Решение № 181 от 16.04.2025, Районен съд - Благоевград
- Съд
- Районен съд - Благоевград
- Дело
- Административно наказателно дело 182/2025
- Вид
- Решение № 181
- Подписан
- 16.04.2025
- В сила
- 10.12.2025
- Състав
- Гергана Мирчова Симеонова
Цитирани разпоредби
- чл. 27, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 и 58г · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 9 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.139, ал.1, т.2, пр.3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 177, ал.3, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189з · Закон за движението по пътищата
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 8, ал.1 · Наредба № 11 от 3 юли 2001 г. за движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства
РЕШЕНИЕ
№ 181 гр. Благоевград, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Гергана М. Симеонова при участието на секретаря Илина В. Георгиева като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно наказателно дело № 20251210200182 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от М. С. Л. с ЕГН **********, с адрес г*** против Наказателно постановление № 9030/04.12.2024 г, издадено от началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на жалбоподателя на основание чл. 177, ал.3, т.1 ЗДвП е наложена "глоба" в размер на 800 лв. за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.3 ЗДвП във вр. чл.7, ал.1, т.5, б. „в“ от Наредба №11/03.07.2001г на МРРБ за движение на извънгабаритни и /или тежки ППС.
В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакуваното наказателно постановление, както и че същото е издадено при допуснати нарушения на процесуалните правила и в пълно несъответствие с фактическата обстановка. Оспорва се компетентността на актосъставителя и наказващия орган. Твърди се, че НП е издадено в нарушение на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН като в него липсвало пълно и ясно описание на нарушението. В тази връзка се сочи, че в НП не било описано разстоянието между кои оси е 1,45 м и сумата от натоварването на коя задвижваща се ос на МПС е 21.750 т., съответно за коя ос е установено претоварване. Навежда се необоснованост на изложените в НП мотиви за субективната съставомерност на нарушението. Не била ясна и волята на наказващия орган на какво правно основание е прието, че ППС е тежко. Твърди се, че превозното средство попадало в хипотезата на чл.8, ал.5, вр.чл.14, ал.3 от Наредба 11/03.07.2001 г., поради което предвид установеното претоварване, ППС е било възможно да се движи след заплащане на определена пътна такса, в който случай отговорността следвало да се реализира по ЗП.
Сочи се, че наказващият орган твърди, че нарушителят превозвал неделим товар, поради което нарушението също следвало да се санкционира по ЗП. Твърди се необоснованост на приетото от наказващия орган, че жалбоподателят е субект на нарушението. Не ставало ясно и дали при измерването са спазени законовите изисквания за използване на електронна мобилна везна.
1
Поддържа се и маловажност на нарушението по смисъла на чл.28 ЗАНН, както и необоснованост на размера на наказанието.
По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление и присъждане на направените по делото разноски .
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призовано, не се явява и не се представлява от процесуален представил. Депозирано е писмено становище от адв.
Л., с което се подържат изложените във въззивната жалба доводи.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. Паргов, който оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да потвърди атакуваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Акцентира, че водачът на автомобила е наказан за претоварване на двойна задвижваща ос на 3-т и 4-та ос, а не за общата маса на превозното средство, като в случая е измерено поосово натоварване и санкцията е наложена за претоварване на двойно задвижваща се ос. Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На 15.11.2024 г. около 10.00ч. жалбоподателят М. Л. по път I -1 км. 359 на отбивна площадка в посока с. *** управлявал МПС с четири оси с две управляеми оси марка „Скания“ модел Р124 ЦБ Х3 470 с рег. № *** като превозвал бирена каша.
На посоченото място автомобилът бил спрян за проверка от свидетелите Е. С. и Р. Г. – служители на АПИ.
В хода на проверката е направено измерване с техническо средство електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел DFW-KR № 118845 и ролетка 1311/15/5 и е констатирано следното: при разстояние между осите 1.45 м., сумата от натоварване на ос на двойната задвижваща ос на МПС била 21.750 т при максимално допустимо натоварване на оста 19 т съгл. чл. 7, ал.1, т.5, б. "в" от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ, поради което е констатирано претоварване на двойната задвижваща се ос на МПС с 2.750 т.
Резултатите от извършеното измерване са отразени в кантарна бележка 150/15.11.2024 г. и са предявени на жалбоподателя.
При така установените резултати, С. приел, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 139, ал.1, т.2, пр.3 ЗДвП във вр. чл.7, ал.1 т.5, б. „в“ от Наредба №11/03.07.2001г на МРРБ за движение на извънгабаритни и /или тежки ППС, поради което на същата дата в присъствието на свидетеля по извършване и установяване на нарушението-Г. и жалбоподателя, съставил срещу последния АУАН №0010391.
Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал, като отразил, че няма възражения. Такива не са постъпили и в предвидения с чл.44, ал.1 ЗАНН срок Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното Наказателно постановление, което е връчено на жалбоподателя на 20.01.2025 г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните от съда свидетели Е. С. и Р. Г. и от приобщените към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: Свидетелство за регистрация част I на товарен автомобил с ДК № ***; Свидетелство за регистрация част II на товарен автомобил с ДК № ***; Пътен лист от 15.11.2024 г.; Кантарна бележка № 150/ 15.11.2024 г. на АПИ; Писмо с изх. № 94-00-5448 / 10.12.2024 г.; Известие за доставяне 2 на Писмо с изх. № 94-00-5448 / 10.12.2024 г.; 3аповед № А - 333 / 29.05.2014 г. на председателя на ДАМТН; 3аповед № А - 616 / 11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН; ЕС декларация за съответствие - в превод; Сертификат за съответствие DIN 50049-2.1 за ролетка № 1311 / 18 (5 м.) - в превод; Заявление № 000029 - 22104 / 25.04.2024 г. за проверка на електронна везна тип DFW-KR № 118845 и Приложение 1;
Удостоверение за признаване на одобрен тип средство за измерване № 06.07.4603;
Система за измерване на оси на превозни средства тип DFW-KR; Протоколи за проведени обучения от 06.06.2024 г.; Пълномощно е изх. № П - 173/19.06.2023 г. заверено копие, АУАН № 0010391/15.11.2024 г., СРМПС част I, известие за доставяне, разписка от 15.11.2024 г., ксерокопие на СРМПС част II, пътен лист, заповед № РД111139/15.10.2024 г., заповед № РД11- 1138/15.10.2024 г.
При установяване на фактите по дело, съдът се довери на показанията на свидетелите С. и Г., като съобрази незаинтересоваността им от изхода на делото, последователността, непротиворечивостта на показанията им и съответствието им с приетите по делото писмени доказателства. Показанията на двамата свидетели се отличават с висока доказателствена стойност, основана на пресъздаването на непосредствените им възприятия на обстоятелства, релевантни към предмета на доказване.
Писмените документи, доколкото са относими към предмета на делото и изясняват същото, съдебният състав кредитира изцяло и изведе фактическите си изводи и въз основа на тях, като същите са приобщени по надлежния процесуален ред.
От показанията на служителите на АПИ, протокол от измерване, съставения АУАН, пътен лист и кантарна бележка от 15.11.2024 г. съдът установи датата, мястото и начина на извършване на проверката, констатираното превишение на максимално допустимото натоварване на двойната задвижваща ос на ППС, както и други обстоятелства, свързани с процедурата по измерването и характеристиките на техническото средство.
От представените по делото Удостоверение за одобрен тип на измерване № 06.07.4603 на типа номер касаещо везна с неавтоматично действие тип DFW; декларация за съответствие, заявление за проверка от 25.04.2024 г. издадено от МИМ, както и сертификат за съответствие DIN 50049-2.1 за ролетка се установява съответствието с изискванията на Директива 2014/32/ЕС, MI-008 на използваните по време на проверката технически средства – електрическа мобилна везна модел DFWKR № 118845 и ролетка 1311/15/5.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал.2 от ЗАНН (НП е връчено на 20.01.2025 г., а жалбата е от 03.02.2025 г.), насочена е срещу подлежащ на съдебен контрол административнонаказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочените от жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи.
Разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредбата урежда 3 правомощието на съответните служители към АПИ да спират и проверяват спрелите и навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, както и съставят акт на водача, когато при проверката се установи, че движението се извършва без разрешително
Наказателното постановление е издадено от надлежно упълномощено на основание чл.167, ал.3 и чл.170, ал. ЗДвП лице с приложената по делото Заповед № РД-11-1139/15.10.2024 г.
Съставеният АУАН и издаденото НП са в предвидената от закона писмена форма и съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал.3 ЗАНН. Налице е и редовна процедура по съставянето и връчването като в съставения АУАН актосъставителят е отразил фактическите обстоятелства на твърдяното нарушение и обстоятелствата по извършването му, отразил е детайлно и прецизно резултатите от извършените измервания с техническото средство (за теглото на двойната задвижваща ос) и с ролетка (за разстоянието на двойната задвижваща се ос), неговата правна квалификация, която напълно му съответства, като актът съдържа и останалите изискуеми реквизити по чл. 42 от ЗАНН.
Издаденото НП също отговаря на законовите разпоредби, регламентиращи изискуемите реквизити, които следва да съдържа. Отразени са фактическите обстоятелства на санкционираното нарушение и обстоятелствата по извършването му, техническите средства, които са използвани за измерване на натоварването на ос и резултатите от извършените измервания. Релевантните за съставомерността на нарушението признаци са описани по начин, който да осигури упражняването на адекватна на обвинителната теза право на защита. Налице е и съответствие между словесното описание на нарушението и правната му квалификация.
С оглед изложеното съдебният състав не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяна на санкционния акт.
Съдът приема, че обжалваното НП е издадено и при спазване на материалния закон.
Съгласно чл. 139, ал.1, т2 ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението;
Конкретното максимално допустимо натоварване на осите е регламентирано с чл. 7 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС
Предвид събраните по делото доказателства, съдът приема за безспорно установено, че жалбоподателят е управлявал извънгабаритно ППС. Несъмнено се установява, че от обективна страна на описаните в наказателното постановление дата и място, Л. е управлявал МПС с четири оси, като сумата от натоварване на ос на двойната задвижваща ос на МПС била 21.750т. (при разстояние между осите от 1.45см.) при максимално допустимо натоварване на оста- 19т., съгласно чл. 7, ал.1, т.5, б."в" от Наредбата.