба на “Д.И" ЕООД- гр.Я срещу “Т.И АД -гр.Я за изплащане на дивиденти за 2014г., решението за разпределянето на които било взето от колективния орган на дружеството- общото му събрание(ОСА), проведено на 29.05.2015 г.

Заявеното притезание се обосновава с това, че ищецът е акционер в ответното дружество, с притежавани 8 351 бр. акции, а при вземането на решението за разпределението -с 8252 бр. поименни акции, представляващи 33% от капитала на дружеството, притежаващо общо 25000бр. акции с номинал от 10лв. всяка. С горепосоченото решение ОСА постановил 1000 000лв. от печалбата на дружеството за 2014г. да се разпредели като дивидент между акционерите, съобразно дяловете им(притежаваните акции) и да се изплати в срок до 31.12.2015г. На ищеца срещу притежаваните към онзи момент 8252 бр. поименни акции, следвало да се изплатят 330 080 лв., съставляващи 33 % от отделената за дивиденти сума. Твърди се, че акционерното дружество не е изпълнило доброволно това си задължение, изпаднало е в забава и затова следва да бъде осъдено освен за заплащането на посочената главница, още и за обезщетение в размер на законната лихва за забава върху нея за периода от 18.07.2016 г. до 18.07.2019 г. в размер на 100 491,03 лв. и за законна лихва върху главницата от завеждане на иска до окончателното плащане, както и за направените съдебно деловодни разноски.

В срока за отговор ответникът е оспорил исковете като неоснователни.

Възраженията си основава на фактите, че ОСА е дало съгласие да се разпредели печалбата, но не е взело решение за това, както изисква чл.247а,ал.1 от ТЗ. Освен това с последващо решение ОСА, постановило отсрочване на изпълнението, като възложило на СД да определи срок за изплащането на дивидента, въз основа на което този орган взел две последователни решения за отсрочване на изпълнението- с последен все още ненастъпил падеж- до 31.12.20г.

В допълнителната искова молба ищецът е възразил срещу неправилното тълкуване на решението от 29.05.2015 г. относно дивидентите.

То е било именно за разпределянето им.Оспорил е и решенията на ОСА и СД, свързани с отлагане изплащането им като нищожни, поради противоречие с императивни норми на закона- чл.231 ал.2 вр. чл. 247а, ал.5 от ТЗ, както и с устава на АД. Посочил е, че първата норма определя, че взетото на 29.05.2015 г.решение е влязло в сила, тъй като изпълнението му не е отложено, а само е определен падеж за изплащане и не може да бъде изменяно, а втората норма 3 определя императивно краен срок, 3- месечен от датата на ОСА за изплащане на дивидентите, освен ако в Устава не е предвиден друг. Сочи, че в настоящият случай чл.39, ал.2 от Устава на дружеството препраща към чл.247а от ТЗ, т.е. не предвижда друг срок. Следователно взетото на 29.05.2015 г. решение на ОСА е окончателно и не подлежи на промяна.

Решенията от 2018 г. и 2019 г. на ОСА и на СД, и цитираните в тях решения на ОСА от 17.06.2016 г. и 20.06.2017 г., които изменят падежа на плащане на дивидентите, са взети след падежа по влязлото в сила решение от 29.05.2015 г., поради което са нищожни в тази им част.

С допълнителната искова молба са предявени инцидентни установителни искове за прогласяване нищожността на горепосочените решения на ОСА и СД на “Т.И АД, поради противоречие с Устава на АД и със закона (ТЗ), но окръжният съд е приел за съвместно разглеждане с първоначалните искове само тези срещу Решение от 22.06.2018 г. на Общото събрание на акционерите, Решение от 29.06.2018 г. на Съвета на директорите и Решение от 23.04.2019 г. на Съвета на директорите.

