Решение № 651 от 14.05.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 651 гр. Велико Търново, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АННА ДИМОВА при участието на секретаря РАДОСТИНА ИВ. ЛЮБЕНОВА като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело № 20254110103555 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от Т. Д. Т., чрез адв. Ц.

Д. – ***, срещу „Държавен фонд „Земеделие“ РА кумулативно и обективно съединени искове с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ, във връзка с чл. 61, ал. 2 и ал. 3 ЗДС и чл.

86, ал. 1 ЗЗД. В исковата молба процесуалният представител на ищеца развива съображения, че със заповед от месец април *** година на ИД на ДФ „Земеделие“ Т. Т. бил назначен за държавен служител на длъжността „***“ в Областна дирекция на ДФ „Земеделие“ - ***, като със Заповед № *** от ***г. на ИД на ДФЗ е прекратено служебното му правоотношение и със заповедта е определено да му бъде изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2022-ра година в размер на 5 дни. Посочва, че с влязло в сила Решение № *** от ***г. на Административен съд *** по адм.д № ***/***г. уволнителната заповед е отменена като незаконосъобразна.

Твърди, че със Заявление от ***г. ищецът е посочил, че считано от *** година ще се яви за заемане на длъжността, която е заемал преди незаконосъобразното му уволнение, но в следващите 5 работни дни последният не е допуснат да изпълнява съответната длъжност, като едва със Заповед № *** от ***г. на ИД на ДФЗ ищецът е възстановен и допуснат до работа, считано от *** година. Посочва, че на същия ден *** година, на ищеца е връчена Заповед № *** от *** година, с която считано от същата дата отново е прекратено служебното му правоотношение. С Решение № *** 1 от *** година по адм.д. № ***/***г. по описа на Административен съд - ***, посочената заповед е отменена. Твърди, че със Заповед № *** от *** година на ИД на ДФЗ ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението му длъжност, считано от *** година, а със Заповед № *** от *** година на ИД на ДФЗ на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл служебното му правоотношение е прекратено, считано от *** година. Посочва, че със Заповед № *** от *** година на ИД на ДФЗ е наредено на ищеца да се изплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, като за 2022г. е изплатено обезщетение за 7 дни; за 2023г. - 23 дни; за 2024г. - 5 дни. Твърди, че ответникът дължи на ищеца обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 17 работни дни за периода от *** година до *** година в размер на 474.75 лева, ведно с мораторна лихва върху сумата в размер на 111.91 лева за периода от *** година до *** година. След допуснато в проведеното на *** година открито съдебно заседание по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК изменение на размера на предявените искове е направено е искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 798.67 евро - главница, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 17 дни за 2022 година, както и сумата в размер на 180.83 евро – мораторна лихва върху главницата за периода от *** година до *** година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – *** година до окончателното изплащане на задължението. Претендира да бъдат присъдени направените от ищцата разноски по делото.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.

Процесуалният представител на ответника развива съображения за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Посочва, че след направена справка за полагаемия отпуск на ищеца за периода от 2022 година до 2024 година е установено, че за 2022 година полагаемият отпуск е 17 дни, като остатъкът от 7 дни е изплатен със Заповед № *** от *** година; за 2023 година полагаемият отпуск е в размер на 23 дни, изплатен със Заповед № *** от *** година и за 2024 година полагаемият годишен отпуск е бил в размер на 5 работни дни, изплатен със Заповед № *** от *** година.

Твърди, че за периода от 2022 година до 2024 година ищецът е използвал отпуск 14 работни дни, поради което не е налице полагаем и неизползван отпуск. Направено е искане предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира да бъдат присъдени направените от ответника разноски по делото.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно по делото, а и от приложените писмени доказателства безспорно се установява, че ищецът е изпълнявал длъжността „***“ на Областна дирекция на ДФ „Земеделие“ – ***, като със Заповед № *** от *** година на ИД на ДФЗ /л. 6 от делото/ е прекратено служебното му правоотношение и на основание чл. 61 ЗДСл е 2 определено да се изплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер общо на 63 работни дни - за 2020 година в размер на 32 дни, за 2021 година в размер на 26 дни и за 2022 година в размер на 5 работни дни, което видно от приложеното заверено копие на фиш за работна заплата на ищеца за месец март 2022 година /л. 57/ е изплатено по банков път.

Не е спорно между страните и че с влязло в сила Решение № *** от *** година по адм.д. № ***/***г. на Административен съд – ***, потвърдено с Решение № *** от *** година по адм.д. № ***/***г. на ***, заповедта е отменена като незаконосъобразна. В тази връзка със Заявление, вх. № *** от *** година на ДФ „Земеделие“ /л. 7/ ищецът е изразил желание да бъде възстановен на заеманата от него длъжност, считано от *** година, което е сторено със Заповед № *** от *** година на ИД на ДФ „Земеделие“ /л. 8/, а със Заповед № *** от *** година на ИД на ДФ „Земеделие“ /л. 9/ е прекратено служебното му правоотношение, считано от *** година. От приложената Заповед № *** от *** година на ИД на ДФ „Земеделие“ /л. 33/ се установява, че на ищеца е определено обезщетение в размер на основната му заплата от деня на явяването му на работа от *** година до *** година.

Страните по делото не спорят и че с Решение № *** от *** година по адм. д.

№ ***/*** година на Административен съд – ***, потвърдено с Решение № *** от *** година по адм. д. № ***/*** година на ***, заповедта е отменена и със Заповед № *** от *** година на ИД на Държавен фонд „Земеделие“ /л. 11/ ищецът е възстановен на заеманата по служебно правоотношение длъжност. Със Заповед № *** от *** година на ИД на Държавен фонд „Земеделие“ /л. 12-18/ на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и считано от *** година служебното му правоотношение е прекратено.

Видно от Заповед № *** от *** година на ИД на Държавен фонд „Земеделие“ /л. 19/, е определено допълнително обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на ищеца в общ размер на 35 дни – 7 дни за 2022 година, 23 дни за 2023 година и 5 дни за 2024 година, което е изплатено по банков път на *** година /л. 58/.

По делото са приложени и заверени копия на Справка за полагаем отпуск на служителя Т. Д. Т. за периода от 2022 година до 2024 година /л. 35/, на Справкаизвлечение от ИСУЧР за ползваните от Т. Д. Т. отпуски за периода от 2022 година до 2024 година, от която е видно, че за периода от 2022 година до 2024 година ищецът е ползвал общо 10 дни платен годишен отпуск през месеците октомври и ноември 2023 година /л. 36/, Извадка от системата за управление на човешките ресурси – Хермес за полагаемия размер на платения годишен отпуск на Т. Д. Т. към *** година /л. 73/, както и заверено копие на Процедура за условията и реда за ползване на отпуски от служителите в Държавен фонд „Земеделие“ /л. 74-80/.

От изисканата и постъпила по делото Справка от ТД на НАП – *** /л. 99/ се 3 установява, че за ищеца няма данни за действащи трудови договори в периода от *** година до *** година, тъй като същият е осигуряван, като лице, упражняващо трудова дейност и получаващ доходи от изборни длъжности.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Обстоятелствата свързани с възникването, съществуването и прекратяването на служебното правоотношение между страните не е спорно между тях, а се установяват и от събраните по делото доказателства, при което ищецът е изпълнявал длъжността „***” на Областна дирекция на ДФ „Земеделие“.

Съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 1 ЗДСл държавен служител, който има най-малко четири месеца служебен, трудов, и/или осигурителен стаж, има право на редовен платен годишен отпуск в размер на 20 работни дни, а съгласно чл. 50, ал. 2 ЗДСл за изпълнение на задълженията извън работното време държавният служител има право на допълнителен платен годишен отпуск в размер до 12 дни. Ал. 3 пък допълва, че редът за изпълнение на задълженията извън работното време и начинът за конкретизиране на размера на допълнителния отпуск по ал. 2 се определят от органа по назначаването. В тази връзка по делото приложено заверено копие на Процедура за условията и реда за ползване на отпуски от служителите в Държавен фонд „Земеделие“ /л. 74-80/, съгласно която за длъжността „***“ размерът на допълнителния платен годишен отпуск за изпълнение на задълженията извън работно време съгласно чл. 50, ал. 2 ЗДСл и чл. 156, т. 2 КТ и чл. 10, т. 14 от Устройствения правилни на ДФ „Земеделие“ е 12 дни.

В съответствие с разпоредбата на чл. 61, ал. 2 ЗДСл при прекратяване на служебното правоотношение държавният служител има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за служебен стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 59, правото за който не е погасено по давност.

Във връзка с въпроса за дължимостта на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за времето от уволнението, което в последствие е признато за незаконно, до възстановяване на работа/служба на незаконно уволнения служител следва да бъде съобразено Решение от 25.06.2020 година на Съда на Европейския съюз по присъединени дела С – 762/18 и С – 37/19, което е задължително за настоящия съд на основание чл. 633 ГПК. С последното е прието, че за периода от уволнението, което в последствие е било признато за незаконно, до възстановяването на работа работникът има право на платен годишен отпуск, независимо че действително не е полагал труд при работодателя. Прието е и че при последващо прекратяване на трудовия договор този работник/служител има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за периода от датата на незаконното уволнение 4 до датата на възстановяването му на работа. В този смисъл е и актуалната практика на съдилищата, включително на ВКС. Освен това цитираното решение на СЕС е приложимо и към настоящия случай, независимо че се касае за служебно правоотношение, с оглед сходния характер на трудовото и служебното правоотношение от гледна точка на престирането на труд. Не се дължи такова обезщетение единствено за времето, в рамките на което за работника е възникнало право на платен отпуск въз основа на положен труд при друг работодател. В случая по делото от изисканата и приложена по делото справка от ТД на НАП – *** /л. 99/ безспорно се установява, че ищецът не е работил по трудово правоотношение в периода, за който претендира обезщетение за неизползван платен годишен отпуск – за 2022 година.

На следващо място настоящият съдебен състав приема, че в случая по делото към обезщетението за неизползван редовен платен годишен отпуск е недопустимо да бъде включен и допълнителният платен годишен отпуск, предвиден с нормата на чл.

50, ал. 2 ЗДСл, доколкото последният предполага реално изпълнение на задълженията извън установеното работно време. В посоченото по-горе решение СЕС също не е визирал допълнителният платен годишен отпуск. Изрично в тази насока в Определение № 50892 от 30.11.2022 година по гр.д. № 2402 от 2022 година на III г.о.

ВКС приема, че изводът на СЕС касае само основният платен годишен отпуск, който съгласно Директива 2003/88/ЕО не може да бъде по-малък от четири седмици и който по националното ни право е уреден в чл. 155 КТ, но не и допълнителният платен годишен отпуск, който е предвиден в чл. 156 КТ, респективно – чл. 50, ал. 2 ЗДСл и може да се предоставя или за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки, или за работа при ненормиран работен ден. Следва да се има предвид, че за конкретния допълнителен платен годишен отпуск намира приложение принципът, че правото на допълнителен платен годишен отпуск се определя в „зависимост от периодите на действително полагане на труд по силата на трудовия договор“.