В допълнителния отговор ответникът е възразил, че макар принципно ищецът да е активно легитимиран да оспорва решения на АД, тъй като е акционер в ответното дружество, установителните искове са недопустиминедопустимо е съединяването им с претенция по посочената от ищеца квалификация чл.79 и 86 от ЗЗД. Освен това недопустимо е оспорване на решения на ОСА на осн. чл.71 от ТЗ. Намира осъдителните претенции за неоснователни и поради обстоятелството, че вземане за дивидент не е отразено в публикуваните в ТР годишни финансови отчети на ищцовото дружество.

Горепосочените инцидентни установителни искове са били приети с Решение №4/14.02.20г. по т.д.№70/2019г. по описа на Окръжен съд Я за недопустими и производството по тях е прекратено, а произнасянето на съда не е било въззивно обжалвано, поради което не е предмет на настоящия процес.В тази част решението на окръжния съд е влязло в сила.

Предмет на въззивното производство са само заявените осъдителни претенции, намиращи основанието си в чл. 247а, ал.5 вр. чл. 181 ал.1 от ТЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за доказано правото на ищеца на дивидент в пълния поискан размер, ведно с акцесорните права за мораторна лихва за забава върху главницата в размера, в който е била заявена и за законна лихва за забава до изплащането, като е осъдил ответника да заплати на ищеца всички суми, претендирани с обективно съединените искове и разноски. За да постигне тези изводи, съдът е счел, че последващите решения на ОСА и СД за отлагане на падежа на вземането за дивидент са взети след настъпването на изискуемостта и не я променят, 4 следователно то е дължимо, но т.к. не е изпълнено доброволно, ответното акционерно дружество следва да бъде осъдено да заплати главниците, ведно с последиците от забавата им.

Въззивният съд споделя отчасти тези крайни изводи, а съображенията му за това са следните:

Правото на дивидент на акционера има имуществен характер и е част от членственото му правоотношение с акционерното дружество. То се поражда и съществува едновременно с него и е една абстрактна потенциална възможност на акционера да получи част от реализираната от дружеството чиста печалба, т.е. представлява признато от закона (вж.чл.181, ал.1,изр. второ ТЗ) право на участие в разпределението й, съразмерно с броя на притежаваните акции. Абстрактната възможност се трансформира в конкретно субективно право на вземане, когато и доколкото в правната действителност се реализира сложният фактически състав, визиран в хипотезата на чл.247а от ТЗ, с чието възникване законът свързва пораждането на това притезание. Едва тогава то става изискуемо и ликвидно конкретно облигационно вземане, имащо насрещно кореспондиращо му задължение на акционерното дружество да изплати дължимата сума(така и Решение № 14 от 10.09.2012 г. на ВКС по т. д. № 667/2010 г., II т. о.).

Хипотезата на чл.247а от ТЗ поставя възникването на субективното право на дивидент в зависимост от кумулативното наличие на следните предпоставки:

1. изтичането на финансовата година, за която се начислява, като според пар.

2 от ДР на ЗСч под отчетен период по смисъла на закона се разбира една календарна година - 1.01-31.12.; 2. приемането на годишния счетоводен отчет(ГФО), заверен от дипломиран експерт-счетоводител и 3. решение на общото събрание на акционерите за разпределение на реализираната балансова печалба.

Така очертаните релевантни за възникването на конкретното парично притезание факти, съдът намира в случая за доказани.

По отношение качеството на ищеца „акционер“ в ответното дружество, с дял от капитала в размер на 8252 бр. акции, съответстващи на 33% от всички акции на търговеца(общо 25 000бр. с номинал от по 10 лв.): Тук въззивната инстанция съобразява ограничението на правомощията си за инстанционен контрол, произтичащо от чл.269, изр. второ от ГПК, че по отношение правилността на решението, засягащо съществото на спора, следва да се счете сезирана с проверка на изводите на първата инстанция по правилното установяване на фактите само в рамките на оплакванията, въведени в жалбата, т.к. естеството на спора- облигационен между търговци, не сочи на никое от визираните в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 5